О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е №
Гр. Сливен, 10.08.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито
заседание на десети август две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 256 по описа за 2021 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е образувано
по жалба от „ТИ ЕС ЕС“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от у. М. И. срещу Писмо изх. № 10-02-09-51#21/03.06.2021
г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Сливен, с което дружеството –
адресат е приканено да възстанови в 7-дневен срок сумата от 4 958,97
лв. В жалбата се твърди, че писмото е издадено при неизяснена фактическа
обстановка. Счита, че писмото съставлява индивидуален административен акт и
като такъв, е незаконосъобразно постановен – в противоречие с материалния закон
и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Моли съда за неговата отмяна.
От данните по
делото се установява, че на 16.03.2020 г. между Агенция по заетостта чрез
Дирекция „Бюро по труда“ – Сливен (като Възложител) и „Ти Ес Ес“ ЕООД
(като Работодател) бил сключен Договор № 209-0009-20-51500 с предмет на
предоставяне/възстановяване от възложителя на работодателя средства от
Държавния бюджет, представляващи схема за минимална помощ за заетост (помощ „de minimis“), съгласно
разпоредбите на Регламент на ЕК 1407/2013 г. от 18.12.2013 г. за прилагане на
чл. 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis (ОВ, L
325/1 от 24 декември 2013 г.) и с регламентите, които го изменят, допълват или
заменят, общо в размер на 5 688 лв. за допълнително трудово възнаграждение
на наставник за едно работно място. Според предмета на договора, средствата за
субсидирана заетост се предоставят по реда и условията на чл. 50 от ЗНЗ за
всяко насочено от Възложителя безработно лице, наето по трудов договор (на
пълно или непълно работно време) за срок не по – малък от 18 месеца. На
04.01.2021 г. представляващият „Ти Ес Ес“ ЕООД
представил в Дирекция „Бюро по труда“ Заповед № 03/21.12.2020 г., с която на
основание чл. 71 ал. 1 от КТ е прекратен трудов договор с П. В. С.. Според
Становище от 26.04.2021 г. на мл. експерт в отдел „ПУ“ в ДБТ – Сливен, предвид
освобождаване на позицията дружеството е заявило необходимост от назначаване на
ново лице, поради което били насочени следните лица: А. П.Г. – отказал, поради
започване на работа при друг работодател, В. Б. М. – търсещ работа в м., Д. В.
В. – отказ на работодател „Ти Ес Ес“ ЕООД, С. Р. И. –
търсещ работа като о., В. Г. К. – започващ работа при друг работодател и С. Д.
Д. – отпратен от „Ти Ес Ес“ ЕООД, без проведено
интервю. Въз основа на това становище, Началник отдел „АППТ“ при ДБТ – Сливен
представил такова пред Директора на ДБТ, в което заявил, че са налице
обстоятелствата, посочени в т. 10.3 от Договор № 209-0009-20-51500 за
прекратяване на същия и връщане на получената сума.
Договорът бил
прекратен от Директора на ДБТ – Сливен с писмо изх. № 10-02-09-51#19/17.05.2021
г., видно от изричното волеизявление в същото, като адресатът „Ти Ес Ес“ ЕООД бил приканен да възстанови получената сума от
4 958,97 лв. В отговор вх. № 10-02-09-51#20/25.05.2021
г. управителят на „Ти Ес Ес“ ЕООД възразил срещу
претенцията на ДБТ за връщане на сумата и изявил желание договорът да се
прекрати на друго посочено в него основание (т. 8.2).
С писмо изх. №
10-02-09-51#21 от 03.06.2021 г. Директорът на ДБТ –
Сливен приканил „Ти Ес Ес“ ЕООД в 7 – дневен срок да
възстанови получената сума в размер на 4 958,97 лв. Видно от съдържанието
на писмото, същото съставлява покана за доброволно възстановяване на получена
сума по прекратения договор.
Срещу това писмо е
подадена и настоящата жалба.
С Разпореждане на
съда от 27.07.2021 г. жалбата е оставена без разглеждане, като на оспорващия е
указано при съобразяване с разпоредбите на чл. 19а-19ж от АПК да посочи
обжалвания административен акт и укаже в какво се състои неговата
незаконосъобразност. В уточняваща молба от процесуалния представител на
дружеството – жалбоподател е заявено, че писменото предизвестие с изх. №
10-02-09-51#21/03.06.2021 г. е неправилно решение и
следва да бъде отменено. Формулираното искане към съда е да постанови недължимост на търсената сума и признае за установено, че
„административният договор с рег. № 209-0009-20-51500 между Агенция по
заетостта ДБТ – Сливен и „ТИ ЕС ЕС“ ЕООД, ЕИК ***,
сключих договор рег. № 209-0009-20-51500 т. 8.2 от същия договор“.
В писмо, постъпило
по делото с вх. № СД-01-01-2742/16.07.2021 г. административният орган застъпва
становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Предмет на
оспорване пред настоящата инстанция (както е очертан в жалбата и потвърден в
допълнителната уточняваща молба) е законосъобразността
на Писмо изх. № 10-02-09-51#21/03.06.2021 г. на Директора на ДБТ – Сливен, с
което оспорващото дружество е приканено в 7 – дневен срок да възстанови получената
сума в размер на 4 958,97 лв. От ясно изразената воля на издателя на акта,
това писмо има характер на покана за доброволно възстановяване на получена по
вече прекратения договор сума.
При горните данни
настоящата съдебна инстанция намира, че оспорването е недопустимо поради липса
на предмет и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да
се прекрати, като съображенията на съда са следните:
В оспорения акт - Писмо
изх. № 10-02-09-51#21/03.06.2021 г. на Директора на ДБТ – Сливен изрично е
посочено, че съставлява покана, като, видно и от неговото съдържание, изричната
воля на издателя на акта е доброволно и в 7 – дневен срок възстановяване на
получена сума по вече прекратен договор. От преписката се установява, че
Договор № 209-0009-20-51500/16.03.2020 г. е прекратен едностранно от
възложителя с друг, предходен акт - писмо изх. № 10-02-09-51#19/17.05.2021
г. Настоящата съдебна инстанция намира, че оспорената в настоящото съдебно производство
покана не попада в нито една от хипотезите на чл. 19ж ал. 1 от АПК, очертаващи
изрично обхвата на съдебния контрол досежно
административния договор. Съгласно цитираната норма, споровете относно
действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните
договори се решават от компетентния административен съд. В процесния
случай оспорената покана е резултат и логична последица от прекратяване на
административния договор с друг нарочен акт (писмо изх. № 10-02-09-51#19/17.05.2021
г.), както и не може да се приеме като акт по изпълнението, респ.
неизпълнението на договора. Видно и от съдържанието на жалбата и допълващата я
молба, изрично посочения оспорен акт и искането към съда не попадат в нито една
от хипотезите на чл. 19ж ал. 1 от АПК – спор относно действителност,
изпълнение, изменение или прекратяване на административен договор № 209-0009-20-51500/16.03.2020
г. Процесната покана не съставлява акт по
изпълнение/неизпълнение на договора, а по своя характер е последица от неговото
прекратяване, реализирано с друг акт на възложителя в лицето на ДБТ – Сливен.
Предвид изложеното съдът намира, че настоящата жалба не попада в обхвата на
съдебния контрол, очертан в разпоредбата на чл. 19ж ал. 1 от АПК, поради което
и оспорването е без предмет.
При горните
съображения, жалбата се явява процесуално недопустима, като подадена срещу акт,
който не подлежи на оспорване, което е пречка за разглеждането ѝ по
същество с произнасяне по нейната основателност. Тези обстоятелства налагат
оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по
делото.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 159 т. 1 от АПК, Административен съд
Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ТИ ЕС ЕС“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от у. М. И. срещу Писмо изх. №
10-02-09-51#21/03.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Сливен,
с което дружеството – адресат е приканено да възстанови в 7-дневен срок сумата
от 4 958,97 лв., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо образуваното съдебно производство по административно дело № 256/2021
година по описа на Административен съд Сливен.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му.
Административен съдия: