Районна прокуратура - Русе е обвинила
Н.И.Д. *** в това, че на 17.05.2018 год. в гр. Русе, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Шкода”, модел „Фабия, с
регистрационен номер ***, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП; чл.116 от ЗДвП и чл. 119, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по
непредпазливост причинил на В.Т.Д. на 69 години, средни телесни повреди,
изразяващи се в многофрагментни счупвания на костите на лява подбедрица
проксимално и счупване на дясна лакетна кост дистално, довели до трайно
затрудняване на движението на ляв долен крайник и десен горен крайник за срок повече от тридесет дни, като Д.ието е
извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, буква "а", пр.2,
вр. ал.1, буква "б",
пр.2, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия.
Подсъдимият
се признава за виновен и по реда на чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът
като взе предвид направеното от подсъдимия признание по чл.371 т.2 от НПК и
събраните по делото доказателства прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Д. е роден на *** ***. Има завършено средно образование
и е женен. Притежава правоспособност за управление на МПС от категория „С, В,
М, АМ, ТКТ”. Наказван е четири пъти за нарушения на правилата на ЗДвП.
Подс. Д. е пенсионер, но работи като таксиметров шофьор и
управлява л.а. „Шкода Фабия” с рег. № ***.
На 17.05.2018 г. преди обяда подс.
Д. привежда в движение лекия автомобил и го управлява по ул. “Панайот Хитов“,
посока бул. „Цар Освободител”. Времето е ясно и слънчево, пътната настилка - суха.
На кръстовището, образувано от бул. “Цар Освободител” и ул. “Панайот Хитов”
подсъдимият спира на червен сигнал на светофара. Платното на бул. “Цар
Освободител” е с три ленти за движение, с обща ширина на платното 9,40 м. В началото на пътното платно на
това кръстовище в посока центъра на града има пешеходна пътека. При светване на разрешителен сигнал подсъдимият потегля, като прави
завой на ляво, за да продължи посока центъра на града и се насочва към средната
лента насочвайки се да пресече пешеходната пътека.
По същото време свид. В.Д.
пресича пътното платно на бул. “Цар Освободител” в посока Кооперативен пазар
движейки се по пешеходната пътека. Пътното платно в този пътен участък е
гладко, без неравности и деформации на настилката, има ясно очертана
маркировка. Д. предприема пресичане по пешеходната пътека отляво надясно по
посока на движение на лекия автомобил, управляван от Д., движи се по средата на
пешеходната пътека. Подсъдимият възприема Д. и има възможност да наблюдава
движението ú. Намира се на около
29,6 м. от пострадалата. Вместо да спре, подсъдимият решава, че ще успее да премине, не пропуска преминаващата по пешеходната
пътека пешеходка, вследствие
на което
я блъска с предната дясна част на
управлявания от него автомобил. В
следствие на удара Д. пада на пътното платно на дясната си страна и удря дясната ръка и главата. След
удара подсъдимият спира автомобила. Свидетел на случилото се става А.И.,
който се движи с автомобила си след подсъдимия, а свид. Д. С., който излиза от
магазин, намиращ се на Кооп. Пазар след като чува шум от удар и викове, подава
сигнал на тел.112. На място пристига екип на Спешна помощ и откарват свид.Д. ***.
При прегледа на свид. В.Д. се
установява,че в следствие на произшествието е получила многофрагментни
счупвания на костати на лява подбедрица проксимално, наложило метална
остеосинтеза и счупване на дясна лакетна кост дистално,
довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник и ляв
долен крайник за срок повече от 30 дни.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена, както въз основа на
признанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, така и от следните
доказателства събрани в хода на досъдебното производство приобщени по реда на
чл.372 ал.4 от НПК – свидетелство за съдимост, автобиография, заключение на автотехническата
експертиза, медицинска експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, както
и от приобщените по реда на чл.283 вр. чл.373 ал.1 от НПК показания на
свидетелите В.Т.Д., А.С.И., М.В.А..
Приетата за
установена фактическа обстановка се налага от следните доказателствени
средства:
Свидетелството за съдимост дава основание
да се приеме,че подсъдимият не е осъждан и освобождаван от наказателна
отговорност.
От справката за нарушител се
установява обстоятелството,че подсъдимият е правоспособен водач на МПС,
квалификацията и административното му минало като водач.
От
показанията на свид. Д. и И. и обясненията на подсъдимия се установява времето
на произшествието.
Същите
показанията дават отговор на въпроса относно посоката на движение на подсъдимия.От
същите доказателствени средства се установява,че удара между автомобила,
управляван от подсъдимия и пострадалата е станал в средната лента за движение
на източното платно на бул. “Цар Освободител” върху пешеходна пътека.
Показанията
на свид. Д. и И. дават основание да се приеме,че подсъдимият е управлявал лекия
автомобил “Шкода” и посоката на движението му.От тях се установява,че подсъдимият
не е спрял да изчака преминаването на пешеходката по пешеходната пътека пред
автомобила му и не я е пропуснал.
От
заключението на автотехническата експертиза се
установява скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия
непосредствено преди възникване на инцидента.
От
заключенията на съдебния медик се установява получените от пострадалия
наранявания и техните медико-биологични признаци.
Всички
ценени по делото доказателства сочат единствения категоричен и несъмнен извод
относно Д.ие и вина:
От обективна страна подс. Д. е
осъществил признаците на състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.
последно, буква "а", пр.2, вр. ал.1, буква "б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като 17.05.2018
год. в гр. Русе, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Шкода”, модел „Фабия, с регистрационен номер ***, нарушил правилата за
движение по пътищата:чл. 119, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по
непредпазливост причинил на В.Т.Д. на 69 години, средни телесни повреди,
изразяващи се в многофрагментни счупвания на костите на лява подбедрица
проксимално и счупване на дясна лакетна кост дистално, довели до трайно
затрудняване на движението на ляв долен крайник и десен горен крайник за срок
повече от тридесет дни, като Д.ието е извършено на пешеходна пътека.
При управление
на МПС подсъдимият е нарушил задължението, вменено му от разпоредбите на чл.119
ал.1 от ЗДвП,тъй като в качеството си на водач на нерелсово ППС при
приближаване към пешеходна пътека не е пропуснал стъпил и преминаващ по нея
пешеходец, чрез намаляване на скоростта и спиране.В момент когато подсъдимият е
бил на около 29,6 м от пешеходната пътека, пешеходката е стъпила на пътното
платно и е продължавала движението си по него.Точно от този момент тя е била
във видимостта на водача и за него е възникнало задължението да я пропусне като
намали скоростта или спре.
Допуснатото от подсъдимия нарушение на
правилата за движение стои в пряка причинноследствена връзка с настъпилия
резултат и е довело до причиняването по непредпазливост на телесна повреда на
пострадалата. Полученото от Д. увреждане – многофрагментни
счупвания на костите на лява подбедрица проксимално и счупване на дясна
лакетна кост дистално, довело
до затрудняване движенията на ляв долен крайник и
десен горен крайник за срок повече от тридесет дни – медикобиологични признаци за средна
телесна повреда съобразно разпоредбата на чл.129 ал.2 пр.4 от НК.
Д.ието е извършено на пешеходна пътека,
очертана с прекъснати линии т.е. обозначена с пътна маркировка.Пострадалата е
предприела пресичане на пътното платно на бул. “Цар Освободител” точно по продължението
на пешеходната пътека.
От субективна страна Д.ието е
осъществено при непредпазливост. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици,но с оглед правоспособността и квалификацията си
на водач на МПС е бил длъжен и е могъл да го стори.
Безспорно се установява,че нарушението на правилата за
движение по чл.119 ал.1 от ЗДвП стои в пряка причинноследствмена връзка с
настъпилия резултат. Тази норма е специална като конкретно регламентира
поведението на водачите на ППС при пресичане на пешеходна пътека.Точно с тази
разпоредба подсъдимият не е съобразил поведението си. Останалите нарушения на
ЗДвП ,в извършването на които е обвинен представляват нарушения на общи правила
за движение и те не могат да стоят в пряка причинноследствена връзка с
настъпването на противоправен резултат.Предвид на това, при наличие на допуснати нарушения на
специални правила за движение, неприложими се явяват общите правила за движение
по пътищата, дори и да са нарушени и те. Предвид на това, подс.Д. следва да бъде оправдан по обвинението да е нарушил и
правилата за движение на чл.20 ал.2 и чл.116 от ЗДвП и относно обективния признак тези нарушения
да стоят в пряка причинноследствена връзка с настъпилия резултат.
При индивидуализацията на наказанието за извършеното от Д. престъпление
съдът взе предвид следното:
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало и липсата на данни за каквито
и да било предходни противообществени прояви.Отегчаващи липсват. При наличието
на тези обстоятелства съдът отмери наказанието лишаване от свобода в размер на една
година, което съобразно разпоредбата на чл.58а от НК намали с една трета и
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.
При наличие на отчетените
обстоятелства обуславящи отговорността, следва да бъде определено и кумулативно
предвиденото в чл.343г от НК наказание лишаване от права по чл.37 т.7 от НК.
Тук отчитайки същите обстоятелства съдът намери, че наказанието лишаване от
право да се управлява МПС следва да се определи за срок от три месеца.
При наличието на всички формални
предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК,съдът намери,че целите на
наказанието ще се изпълнят и с отлагане на изтърпяването му за изпитателен срок
от три години.Приложението на института на условно осъждане ще даде на
подсъдимия възможност без да бъде изолиран от обществото да осмисли поведението
си и да се издържа и едновременно с това бъдещото му поведение ще бъде
коригирано от възможността за приложение на чл.68 ал.1 от НК.
Предвид
обстоятелството,че подсъдимият е признат за виновен следва да заплати и
направените в хода на досъдебното производство разноски.
Мотивиран така, съдът се
произнесе с присъдата си.
Районен съдия: