НОХД № 68/2017 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подc.И.С.Я., ЕГН  **********  за  престъпление  по  чл.343б  ал.1 от НК, а именно за това, че на 01.01.2017г. в гр.Белово, по ул.“Юндола“ е управлявал МПС- л.а „Опел Зафира” с ДК №***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1,77 на хиляда, установена по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина №4/03.01.2017 г. на СХЛ при МБАЛ гр.Пловдив.

Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХІV от НПК.

В съдебно заседание подсъдимият се явява  лично, признава се за виновен по обвинението и дава кратки обяснения.

Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и излага подробни доводи по същество. Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание след приложението на чл.55 ал.1, т.1 и ал.3 от НК.

          Районният съд след като обсъди и прецени  събраните  по  делото  доказателства  поотделно и  в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

                Подсъдимият  е  правоспособен водач на МПС от 2010 година, с придобити категории Б, М и АМ, като  до момента  е бил наказван два пъти с НП и фиш за  нарушения по ЗДП по административен ред.

          Също така през 2011 година управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила, за което е бил осъждан на пробация по НОХД № 411/2011г. на Ихтиманския РС.

На 01.01.2017 г. св.С.Щ. и колегата му Й. М. – полицейски служители при РУ-Септември, изпълнявали служебните си задължения по линия на пътен контрол. Около 11.00 ч. те се намирали на бул.“Освобождение“ в гр.Белово, където забелязали л.а. „Опел Зафира“ с ДК №***, който преминал покрай тях с недобре работеща шумозаглушителна уредба. Полицейските служители решили да проверят водача и тръгнали след него с патрулния автомобил, като подали светлинен и звуков сигнал за спиране. Водачът се подчинил и спрял автомобила на ул.“Юндола“, в района на ЖП Гара - Белово. Полицейските служители извършили проверка, при която установили, че водач е подс. И.Я., който бил във видимо нетрезво състояние. Това наложило да бъде изпробван за наличие на алкохол. По този повод полицейските служители повикали за съдействие св.Т.А. – полицейски служител в РУ-Септември, който изпробвал подсъдимия за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с  инв. № ARBA 0098. Уредът отчел 1,56 промила алкохол в издишания от водача  въздух. След това против подсъдимия бил съставен АУАН с бл. № 696408 за нарушение на ЗДП, който той подписал без възражения. Бил му издаден и талон за медицинско изследване № 0430667/01.01.2017г., след което бил транспортиран до ФСМП-Белово, където дал кръв за химическо изследване.

По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от приетия като писмено доказателство протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина №4/03.01.2017 г., издаден от СХЛ при „МБАЛ-Пловдив” АД, на инкриминираната дата подс.Я. е управлявал автомобила с концентрация от 1.77 промила на алкохол в кръвта си.

Както си посочи по-горе, а и видно от справката за съдимост на подс.Я. същият е бил осъждан по НОХД № 411/2011г. на Ихтиманския РС с присъда, влязла в сила на 26.09.2011г., за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му е било наложена наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1  и т.2 от НК за срок от шест  месеца, както и лишаване от правоуправление за срок от три месеца.

Видно от приетата като писмено доказателство в съдебно заседание справката от ОС „ИН”-Пазарджик, подс.Я. е изтърпял наказанието пробация на 10.04.2012г., с оглед на което по отношениена него е настъпила абсолютна реабилитация по право по смисъла на чл.88а ал.1 във вр. с чл.82 ал.1,у т.5 от НК, което е станало на 10.04.2014г. С оглед на това към инкриминираната дата подс.Я. следва да се третира като неосъждан.

          Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от  самопризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите Щ. и Трифонов, както и от писмените доказателства инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

          Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Единствено съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия, с които изясни причините да шофира в пияно състояние. По негови думи имал силен зъбобол, което го принудило да се качи на автомобила след употреба на алкохол и да отиде с него до аптека, за да си купи обезболяващи. Установи се от показанията на св.Щ., че когато се е движел с автомобила по уличното платно подс.Я. е минал покрай две аптеки и в нито една от тях не бил спирал, което говори, че причината да управлява автомобила не е съобщената от последния.

С оглед възприетата фактическа обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК,  като на 01.01.2017г. в гр.Белово, по ул.“Юндола“ е управлявал МПС- л.а „Опел Зафира” с ДК №***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1,77 на хиляда, установена по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина №4/03.01.2017 г. на СХЛ при МБАЛ гр.Пловдив.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава, като е предвиждал и е допускал настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Действал е при евентуален умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би могла да надхвърля, максимално допустимата по закон и няма право да управлява МПС, но преследвайки пряката си цел - да се придвижи с автомобила от едно място до друго, се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици.

В нарушение на чл.5 ал.2, т.3 от ЗДП подсъдимият е управлявал автомобила си, след като е употребил алкохол, като с оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 1.77 промила, нарушението му по ЗДП съставлява престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

Употребата на алкохол е установена в съответствие с изискванията на Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от водачи на МПС.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

Обществената опасност на деянието е висока с оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред в страната. Включено е в раздел втори на глава единадесета на НК “Престъпления по транспорта и съобщенията”.  С него се засягат важни обществени и лични интереси.

От друга страна съдът прецени обществената опасност на конкретно извършеното от подсъдимия  деяние, която е също висока, предвид фактът, че автомобилът е бил управляван по градски улици в общински център.

Преценявайки личността на подсъдимият съдът отчете, че същият е с относително ниска  степен на обществена опасност. Не е осъждан - реабилитиран, а по местоживеене е положително охарактеризиран.

Причината за извършване на престъплението следва да се търси в личността на подсъдимият, в ниското му правосъзнание и култура, а и в недисциплинираността му като водач на МПС.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства  съдът прецени: направеното самопризнание, оказаното съдействие на полицейските и разследващи органи, изразеното критично отношение към стореното, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни по местоживеене и тежкото семейно, материално положение и имотно състояние, доколкото живее на семейни начала с жена, която е безработна и от която има две малолетни деца на 9 и 12 години, а той е единствен източник на доходи за семейството си. Отегчаващо обстоятелства – фактът, че подсъдимият е наказван два пъти за други нарушения по ЗДП. 

При тези данни съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства /подробно посочени по-горе/, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 от НК, като определи наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел, предвиден в закона. На тази база съдът осъди подсъдимия Я. на десет месеца лишаване от свобода, което намери за съответно на  тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.

Отделно от това и на основание чл.57 ал.2 от НК съдът наложи на подс.Я. и кумулативно предвиденото в закона наказание глоба в размер на 500 лева, което също намери за съответно на извършеното престъпление. Конкретния размер на глобата бе съобразен освен с наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и основно с материалното положение и имотно състояние на дееца.

          С оглед данните за личността на подсъдимия съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание ЛС, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването за изпитателен срок от три години.

          Възпитателната работа се възложи на Наблюдателната комисия при Община Белово.

          Съдът съобрази обстоятелството, че веднага след извършване на престъплението, по силата на заповед рег. № 1/01.01.2017г. /лист 3 от БП/, издадена от полицейски орган от РУ на МВР-Септември, подсъдимият е бил задържан на основание чл.72 от ЗМВР, за срок от 24 часа, като реалното му задържане е било на 01.01.2017г. от 11.10 часа до 13.25 часа, когато е бил освободен от ареста.

По този повод и на основание чл.59 ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК, от наказанието лишаване от свобода съдът приспадна времето, през което подсъдимия Я. е бил задържан по ЗМВР, считано от 11.10 часа до 13.25 часа на 01.01.2017 година.

          Съдът  взе в предвид факта, че подсъдимият,  като водач на МПС на инкриминираната дата, се е бил превърнал в една непрекъсната опасност за всички участници в движението. След това отчете отново концентрацията на алкохол в кръвта му и останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, при което намери за необходимо да  упражни по-осезателно въздействие спрямо Я. по посока, спазване на императивните правила, обезпечаващи безопасността при управление на МПС.

          Предвид това и на основание чл.343г от НК съдът лиши  подс.Я. от право да управлява МПС за срок от десет месеца като намери, че именно с този размер на наказанието ще се постигнат неговите цели.

На основание чл.59 ал.4 от НК, от наказанието лишаване от право да се управлява МПС, съдът приспадна времето, през което подсъдимият Я. е бил лишен от това право по административен ред, считано от 01.01.2017г. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Я. за заплати сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лева за химическо изследване на кръвта, платими по сметка на ОД на МВР-Пазарджик и в размер на 21.84 лева – платени пътни разходи за явяване на свидетели в о.с.з., както и по 5 лева ДТ при евентуално служебно издаване на изпълнителни листове, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Пазарджик.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: