№ 186
гр. Габрово, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря В. Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №
20214200100174 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е иск предявено по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от З. Н. В. от гр. Габрово против М. Г. С. от село П.,
община Габрово с искане да се постанови решение, с което да се развали сключения между
ищцата и ответницата договор, с който по силата на нотариален акт № 94, т. І, рег. № 2171,
дело № 73/2016 г., сключен на 01.06.2016 г. при нотариус Н.М. с рег. № *** на НК е
прехвърлила на ответницата правото на собственост върху собствения си недвижим имот.
В исковата молба се твърди, че е на 01.06.2016 г. с нотариален акт № 94, т. І, рег. №
2171, дело № 73/2016 г. ищцата е прехвърлила на ответницата правото на собственост върху
следния свой недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
14218.515.207.2.7 по КККР на гр. Габрово, одобрен със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес в гр. Габрово, бул. „*“ № № **,
вх. *, ет. *, ап.*, вх. *, ет. *, ап.* с предназначение жилище - апартамент разположен на едно
ниво, в сграда, с идентификатор 14218.515.207.2, който апартамент е с площ 98,40 кв.м. и се
състои от: две стаи, дневна, столова с кухненски бокс, баня и тоалетна, при граници: отгоре-
покривна плоча, отдолу – самостоятелен обект с идентификатор 14218.515.207.2.5, изток –
самостоятелен обект с идентификатор 14218.515.207.2.8 и бул. „*“, запад –дворно място,
север – ул. „**“, юг- стълбище и самостоятелен обект с идентификатор 14218.515.207.2.8,
заедно с прилежащата към апартамента маза № 7 с площ 6,24 кв.м., при граници: отгоре –
кафе-сладкарница, изток – маза № 8 на В.С. и М.С., запад – маза № 5 – на Т.А. и коридор,
юг- коридор, както и принадлежащите към апартамента 4,166% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху терена, представляващ поземлен имот с идентификатор
14218.515.207.
Ищцата е прехвърлила на ответницата правото на собственост срещу задължението
за издръжка и гледане лично или чрез членовете на своето семейство до смъртта й, като й се
осигури един спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, да полага грижи при
болест, немощ или други обстоятелства от този и подобен вид и да я изпрати според обичая.
Твърди, че ответницата в това число и членовете на нейното семейство не са
1
изпълнявали задълженията си по сключения договор. От година и половина и повече, нито
ответницата, нито членовете на семейството й са полагали грижи за нея, било то лично или
чрез другиго, от които грижи тя е имала ежедневна, постоянна нужда, както и такива за
жилището.
Ищцата твърди, че има издадено експертно решение от ТЕЛК, с което й е призната
72% трайно намалена работоспособност, а от м. Юли 2019 г. 100 % липса на
работоспособност и нужда от чужда помощ. През 2019 г. е пострадала при падане, при което
си счупила двата долни крайника и не може да се движи самостоятелно. Придвижвала се е с
помощта на две патерици, а вече и с проходилка. Ищцата е навършила 90 г., пенсионерка,
живее сама, няма близки или други хора при нея. Получава пенсия в размер на 284,00 лв.
месечно, други доходи няма. Разходите за жилището са за нейна сметка. Сключила е договор
със „Социален патронаж“ – Габрово, от където ежедневно и доставят храна, за което
заплаща 70-75 лв. месечно. С помощта на нейни съседи и познати си купува лекарства,
необходими за поддържане на здравето й, като за тях заплаща още 70-75 лв. Разходите за
ел.ток, вода, чистач и др., както за апартамента, така и за входа на блока също са за нейна
сметка. Твърди, че ответницата не изпълнява своите задължения по сключения договор и
иска същия да бъде развален. Направени са доказателствени искания.
Исковата молба е вписана в Служба по вписванията на 27.04.2021 г.
С разпореждане в закрито заседание на № 60 от 28.04.2021 г., съдът е разпоредил да
се връчи препис от исковата молба с приложенията на ответниците с указанията по чл. 131
от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата. Моли искът да
бъде отхвърлен изцяло, като се осъди ищцата да заплати на ответницата направените по
делото разноски. Не оспорва факта на сключения договор с ищцата, така както е посочено в
исковата молба. Оспорва твърденията в исковата молба. Прави доказателствени искания.
При хипотеза на евентуалност, ако бъде уважен иска моли да и бъде присъдено обезщетение
за издръжка и гледане за времето от 01.06.2016 г. до датата предявяване на иска – 16.10.2020
г.
В отговора на исковата молба са правят възражения по наведените твърдения от
ищцата, като ответницата твърди, че познава ищцата от 1966 г. Поддържали са много добри
отношения. През 2010 г. е била ухапана от куче и ответницата й е помогнала да получи
обезщетение от 10 000,00 лв. От този момент е започнала да й помага за всичко, от което
ищцата е имала нужда. Ищцата е била разочарована от сина си и е започнала да я убеждава
да й прехвърли имота си. Ответницата не е имала имотни претенции, защото си има къща в
село П.. Имали си ищцата за член на семейството си. Навсякъде е била с тях – на разходки,
на празници, ползвала се е с уважението на цялото й семейство. Всеки ден и е купувала
плодове, защото е имала спартански начин на живот. Правила й е зимнината, квасела й е
кисело мляко, готвила й е, носила е храна ежедневно.
Водили са я на минерални бани в Баня, Карловско, както и на зъболекар. Всеки ден е
ходила при нея. Ежедневно са се чували по телефона. Плащала е сметките й. Грижила се е за
всичко, което е било необходимо и ищцата е поискала. Гледала я е като своя родна майка.
Пред хора я е хвалела и е била много доволна.
На 30.01.2019 г. вечерта, ищцата не й е вдигнала телефона и със сина си О.,
ответницата е отишла да види какво се е случило. След като е отказала още същата вечер да
бъде откарана в болницата, на другия ден са я закарали и се е оказало, че има счупена
тазобедрена става. Направили са й операция. Престоят в болницата е бил до 14.02.2019 г.
Полагала е грижи за нея в дома й, а сина й е уреждал помощните средства, закупили са
проходилка. Ходила е при нея сутрин, обед и вечер. Получила е ТЕЛК със 100 %
инвалидност. Въпреки това от 9,00 ч. до 13,30 ч. е наела жена да я гледа. Била е доволна и е
2
съжалявала ответницата, че много се изморява.
На 18.03.2019 г. вечерна не е отговорила на телефона и ответницата, заедно със сина
си е отишла да разбере какво се е случило. Сварили са я паднала на земята в кухнята по очи,
с изкривена уста и в безсъзнание. Извикали са „Спешна помощ“. Оказало се е, че е получила
инсулт. На 26.03.2020 г. са я изписали, когато се е държала неадекватно и е правила сцени.
Започнала е да я отпраща. За няколко месеца нещата са се успокоили. Направили са й 90г.
юбилей на 22.06.2020 г. Твърди, че никога не са имали конфликти и стриктно е изпълнявала
своите задължения към нея.
В средата на м. Юли 2020 г. състоянието на ищцата се е влошило и тя коренно е
променила поведението си. Отказвала е да приема лекарството си и е обвинявала сина й, че
е крадец. Не ги е пускала в жилището, отказвала е храната и лекарствата.
С доволство е подписвала отчетите, когато ответницата е била неин личен асистент,
но след като е спряла да я допуска, ответницата твърди, че е подала молба да бъде
освободена. Подала е сигнал до РП- Габрово по Закона за здравето. Било е образувано ЧНД
№ 1058/2020 г. по описа на Габровски районен съд. Ищцата е подавала жалби в полицията
срещу ответницата, поради което същата е била задължена да подпише предупредителен
протокол да не извършва действия, които могат да увредят материалните интереси на
ищцата – 10.03.2021 г. Била е заведена преписка № 897/2021 г. Ищцата е започнала да пише
писма до другия син на ответницата, в които са се съдържали обиди към нея и брат му.
Твърди, че в пълен обем е изпълнявала задълженията си към ищцата години преди
прехвърлянето на имота и след това. Прави доказателствени искания.
От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа
обстановка:
От ищцата З. Н. В. е подадена искова молба против М. Г. С. за разваляне на договор,
с който по силата на нотариален акт № 94, т. І, рег. № 2171, дело № 73/2016 г., сключен на
01.06.2016 г. при Нотариус Н.М., ищцата е прехвърлила на ответницата правото на
собственост върху недвижим имот. Приобретателката е поела задължението лично или чрез
семейството си да гледа и издържа прехвърлителката до смъртта й, като и осигури един
нормален живот, какъвто е водила досега, грижи при болест и немощ и да я изпрати според
обичая. Прехвърлителката си е запазила правото на ползване върху целия имот пожизнено и
безвъзмездно, а приемателката /ответницата/ няма право да прехвърля правото на
собственост върху имота докато прехвърлителката е жива.
Исковата молба е подадена пред Районен съд – Габрово, който е образувал гр.д. №
1601/2020 г. С определение № 260249 от 25.03.2021 г. производството пред ГРС е
прекратено и делото е изпратено по компетентност на Габровски окръжен съд. С
разпореждане № 56 от 21.04.2021 г. е указано исковата молба да бъде вписана на основание
чл. 114, б. „а“ от ЗС. С молба вх. № 743 от 28.04.2021 г. е приложена вписаната искова молба
/л.11-18, т. І/.
Постъпил е отговор, с който се оспорва предявения иск. При хипотеза на
евентуалност, ако бъде уважен предявения иск се иска съдът да се произнесе в решението
си, на основание чл. 212 от ГПК да като осъди ищцата да заплати обезщетение за гледането
и издръжката за този период.
С предварителния доклад, изготвен с Определение № 316 от 14.06.2021 г., съдът се е
произнесъл по правната квалификация на предявения иск от ищцата, разпределил е
доказателствената тежест, произнесъл се е по направените доказателствени искания е указал
на ответницата, че следва да уточни относно кое правоотношение, от което зависи изхода на
делото съдът следва да се произнесе в решението си, като признае, че то съществува или не
съществува. Дадена е възможност на страните да вземат становище по доклада, приканени
са да постигнат спогодба и делото е насрочено в открито съдебно заседание.
3
В дадения от съда срок са постъпили становища по доклада, като ответницата
уточнява, че във връзка с направеното искане по чл.212 от ГПК моли да се признае за
съществуването на правоотношението между ищцата като кредитор и ответницата като
длъжник по сключения между ищцата и ответницата договор за прехвърляна собственост
върху недвижим имот с нотариален акт № 94, том V, рег. № 2171, дело № 73/2016 г. на
Нотариус Н.М.. В тази връзка прави искане да назначаване на съдебно икономическа
експертиза от вещо лице икономист.
Съобразно разпределената доказателствена тежест и за изясняване на делото от
фактическа страна по делото са допуснати писмени и гласни доказателства.
За изпълнението на задължението на ищцата по алеаторния договор да прехвърли
собствеността върху имота е представен в заверен препис нотариален акт № 94, том І, рег.
№ 2171, дело № 73/2016 г. на Нотариус Н.М.. По делото са приети доказателства относно
здравословното състояние на ищцата.
От епикриза, издадена от Отделението по ортопедия и травматология на З. Н. В. се
установява, че е постъпила в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД – гр. Габрово на 31.01.2019 г. и
е изписана на 07.02.2019 г. с диагноза „Счупване на бедрена шийка, закрито“, поради падане
вкъщи. Приложена е епикриза от Отделение по физикална и рехабилитационна медицина на
МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД- Габрово, че ищцата е постъпила на 07.02.2019 г. и е
изписана на 14.02.2019 г., като са и били извършвани рехабилитационни процедури, тъй
като след счупване на лява тазобедрена става е била оперирана и й е поставена ендопротеза
на ставата. Призната и е 100% трудова неработоспособност с чужда помощ с ЕР на ТЕЛК №
2108 от зас. 123 от 09.07.2019 г., с водеща диагноза „Първична коксартроза, двустранна“. От
епикризата издадена от Отделение по Нервни болести се установя, че ищцата е постъпила в
отделението на 18.03.2020 г. и е изписана на 26.03.2020 г. с окончателна диагноза исхемичен
мозъчен инсулт. Дадени са препоръки за подходящ хигиено -диетичен режим и терапия с
лекарства. Подлежи на наблюдение от личния лекар.
Представени са разписки за заплащане на дължими сметки към „Енерго про
Продажби“ АД и „ВиК“ ООД – Габрово от М. С. и договори с телекомуникационна
компания „Виваком“, където представител на ищцата е ответницата. Като личен асистент на
ищцата, ответницата е попълвала отчет по чл. 27, ал. 2 от Закона за личната помощ.
По делото са приобщени като доказателства: прокурорска преписка № 897/2021 г. по
описа на РП- Габрово, с която е отказано да се образува досъдебно производство по сигнала
на З. В. относно липсващи вещи от дома й и влошени отношения с посочените в сигнала
лица и прокурорска преписка № 2508/2020 г. на РП – Габрово, с която също е отказано да се
образува наказателно производство за престъпление от общ характер. В сигнала си В. е
посочила, че на 22.06.2020 г. е установила липсата на различни вещи от дама си, сред които
три чаши за ракия, яке, два комплекта ключове и др. Посочила е, че М. Г. имала склонност
към клептомания.
Приобщено е и ЧНД № 1058/2020 г. по описа на РС – Габрово, образувано по чл. 157
от Закона за здравето. С решение № 260067 от04.12.2020 г. съдът е оставил без уважение
искането, като неоснователно направено от страна на РП- Габрово за настаняване на З. Н. В.
на задължително лечение н ДПБ – Севлиево. Делото е било инициирано по сигнала на М.
С..
С нотариална покана от 02.09.2020 г. З. В. е поканила М. С. е оттеглила
пълномощното рег. № 4023/2019 г. и да върне ключовете за входната врата на блока и
апартамента. В отговор на поканата, на 02.09.2020 г. пред нотариус М., ответницата е
върнала даденото и пълномощно от 07.08.2019 г. Отказала е да върне ключовете на
апартамента, поради факта, че е негово собственик. Заявила е, че по силата на подписания
нотариален акт за прехвърляне на собствеността върху апартамента е поела грижи към
4
прехвърлителката и ги изпълнява добросъвестно, като дава и издръжка.
За изясняване на фактическата обстановка, съдът е допуснал и приел съдебно-
психиатрична експертиза от една вещо лице, което е дало заключение, че ищцата е
дисхармонична личност. Налице са соматични заболявания /артериална хипертония и
захарен диабет/, които са предпоставки за развитие на мозъчно – съдова болест. На
18.03.2020 г. ищцата е получила исхемичен мозъчен инсулт. В резултата на мозъчния оток
за няколко дни са регистрани прояви на количествени промени на съзнанието. Има
скенеграфски данни за Мозъчна атрофия и Мултиинфарктна ецефалопатия, но клиничните
прояви нямат достатъчно изразеност. Това е морфологичен субстрат на леко когнитивно
разстройство. Състоянието се комбинира с Иноволутивен параноид /параноидни фиксации и
интерпретации/. До 16.10.2020 г., както и понастоящем ищцата страда от психично
разстройство в широкия смисъл на думата, което не покрива критериите за диагностициране
на тежки психопатологични състояния като психоза, умерена или тежка деменция.
От съдебно –психиатирчното обсъждане от вещото лице се установява, че се касае за
жена на 91 години, страдаща от соматични разстройства /операции за смяна на двете
тазобедрени стави, инсулт, високо кръвно налягане, захарен диабет/, които нарушават
мозъчната циркулация. Личността на ищцата е изначално дисхармонична: прекалена
сензитивност към преживяванията; мнителност и постоянна склонност към изопачено
възприемане на околните; превратно тълкуване; борбено и непреклонно чувство за
собствена правота, несъобразено с реалната ситуация; преживяване на изключителна
собствена значимост. Личностовите особености са оформени под влияние на психосоциални
фактори и социалния опит на ищцата. Дисхармоничната личностова структура по правило е
екстремен вариант на човешката личност. Ищцата е със сравнително устойчив поведенчески
стереотип и има ригиден начин на реагиране при широк диапазон от ситуации. На този фон
е насложена мозъчно-съдовата болест и нейните последици.
Първите появи на неадекватност от околните са забелязани още при изписването от
неврологичното отделение в края на м. Март 2020 г. Следва период на подобряване на
състоянието на ищцата, през който е отбелязан нейния 90 г. рожден ден. По –късно се
наблюдава ново влошаване. Симптомите показват, че става дума за съдова патология. През
м. Март 2020 г. е документиран съдов исхемичен инцидент, като при КАТ се установяват
малки хиподенсни зони в базалните ядра с понижена в различна степен нативна плътност
/КТ данни за мозъчна атрофия. Муллтиинфарктна енцефалопатия –лакунарни съдови
инциденти в базалните ядра/. При изписване от болницата е описана огнищна неврологична
симпотоматика, което дава основание вещото лице да приеме, че е налице Мозъчно-
съдовата болест за диагностично доказана. Състоянието не е свързано с определените от
ТЕЛК 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, които са от предходната
2019 г.
Телесните и неврологични заболявания сами по себе си имат косвено отношение към
психичното състояние. През последните три години при ищцата е с нарушен устойчивия
поведенчески стереотип от миналото като има психопатологични прояви. Не се касае за
психично разстройство в тесния смисъл на думата. Липсват характерните за психозата
отклонения в мисленето, възприятията и афекта. Не може да се говори за слабоумие,
въпреки лекото интелектуално –мнестичното снижение.
Вещото лице е установило, че при ищцата се наблюдава емоционална лабилност и
психични промени на базата на разстройството на мозъчното кръвообращение.
Емоционалната инконтинентност е характерна за процеса на мозъчна атеросклероза и се
придружава от нарушено мислене. Ядрото на личността е запазено. Промяната на
поведението и на личността на ищцата в атеросклеротичен стил води до емоционална
лабилност и тревожност. Заострят се индивидуално присъщите личностови черти като
подозрителност, сензитивност, свръхценностна нагласа. По-късно се уврежда и
5
критичността. Липсата на тежки увреди обуславят преходност на симптоматиката, както и
колебанията в интензитета на болестните прояви, което е характерно за състоянието.
Съзнанието не е помрачено. Непрофесионалистите не забелязват състояние на обърканост и
неадекватност. Не може да се постави диагноза деменция. Към момента на изготвяне на
експертизата, в клиничната картина има налудности за отношение от малкия кръг. Те са
изградени по интерпретативен начин на базата на налудно тълкувание на множество дребни
случки от ежедневието /кражба на вещи/ и са характерни за инволутивния праноид. Афектът
и поведението са без груби отклонения. На фона на лека личностова мнителност,
подозрителност и конфликтност е запазен контактът с околните.
Клинико – психопатологичното изследване разкрива прояви на начален психо –
органичен синдром. Увреденият интелект и степента на увредата са основание да се допусне
лека увреда на критичността. Понякога ищцата не разбира характера на едно или друго
поведение или деяние, свързани с близкото обкръжение. През месеците, посочени в задачата
на експертизата ищцата е имала задоволително поведение при конкретни житейски
ситуации – може да разполага със средства, контролира пенсията си и я консумира в
ежедневието си. Вещото лице е отбелязало, че много от поведенческите прояви на ищцата
през годините са импулсивни /случая с асансьора, пералнята и др./ и нямат
нормалпсихологично обяснение. По същество се наблюдава комбинация от лек психо –
органичен синдром и инволутивен параноид след преживян мозъчен инсулт на фона на
мозъчно-съдовата болест у лице с изразена дисхармоничност.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че психиатричното интервю с ищцата е
проведено в дома й, защото тя се движи с проходилка и не напуска апартамента, в който
живее. При ищцата са налице странности на характера, които не могат да се определят като
болест.
За изясняване на фактическата обстановка наведените възражения от страна на
ответницата за определяне на размера на обезщетението за гледане е издръжка за периода
01.06.2016 г. -16.10.2020 г., съдът е допуснал изготвянето на съдебно- икономическа
експертиза.
След направени уточнения в заключението, вещото лице е посочило, че ако се
приема, че ответницата е предоставяла на ищцата грижи, храна и и е подсигурявала разходи
за медицински грижи и консумативи, то обезщетението за гледане и издръжка се изчислява
в размер на 23 061,23 лв. и само храна и грижи – то тогава обезщетението е в размер на
21 621,68 лв. В допълнителното заключение, вещото лице почасово е изчислило стойността
на положението грижи от ответницата към ищцата.
Във вариант № 1, стойността на положените грижи, включително здравни, изчислено
по 2 часа на ден и стойността на издръжката – стойност на храна за периода 31.01.2019 г.-
27.08.2019 г. и 31.03.2020 г.-30.06.2020 г., като са включени само работните дни на база
МРЗ, стойността е изчислена в размер на 3223,96 лв., а на база на нетната МРЗ стойността
на разходите е 2897,38 лв.
Във вариант № 2 процесните периоди са с включени календарни дни и на база бутна
МРЗ стойността на разходите за издръжка, храна и здравни грижи са в размер на 3893,26 лв.,
на база нетна МРЗ на стойност 3412,16 лв.
Вариант № 3 включва само работни дни за 2019 г., като изчисленията са направени на
база брутна МРЗ и са в размер на 2780,50 лв., а на база нетна МРЗ са в размер на 2554,56 лв.
Съответно, за процесните периоди, в които са включени календарните дни за 2019 г. на база
нетна МРЗ стойността н разходите за издръжка, храна и здравни грижи са в размер на
3225,34 лв., а за база нетна МРЗ на стойност 2895,12 лв.
Вторият въпрос към вещото лице е: При седемдневна работна седмица и пет часов
работен ден е изчислено, като се вземат предвид и стойностите на закупените от
6
ответницата патерици, проходилка и други медицински консумативи /памперси/ за 30 дни,
закупени след операцията на тазобедрената става. Вещото лице е дало заключение в два
варианта:
При Вариант № 1, размерът на обезщетението, включващ стойност на полагани
грижи в рамките на 5 часа на ден, при брутна МРЗ и стойност на издръжката за храна и
здравни грижи се изчислява на 30 056,41 лв. При вариант № 2 размерът на обезщетението,
включващ стойност на полагани грижи в рамките на 5 часа на ден, без стойности за 2020 г.,
при нетен размер на МРЗ и стойност на издръжката за храна и здравни грижи се изчислява
на 22 387,66 лв.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че М. С. е получила последната заплата
за м. Август 2020 г. и от първи септември вече е спряла да получава възнаграждение, като
този период е изключен в заключението.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, освен с оглед на техните специални
знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността им. Своите заключения
вещите лица са обосновали въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Разпитани са свидетелите на ответницата - св. О. С. /син на ответницата/, св. Г.Т., св.
С.М., св. С.Й. и св. П.Г., които установяват със свидетелски показания възприетите от тях
факти по изпълнение на задължението по договора от страна на ответницата. В другата
група свидетели попада св. М. П., която е в приятелски отношения с ищцата и я е
посещавала, но никога не е заварвала ответницата при нея.
Св. П. установява, че познава ищцата от 2014 г. В приятелски отношения е с нея. Има
магазин близо до дома й. Почти всеки ден е идвала при нея да си говорят. Ходила е в дома й.
Научила е, че има жена, която я гледа и издържа, но никога не е срещала чужд човек, когато
е посещавала ищцата в дома й, единствено една комшийка. Сега поне два пъти в седмицата
ходи в дома на З.. Сварвала я е да си готви сама. Свидетелства, че домът и е чист и сама се
пере на ръка, защото не ползва пералня. Отказвала е, когато и е предложена помощ.
Засичала е в дома и една жена, която ходи да и носи през ден храна в дома й, дори е
говорила с нея. От две – три години не я е виждала навън, сега се предвижва с проходилка.
Никога не е виждала ответницата М. в дома й. Ищцата не и е споменавала, че има човек до
нея, който се грижи. Познава само М..
От свидетелските показания на св. О. С. /син на ответницата/, като неговите
показания се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че майка му и ищцата се
познават от 1966 г., преди той да се роди. Около 2010 г.-2011 г. майка му е помогнала на З.,
при инцидент с ухапване от куче. Тогава е лежала в болницата и майка му е извършвала
услуги за помощ – пазаруване, да пише писма, по делото за обезщетение, в резултата от
ухапването. Пращала й е храна, идвала е по празници у тях и е станала част от семейството.
Това е било преди 01.06.2016 г., когато е прехвърлен имота. Инициативата за прехвърлянето
на имота е била на ищцата, защото не била доволна от сина си и снаха си, които е трябвало
да се грижат за нея, но се държали грубо с нея. Предложила им е да се грижат за нея, и по-
точно майка му, като З. прехвърли апартамента „с клауза за доизглеждане“. Свидетелства
колко „спартански начин на живот“ има ищцата. Имала е особености, като например не е
ползвала готварска печка, а газово котлонче, с което е готвила на земята. Свидетелят е
зареждал газ в Севлиево. Майка му е пазарувала и готвила. Изпращали са и храната в
буркани. Посещавали са я поне по два пъти на ден – сутрин, обед, вечер. Те живеят в с. П., а
майка му работи в Габрово, има магазинче. Квасили са и домашно кисело мляко, купували
са и картофи, плодове, каквото е необходимо. Правила и е зимнина, която е трябвало да е
ситно нарязана, не като за тях. През обедната си почивка майка му е ходила у З., а вечер
7
поне половин част говорят, за да не се чувства сама З.. Водили са ищцата на екскурзии до
Ловеч, за да търсят нейни стари приятели, в троянско село са ходили два-три пъти. Водили
са я на Узана, на Люляците, на почивка на Баня- Карловско. Ищцата не е искала майка му да
спи у тях. Не се е чувствала застрашена, за разлика от тях, които са били притеснени за нея.
По един комплект ключове са имали той и майка му. След втората операция, когато З. е била
трудно подвижна, свидетелят е установил, че не може да си отключи, защото ищцата е
заключила от вътре. Друг път се е случвало да намери отключено и са говорили да заключва,
но да маха ключа, за да могат те да влязат. През м. Март 2019 г., след като ищцата не е
отговорила на телефонно обаждане, са тръгнали веднага от П., като преди това са се обадили
на комшийка, която да провери какво се случва със З.. Намери са я неадектна. Отказала е да
бъде викната Бърза помощ и майка му е останала да спи у тях. На следващия ден е била
хоспитализирана, защото те са настояли и са извикали лекар, който е препоръчал да влезе в
болницата. Свидетелят е бил с ищцата в линейката. Тогава са и направили операция за смяна
на ставата. Престояла е две седмици в болницата. Купили са и патерици, за да може да се
раздвижва. Убедил я е да вземат проходилка. По здравна каса са взели стол. Свидетелят е
ходил по институциите, а ищцата му е била направила пълномощно. Наели са жена, която да
се грижи за нея, да бъде с нея, да я раздвижва. През м. Март 2020 г. отново се е случил
инцидент с ищцата, когато отново са я немерили неадекватна на земята. Извикали са Бърза
помощ, но ищцата е отказала да влезе веднага в болницата. Направила го е на следващия
ден. От прегледа, който са и направили лекарите, е разбрал, че З. е получила инсулт. След
като са я настанили в болницата, свидетелят е ходил при нея, носил и е храна. Когато не е
имало достъп до нея, заради пандемията е оставял храната на портиера, който я е качвал.
След изписването ищцата се е държала „много особено“, поведение, което е нетипично за
нея. Била е дръпната, неадекватна, карала се е с персонала, не е искала да се облича. Не
давала да се бърка в багажа й, а там е бил документ, който е следвала да представи, а тя е
твърдяла, че не е там. При изписването не искала да се облече и обуе. Помолили са го за
помощ, защото е искала да си ходи без обувки. След болницата, майка му е стояла няколко
дни и нощи с нея. Купили са и лекарства, за да ги пие, но в последствие е отказала да пие
някои от тях. Понеже са били важни за мозъка, закупили са и една кутийка, в която са ги
разпределяли. Майка му е ходила лично да ги дава на З., за да не се обърка нещо.
Направили са юбилей на 22 юни, когато е станала на 90 години З.. Присъствали са
ищцата, ответницата, свидетелят С. и една комшийка С., която са изпращали да я проверява.
След рождения ден, поведението на ищцата се е променило. Започнала да твърди, че
чинийки и ножчета са изчезнали. Първо е обвинила свидетеля, а после спряла да допуска и
ответницата. До този момент се е държала много топло, на всички празници е била с тях. За
85 г. са направили голям юбилей в ресторант, където са били поканени всички нейни
познати. По отношение на 14 250,00 лв. инициативата е била пак на З. да бъдат прехвърлени
на майка му. С тези пари в последствие е правила ремонт, купила е алуминиева дограма и е
сменила прозорци. Сменили са прозорците в периода 2019 г.-2020 г., след като си е счупила
крака и преди да получи инсулта. Парите от сметката майка му е харчила за разходи на З..
Свидетелства, че майка му не е ползвала от тези пари.
Няколко пъти свидетелят С. е водил ищцата на зъболекар. Сменили са двама
зъболекари, защото З. не е платила на първия, който и е направил протези. При втория
зъболекар тя отново не е плащала пълната сума и той е доплащал каквото е необходимо.
Знае, че майка му е плащала на жена да гледа ищцата – П., като заплащането е било на час,
за тяхна сметка. Не се е месил във финансовите отношения между майка му и З..
От свидетелските показания на свидетелката Г.Т. се установява, че когато З. е била в
отделението със счупена става, М. е идвала да и носи хранителни продукти, и каквото е
необходимо. Тя е била също там, защото се е грижила за вече покойната си майка. Тя е
давала информация на ответницата и на св. С., какво е състоянието на ищцата преди и след
операция, както и по времето, когато е била в реанимация. Имало е грипна епидемия и не са
8
допускали посещения. Лично е слизала до долу и е взимала консумативи, храна и каквото е
необходимо. Направило и е впечатление, че са извикали севлиевски лекар да я оперира,
носели са домашно квасено кисело мляко. Грижите им са били добри. З. и е обяснила, че
полагат грижи за нея от преди това и тя е решила да им предостави жилището си на тях.
Свидетелката си е тръгнала преди да изпишат от болницата З.. Десетина дни са били заедно
в болницата с ищцата. Не са пускали посетители, но св. О. С. е идвал, защото е трябвало да я
раздвижва. Донесъл е патерици, които рехабилитаторите са направили по нея. Със З. и по-
късно са се чували по телефона, дори и е подарила една чинийка. Не е ходила у З.. След
време е разбрала от М., че има някакво недоразумения между тях.
Св. С.М. установява, че се познава със З. откакто живее в блок „Е.“, от преди
тридесет години, а М. от 2014 г. Преди е била най-довереният човек на З. в блока. Ищцата
не е поддържала отношения с другите съседи, защото е своенравен човек. Свидетелката
живее на втория етаж, а З. на четвъртия. Споделила и е, че ще разваля завещанието. От както
е получила удар е станала промяна в поведението. Преди е ходила по три пъти на ден в дома
на свидетелката, а след това не я е познавала по телефона. Присъствала е на 85 – годишнина
и на 90 –годишнина през 2020 г. Всяка Коледа и Нова година З. е ходила при ответницата на
село. Водили са я в Баня -Карловско, на бани, на зъботехник три пъти, а после и на
зъболекар. След работа задължително М. е била у З.. Идвала е сутрин, обед и вечер. През
2019 г., когато си е счупила втората става М. и О. са извикали Бърза помощ и са заминали с
нея, с линейката. Като е получила ударът, по време на пандемията, тя е отишла в
апартамента и я е намерила паднала по лице. Не е могла да я вдигне, защото има пареза, но
вече са били дошли ответницата и сина и. Отново са извикали Бърза помощ и ако те не са
дошли „тя щеше да е труп“. Била е с изкривено лице. Те са се грижили за ищцата, както и П.,
която е била до обяд, а после е идвала М.. След като е започнала „тази сага“ са започнали да
обикалят много хора, специално жени. М. е идвала сутрин, обед и вечер, след като З. е
получила инсулта. М. е носила храна на З., но много често тя сама си е готвила като
пилешки дробчета с лук. Не е виждала З. да дава пари от пенсията си на М.. З. е споделяла
на свидетелката М., че е попаднала на прекрасен човек. Преди счупване на ставата З. е
ползвала един малък котлон на газ. Имала е и „малка фурничка“, но не я е ползвала.
Присъствала е, когато З. е отказала да допусне М. в дома си. З. не искала мобилния телефон,
който са и били закупили, а е ползвала стационарен и когато е разбирала, че М. я търси „тя
тракваше телефона“. Една-две седмици след юбилея за 90-годишнината З. е започнала да не
допуска М.. Когато ищцата е споделила, че ще разваля договора е казала, че и е изчезнала
чашка, ножче, а свидетелката знае за това от преди четири години.
Свидетелката С.Й. е позната на З. от много години, от преди тридесет години. Ходи
често у тях след като ищцата е спряла да излиза. След рождения си ден много се е
променила. Дотогава много се е хвалила и е била много доволна от грижите, които се
полагат за нея от М. и О.. Присъствала е, когато З. е оказала достъп на М.. Била е в
апартамента на З., когато М. е искала да влезе. Ищцата не я е пуснала да си ходи, за да не
влезе през това време М., защото „са се били нагласили“. Ответницата всяка вечер е идвала
да и носи нещо за ядене. Повечето пъти е присъствала на отказ да допусне ответницата, но
това е било най-силното. След рождения ден са започнали „нещата“. Именно нея ищцата е
пратила при Нотариус М. да и „направи оригинал на завещанието“.
До втората операция ищцата си е шетала сама. Свидетелката е спряла е да ходи у тях,
когато е разбрала, че З. я лъже. Преди години синът и я е гледал, когато тя си е била счупила
и двете ръце.
От свидетелските показания на св. П.Г. се установява, че същата е полагала грижи за
ищцата след изписването от болницата през 2019 г. С ответницата са се договорили М. да
пазарува, готви, къпе, пере, а свидетелката да я гледа по няколко часа на ден – да измете
стаята, ако има трохи; да даде обяд или закуска. Това го е правила един месец, през м.
9
Февруари 2019 г. Разбрали са се за три лева на час. През свободното си време е разговаряла
със З. за лични неща. Помагала и е да отиде по тоалетна. Не я е къпала, това го е правила М..
Давала и е лекарства. При З. е била 3-4 часа на ден. Започвала е в 9,00 часа до два-три часа
след обяд, докато заспи. Оставяла и е закуска за 4ч. Докато се е грижила за нея е имала
ключ за апартамента. З. и е казвала, че е много доволна от М.. Сутрин, когато е отивала, М.
вече е минала от там, оставила е закуска, квасено кисело мляко домашно, ядене, хляб,
плодове, зеленчуци. Ответницата е проверявала свидетелката дали е дала всичко
необходимо на ищцата. След като е минал един месец, З. е казала на св. Г. да си ходи,
защото може да се самообслужва. Подарила и е една голяма фруктиера, защото е много
доволна. М. и е платила часовете, които са записвали в една тетрадка.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
представените по делото писмени и гласни доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск за разваляне на двустранен договор за прехвърляне собствеността на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №
94, т.І, рег. № 2171, дело № 73/2016 г. от 01.06.2016 г. на Нотариус Н.М., сключен между З.
Н. В. като прехвърлител и М. Г. С. като преобретател.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са заявени от процесуално -
легитимирана страна, имаща правен интерес от това.
С Решение № 284 от 1.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1892/2014 г., IV г. о., ГК е
прието, че Договорът за издръжка и гледане е алеаторният договор, при който кредиторът
срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот получава като насрещна
престация грижи и издръжка. За да е налице точно изпълнение от страна на длъжника, той
следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в
обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление,
медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Дължимата престация по своя
характер е единна и неделима.
Изпълнението на задължението за гледане и издръжка в натура изисква и съдействие
от страна на кредитора. Когато последният не оказва такова съдействие, длъжникът има
право да трансформира задължението за гледане и издръжка в паричен еквивалент и да го
изпълнява чрез заплащане на съответна сума по установения ред. Неоказването на
съдействие от страна на кредитора, обаче не освобождава длъжника от поетите с договора
задължения. За да е изправна страна, той трябва да продължи изпълнението и да престира в
пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за
съществуване не може да остане неудовлетворена.
Дори при установена забава на кредитора, ако длъжникът не предложи
трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а последицата от нея
е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на договора. Затова, при поддържано
в процеса възражение за неоказано съдействие от страна на кредитора, длъжникът по
договора ще бъде изправна страна, ако преди това е поискал трансформация на
задължението си в парична равностойност, или е предоставил парично изпълнение. По
предявен иск за разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение от приобретателя, в
доказателствена тежест на последния е да установи, че изпълнението покрива задълженията
му по договора за издръжка и гледане.
Настоящият състав споделя напълно изложеното по-горе становище. Прехвърлянето
на недвижим имот срещу положени в минал период грижи и за гледане и издръжка за бъдещ
период следва да се разглежда като единен договор, от което следва, че изпълнението
евентуално неизпълнението на договора следва да се преценяват с оглед цялостното
10
престиране на грижи.
Преди и след сключване на договора на 01.06.2016 г., ответницата е предоставяла
грижи в необходимия обем на ищцата, за което свидетелстват събраните по делото
доказателства – писмени и гласни. Две седмици след честване на 90-та годишнина на
ищцата, на 22.06.2020 г., същата променя поведението си спрямо ответницата, като спира да
я допуска в жилището си и затваря телефона, когато разбере, че тя се обажда.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно- психиатрична
експертиза се установява, че личността на ищцата е изначално дисхармонична личност. При
нея са налице соматични заболявания /артериална хипертония и захарен диабет/, които са
предпоставки за развитие на мозъчно-съдова болест. При ищцата се наблюдава също така и
леко когнитивно разстройство, което се комбинира с инволутивен параноид, което е
психично разстройство в широкия смисъл на думата. Околните са забелязали първите
прояви на неадекватност още при изписването от неврологичното отделение в края на м.
Март 2020 г., като след това е последвал период на подобряване на състоянието, през който
е отбелязана 90 г. от рождението на ищцата. След това събитие е настъпило ново влошаване,
поради наличието на съдова патология. Увреждането на мозъчното кръвообращение
/мозъчна атеросклероза/ е в резултата на заболяванията хипертония и диабет, които са
протичали дългогодишно. През последните три години при ищцата е нарушен устойчивия
поведенчески стереотип от миналото като има психопатологични прояви. В тази насока за
променено поведение от страна на ищцата, спрямо ответницата са свидетелските показания
на св. С.М., С.Й. и св. О. С.. До този момент тя се е хвалила пред свидетелите Й. и М. за
грижите, които ответницата е полагала за нея. В резултат на характеровите особености,
които притежава ищцата като дисхармонична личност и получения на 18.03.2020 г.
исхемичен мозъчен инсулт, тя е променила поведението си и е започнала да бъде недоволна
от грижите полагани за нея от страна на ответницата. Инициирала е две прокурорски
преписки, относно твърдението за изчезнали вещи от дома им, които на по- късен етап не е
могла да опише и конкретизира / пр.пр. № 2508/2020 г. и пр.пр. № 897/2021 г. и двете по
описа на РП - Габрово/. Двете преписки са били прекратени. За изчезването на чинийките и
ножчето, в свидетелските си показания св. М. свидетелства, че ги няма още от преди четири
години. Другата свидетелка Й., отказва да ходи и да се среща с ищцата след като разбира, че
е била излъгана от нея по отношение на М. С. и направеното в нейна полза „завещание“.
В периода след 01.06.2016 г., когато е подписан договора, до средата на м. Юли 2020
г. от събраните по делото доказателства се установява, че същият е бил изпълняван от
ответницата в пълен обем, като на ищцата са били предоставяни адекватни и своевременни
грижи, както и изпълнение в натура на задължението за издръжка. Съдът не споделя
твърденията, че поради факта, че не са живели в едно домакинство за ищцата не са били
полагани необходимите грижи. Напротив ответницата, така е била организирала грижите по
ищцата, като е включила в тях, както сина си св. С., така и св. Т. /по време на престоя в
болницата за подмяна на става/, св. М., която е комшийка и своевременно и незабавно се е
отзовавала да провери състоянието на ищцата, когато не е отговаряла на телефонно
повикване и на св. Г., която е била ангажирана с грижи след операцията на ставата на
ищцата. Отделно от това са организирали лични тържества на ищцата, било в ресторант или
в дома й. Водила са я на екскурзии и разходки. Споделяла е с тях големите празници –
Коледа и Нова година. Приобщили са я, като е станала част от тяхното семейство.
Ответницата и св. С. са викали Бърза помощ, когато си е била счупила ставата и е получила
мозъчен инсулт. Те са хората, които са поели грижите за нея по време на престоите и в
болницата – с консумативи, лекари /ангажирали са лекар от Севлиево – св. Т./, храна,
рехабилитация, лекарства и т.н. След инсулта ответницата е останала няколко дни при
ищцата. Закупила е необходимите лекарства и ги разпределила по прием за ден и час. Лично
е контролирала какви лекарства са приемани и кога от ищцата. При ангажирането на св. Г.,
отново ответницата лично е контролирала приема на лекарства, къпела, готвела, чистела и
11
перяла ищцата. Искала е от св. Г. отчет какво е направила през деня с ищцата. Закупени са
били патерици и проходилка. Ответницата е заплащала текущите сметки, тъй като след като
си е счупила ставата през 2019 г. ищцата не е излизала от дома си. С помощта на
ответницата е бил направен ремонт в жилището на З., като е била сменена дограмата. Със
свидетелски показания е установено, че на ищцата са били предоставяни медицински грижи
от зъболекари и зъботехници, като тя не е заплащала дължимото в пълен размер и св. С. е
доплащал.
С оглед установените факти е вярно, че прехвърлителката и приобретателката по този
договор не са живели в общо домакинство непрекъснато, но в договора няма уговорено
такова задължение. Прехвърлителката не е възразила срещу този начин на изпълнение на
задължението и го е намирала удовлетворителен.
Положените грижи преди средата на м. Юли 2020 г. са установени както от
показанията на разпитаните свидетели М., Т., Г. и Й., които не са в родствени отношения със
страните, така и от представените писмени доказателства – медицинска документация.
След като настъпва разрив в отношенията между страните, ответницата вече е била в
поставена в невъзможност да изпълнява задълженията си.
Налице е забава на кредитора, но тази негова забава не освобождава длъжникът от
задължението му договора да дължи издръжка. От времето, в която кредиторът е в забава
/средата на м. Юли 2020 г./ до предявяване на иска 16.10.2020 г. /пред РС- Габрово, за което
е образувано гр.д. № 1601/2020 г./ е налице неизпълнение от страна на длъжника
/ответницата/, като това неизпълнение не е било виновно. От този момент на нейно
разположение е възможността да предложи изпълнение в течение на процеса и да поиска от
съда да й се определи срок за трансформиране на неизпълненото в натура задължение за
минало време в парично. Това е направено в първото по делото заседание, като съдът е
приел, че същото е преклудирано, за което ответницата е била предупредена с
разпореждането което е получила заедно с исковата молба и приложените към нея
доказателства. Този иск ответницата е завела пред РС – Габрово, за което по настоящото
делото е представено удостоверение от Районен съд – Габрово, от което се установява, че
пред него е образувано гр.д. № 63/2022 г. с правно основание чл. 97, ал. 1 във вр. чл. 95 и чл.
63 и чл. 65 от ЗЗД с ищец М. Г. С. и ответник З. Н. В..
По въпроса за правните последици от неоказване на необходимото съдействие от страна
на кредитора за изпълнение на задължението в натура е постановена практика на ВКС по
реда на чл. 290 от ГПК, според която когато прехвърлителят неоснователно откаже да
приеме издръжка и грижи в натура той се поставя в забава – Решение № 363/26.05.2010 г. по
гр.д. № 756/2009 г. , ІІІ г.о., решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г., ІV г.о.,
решение № 494/16.11.2011 г. по гр.д. № 642/2011 г., ІV г.о., решение № 23/26.10.2015 г. по
гр.д. № 1368/2015 г., ІІІ г.о. и Решение № 169/15.10.2020 г. по гр.д. № 4423/2019 г., ІV г.о./.
Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за
полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника.
Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не
освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се
осигурява според обстоятелствата – в натура или в пари.
От датата на забава на кредитора до датата на подаване на исковата молба са изминали
около три месеца. Явно и недвусмислено ищцата не е допускала ответницата да изпълнява
задълженията си по договора, макар че последната многократно се е опитвала да осъществи
контакт с нея. За периода от 01.06.2016 г., когато е сключен договора до 16.10.2020 г., когато
е подадена исковата молба, срокът от три месеца, когато не е била допускана ответницата да
изпълнява задълженията е незначителен, поради което настоящият състав намира, че не е
установено неизпълнение на договора от страна на ответницата М. С., поради което отказът
на ищцата да приеме грижите е неоснователен . В този смисъл предявеният иск следва да
12
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Предвид изхода на спора - на ответницата се дължат разноски в размер на 2 993,00 лв., от
които 2 250,00 лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено в брой по договор за правна
защита и съдействие от 04.06.2021 г. /л.27, т. І/ и 773,00 лв. - депозит за вещо лице. Разноски
на ищцата не се присъждат.
Водим от горното, Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от З. Н. В., ЕГН ********** от гр. Габрово, бул. „*“ №.*, вх.
*, ет.*, ап.* против М. Г. С., ЕГН ********** с адрес в село П., община Габрово, ул. „***“
№ ** иск за разваляне на сключения между тях на 01.06.2016 г. с нотариален акт № 94, т. І,
рег. № 2171, дело № 73/2016 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане.
ОСЪЖДА от З. Н. В., ЕГН ********** от гр. Габрово, бул. „*“ №.*, вх. *, ет.*, ап.* да
заплати на М. Г. С., ЕГН ********** с адрес в село П., община Габрово, ул. „***“ № **
сумата от 2 993,00 лв. /две хиляди деветстотин деветдесет и три лева/ разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
13