РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300502745 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във вр. чл.128 СК.
Образувано е по постъпили две въззивни жалби - от двете страни в
първоинстанционното производство - против решение №209 от 06.07.2022 г.
по гр. дело №570/2021 г. на РС - Карлово, І гр. състав, с което е определен на
основание чл.128, ал.1 от СК, следния режим на лични отношения между Д.
С. Д. от една страна, и нейната малолетна внучка Д. Н. Д., от друга страна,
както следва:
- За период от една година от влизане в сила на решението - да взема
детето всяка трета събота от месеца за времето от 10:00 ч. до 13:00 ч., като
детето следва да се взема от бабата от адреса, на който живее, и се връща на
същия адрес, като срещата се осъществява на неутрална територия – детска
площадка в града, в който живее детето, площад, градинка или обществено
заведение.
- След изтичане на една година от влизане в сила на решението - да
взема детето всяка трета събота от месеца за времето от 10:00 ч. до 16:00 ч.,
като детето следва да се взема от бабата от адреса, на който живее, и се връща
на същия адрес, като срещата се осъществява на неутрална територия – детска
площадка в града, в който живее детето, площад, градинка или обществено
заведение;
1
и е отхвърлено искането на страните за присъждане на основание чл. 78 от
ГПК на разноски за производството.
С въззивната жалба, депозирана от Д. С. Д. чрез адв. Т. С., се
обжалва определеният режим на лични отношения, като се навеждат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че е в
противоречие със съдебната практика, като се иска отмяната му и уважаване
на поискания с исковата молба режим на лични отношения. Считат
определеният режим за крайно недостатъчен в дългосрочен план за
поддържане на нормални отношения с детето. Не е предоставена възможност
Д. да посещава дома на жалбоподателката. Няма как отношенията между
бабата и детето да се възстановят и изградят наново, ако режимът е кратък и
ограничен във времето и пространството. Съдът е разгледал свидетелските
показния, но не прави логичен анализ на противоречията на свидетелите на
ответната страна. След смъртта на бащата детето не е посещавало баба си
самостоятелно, като не е имало как тя да я заведе на гробищата, още по-
малко, както се твърди - всеки ден.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна, като се излагат подробни съображения, че въззивната
жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Твърди се, че още
преди смъртта на бащата не е съществувала привързаност между бабата и
внучката и в момента е проявен нездрав интерес към детето, за да се сподели
мъката от загубата. От страна на жалбоподателката е демонстрирано лошо
отношение към семейството и близките на Д.. Исканият в исковата молба
режим на лични отношения се определя с родител, а не - с баба или дядо.
Излагат се и съображения, че бабата вреди на психиката на детето.
С въззивната жалба, депозирана от Г. М. А., чрез адв. Л. К., се
излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт, като се иска неговата отмяна и отхвърляне изцяло на
предявения иск. Твърди се, че в първоинстанционното производство не са
събрани доказателства за битовите условия при бабата. Съдът неправилно е
уважил иска, без да посочи условия за промяна в поведението на бабата,
което е неправилно, студено и грубо. Не са доказани твърденията в исковата
молба. Майката не препятства личните отношения на детето с неговата баба, а
се съобразява с нежеланието и неприязънта на детето.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната стана, като се излагат подробни съображения за неоснователност
на тази жалба. Твърди се, че доводите, които се излагат във въззивната жалба
на Г. А., са неверни.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
2
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е
дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички
положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в
жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл.128, ал.1 от
СК.
Ищцата Д. Д. твърди, че е баба по бащина линия на малолетното
дете Д. Н. Д., родена на 28.0** г. в гр. Пловдив. С решение №1621/18.04.2013
г., постановено по гр.д. №9201/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив,
родителските права за детето били предоставени на майката Г. М. М., като за
бащата Н. Г. Д. бил определен режим на лични отношения. Режимът се
изпълнявал, макар и с пречки от страна на майката, до 18.10.2020 г., когато
синът на ищцата и баща на Д., Н. Д., починал. С него живеели в едно село -
В., и винаги контактували с детето, когато било с баща си. Познавало добре
нея, както и прабаба си. Преспивала е при тях, помагали са в грижите за
детето и то ги познавало добре. В къщата им имало стая, определена за него.
След смъртта на бащата до настоящия момент контактите на бабата с
внучката били силно ограничавани от майката. Чрез съдействието на адв. Т.
С. било позволено да види детето няколко пъти за по 1-2 часа, като във
всички случаи е посещавала мястото, на което Д. и майка и били в момента –
град С. или село Л.. Срещите били винаги в присъствието на майката. Детето
не се виждало и не можело да поддържа контакти с леля си и братовчедите
си, било напълно откъснато от семейството им. Телефонните контакти също
били ограничени, като майката не позволявала да се обажда лично на Д..
Разговорите се осъществявали чрез телефона на Г., като през цялото време
разговорът бил на високоговорител и се контролирал от майката. Детето се
чувствало неловко и притеснено от създалата се ситуация, не се отпускало в
присъствието на майката. Твърди, че около две седмици преди подаване на
исковата молба провела разговор по телефона с ответницата, като помолила
3
да вземе Д. за няколко дни през пролетната ваканция - да погостува, да се
види с прабаба си и леля си, да прекара известно време с нея, но това
категорично било отказано. Била ограничена и телефонната връзка. Няма
информация относно състоянието на детето, заниманията му и интересите му
в момента. Счита, че откъсването на детето от нея напълно разрушавало
връзката им, както и с близките на покойния му баща - леля, братовчеди,
прабаба. В интерес на детето било тази връзка да бъде запазена и развивана
през годините, а не загубена. Намира, че в интерес на детето били
регулярните контакти, а не такива, зависещи от настроенията и желанията на
майката, независимо от обстоятелството, че многократно е изразявала
желание да вземе детето и да го връща до дома на майката в гр. С., като е
желала да прекарва време с детето извън времето му за училище и подготовка
за училище, както и се е съобразявала с други лични техни съображения.
Уреждането на въпроса за продължителността и интензивността на
контактите между нея и детето не можел да бъде разрешен по пътя на
диалога, поради неразбирателството с майката. Моли съда да постанови
решение, с което да определи мерки на лични отношения с внучката Д. Н. Д.,
а именно: през седмица в събота и неделя, с приспиване в дома на ищцата в
село В., като взима детето в събота в 09.00 ч. и го връща в неделя в 18.00 ч.;
през ваканциите по три дни с приспиване, а през лятото - 20 дни, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Ответницата - Г. М. (с промяна на фамилното име на А. в хода на
първоинстанционното производство) счита предявения иск за допустим -
заведен от активно легитимирано лице, но изцяло неоснователен, тъй като
към момента не е в интерес на детето да бъде постановен претендирания
режим във вида по исковата молба, поради което моли претенцията да бъде
отхвърлена, ведно със съответните последици. Не оспорва посоченото в
исковата молба относно наличието на роднинска връзка между детето и
ищцата, както и, че е налице влязло в сила решение, с което за бащата Н. Д. е
определен режим за осъществяване на лични отношения. Намира за невярно
твърдението на ищцата, че определеният от съда режим на лични контакти на
бащата с детето бил изпълняван „с пречки от страна на майката“. Приживе
бащата никога не се е възползвал в пълен обем от правото си на лични
контакти с детето, включително и по отношение на периода от 20 дни през
лятото. През летните периоди бащата водел детето в къщата на ищцата, но
още на третия - четвъртия ден Д. се е обаждала на майка си да я вземе, тъй
като пребиваването там не било комфортно. Този установен начин на
общуване на детето с бащата не се дължал на пречки, поставяни от майката.
Родителите имали пълно съгласие, като майката се съобразявала с удобството
на бащата и по никакъв начин не е възпрепятствала установения от бащата
режим на лични контакти с детето. Докато бащата на Д. бил жив, детето не е
установило близки и доверителни отношения с бабата, макар при
упражняване на лични отношения да е било водено от баща си в нейната
къща. Самата баба не е изявявала лично желание да го вижда, докато синът й
4
бил все още жив, като промяната в това отношение на ищцата била в резултат
от две сполетели я трагични събития в една и съща година. Никога не е имало
конфликти и спорове по каквито и да е въпроси между страните по делото до
момента на смъртта на Н. Д.. Ищцата преживяла две огромни трагедии в
рамките само на няколко месеца, а именно смъртта на съпруга й на 01.04.2020
г. и на сина й на 18.10.2020 г. Още след смъртта на съпруга си ищцата
изживяла изключително силна мъка, като детето при посещение в дома на
бабата видяло, че стените на стаята били отрупани със снимки на покойния
дядо, поставени след смъртта му. Ищцата се затрупвала с негови вещи и
отказвала да приеме смъртта на съпруга си - по начин, виден и травмиращ
самото дете. В този период покойният Н. Д. и майката на детето решили Д. да
не остава в дома на бащата, за да не става свидетел на нестихващата мъка на
баба си. След кончината на сина й, ищцата започнала да проявява силен
интерес към внучка си Д. Д., което поначало изглеждало нормална и
закономерна реакция на една любяща баба. Необезпокоявана, е виждала
лично внучката си, водила е с нея телефонни разговори и чат
кореспонденции. Постепенно майката забелязала, че детето често се
разстройвало от контактите си с ищцата, чувала крясъци от страна на детето в
телефонни разговори с бабата, след което детето плачело и имало нужда да
бъде успокоявано дълго време. Оказало се, че разговорите с бабата се
свеждали единствено до оплакване на покойния баща на детето, както и
изразяване на дълбоко съжаление по отношение факта, се било „останало
сираче“ и „чука на чужди врата”, тъй като живее в дома на съпруга на майка
си. В чат кореспонденция от личния профил на баща си в електронната
платформа Фейсбук Д. получила множество негови снимки и два стиха,
свързани със смъртта на бащата, което отново разстроило детето и у него се
зародила идеята, че баща й е все още жив и й пише съобщения. Това
продължило месеци, в които майката се опитвала да обясни на ищцата, че с
поведението си вреди на психиката на детето, вместо да му бъде опора за
преодоляване на смъртта на бащата. Поради всичко изложено майката
решила да постави под контрол контактите на бабата с детето, но без да ги
ограничава - изисквала е да бъдат в домашна обстановка и в нейно
присъствие, поне докато Д. не се успокои и не поиска сама да остане насаме с
баба си. Това била причината лични контакти и към настоящия момент да се
осъществяват единствено в присъствието на майката, както правилно било
посочено в исковата молба. Тези мерки били предприети от майката и
съгласувани с детето, което изразявало нежелание да се вижда с баба си, а
още по-малко да ходи на гости в дома на ищцата. Не оспорва, че в интерес на
детето е да осъществява лични контакти с всички роднини по произход, но
контакти с бабата към настоящия момент и в психическото състояние, в което
ищцата се намирала, биха довели до задълбочаване на страданието на детето
и увреждане на неговите интереси, вместо да му бъде помогнато постепенно
да се възстанови от претърпяната загуба и да продължи нормалния си ритъм
на живот. Счита, че към настоящия момент не е в интерес на детето да
5
осъществява лични самостоятелни контакти с ищцата, включително с
гостуване и преспиване. В случай, че съдът не възприеме изложеното, моли
да се вземе предвид, че исканият режим на лични контакти с детето е твърде
разширен и на практика бил невъзможен за изпълнение, тъй като самото дете
няма да пожелае да бъде спазван. Такъв в практиката се определя за родител,
но не и за други роднини по произход. Моли съда мерките, които ще
постанови в рамките на настоящото производство, да бъдат съобразени на
първо място с интереса на детето в конкретната ситуация, който интерес да
изведе от събраните в хода на делото доказателства, като се съобрази, че Д.
учи в трети клас в НУ „***“ С**, два пъти в седмицата посещава уроци по
английски език, всяка събота и неделя се организират излети и семейни
пътувания с майка й и нейния съпруг. Детето се отнасяло към съпруга на
майка си като към втори баща и имали изключително добри и доверени
отношения, към които бабата изпитвала излишна ревност и неприязън.
Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства е прието за установено следното:
Установява се от представеното удостоверение за раждане, че Г.
М. М. и Н.Г. Д. са родители на малолетното дете Д. Н. Д., родено на 28.01.2*
г. в град П.. Ищцата Д. Д. е баба на детето - майка на Н. Д.. Същият е починал
на 18.10.2** г., като Д. е единствен наследник на баща си.
Приживе, видно от представеното решение №1621/18.04.2013 г.,
постановено по гр.д. №9201/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, съдът
се е произнесъл по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, като е
предоставил на майката упражняването на родителските права по отношение
на роденото от съвместното съжителство малолетно дете – Д. и е определен
режим на лични отношения между бащата и детето, както и издръжката му.
Видно от представеното удостоверение за наследници, дядото на
детето по бащина линия – Г. Н. Д. - е починал на 01.04.2020 г.
Съгласно представения договор за възлагане на обучение от
01.10.2020 г., детето е обучавано по английски език, посещавайки
образователен курс за периода от 01.10.2020 г. до 30.05.2021 г.
По делото са представени копия от кореспонденция, водена в
социална мрежа, с име на единия акаунт – Д. и име на другия акаунт – Н..
В обяснения, дадени по реда на чл. 176 от ГПК в съдебно
заседание на 17.09.2021 г., ищцата Д. Д. признава, че текстовите съобщения
от социалните мрежи от 30.10.2020 г. ги е изпращала лично тя.
Съгласно приетия социален доклад, към момента основните грижи
за детето се полагат от майка Г. М. и нейния съпруг. Всичките потребности
на детето се задоволяват адекватно. Жилището на семейството е в гр. С.,
детето има собствена стая, обзаведена с всичко необходимо, осигуряваща
отлични условия за живот. Майката не работи, грижи се за малкото си дете.
За доходите на семейството се грижи съпругът на майката. Детето Д.
поддържа контакт с разширеното семейство. Споделя, че обича по-малкия си
6
брат Мартин, както и съпругът на майка си, към когото се обръща с „тате“. Д.
е силно привързана към майка си, съпругът й и братчето си. Разсъждава зряло
за възрастта си. Осъзнава, че баща й е починал, което е я разстроило, но
действията на баба й, описани в отговора на исковата молба, задълбочават
мъката й.
Детето Д. Д., изслушано по реда на чл. 15 от ЗЗДет. в открито
съдебно заседание на 20.10.2021 г., заявява, че не се притеснява от баба си Д.,
която живеела в с. В.. Сочи, че е посещавала дома й. Там едната къща била на
баща й, а другата - на баба й. Когато баща й бил жив, посещавала неговата
къща с преспиване, а той я водел в къщата на баба й, но не искала много да
ходи там, тъй като тя не й обръщала много внимание. Баба й не обичала
много да я глези. Заявява, че не иска да ходи при баба си, защото когато била
в училище тя й пращала послания за баща й и негови снимки. Това се
случило, когато баща й починал. Баба й почвала да й звъни постоянно и й
пишела, без да се съобразява кога е на училище и кога - не. Ситуацията
определя като гадна. Споделя, че пишела да спре с тези послания, но тя не
спирала. Твърди, че баба й спряла да й изпраща други послания, но звъняла
да се кара с майка й, а не, за да я чуе. Въпреки че е спряла с изпращане на
послания, категорично заявява, че не иска да ходи при баба си, тъй като тя
искала да я води на гробищата, с букет цветя, за да може баща й Н. да я
вижда. Твърди, че много се изплашила. Баба й казвала, че ще отиде в нейното
училище и ще каже на госпожата, че майка й е никаква майка. Всичко това я
притеснявало и не иска да ходи при нея, защото ще я заведе на гробищата, а
това я разстройва, тъй като баба й започвала да плаче, а тя се притеснявала и
също започвала да плаче. Твърди, че в дома на баба й не й е много удобно.
Дядо й и баща й починали, баба й била сама с дъщеря си (нейната леля).
Братовчедите й били в П., а и те много не й обръщали внимание. Нямало
други деца на улицата около къщата на баба й. Там нямала приятели. Няма
желание да се вижда с баба си, дори ако тя идва на посещение. Притеснява се
и от отношението на баба й спрямо втория й баща.
По делото са разпитани един свидетел, посочен от ищцата, и
двама, посочени от ответницата.
От показанията на свидетеля Т. З., зет на ищцата, се установява,
че Н. и Г. нямали брак, но от връзката им се родила Д., която била призната от
бащата. След раздялата на родителите детето останало при майка си, но
поддържало връзка както с бащата и с бабата, така и със семейството на
свидетеля. Заедно с Д. и баща ходели на почивка с неговото семейство. Н.
живеел в едно домакинство с родителите си и когато се осъществявало
свиждането с детето – един месец лятото или два пъти в месеца – петък,
събота и неделя, Д. преспивала в дома на баба си и дядо си. Детето познавало
добре семейството от страна на баща си. Ходело и на гости у семейството на
свидетеля, което живеело извън населеното място на ищцата, израснало с
неговите деца. Твърди, че след смъртта на Н. заедно с ищцата веднъж отишли
да видят детето при Г. в с. Л., тъй като така пожелала майката. След това
7
бабата отишла с големия му син да видят Д. и от там нататък вече нещо се
случило и нямали достъп, но не знае причина. Не му е известно дали Д. след
смъртта на баща си е посещавала дома на баба си. Неговите деца се чували по
телефона с Д., но в един момент му казали, че номерата са блокирани, и това
станало два – три месеца след като Н. починал. Два или три месеца преди да
се заведе делото писал на Г., че има път към К., бил с малкия си син и искали
да видят Д., но нямало отговор. След смъртта на бащата не е разговарял с
детето, водил е два-три пъти разговор само с Г.. Описва жилищните условия
във В. и полаганите грижи за малолетната при вземането приживе на
бащата. Според свидетеля бабата и детето имали нормална връзка, детето не
се е притеснявало от баба си, както и от поведението й след смъртта на тъста
му.
Според св. И. Р., Г. постоянно му се обаждала за консултации.
Детето му споделяло, че бабата имала желание да бъде по-близо до нея.
Същата притежавала краварник в края на селото, където отглеждали крави и
тя я принуждавала да стои при нея, да спи в краварника, от което детето било
травмирано още оттогава и отказвало да стои там. В последствие пак от
детето придобил впечатление, че бабата имала негативно отношение към
втория мъж на Г., а детето било влюбено и в Г., и във втория й мъж. Твърди,
че в деня на погребението на бащата Н., детето получило есемес от телефона
на бащата със снимки на детето, заедно с бащата, незнаейки, че бабата ги
праща, което травмирало Д.. Говорил на тази тема с детето и искал да го
успокои. Детето казвало, че когато ходи на село при баба си, трябвало да
посещават гроба на баща си с цветя всеки ден, за да може баща й да спи
спокойно в гроба. Споделяло, че бабата го заплашвала, че ако не отиде при
нея и ако не изпълнява тези неща, ще отиде в училището. Същевременно
ищцата е ходила в училището на Д., търсила е контакт с класен ръководител,
с ученици, съученици. Казвала е на детето, че майка й не е никаква майка, не
може да се грижи за нея, не може да я възпитава, не може да я обгрижва, а
бабата е този фактор, който може да прави това нещо. В разговор с Г. узнал,
че когато били в село Л., се разбрали с бабата да види детето там, но Д. не
искала да се вижда с бабата и се затворило в едната стая, но била изведена
насила, за да се види с бабата. Преди смъртта на бащата детето било вземано
от него по всяко време и ходело с желание, но не е споделяло за баба си като
някаква важна фигура в живота му.
Свидетелят Д. А., съпруг на ответницата, твърди, че с Г. живеели
от 9 години заедно, а брак имали сключен от лятото на 2021 година. Д.
живеела с тях, като познавал отношенията на детето с бабата по бащина
линия. Преди смъртта на бащата Н. Д. контактувала с баба си, оставала е при
нея. След смъртта на бащата отношенията се променили, бабата все й
говорела за гробища, водела я на гробищата и детето било много травмирано
от това. Разказва за случай, когато Д. ги посетила в село Л., след смъртта на
Н. за да види внучката си. Не могли да изкарат детето, за да се види с бабата –
то плакало, тръшкало се, не искало да излезе. Въпреки това я издърпал отвън,
8
кротко с Г. й говорили, видяло бабата за малко и пак влязло в къщата. Един
единствен път е водил детето на гости при бабата - два, три дена след смъртта
на бащата. Срещата била за кратко, отвън пред къщата, за която казвали, че е
краварник, вътре не е влизал, поради което не знае дали имало условия за
живеене. Там се срещнали бабата и детето. На самата среща не е присъствал,
чакал ги в колата. Срещите били редки по вина на бабата, защото Д. не искала
изобщо да я вижда, тъй като тя все говорела за гробища и детето се
притеснявало. Г. не възпрепятствала срещи по никакъв начин. След смъртта
на Н., когато бабата звъняла на Г., за да се чуят, темата била само за пари и за
наследство. Отношенията на Н. с детето преди неговата смърт били
нормални. Детето ходило във Войводиново за по-дълъг период, лятна
ваканция карало там, но след това се чувствало много зле, защото го
настройвали срещу свидетеля. Когато се прибирало, два- три дни не му
говорело. Това обаче не повлияло на отношенията му с Д., респективно - тя да
не посещава баба си и баща си, никога не е настройвал детето срещу когото и
да е било и за каквото и да е било. Според него Д. никога не е идвала в Сопот
за среща. Присъствал е на разговори по телефона между бабата и детето,
както и между Д. и Г.. Първоначално тази разговори били уж да се чуят, след
това почвали пак за пари, за имущество и за детето да разговарят, но Д. не
искала да я чуе, защото само едни и същи работи се говорели. Чувал е лично
Д. да говори на детето по телефона за гробища, че иска да я води на
гробищата, че баща й нямало да се успокои, ако не отидела да я види. Твърди,
че Д. не била на погребението на баща си.
По делото са изготвени две съдебно-психологични експертизи.
Според тази, изследвала бабата Д. Д., ищцата преживява за кратък
период от време последователно две неприятни и трагични събития - смърт на
съпруг и син - инцидентни и неочаквани, значимо и трудно преодолимо
събитие, което предизвиква шоково емоционално състояние и повлияване -
емоции на скръб, тъга, жалеене с по-изразен интензитет, което нарушава
нейния нормален жизнен цикъл. Налице са емоции с негативен облик -
страдание, обърканост, безпомощност, безнадеждност, плач, слабост,
нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън, гняв, фиксиран върху
загубата на близките й. Осъзнаването на загубата може да се съпровожда с
по-голям интензитет на преживявания, свързани с починалите и рязко
увеличаване на афективните симптоми. Острата фаза на скръб се
характеризира с депресивно състояние, снижен емоционален резонанс,
понижено, потиснато настроение, плач, нарушен сън, апатия, ограничаване на
социалните контакти, дезорганизация и нарушена концентрация, повишена
тревожност, дори изпитване на гняв, усещане за самота и празнота. След
отзвучаването следва възвръщане на емоционалното състояние и
реорганизация, като периодът е условен и зависи от естеството и значимостта
на събитието за типа личност. Тя е била под влияние на остро стресогенно
събитие, с изводими изразени тревожнодепресивни симптоми, които са
ситуативно изводими. Смъртта на сина й, като последваща предходната на
9
съпруга й, кумулира неприятния предходен афект. За период от време е била
затруднена да намира рационални решения за справяне със сложни житейски
ситуации и междуличностни отношения. Това повлиява значително и
отношенията с внучката и нейната майка. Комуникацията между тях е
представена като напрегната и кумулираща във времето. Понастоящем Д. Д. е
значително емоционално повлияна от негативни емоции с доминиращ
характер спрямо майката на детето. Връзката между бабата и детето е
прекъсната както физически, така и емоционално. Последиците от
преживяната скръб от бабата имат своето повлияване и отражение върху
общуването й с детето. Действията и поведението й спрямо детето са
изводими от нежеланите събития и недостатъчната възможност за ефективно
отреагиране, допуска се обсъждане на компенсаторен поведенчески
механизъм, който е придружен с неефективен емоционален и поведенчески
самоконтрол, заради усещането за липса, празнота и самотност. Затруднена е
с обективната преценка на сложилата се ситуация, както и ефективното
емоционално и поведенческо отреагиране, изводимо както от интензивните
емоционално неприятни и трагични изживявания, така и от нагнетените,
враждебни и кумулиращи емоции и отношения между нея и майката на
детето.
Изготвена е и съдебно психологична експертиза, изследвала
малолетната, със задача да се отговори как се е отразила смъртта на бащата
върху психо-емоционалното състояние на детето и какво е отношението на
детето към баба му - какви емоции му създава тя при контактите си с нея,
както преди, така и след смъртта на бащата Н. Д.. Според експерта, смъртта
на бащата при детето Д. Д. е провокирала усещане за тъга, празнота и липса, с
болезнено преживяване според възможностите и капацитета на малолетната
възраст, както и според начина, по който е поднесена неприятната
информация. Не изпитва потребност, а и категорично не е в полза на
хармоничното й психично развитие, тя да бъде допълнително и извънредно
обременявана със страданието на околните. При нея се наблюдава нормално
психологично емоционално и поведенческо отреагиране. Заради малолетието
си, което определя липса на зрели поведенчески механизми, детето има
ресурс да се справя с такава неприятна трагична ситуация по по-благоприятен
начин, отколкото възрастните. Това е заложено нормално психологично и не
следва да бъде препятствано чрез натрапливи допълнителни видими действия,
поведение и отношение на околните. Отношение на детето Д. Д. към баба му
Д. Д. след смъртта на нейния биологичен баща и син на ищцата, касае
отчетена промяна в поведението на баба си, което тя не възприема по желан и
очакван от ищцата начин. Връзката е трайно прекратена по нежелани и
неудоволствени мотиви. Липсата на ефективен педагогичен подход
стимулира нежелание за общуване и оказване на съпротива. Формираните
емоционални нагласи са изводими от нежелани възприятия и усещания, на
които тя реагира според възможностите и капацитета на незрялата си
малолетна възраст. Защитният механизъм на отрицание е нормално
10
психологично възрастово обусловен, но и допълнително подхранен от
създалата се неблагоприятна и нежелана от Д. ситуация. Тя излага
рационални аргументи за своите убеждения, възприятия и ситуативни
нагласи, свързани с доминираща травмираща ситуация. Поведенческият
механизъм на оказването на съпротива, предимно вербална, също е
съотносимо към възрастта и капацитета й. Към настоящия момент Д. е
поставена принудително в сложна административна среда и е ангажирана
пряко с процеса, което също допълнително повлиява нейните неудоволствени
изживявания. Видно е, че тя реагира със съпротива себезащитно, което е в
рамките на допустимото за възрастта й. В конкретния случай може да се
говори и за враждебно отхвърляне на бабата от страна на детето, което е
кумулирало във времето като вътрешни преживявания и усещания, като
първоначалната неудовлетвореност е преминала във враждебност като незрял
защитен механизъм, заради липсата на ефективни подходи. Видно е, че
отношението спрямо баба й по бащина линия понастоящем е с негативни
емоционални нагласи, дезинтересирана, с елементи на нараненост и
болезненост, които са категорично аргументирани и мотивирани
нормалпсихологично.
Съдът е възприел изцяло заключенията на експертизите, като
същите не са и оспорени от страните.
Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства, не
се прави и възражение за неправилно установена фактическа обстановка, като
се възприеха именно така изложените факти.
За да се произнесе по направените възражения, въззивната
инстанция взе предвид следното:
Според изложеното в решение №291/28.01.2020 г. по гр.д.
№865/2019 г. на ВКС, IV г.о., съгласно чл. 128, ал.1 СК мерки за лични
отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето.
Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства,
имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и
възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като
съзнателна личност. В Семейния кодекс не се съдържа легално определение
на понятието "интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на чл. 59,
ал. 4 СК, вр. чл. 124 СК, чл. 125 СК и др. се налага извода, че интересът на
детето се свежда до това, то да се отглежда и възпитава по начин, който му
осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и
социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и
наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота
като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно
упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му
обезпечава нормално участие в гражданския оборот.
Според т. 3 от ППВС №1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и
при действието на сегашния СК, под "интереси на децата" се разбират
11
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание -
формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен
гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с
детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за
интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е
интерес на отделна личност. Съгласно §1, т.5 ДР ЗЗДет, преценката за най-
добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му,
физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола,
миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е
причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения
на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка
на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална
семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и
бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа,
придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките,
включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна, не е в интерес
на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По
принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и
възпитание на внуците си, и то в техен най-добър интерес. При определяне на
конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се
вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално
развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества
да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за
развитието на неговата личност. Следва да се съобрази и необходимостта
детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се
отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено
упражняването на родителските права, работи, и че на същия е необходимо
време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл.128 СК
следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка,
включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски
права.
Според настоящия състав е нужно да се отбележи, че в
първоинстанционното производство, при същите факти и твърдения, от
ответната страна многократно е признавано правото на детето да поддържа
лични отношения с неговата баба, като са полагани усилия за постигане на
спогодба. Нещо повече – в първото проведено по делото открито съдебно
заседание на 17.09.2021 г., в присъствието на двете страни е направено
предложение да се осигурява от майката възможност за срещи между бабата
и детето за период от една година веднъж месечно във време, съобразено с
режима на детето, като при изразено желание на Д. - да излязат на разходка.
След този едногодишен срок, когато се предполага, че детето вече ще е по –
спокойно и ще може да посещава баба си, да се предвиди и възможност за
12
преспиване един път месечно, но само при желание на детето.
Установяват се по делото усложнени отношения между майката и
бабата по бащина линия, свързани и с имуществени претенции. Не се
възприема твърдението във въззивната жалба на А., че бабата винаги е имала
лошо отношение към близките за Д. хора – точно обратното е изложено от
самата нея при дадените обяснения по реда на чл.176 ГПК, а именно, че
отношенията са се влошили след смъртта на бащата. СПЕ, изследвала Д. Д.,
също сочи враждебни отношения към майката. Това обаче не е основание да
се откаже правото на детето да се среща с родствениците. Напротив – според
изложеното в решение №60270/21.01.2022 г. по гр.д. №660/2021 г. на ВКС, IV
г.о., не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите
на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава,
че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в
интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати, само
ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или
физическото му развитие.
В настоящия случай се твърди, че бабата по бащина линия има
поведение, което застрашава интересите на детето, като се акцентира на
неблагоприятното емоционално въздействие, което оказва на малолетната.
Според изложеното от майката, а и от самото дете, отрицателното
въздействие се изразява в искането на бабата да води ежедневно детето на
гробищата – действие, свързано с негативен емоционален заряд за Д. и
нежелано от нея. Не се установява обаче такива действия да са предприети от
Д. Д.. Детето не е присъствало на погребението на баща си. След смъртта му е
посещавало баба си в населеното място, в което тя живее, един път, но е
имало контрол на член от семейството, в което живее и не е оставало само с
нея, за да има възможност да го заведе на гробищата. В този смисъл са и
показанията на св.А. – когато е закарал Д. във В., я е изчакал в колата, като не
е имало как на детето да са причинявани твърдените травматични
емоционални изживявания.
Действително, бабата, несъобразявайки чувствата на внучката си,
нейните изживявания и крехката възраст, малко след смъртта на сина си е
изпратила снимки и стихове, включително и от телефона, ползван от Н. Д..
Както обаче е отбелязано и от вещото лице, тя е била под влияние на остро
стресогенно събитие, с изводими изразени тревожно – депресивни симптоми,
ситуативно изводими. От този момент е изминал продължителен период –
повече от две години и три месеца, като Д. Д. следва да е намерила начин за
справяне със ситуацията. Още повече и с оглед отбелязаното от експерта, че е
в полза на детето, предвид малолетието му, извънредни емоционални реакции
да бъдат щадени пред него.
Не се установява по делото бабата да търси детето само за
собствена изгода – за преодоляване на собствените си загуби. Доказателства в
тази насока не са събрани. Не се установява и при комуникацията да се
13
използва „заповеден тон“, както се твърди в жалбата на А..
Действително, към момента на изследването е била налице
затруднена обективна преценка на сложилата се ситуация от страна на бабата
(в този смисъл е изложен извод в СПЕ), изразяваща се в отбелязване на
желанието да вижда и взема при себе си внучката така, както го е правел
бащата. Приоритет в случая обаче следва да имат интересите на детето, а не
желанията и чувствата на бабата (в този смисъл – решение №135/17.04.2015 г.
по гр.д. №6467/2014 г. на ВКС).
Въззивният съд счита, че е в интерес на малолетната Д. да
комуникира с баба си Д.. Не е изготвен социален доклад за условията за
живот в обитаваното от бабата жилище, но това са същите условия и същото
жилище, което е обитавало детето при посещенията и при покойния му баща
Н. Д., като това не е било пречка за престоя там. Условията са разяснени и от
св. З..
От показанията на св. З. и А. се установява заинтересоваността на
бабата към отглеждането и възпитанието на детето, желанието да контактува
и да комуникира с него. В тази насока - активност за комуникация и срещи -
са и изложените доводи на ответницата, а и се установява от изнесеното от Д.
при изслушването в съдебно заседание.
Според решение №92/27.03.2019 г. по гр.д. №4353/2018 г. на ВКС,
IV г.о. (което препраща и към решение №275/18/ 18.01.2019 г. по гр.д.
№799/2018 г. на ВКС, ІV г.о.), при определяне на режима на лични контакти
на баба и дядо с дете, съдът следва да изхожда от конкретно съществуващите
отношения между поколенията в семейството, съобразявайки интереса на
детето. … Възрастта на детето и здравословното състояние на неговите баба и
дядо са едни от определящите фактори дали и с каква продължителност
следва да бъдат определени мерки по чл.128 ал.1 СК. …Неоправдан риск би
могъл да възникне и при определяне на време за лични контакти между
бабата и дядото и дете, което не е имало за дълго време контакти с тях; когато
емоционалната връзка е прекъсната, а детето, все още с неукрепнала психика,
е поставено в ситуация да общува с тях продължително време, без
присъствието на родителя си или друг свой близък. Именно в тези хипотези,
когато съдът прецени, че въпреки продължителното им прекъсване, личните
контакти между бабата и дядото с детето са в негов интерес, то на основание
чл.128 ал.2 СК следва да определи подходящи защитни мерки при
осъществяване на личните отношения – в присъствие на определено лице или
на определено място.
Малолетната Д. към настоящия момент е навършила 12 години – в
горната граница на малолетието. Грижите за нея са в обем, значително по -
малък от този за дете в ниска възраст, което е изцяло зависимо от грижите на
околните. Същата е имала създадена връзка със своята баба по бащина линия
– посещавала я е, комуникирала е с нея, живели са, макар и за относително
14
кратки периоди, заедно, имало е изградена и емоционална връзка, която, с
оглед стеклите се трагични събития и влошените отношения между
възрастните, е прекъсната.
Според Д. баба не обича много да я глези, като се е карала
понякога, когато детето е искало да си купи нещо от магазина. Момичето
съпоставя това поведение с демонстрираното от бащата, който е позволявал
всичко. Това поведение обаче не е укоримо и подготвя детето за
изграждането му като съзнателен гражданин.
Изразено е нежелание за общуване с бабата, но същото се
мотивира именно с желанията за посещаване на гробища, за което не се
събраха доказателства да е правено, разговори за бащата, който е бил част от
живота на детето си, липсата на „глезене“ и агресивно поведение на бабата
към майката на Д.. Първите три причини обаче не могат да се приемат за
основателни. Вербалната агресия, обусловена от влошените отношения,
следва да се преодолее от бабата, която следва да удържа емоциите си и
същите да не стават достояние на малолетната. Още повече, че тези
отношения не са пречка за осъществяване на лични отношения между
поколенията от едно семейство.
Същевременно безспорно се установява, че детето расте в
спокойна семейна среда, обичано и подкрепяно.
Най – добре е за Д. да бъде обичана и подкрепяна от всички свои
близки, за целта обаче е необходимо и двете страни да положат усилия.
Майката е тази, която може и трябва да намери начин да обясни на детето си
защо следва да се среща с баба си. Опасност от емоционално травмиране на
детето при срещите с възходящата му родственица е налице само при
неподходящо отношение към ситуацията, което майката може да избегне,
като подходи с нужната сериозност към проблема и подготви детето за
срещата му с Д. Д.. От своя страна бабата следва да преодолее собствените си
чувства и да предприеме поведение, което е в интерес на детето – да не го
настройва срещу семейството, с което живее, да зачита чувствата му, като
същите са с приоритет пред собствените емоционални изживявания. Както е
посочено и от социалния работник, детето е достатъчно голямо и достатъчно
интелигентно, като може да оцени поведението на околните. Изразеното
нежелание да контактува с баба си не може да бъде основополагащо, като
следва да се положат усилия, както вече се посочи, от двете страни, за
преодоляване на този негативизъм.
Не се установява Д. Д. да страда от заболявания, които да пречат
да полага грижи за малолетната си внучка, а е и в трудоспособна възраст.
Следва да се отбележи, че същата е и полагала грижи за детето, двете се
познават. Поведението на бабата не може да се приеме за рисково за
физическото здраве на Д., а при положени грижи и от двете страни, не би
могъл да съществува и риск за емоционалното състояние. Ето защо
настоящия състав счита, че следва да се определи режим за осъществяване на
15
лични отношения между двете.
При определяне на мерките на лични отношения освен посочените
обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето, следва да се
предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични
контакти, през който да се възстанови емоционалната връзка с бабата, след
който да се определи и постоянен режим на лични контакти. При определяне
на режима следва да се отчете, че детето е във възраст, близо до горната
граница на малолетието – достатъчно голямо, за да разбира какво се случва
около него, да прави собствени изводи какво е значимо за него.
Според настоящия състав следва да се определи режим на лични
отношения на бабата с Д. всяка трета събота от месеца. Следва първоначално
времето, през което двете имат възможност да общуват, да е по – кратко – за
срок от три месеца това следва да става в периода от 11.00 до 17.00 часа, като
бабата взема детето от дома му и го връща отново там. За срок от още три
месеца времето за срещи следва да се увеличи с един час – от 10.00 часа до
17.00 часа, отново при същите условия – бабата да взема внучката си от
нейния дом и да я връща отново там.
Не се възприема виждането на състава на районния съд, че
срещите следва да се осъществяват единствено в населеното място, където
живее детето – по този начин се ограничава възможността му да комуникира
с други родственици, да види дома, в който се е срещало с баща си.
Същевременно е посочено, че срещите следва да бъдат на публични места, но
не е съобразено, че времето може да е неблагоприятно. Определеното време
от шест часа (след изтичане на една година), което следва да се прекара на
определено място, не е в интерес на която и да е от страните.
При определяне времетраенето на срещите се отчете, че бабата
живее в друго населено място, като е необходимо време за пътуване.
Същевременно за това може да е необходимо и осигуряване на друго лице,
което да осъществи превоза, а бабата и внучката имат право и на общуване
без присъствието на трети лица.
След изтичане на срока от шест месеца, времето, през което имат
право на лични отношения, следва да е от 10.00 до 18.00 часа, като в този
период, при положени усилия както от бабата, така и от страна на майката,
емоционалната връзка на детето с родствениците му по бащина линия следва
да е възстановена. След този период бабата следва да има право да взема при
себе си Д. за една седмица с преспиване в период, който да не съвпада с
платения отпуск на майката.
Неоснователно е искането на Д. Д. за определяне на режим на
лични отношения с преспиване – от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя,
както и три дни през ваканциите. Този период не би бил в интерес на детето,
доколкото все още е необходимо да се възстановят отношенията с бабата.
При възобновяване на прекъснатата връзка между двете родственици и
желание на страните да направят най – доброто за Д., същите биха се
16
съобразили с исканията на момичето.
Разноски не са поискани от страните, като не се и присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №209/06.07.2022 г. по гр. дело №570/2021 г. на
РС - Карлово, І гр. състав, с което е определен на основание чл.128, ал.1 от
СК, режим на лични отношения между Д. С. Д. от една страна, и нейната
малолетна внучка Д. Н. Д., от друга страна, както следва: за период от една
година от влизане в сила на решението - да взема детето всяка трета събота от
месеца за времето от 10:00 ч. до 13:00 ч., като детето следва да се взема от
бабата от адреса, на който живее, и се връща на същия адрес, като срещата се
осъществява на неутрална територия – детска площадка в града, в който
живее детето, площад, градинка или обществено заведение; след изтичане на
една година от влизане в сила на решението - да взема детето всяка трета
събота от месеца за времето от 10:00 ч. до 16:00 ч., като детето следва да се
взема от бабата от адреса, на който живее, и се връща на същия адрес, като
срещата се осъществява на неутрална територия – детска площадка в града, в
който живее детето, площад, градинка или обществено заведение, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бабата Д. С. Д.,
ЕГН **********, от с. В., Пловдивска област, ул. ***, и детето Д. Н. Д., ЕГН
**********, от град С., ул. ***, както следва:
за период от три месеца от постановяване на въззивното решение - да
взема детето всяка трета събота от месеца за времето от 11:00 ч. до 17:00 ч.,
като същото следва да се взема от бабата от адреса, на който живее, и се
връща на същия адрес;
след изтичане на посочения период от три месеца, за нов период от три
месеца - да взема детето всяка трета събота от месеца за времето от 10:00 ч.
до 17:00 ч., като същото следва да се взема от бабата от адреса, на който
живее, и се връща на същия адрес;
след изтичане на периода от шест месеца бабата Д. Д. има право да
взема детето Д. всяка трета събота от месеца за времето от 10:00 ч. до 18:00
ч., както и една седмица през лятото с преспиване, по време, несъвпадащо с
платения годишен отпуск на майката, като детето следва да се взема от бабата
от адреса, на който живее, и се връща на същия адрес.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18