№ 200
гр. Б.С., 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Т.
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410101512 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.С., ул.”Граф Игнатиев” № 2
представляван от Изпълнителните директори и М.К. и С.С. със съдебен адрес: гр. В. адв. Е.
Г. против Р. Г. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.К., обл.В., ул.“В.Левски“ № 6 и с
настоящ адрес гр.К., обл.С., ул.“Копривщица“ № 3, с правно основание по чл.45 от ЗЗД и
чл.558,ал.7 от КЗ, с която се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
1198,00 лв. главница, дължима на основание изплатено обезщетение за имуществени вреди
по щета № 19110571/04.12.2019г. за увреден лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с
ДКН СВ3872КВ при ПТП настъпило на 03.12.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.11.2022г./датата на подаване на исковата молба пред РС-С./ до
окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в настоящето
производство.
ИСК с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.558,ал.7 от КЗ.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответника Р. Г. С. не
живее на посочените адреси: с.К., обл.В., ул.“В.Левски“ № 6 и в гр.К., обл.С.,
ул.“Копривщица“ № 3.
От приложена служебна справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на
ответника е видно, че Р. Г. С. с ЕГН ********** е с постоянен адрес с.К., обл.В.,
ул.“В.Левски“ № 6 и с настоящ адрес гр.К., обл.С., ул.“Копривщица“ № 3.
Видно от изискана справка за регистрирани трудови договори на ответника Р. Г.
С. с ЕГН ********** няма действащи трудови договори на територията на Р.България.
Съдът е процедирал със залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на адреса в
с.К., обл.В., ул.“В.Левски“ № 6, което е залепено на входната врата на посоченият адрес
1
на 06.03.2023г., като съдебните книжа, които се намирали в канцеларията на
Кметство с.К., а на адреса в гр.К., обл.С., ул.“Копривщица“ № 3 е залепено на
10.04.2023г. на входната врата на посоченият адрес, като е отбелязано, че лицето е било
наемател и преди 3 години е напуснало адреса, като съдебните книжа, които се намирали
в канцеларията на РС-К. не са потърсени от лицето в законоустановеният срок.
С разпореждане № 565/26.05.2023г. съдът е допуснал правна помощ на ответника Р. Г.
С. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.К., обл.В., ул.“В.Левски“ № 6 и с настоящ адрес
гр.К., обл.С., ул.“Копривщица“ № 3, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде
назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1512/2022г. по описа на РС гр.Б.С..
С Определение № 360/12.06.2023г. съдът назначил адв. В. Х. С. от ВрАК за особен
представител на ответника Р. Г. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.К., обл.В.,
ул.“В.Левски“ № 6 и с настоящ адрес гр.К., обл.С., ул.“Копривщица“ № 3, призован по реда
на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1512/2022г. по описа
на РС гр.Б.С., с определено адвокатско възнаграждение в размер на 419,80 лв. внесено от
ищеца по депозитната сметка на РС-Б.С..
В срока по чл.131 от ГПК особеният представител адвВ.С. депозирал писмен отговор, с
който посочва, че няма никаква връзка с доверителя си, поради което не представя
доказателства и няма доказателствени искания.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази се с доводите на страните в процеса, приема за установено от
фактическа страна следното:
В исковата молба ищеца твърди, че Гаранционен фонд на основание чл.557,ал.1,т.2,
б.“а“ от КЗ е изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на 1198,00 лв. по щета
№ 19110571/04.12.2019г. за увреден лек автомобил при ПТП настъпило на 03.12.2019г. в
гр.С., л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДКН СВ3872КВ собственост на И.Е.П..
Ищеца посочва, че виновен за ПТП-то е ответникът Р. Г. С., който управлявал МПС
„Рено 19 Шамад“ с ДКН СО1866СС собственост на Е. Г. М. при движение в гр.С. по
ул.“Суходолски път“ под моста на магистрала „Струма“, поради несъобразена с пътните
условия скорост, губи контрол над управлението на автомобила и удря л.а. „Фолксваген
Пасат“ с ДКН СВ3872КВ, като по този начин причинил процесното ПТП.
В нарушение на чл.461 вр.чл.483 от КЗ, ответника Р. Г. С. управлявал автомобила без
сключена задължителна „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП-то.
Изпратена била регресна покана до ответника Р. Г. С. за възстановяване на процесната
сума от 1198,00 лв. заплатена по щета № 19110571/04.12.2019г., която не е получена от него,
тъй като видно от приложеното копие от обратната разписка/л.15 от делото/ адреса в с.К.,
обл.В., ул.“В.Левски“ № 6 представлява празен двор.
До настоящият момент сумата не е заплатена от ответника, поради което за ищеца се
породил правен интерес от търсената съдебна защита.
2
Съгласно протокол за ПТП № 1772406/03.12.2019 год., съставен от служители на
СДВР-С., на 03.12.2019г. около 13:20 часа в гр.С., по ул.“Суходолски път“ под моста на
магистрала „Струма“, поради несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над
управлението на автомобила и удря л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДКН СВ3872КВ, като по този
начин причинил материални щети, подробно описани в КП.
Видно от направеното от съставителя отбелязване, по отношение на участника Р. Г. С.
не е представена застрахователна полица, по застраховка „ГО“. Протоколът е подписан и от
двамата участници.
Видно от приложено с и.м. удостоверение изх.№ 433200-2620 от 12.01.2021г. изд. от
Столична дирекция „Вътрешни работи“ отдел „Пътна полиция“ към МВР е удостоверено, че
на Р. Г. С., водач на МПС „Рено 19 Шамад“ с ДКН СО1866СС е съставен АУАН бл.№
32063/03.12.2019г. за нарушение разпоредбите на чл.150 от ЗДвП, чл.20,ал.2 от ЗДвП,
чл.147,ал.1 от ЗДвП и чл.140,ал.1,пр.1 от ЗДвП и е издадено Наказателно постановление №
19-4332-029808/03.02.2020г. с което му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 300,00 лв. по чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП, 200,00 лв. по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП,
50,00 лв. по чл.181,т.1 от ЗДвП и образувано ДП по чл.345,ал.2 от НК, което не е обжалвано
и влязло в сила на 15.12.2020г.
От представената информационна справка на „Гаранционен фонд“-гр. С. се установява
по безспорен начин, че МПС „Рено 19 Шамад“ с ДКН СО1866СС не е имало валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ .
На 04.12.2019 год., от страна на И.Е.П.-собственик на увреденото МПС„Фолксваген
Пасат“ с ДКН СВ3872КВ /участник 2/ е депозирано уведомление до Гаранционен фонд за
репатриране на имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП от 03.12.2019 год.
Съгласно доклад по щета и от заключителната техническа експертиза № 11-
19110571/04.12.2019г., съставен от ГФ, определеното обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат на процесното ПТП по МПС „Фолксваген Пасат“ с ДКН СВ3872КВ е
в размер на 1198,00 лева, която сума следва да бъде възстановена на Гаранционен Фонд.
Видно от приобщеното на л. 13 от делото преводно нареждане от 29.01.2021г., от
страна на ГФ е извършено плащане към И.Е.П. за сумата от 1198,00 лв. – обезщетение по
щета 19110571/2019г.
От страна на ГФ е отправена регресна покана за репатриране на вредите до Р. Г. С.,
която не е получена от него, тъй като видно от приложеното копие от обратната
разписка/л.15 от делото/ адреса в с.К., обл.В., ул.“В.Левски“ № 6 представлява празен двор.
От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.„а” КЗ, Гаранционният фонд изплаща
обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за
3
вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 КЗ /отм./ след
изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното и разходите по ал.8.
Съгласно чл. 558, ал.7 от КЗ, след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 от
КЗ, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. За
основателността на иска следва да бъдат установени по делото от страна на ищеца следните
предпоставки:1) настъпването на описаното в исковата молба ПТП; 2) отговорност на
прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса:
деяние, вреда, противоправност, причинна връзка между поведението му и вредите и техния
размер; 3) плащане от ищцовата страна на обезщетение в полза на увреденото лице при
наличието на някое от основанията за плащане от страна на Гаранционния фонд по чл. 557,
ал. 1 и 2 от КЗ. Съгласно чл. 559, ал.1, т.1 от КЗ-Гаранционният фонд възстановява суми,
изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато:1. моторното превозно
средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в
двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи
застрахователят.
Установи се от преводно нареждане от 29.01.2021 г. /л. 13/, че Фондът е изплатил сума
в размер на 1198,00 лева, на собственика на увредения автомобил„Фолксваген Пасат“ с ДКН
СВ3872КВ - И.Е.П..
С това съдът намира за доказан първия елемент от фактическия състав на спорното
материално право.
От доказателствата по делото се установява, че на 03.12.2019г. Р. Г. С., който
управлявал МПС „Рено 19 Шамад“ с ДКН СО1866СС собственост на Е. Г. М. при движение
в гр.С. по ул.“Суходолски път“ под моста на магистрала „Струма“, поради несъобразена с
пътните условия скорост, губи контрол над управлението на автомобила и удря л.а.
„Фолксваген Пасат“ с ДКН СВ3872КВ, като по този начин причинил процесното ПТП.
С оглед горното настоящият съдебен състав намира за доказано, че процесното пътно-
транспортно произшествие, вследствие на което са причинени имуществени вреди е в
резултат от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване на
правилата за движение по пътищата. Анализът на ангажираните по делото доказателства
обосновава категорично извод, че на 03.12.2019г. е настъпило ПТП с участие на л. а. МПС
„Рено 19 Шамад“ с ДКН СО1866СС управляван от ответника Р. Г. С., и л.а. „Фолксваген
Пасат“ с ДКН СВ3872КВ.
4
Механизмът на ПТП се установява, както от протокол за ПТП, така също и от
представеното удостоверение от Столична дирекция на вътрешните работи, отдел „пътна
полиция“ при МВР – гр. С. за издадените АУАН и НП. Посоченият протокол на ПТП
представлява официален свидетелстващ документ, като съставен от длъжностно лице в
кръга на службата му и има обвързаща доказателствена сила относно фактите осъществени
от или в присъствието на съответното длъжностно лице. В трайната практика на ВКС се
приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не
само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена
сила относно самото удостоверено волеизявление - Решение № 85/28.05.2009г. по т.д. №
768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС,
I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение № 98/
25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО, Решение №15/25.07.2014г. на І т.о. по
т.д.№1506/2013г.
Отразеното в протокола като механизъм на настъпване е онагледено и с изготвената
към протокола схема, както и видът на уврежданията по автомобилите отговарят на
обективната действителност. Уврежданията по автомобила са документирани, както в
изготвения протокол за ПТП, така и в описа на ищеца и тяхното причиняване се намира в
причинно - следствена връзка с въпросното ПТП.
От доказателствено значение за противоправността и вината е и факта, че за така
допуснатото от ответника нарушение на ЗДвП, той е бил наказан по административен ред, с
влязло в сила НП. Тоест, доказани са както деянието и неговата противоправност, така и
вината, която в гражданското право се предполага. По въпроса дали действията на
ответника са извършени виновно, следва да се посочи също, че законът урежда в чл. 45, ал. 2
от ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумпция. Оборимите законни
предположения водят до разместване на тежестта за доказване. При непозволено увреждане,
ако се установи, че определено лице е причинило вредата, законът заключава, че това лице е
действало виновно. В тежест на ответника е оборване на презумпцията на чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД, което не е било сторено. При това положение, с оглед липсата на проведено пълно,
обратно доказване за опровергаване на презюмираното от закона обстоятелство, съдът
приема за установена вината на ответника за настъпване на процесното ПТП.
Поради изложените по – горе съображения, съдът намира за доказан и втория елемент
от фактическия състав на спорното право.
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото безспорно се установява
и третият елемент от спорното право, а именно, че деликтната отговорност е възникнала във
връзка с използването на МПС от делинквента на територията на Република България.
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото безспорно се установява,
че водачът на л. а. „Рено 19 Шамад“ с ДКН СО1866СС Р. Г. С. нямал валидно сключена за
автомобила застраховка "гражданска отговорност", към момента на настъпване на ПТП.
5
Поради изложеното съдът намира, че се явява доказан и четвъртият елемент от фактическия
състав на спорното материално право.
По тези съображения съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на увреденото лице
ищец Гаранционен фонд за заплатената и претендирана сума от 1198,00 лева.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за присъждане
на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска пред РС-С.–
14.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
Предвид гореизложеното и претенцията на ищеца за разноски, на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 50,00 лв. заплатена
държавна такса и 419,80 лв., възнаграждение на особеният му представител, съгласно
представеният списък по чл.80 от ГПК.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Г. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.К., обл.В., ул.“В.Левски“ №
6 и с настоящ адрес гр.К., обл.С., ул.“Копривщица“ № 3, с правно основание по чл.45 от ЗЗД
и чл.558,ал.7 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.С., ул.”Граф Игнатиев”
№ 2 представляван от Изпълнителните директори и М.К. и С.С. със съдебен адрес: гр. В.
адв. Е. Г., на основание по чл.45 от ЗЗД и чл.558,ал.7 от КЗ, сумата от 1198,00 лв.(Хиляда
сто деветдесет и осем лева) представляваща главница, дължима на основание изплатено
обезщетение за имуществени вреди по щета № 19110571/04.12.2019г. за увреден лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с ДКН СВ3872КВ при ПТП настъпило на 03.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2022г./датата на подаване на
исковата молба пред РС-С./ до окончателното й изплащане, както и направените деловодни
разноски в настоящето производство в общ размер на 469,80 лв.(Четиристотин шестдесет и
девет лева и осемдесет стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Врачански
окръжен съд от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
6