Решение по дело №78/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   469         Година  2021, 04.03.         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 10.02.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и при присъствието на прокурора МАРИЯ ТОДО­РОВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 78 по описа за 2021 годи­на и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от М.М.Б. ***, срещу Решение №1459/17.11.2020г. по АНД №5540/20г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, IV н. с., с което е потвърден електронен фиш/ЕФ/ Серия „К“ №3793411, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Б., на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.3, т.3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че решението е материално незаконосъобразно и постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.348 ал.1,т.1 и т. 2 НПК и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Плов­­­див не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неос­нователна.

Настоящият състав установи, че с оспорения ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия „К“ №3793411, издаден от ОД на МВР – Пловдив, Б., в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС за обществен превоз на пътници /такси/ „Хюндай И 30 ЦВ“, с рег. №РВ1202МХ, е бил санкциониран на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.3 т.3 ЗДвП, като му е наложено админист­ративно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева за това, че на 10.07.2020г. в 12,03 часа в град Пловдив на бул.“Асеновградско шосе“ до №1 в посока бул. “Менделеев“, при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, е било установено, че управ­ля­ва МПС със скорост от 73 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50км/ч – нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на районния съд е приел, че от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Б. на вме­неното му нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложеното му наказание съот­ветства на осъществената от него противоправна дейност, както и че не са нали­це допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от адми­нист­ративнонаказващия орган.

Като е стигнал до тези правни изводи, Районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени поот­дел­но и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената факти­ческа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Неоснователно е възражението, че от събраните по делото доказателст­ва не се установява по безспорен начин дали засечената скорост с техни­ческото средство не е на другия автомобил, който се вижда на снимковия мате­риал. Това е така, защото преносимата система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1 с Ф№11743СА, с която е установено нарушението, е с вградено разпознаване на номера, същата е технически годна, видно от приложеното по административнонаказателната преписка писмо изх.№20-00-18-2/25.03.2020г. на ИД Председател на Български институт по метрология и приложения към него Протокол от проверка №57-С-ИСИС/30.09.2019г., а от приложения снимков материал не се установява да са били заснети повече от едно МПС с видими регистрационни табели. С други думи казано, не възниква съмнение чия е измерената скорост, доколкото на снимката е видно едно единствено МПС, на което се вижда регистрационната му табела. В този сми­съл и цитираната от касатора практика на Административен съд – Пловдив е неотносима, доколкото посочените съдебни решения касаят случаи при които на снимковия материал са били заснети повече от едно МПС и на всяко едно от тези МПС е била видна регистрационната табела.

По отношение на следващото възражение на касатора, а именно, че неп­равилно и необосновано е приложена санкционната норма на чл.182 ал.3, т.3 ЗДвП, е необходимо да се посочи, че ЗДвП разполага със собствена дефини­ция на понятието „обществен превоз“, а именно в § 6 т.29 ДР на ЗДвП, съгласно която разпоредба „обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с МПС. В тази връзка и цитираните, както в жалбата пред ПРС, така и в касационната жалба разпоредби на ЗАвтПр, са неотносими.

От друга страна, административнонаказателноотговорно лице по смисъ­ла на чл.182 ал.3 т.3 ЗДвП е водачът на моторно превозно средство за общест­вен превоз на пътници и опасни товари, който превиши разрешената скорост, т.е. определящо за прилагането на тази санкционна разпоредба е предназначе­нието на МПС.

Все в тази насока и следва да се посочи, че фактът, че Б. е водач на МПС за обществен превоз на пътници, се установява от снимка на клип № 030865/10.07.2020г., който правилно ПРС е приел, че на основание чл.189 ал.15 ЗДвП представлява годно доказателствено средство за констатираното нару­ше­ние. От същия се установява, че въпросното МПС е оборудвано като такси - има поставена отличителна табела, обозначаваща извършването именно на обществен превоз на пътници. При това положение, обозначаването на МПС като такова, извършващо обществен превоз на пътници от самия водач/докол­ко­то липсват твърдения в обратната насока/, е достатъчно основание за подвеждането му под отговорността на чл.182 ал.3, т.3 ЗДвП, а дали извърш­ваният таксиметров превоз е в съответствие с изискванията на ЗАвтПр, е ирелевантно в случая, доколкото, както вече се посочи и по-горе, касаторът сам се е обозначил като такъв – извършващ обществен превоз на пътници. В тази връзка обосновани и съответстващи на закона са изводите на районния съд за законосъобразно санкциониране на Б., собственик на посоченото МПС за обществен превоз на пътници в ЕФ.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд като валидно, допус­ти­мо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК, следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав:

 

Р      Е      Ш      И

           

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1459 от 17.11.2020г., постанове­но по АНД №5540 от 2020 година по описа на Районен съд – Пловдив, IV н. с. 

           

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.