Р Е Ш Е Н И Е
№ 270/27.06.2022 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретаря Лазарова и с участието на прокурора Александрова
като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 224 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Н.ф.л.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директор К.Д.М., със съдебен адрес ***, адв.Б.Е., против решение № 36/29.03.2022 г., постановено по АНД № 450/2021 г. по описа на Районен съд Лом.
Касаторът настоява, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на производствените правила. В с.з. пълномощникът адв.Е. твърди, че при постановяване на решението си, съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства, игнорирал е събраните гласни доказателства и не е приложил правилно материалния закон. Релевират се доводи, че нарушение не е извършено, тъй като лицето не е предоставяло работна сила в изпълнение на конкретно възложена от работодателя трудова дейност и трудови функции, при определени трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудовата дисциплина. Моли се за отмяна на решението и за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, чрез юрк.Кръстева счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав, като обсъди събраните доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
С оспореното наказателно постановление № 12-002035/30.07.2021 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“, Монтана. на „ Н.ф.л.“ ЕАД е наложена имуществена санкция от 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 1 във връзка с чл. 414, ал. 3, за това, че в качеството си на работодател е допуснало до работа в черешов масив, в с.Черни връх, обект на дружеството, на 17.06.2021 г. Силвия Руменова Спасова, без да е сключил с нея трудов договор в писмена форма, с което е нарушил чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, приел е, че НП е издадено от компетентен орган. Описал е подробно фактическата обстановка и я е приел за установена, такава каквато е по АУАН и НП. Приел е, че от всички писмени доказателства безспорно се установява, че Спасова е работила в масива като берач, без трудов договор към момента на извършване на проверката. Като краен извод е счел, че следва да потвърди наказателното постановление.
Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за неправилно при следните доводи:
Основателно в жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано. Основателно е и възражението, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани доказателства, включително и от извършителя на твърдяното нарушение.
Още при извършване на административната проверка, лицето Спасова, заварено в масива, въобще не е твърдяло, че е дошло да работи и веднага напуснало масива. В с.з. пред въззивния съд Спасова заявила, че никой не я е наемал, разбрала в селото, че се берат череши и плащат по 50 ст. за килограм, но е ходила само този ден, т.к. на другия ден валяло и повече не е ходила. Видно от свидетелските показания на М., дружеството стопанисва огромен масив черешова градина 500 дка, не е наемало на работа Спасова, а и не следва да носи отговорност, ако някой без тяхно знание влиза в градината и бере, т.к. няма как това да бъде ограничено. Всички тези писмени и гласни доказателства, според настоящия съдебен състав не установяват безспорно, че Спасова е престирала труд в полза на дружеството, със знанието на някого от дружеството, което от проверяващите е посочено като работодател, поради което не е имала и сключен писмен трудов договор. От приетите по делото доказателства не се установява, привлеченото към административнонаказателна отговорност дружество да е извършило вмененото му нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Настоящият състав на съда намира, че не са ангажирани от страна на административнонаказващия орган доказателства установяващи по безспорен начин, че „ Н.ф.л.“ ЕАД, като работодател е имал намерение и наел Спасова да извършва трудова дейност.
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже и подкрепи с доказателства твърденията и констатациите си относно извършеното административно нарушение, което в настоящия случай не е сторено. Не са представени доказателства установяващи наличието на всички съществени елементи на трудовото правоотношение, а именно работно време, период, възнаграждение и др. Едва при установяване наличието на тези елементи може да се обоснове извода, че реално лицето полага труд, без да има сключен трудов договор в нарушение императивните разпоредби на КТ. При наличието на спорни обстоятелства във връзка с престирането на работна сила, в тежест на административнонаказващия орган е да извърши разследване на същите, да направи преценка на фактите и едва тогава да обоснове защо приема, че е налице упражняването на труд по трудово правоотношение, без сключен писмен трудов договор. Административнонаказателните разпоредби следва да се прилагат стриктно, което е от значение не само за защитата на наказаното лице, но и с оглед спазването на принципа на законосъобразност. Отделно от горното, обективната съставомерност на деянието следва да е установена по безспорен и категоричен начин със събраните доказателства, което не е сторено от административнонаказващия орган. Нееднократно в съдебната практика е отбелязвано, че значимостта на обществените интереси в областта на трудовото и осигурително законодателство не следва да бъдат противопоставяни на правата на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което има гарантираната от закона възможност в едно производство да наведе всички свои възражения и да представи доказателства, след което въз основа на съвкупното им разглеждане да се направи преценка дали да бъде издадено НП и с каква правна квалификация. Не се констатира и да е изпълнено изискването за обоснованост на НП, което е една от гаранциите за законосъобразност на същото.
Доколкото от представените доказателства не се установява безспорна фактическата обстановка, така както е посоченото в АУАН и твърденията на контролните органи, то настоящата инстанция установява, че са допуснати нарушения на производствените правила, не е установено безспорно извършено нарушение, което е довело и до постановяване на неправилно решение.
На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за основателна. Обжалваното решение е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено, както и потвърденото с него НП.
Предвид, което на основание чл. 221 АПК във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 36/29.03.2022 г., постановено по АНД 450/2021 г. по описа на Районен съд Лом, вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 12- 002035/30.07.2021 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: