Решение по дело №2080/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по жалба от П.И.П., ЕГН **********,***, к.к. „***“ ***, подадена чрез адв. П., против Решение № 2153-03-124/21.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 117 ал. 3 от КСО, във вр. с чл. 97 ал. 1 от АПК е отхвърлена жалбата на П.И.П. с вх. № 9001-03-380/19.07.2023 г. срещу Разпореждане № РВ-3-03-01387807/03.07.2023 г. на ръководител на контрол по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП – Варна на НОИ, с което, на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО, е разпоредено да се възстанови неоснователно полученото от нея парично обезщетение за оглеждане на малко дете, за периода от 19.11.2021 г. до 12.06.2022 г., в размер на 4 514,54 лева.

В жалбата се релевират доводи за материална незаконосъобразност на оспореното решение. Жалбоподателката счита, че отговаря на изискванията на чл. 52а от КСО и има право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст, тъй като има 12 месеца осигурителен стаж и е осигурена за този риск. Твърди, че в решението не е посочено въз основа на какви доказателства е прието, че е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. пар. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Счита, че от решението не става ясно по каква причина се приема, че за периода 19.11.2021 г. до 12.06.2022 г. неправомерно е изплатено парично обезщетение за отглеждане на дете до навършването му на 2-годишна възраст. Излага доводи, че не е доказано, че за периода от 13.11.2020 г. до 27.03.2022 г. дружеството-осигурител не е извършвало дейност. Освен това твърди, че обстоятелството дали дружеството е осъществявало дейност е неотносимо към правата на работника. Сочи се, че жалбоподателката е била в трудови правоотношения с „Д. 2019-Г.Л.“ ЕООД, и фактът, че осигурителят е недобросъвестен не може да има последица прекратяване на правата на добросъвестните задължително осигурени лица. Счита, че дори и да няма внесени от осигурителя осигурителни вноски в полза на оспорващата, то те са дължими и поради това не може да се засяга негативно правото й да получава обезщетението за отглеждане на дете. С оглед на изложеното моли решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез адв. П., поддържа жалбата. По съществото на спора сочи, че не се доказва твърдението на административния орган за липса на осъществявана дейност от страна на „Д.-2019-Г.Л.“ ЕООД. Сочи, че констативният протокол не установява липса на дейност, а по-скоро липса на приходи. Твърди, че от гласните доказателства се установява, че през процесния период хотелът действително не е работил с туристи, но в него са осъществявани ремонтни дейности. Излага съображения, че е имало персонал и макар, че не е бил административен персонал, обслужващ хотелската част, не е равнозначно на липса на дейност. Моли жалбата да бъде уважена и претендира присъждане на сторените разноски.

Ответната страна, чрез юрисконсулт К., оспорва жалбата. По съществото на спора моли жалбата на П.П. срещу оспореното решение да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като бъдат потвърдени изцяло обжалваните административни актове като правилно и законосъобразно постановени по мотиви, изложени в същите. Счита, че от свидетелските показания се потвърждават изводите на административния орган. Сочи, че ремонтните дейности могат да бъдат извършвани и от външна фирма. Твърди, че от свидетелските показания се потвърждава, че през процесния период в хотела не е имало административни и длъжностни лица. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване в производството е Решение № 2153-03-124/21.08.2023 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ. С решението е отхвърлена жалбата на П.И.П. срещу Разпореждане № РВ-3-03-01387807/03.07.2023 г. на Ръководител по контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП – Варна на НОИ, издадено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО, с което е разпоредено П.П. да възстанови неоснователно полученото от нея парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 19.11.2021 г. до 12.06.2022 г. в размер на 4 514,54 – главница.

От доказателствата в преписката се установява, че от справка в информационните масиви на НОИ е констатирано, че на П.И.П. е изплатено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на дете за периода от 05.10.2020 г. до 13.06.2022 г. включително.

В хода на административното производство е установено, че от търговското дружество „Д. 2019 – Г.Л.“ ЕООД за П.И.П. са подавани данни за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Установено е също, че за периода от 19.11.2021 г. до 12.06.2022 г. на жалбоподателката са изплатени суми, представляващи обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, по предявени чрез дружеството документи за изплащането им, с данни относно правото на същите в общ размер на 4 514,54 лева.

Извършена е проверка за спазване на осигурителното законодателство от страна на „Д. 2019 – Г.Л.“ ЕООД, приключила с Констативен протокол № КП-5-03-01328673/24.03.2022 г. /л.28-31/, при която е установено, че дружеството не е осъществявало дейност през периода от 13.11.2020 г. до 27.03.2022 г., съответно и, че жалбоподателката не е осигурено лице към 01.11.2020 г. и след срока от 410 дни по чл. 50, ал. 1 във връзка с чл. 52 от КСО, няма право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст /от 19.11.2021 г. до 13.06.2022 г./.

Издадени са задължителни предписания № ЗД-1-03-01320990/13.03.2023 г. /л.34-35/ за предоставяне на документи за проверка. На 13.03.2023г. е проведен телефонен разговор с управителя на дружеството, за който е съставен Протокол № 1042-03-61#2/13.03.2023 г. /л. 172/, от който е видно, че упълномощеното лице и главен счетоводител на дружеството е Г. С., при който се съхранява счетоводната документация. Със С. също е проведен телефонен разговор на същата дата, обективиран в Протокол № 1042-03-61#3/13.03.2023 г. /л. 173/, съгласно който Г. С. е заявил, че ще представи исканата за проверката счетоводна документация.

С писмо вх. № 1042-03-61#4/ 16.04.2023 г. /л. 46/ са представени изискани от ТД на НАП – Варна документи, а именно: разпечатка от информационната система на НАП на справка за регистрирани ФУ и справка за регистрираните данни от Z задачи за ФУ/ИАСУТ 4261647 от дата 01.04.2020 г. до дата 28.02.2023 г.; разпечатки от информационната система на НАП за ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетна 2020г., като е посочено, че за отчетната 2021 г. дружеството няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО; разпечатка от информационната система на НАП за банкови сметки на дружеството; справка за обявени продажби/покупки от регистрирани по ЗДДС лица към/от ЗЛ за период 04/2020 г. – 02/2023 г.; заверени копия на 12 броя АПВ с отбелязване, че на дружеството няма извършени ревизии и няма установени задължения за осигурителни вноски по фондовете на ДОО. Предоставена е информация, че управителят на дружеството няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. и 2021 година.

Контролните органи, след извършена справка в търговския регистър, са установили, че „Д. 2019 – Г.Л.“ ЕООД няма подаден годишен финансов отчет за 2020 г. и 2021 година.

В хода на проверката е установено, че съгласно справка „трудови договори“ за П.И.П. има подадено уведомление за сключен основен трудов договор с осигурителя от 01.04.2020 г, на длъжност „експерт връзки с обществеността“ и прекратяване на същия на 13.06.2022 година. Установено е, че в регистър на осигурените лица има подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 01.04.2020 г. до 12.06.2022 година. Посочено е, че за лицето са представени Приложения № 9 по болнични листове за бременност и раждане за период *** г. – 16.02.2021 г., Приложение № 10 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане за остатъка от 410 дни с период 17.02.2021 г. – 18.11.2021 г. и Приложение № 10 за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст.

На 17.03.2023 г. е извършено посещение на седалище и адрес на кореспонденция на осигурителя – хотел „***“.

От ТД на НАП е представен протокол за извършена проверка в обект от 28.10.2022 г. на осигурител „Д. 2019 – Г.Л.“ ЕООД, видно от които обектът е категория 2 звезди с капацитет 88 броя стаи, към момента на проверката са настанени 211 лица, от които 182 възрастни и 29 деца в 79 стаи. От протокола се установява, че обектът работи с украински бежанци от началото на настаняването им по програма в България.

Контролните органи са извършили справка в страницата на Министерството на туризма, при която са констатирали, че „Д. 2019-Г.Л.“ ЕООД е включено в „Програма за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България“, и е в списъците за одобряване на помощи на кандидатите по „Програма за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България“.

Контролните органи са извършили справка в регистър „АПИС“ в „регистър на категоризираните места за настаняване и развлечение с валидна категоризация“, от която са установили, че „Д. 2019 – Г.Л.“ ЕООД фигурира като наемател, а наемодател е „З. 2003“ ЕООД, с 3 обекта в хотел „***“, к.к. „***“, а именно: бар с 35 места, ресторант с капацитет 100 места и място за настаняване – хотел, с поземлен имот № ***. Установено е също, че към датата на проверката разрешителното за ресторанта е изтекло.

Посочено е, че за 2022 година осигурителните вноски за осигурените лица са внесени. Констатирано е, че дружеството е извършвало дейност през периода 03.2022-02.2023 година.

Според подадената декларация за самоосигуряващо се лице едноличната собственичка е декларирала прекъсване на дейността от 13.11.2020 година. За 2020 г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО, съгласно която дружеството е на загуба, за 2021 г. няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

Въз основа на горното контролните органи са констатирали, че дружеството не е извършвало стопанска дейност през периода 13.11.2020 г. – 27.03.2022 година. Приели са, че П. е в бременност и раждане от *** г. и съгласно чл. 50, ал. 1 от КСО е имала право на парично обезщетение за бременност и раждане за срок от 410 дни, от които 45 дни преди раждане. Посочено е, че дори и при прекратяване на дейност от осигурителя, лицето щеше да има права на обезщетение за периода от 410 дни /05.10.2020 г. – 18.11.2021 г./, като са счели че паричното обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 19.11.2021 г. – 13.06.2022 г. е неоснователно изплатено.

От контролните органи са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-03-01328677/27.03.2023 г. /л.33/ по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на осигурителя „Д. 2019-Г.Л.“ ЕООД за заличаване на подадените в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, с код за вид осигурен 01 декларация обр. № 1, за П.И.П., за периода 01.11.2020 г. до 12.06.2022 година. Задължителните предписания са връчени лично на представляващия търговското дружество на 24.03.2023 г., не са изпълнени и не са оспорени в предвидения за това срок, съответно са влезли в законна сила. Предвид неизпълнението в срок на влезлите в сила задължителни предписания, данните за П.И.П. са заличени служебно, на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

На основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО ръководителят по контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП – Варна на НОИ, е издал Разпореждане № РВ-3-03-01387807/03.07.2023 г., с което е разпоредено П.И.П. да възстанови добросъвестно полученото от нея парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 19.11.2021 г. до 12.06.2022 г. в размер на 4 514,54 лева – главница. В мотивите на разпореждането е посочено, че към 01.11.2020 г. П. не подлежи на осигуряване по чл. 10 от КСО, поради което неоснователно са й изплатени парични обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за периода 19.11.2021 г. до 12.06.2022 г. включително.

Разпореждане № РВ-3-03-01387807/03.07.2023 г. е обжалвано пред Директора на ТП – Варна на НОИ, който с Решение № 2153-03-124/21.08.2023 г. е отхвърлил жалбата на П.И.П.. Решението е мотивирано с липсата на осъществена търговска дейност от „Д. 2019 – Г.Л.“ ЕООД за периода 13.11.2020 г. – 27.03.2022 г., поради което, на основание чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, за нея липсва основание за осигуряване. Обжалваното разпореждане е счетено от горестоящия административен орган за законосъобразно, издадено от материално и териториално компетентен административен орган, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, в предвидената от закона форма и съдържащо изискуемите реквизити, както и посочване на фактическите и правни основания за издаването му и при спазване на процесуалните правила. За материалнозаконосъобразна е приета преценката на осигурителния орган относно приложението на чл. 114 от КСО.

По искане на жалбоподателя е допуснат до разпит като свидетел И.Д. И.. Същият сочи, че познава жалбоподателката от 2014-2015 г., тъй като са били колеги на „***“. Твърди, че през 2020 г. е работил в съседен хотел, но е спял в хотел „***“. Свидетелят сочи, че през 2019 г. също е работил там и хотел „***“ се е стопанисвал от „Д. 2019 – Г.Л.“ ЕООД. И. сочи, че от 01.07.2020 г. до 05.10.2020 г. е спял в хотел „***“ и в този период в хотела са извършвани ремонтни дейности. През 2021 г. също е спял в хотел и сочи, че през тази година „***“ не е работил с туристи, а са продължавали ремонтните дейности. Виждал е около 10 човека на различни длъжности в хотела. Свидетелят твърди, че през 2020 година, когато е спял там, е имало комплексен управител на хотела – Д., както и още едно момиче на име Е.. Сочи, че е виждал и жалбоподателката, която се е занимавала с административна дейност. Посочва, че през 2021 г. ситуацията е била идентична. През 2022 г. свидетелят сочи, че е започнал да работи за собственика на хотела и в началото на годината, м.02 или м.03, хотелът е започнал да работи с украински бежанци. Твърди, че и трите хотела – „***“, „*** парк“ и „***“, са били пълни с украински бежанци. Свидетелят сочи, че през лятото на 2020 г. и 2021 г. в хотела е имало работници, но същият не е работил с туристи.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Обжалваното решение е връчено лично на П. на 28.08.2023 г., жалбата до съда е подадена на 07.09.2023 г., поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

В настоящoто производство и съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Обжалваното Решение № 2153-03-124/21.08.2023 г. е издадено от компетентен орган - директора на ТП на НОИ – Варна, с оглед на което решението е издадено от териториално и материално компетентен орган.

Издадено е в писмена форма с посочване в обстоятелствената му част на фактическите и правните основания, въз основа на които е постановено, със съответната разпоредителна част, поради което са спазени изискванията на чл. 117, ал. 3 от КСО и на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да послужат като самостоятелно основание за отмяна. Такива не се и твърдят от жалбоподателката да са допуснати от административния орган.

При преценката за съответствие на решението с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.

Съгласно чл. 48а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Нормата на чл. 52а от КСО гласи, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО. Според същата "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Наличието на валидно сключено и не прекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Видно от цитираното легално определение изискването на закона е лицето да упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но също така и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. В горния смисъл е Решение № 4901 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6817/2019 година.

От данните при проверката на осигурителя е установено, че от 13.11.2020 г. до 27.03.2022 г. дружеството не осъществява дейност – липсват каквито и да са доказателства за осъществявана търговска дейност през посочения период, включително е налице деклариране от едноличната собственичка на капитала за прекъсната дейност от 13.11.2020 година. Липсват данни за реализирани приходи, подадената за 2020 г. ГДД по чл. 92 от ЗКПО /л. 183-196/ отразява отрицателен финансов резултат, а за 2021 г. дружеството няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО /л. 174, т. 2/, което изключва осъществяването на трудова дейност в полза на "Д. 2019-Г.Л." ЕООД от лицата, за които са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, включително за жалбоподателката. Съгласно нормата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

Свидетелските показания не са доказателство за осъществявана от дружеството търговска дейност, още повече – свидетелят И. сочи, че не е работил за дружеството – осигурител през процесния период. За спорния период свидетелят не би могъл да има преки впечатления относно това дали и каква по естеството си работа е извършвало дружеството. Фактът, че лятото на 2020 г. е нощувал в хотела, не променя извода на съда, тъй като според данните по преписката дружеството е преустановило дейността си от 13.11.2020 г., а свидетелят сочи, че е спял в хотела до 05.10.2020 година. От показанията на свидетеля се установява, че през лятото на 2020 г., когато е спял там, е виждал комплексния управител на хотела, както и жалбоподателката, което съдът счита за нормално, предвид факта, че дружеството стопанисващо хотела, все още е осъществявало търговска дейност. Освен това съгласно справка от „АПИС“ в „регистър на категоризираните места за настаняване и развлечение“ се установява, че дружеството управлява 3 обекта в хотел „***“, а именно бар, ресторант и хотел, а свидетелят при разпита си през цялото време сочи, че през процесния период хотелът не е работил с туристи, т.е. съдът счита, че категорично от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че дружеството не е осъществявало дейност.

Отсъствието на предпоставките по чл. 10, ал. 1 КСО за възникване на осигурително правоотношение /сключен трудов договор и започнало упражняване на трудова дейност/ и служебно заличените данни по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. по чл. 5, ал. 4 КСО за периода 19.11.2021 г. – 13.06.2022 година в случая на жалбоподателката /влезли в сила Задължителни предписания № 3Д-1-03-01328677/24.03.2023 г. по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО/ съставляват "нови данни" по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплатените обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. При това е без значение, че за жалбоподателката са подавани данни по чл. 5, ал. 4 КСО /в този смисъл Решение № 2470 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12077/2020 г., VI о. и цитираната в него съдебна практика/. Реално не е осъществена трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, не е възникнало осигурително правоотношение с "Д. 2019-Г.Л." ЕООД в процесния период, с произтичащото от него право на обезщетение на жалбоподателката, която към момента на настъпване на рисковете няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на КСО. Заличените данни са послужили като преценка на правото за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. П. не отговаря на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 48а от КСО /виж Решение № 10401/31.10.2023 г. по адм. дело № 1092/2023 г. по описа на ВАС/.

Данните при извършената проверка на осигурителя на разходите по ДОО и събраните доказателства за отсъствието на осъществявана от 13.11.2020 г. до 27.03.2022 г. търговска дейност, съответно на осигурително правоотношение с жалбоподателката в периода от 19.11.2021 г. до 12.06.2022 г. са от значение за определяне правото й на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и основание по чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО ръководителят на контрола по разходите на ДОО да издаде разпореждане за възстановяване на изплатените в процесния период парични обезщетения в общ размер на 4 514,54 лева. Разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО не предвижда избор по преценка, а задължение за ръководителя на контрола по разходите на ДОО за издаване на разпореждане за възстановяване на получените суми за осигурителни плащания. На възстановяване, съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, подлежат и добросъвестно получените суми в случаите на събрани след изплащането им нови документи и данни от значение за определяне правото, размера и срока на изплащането им – в случая събраните данни по реда на чл. 108, ал. 1 КСО за "Д. 2019 – Г.Л." ЕООД, които са от значение за определяне на правото на жалбоподателката на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода от спора и своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателката дължи заплащане на направените от ответната страна разноски по делото. В случая съдът намира, че в полза на ТП – Варна на НОИ следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 118 КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.П., ЕГН **********,***, к.к. „***“ ***, против Решение № 2153-03-124/21.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 117 ал. 3 от КСО, във вр. с чл. 97 ал. 1 от АПК е отхвърлена жалбата на П.И.П. с вх. № 9001-03-380/19.07.2023 г. срещу Разпореждане № РВ-3-03-01387807/03.07.2023 г. на ръководител на контрол по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП – Варна на НОИ, с което, на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО, е разпоредено да се възстанови неоснователно полученото от нея парично обезщетение за оглеждане на малко дете, за периода от 19.11.2021 г. до 12.06.2022 г., в размер на 4 514,54 лева.

ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********,***, к.к. „***“ ***, да заплати в полза на Териториално поделение Варна на Национален осигурителен институт сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение/

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

Съдия: