№ 78
гр. Нова Загора, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20242220200341 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 24-0804-005265/21.06.2024 г., издадено от
Е.М.Ц. – Началник група в ОД МВР Сливен, с-р Пътна полиция Сливен, упълномощен с МЗ
№ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е наложено на
жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 700.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца.
В жалбата си, жалбоподателя твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния
закон, поради което моли за неговата отмяна. Съображенията, които моли да вземе предвид
съда, са следните:
На първо място, твърди, че не е установено авторството на деянието. Наказващият
орган в случая е бил длъжен да установи и да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на
денянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност, което счита, че не било сторено. Едно от изискванията за законосъобразност на
наказателното постановление, с което се реализира административно-наказателна
отговорност, е то да съдържа всички нормативно установени реквизити.
С оглед наизложеното твърди, че липсват две от задължителните изисквания, на
които трябва да отговаря съставеният акт за установявяне на административно нарушение –
в акта не е посочено изобщо мястото на извършване на нарушението /чл. 42 т. 3 от ЗАНН/ и
не е извършено описание на нарушението и обсотятелствата. Ето защо, моли съдът да
приеме, че в НП не са посочени всички онези обстоятелства, от които би могло да се направи
изводът, че действитено е налице съответно нарушение по ЗДвП.
На второ място, счита, че производството по установяване на административни
нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се
провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба – сроковете по чл. 34, ал.1
от ЗАНН са давностни /така – Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на
ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.ХII.1981 г. по н.д. № 48/81 г., ОСНК на ВС и
др./, като за тяхното спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната
адмиистративно-наказателна давност е обусловено от откриването на нарушителя /чл. 34, ал.
1
1 от ЗАНН/. Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който
съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно
индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно
възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът
на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице,
което е практически трудно осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи
от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да
възприеме факта на нарушението и неговия извършител.
Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни
субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни
дадености. Държавните органи притежават правомощия. В теорията "правомощието” се
определя едновременно като право и като задължение. При наличие на съответните
законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си функции, а е
длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не следва да
рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти. Тези органи, респ. длъжностни
лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за
административното право, но не и за административнонаказателното право).
За това реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде
оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да
формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и
индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по
установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят
в рамките на законоустановените срокове ех officio /служебно, по свой почин/ да
предприемат действия по установяване на лицата, осъществили състава на нарушението.
При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34. ал.
1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две години, респ.
пет години за определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН гарантират правото на зашита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице, в т.ч. разбиране на обвинението,
възможност за възражения и представяне на доказателства, с оглед установяване на
обективната истина по случая. Допуснатото нарушение на административно-процесуалните
правила е съществено, тъй като води до нарушаване на процесуалните права на
жалбоподателя и е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изисква присъствие на нарушителя при
съставяне на АУАН с цел участието му още при' образуване на производството. Правото на
възражение в 7-мо дневен срок от връчването е следваща във времето процесуална форма на
участие на вече привлеченото към отговорност лице, чрез повдигане на административно
обвинение. Участието му като лице, уличено в извършване на административно нарушение,
се осигурява от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и спазването на това правило не се
санира от последващото връчване на акта за установяване на административно нарушение
На следващо място при издаване на наказателното постановление административно
наказващият орган не е изпълнил и императивната разпоредба на чл. 57 от ЗАНН,
въвеждаща изискванията относно съдържанието на наказателното постановление. Съгласно
т. 8 на чл. 57 от ЗАНН /ДВ бр. 109/2020 година/ задължение на административнонаказващия
орган е да посочи в наказателното постановление отегчаващите и смекчаващи обстоятелства
и други обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието.
Същото в процесното наказателно постановление не е описано. Горното е от значение с
оглед данните за личността на нарушителя и неговия статут като водач на моторно превозно
средство - така например решение № 237 от 19.06.2024 г. по АНД № 140/2024 г. на Районен
съд - Перник.
На следващо място, описано е в издаденото наказателно постановление, че
нарушението е установено с автоматизирано техническо средство или система - АТСС
SITRAFFILLYNX speed ERS 400 С 1048299А01080003. С оглед твърдяното, задължение на
наказващия орган, за да проведе необходимото доказване, е да представи доказателства,
даващи възможност да се прецени дали техническото средство е преминало метереологична
проверка и е било технически изправно.
2
Съгласно чл. 4 ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата преди пускане в експлоатация АТСС преминават
първоначална проверка, а след изтичане срока на първоначалната проверка АТСС следва да
преминат последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица,
оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор. С оглед изложеното, наказващият орган при ОДМВР - Сливен, сектор Пътна
полиция, следва да приложи всички протоколи от проверката на техническото средство,
както и удостоверение за одобрението му.
Доказване на точното разположение на техническото средство чрез доказателствено
средство е от изключително значение. От изключителна важност е и да се провери и
наказващият орган да ангажира доказателства пред настоящия съдебен състав и дали е
спазено изискването за попълване на протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр.36 от
19.05.2015 г. (Наредба № 8121з-532). Протоколът следва да бъде съставен от обслужващия
полицейски служител, в който изчерпателно следва да бъдат посочени точното място за
контрол и посоката, в която е осъществяван, въведеният за контролирания участък скоростен
режим, режимът на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е
монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния
запис.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от
мобилната АТСС, биха доказвали безсъмнено нарушението, като в конкретиката на фактите
е от значение фактическата установеност за управление на моторно превозно средствоа.
Посочените факти следва да бъдат установени и посредством информацията в
протокола по чл. 10, ал. 1 от наредбата, тъй като това е документът, предвиден да удостовери
всяко използване на мобилно АТСС с отразяване на данни за същото и мястото му на
позициониране, за да има обвръзка между предвидената с наредбата информация
/съдържание на протокола/ и снимковия материал.
Липсата на такива данни е достатъчно основание за отмяната на наказателното
постановление, тъй като нарушението рефлектира пряко по неблагоприятен начин върху
правата на санкционирания водач, като същевременно представлява съществено
процесуално нарушение. Нарушението е съществено и ограничава правото на защита на
жалбоподателя, тъй като липсата на надлежно удостоверение за спазването на процедурата,
обезпечаваща достоверността на отчетените с техническото средство резултати, води до'
невъзможност жалбоподателят да научи, а съдът да провери фактическото основание на
претендираната отговорност за извършено административно нарушение - процесуално
нарушение.
Следва да се отбележи, че несъставянето на Протокол за използване на АТСС
представлява особено съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
съгласно трайната съдебна практика Протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява
официален свидетелстващ документ, който удостоверява използването на АТСС съобразно
нормативните и техническите изисквания. Така изрично Решение № 848 от 15.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 156/2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив.
Наказващият орган следва да представи снимка/разпечатка от показанията на АТС с
видими дата, скорост и per. номер на МПС, което е от съществено значение за проверка на
констатациите в електронния фиш.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да
се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг.
чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за
да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ги използват. Тези правила бяха законодателно уредени с
приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
С оглед ТР 1/2014 г. на ВАС, съдебната практика трайно приема, че всяко едно от
изискванията в Наредбата е императивно, като само при кумулативната им наличност
използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава
процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция. В конкретния случай, считам че
3
не са били спазени необходимите изисквания.
На следващо място, не са представени и моля да бъдат изискани надлежни
доказателства от наказващия орган за изясняване на обективната истина, които да
установяват по несъмнен начин, че на процесната дата - на 02.12.2023 г. в 14:07 ч. в гр. Нова
Загора на ул. „Патриарх Евтимий“ - до бензиностанция „Лукойл“ посока Стара Загора е
имало въведено ограничение с пътен знак Д-11 ограничение до 50 км/ч. Знакът следва да е
поставен законосъобразно, след възлагане от собственика или администрацията
управляваща пътя при условия и по ред определени с наредбата по ал. 3 от Наредба №
18/23.07.2001 г. за организация на движението по пътищата. Следва да се представи и
утвърдена схема на пътния участък, от която да е видно наличието на пътен знак Д11, който
да е поставен по установения за това ред, както и да има налице съставен протокол, от който
да може да бъде установено, че в действително пътен знак Д11 е поставен на указания
участък. По преписката следва задължително и да има снимка на пътния знак, с който е
въведено ограничението съобразно изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата.
За доказването на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият
орган да представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на поставяне на
АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на
скоростта и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните
превозни средства. Също така следва да бъде посочно разстоянието от пътниия знак с
ограничение до АТСС в метри. Не става ясно и дали ограничението за съответния пътен
участък е важало и за двете посоки
С оглед на изложеното, моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени
изцяло атакуваното НП.
Административнонаказващия орган /АНО/ - Началник РУ в ОД МВР Сливен, РУ –
Нова Загора не се явява в съдебно заседание и не се представлява, но счита жалбата за
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.
РП – Сливен, не се явява представител и не изразява становище по жалбата.
В с.з., жалбоподателката, редовно призована чрез пълномощника си В. Т. Д., не се
явява, но е депозирал молба, с която заявява, че поради служебен ангажимент, не може да се
яви в насроченото съдебно заседание. Моли да се даде ход на делото. Поддържа жалбата и
изложените в нея съображения. В случай, че административната преписка е изпратена от
АНО в цялост, то нямат други доказателствени искания. В случай на даване ход на делото
по същество, по изложените в жалбата аргументи моли съда да отмени Наказателно
постановление № 24-0804-005265 от 21.06.2024 г., издадено от ОДМВР-Сливен, сектор пътна
полиция – Сливен. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. за
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие в
размер на 400.00 лева.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 02.12.2023 г., в 14:07 часа, в гр. Нова Загора, на ул. „Патриарх Евтимий“ - до
бензиностанция „Лукойл“ посока Стара Загора, като водач на товарен автомобил, Пежо 308,
СА2641РХ, България, собственост на фирма „ТП Фоело Фасънинг системс ГМБХ“ ТП, с
наказуема скорост 103 км/ч при ограничение до 50 км/ч за населено място, въведено с пътен
знак Д 11, превишение от 53 км/ч установено с техн. средство АТС SITRAFFIILYNX speed
ERS 400 C № 1048299А01080003, разположено към гр. Сливен. АУАН е съставен във връзка
попълнена декларация по чл. 188 от ЗДВП и покана на основание чл. 40 ал. 2 от ЗАНН е
извършил: Водач превишаващ разрешената максимална скорост, за населено място над 50
км/ч., с което виновно е нарушил чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е получил акта, което е удостоверено с подписа му.
За гореописаните административни нарушения АНО е издал обжалваното НП, с което
на жалбоподателя е наложено наказание по чл.182 ал. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 700.00
лв., лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 12.07.2024 г., а жалбата е подадена до
ОД на МВР – Сливен, с вх. № 804000-9089 от 22.07.2024 г.
От така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
4
Жалбата е допустима, като подадена от лице срещу което е издадено обжалваното НП
и в законовия 7-дневен срок.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна.
Съдът извършвайки проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на същия
НП, както и относно връчването им, не констатира съществени нарушения на процесуалния
и материалния закон. Нарушителят своевременно е получил преписи от АУАН и НП и му е
предоставено правото да възрази срещу Акта и обжалва НП, от което следва, че правото му
на защита не е било нарушено. норми.
Относно възраженията за срока за съставяне на АУАН и Наказателно постоновление
съдът не приема същите като основателни.
Акт за установяване на нарушение на Закона за движението по пътищата или
Правилника за неговото прилагане следва да бъде съставен в рамките на три месеца от
откриване на нарушителя или на една година от извършване на нарушението.
Следователно след изтичане на някой от посочените срокове не е възможно да бъде съставен
АУАН, т.е. не е възможно да бъде образувано законосъобразно административнонаказателно
производство.
След съставянето на АУАН, същият се връчва на нарушителя. Когато актът е съставен
в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава – на
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване.
Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един
свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта, като по този начин АУАН се
счита за връчен.
В конкретния случай АУАН е съставен в срок от еден месец на откриване на
нарушителя и в срок от една година от извършване на нарушението по подадана декларация
напо чл.188 от ЗДвП, т.е. акта е издаден в законосъобразен срок.Същият е връчен на
16.05.2024год. и на 21.06.2024год. и издадно и наказателното постановление, връчено на
12.07.2024год.
В Акта и НП точно и ясно са посочени нарушените и санкционни
Безспорно е установено, че в момента на проверката, на 02.12.2023 г., в 14:07 часа, в
гр. Нова Загора,на ул. „Патриарх Евтимий“ - до бензиностанция „Лукойл“ посока Стара
Загора, като водач на товарен автомобил, Пежо 308, СА2641РХ, България, собственост на
фирма „ТП Фоело Фасънинг системс ГМБХ“ ТП, с наказуема скорост 103 км/ч при
ограничение до 50 км/ч за населено място въведено с пътен знак Д 11, превишение от 53 км/ч
установено с техн. средство АТС SITRAFFIILYNX speed ERS 400 C № 1048299А01080003,
разположено към гр. Сливен. АУАН е съставен във връзка попълнена декларация по чл. 188
от ЗДВП и покана на основание чл. 40 ал. 2 от ЗАНН е извършил: Водач превишаващ
разрешената максимална скорост, за населено място над 50 км/ч., с което виновно е нарушил
чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Следователно, безспорно се установява, както самото административно нарушение,
така и неговото авторство.
Жалбоподателят не спори по гореустановеното, възразява, че НП е немотивирано и
не ставало ясно защо се приема, че посочените действия представляват и осъществяват
описаното нарушение. Липсата на каквито и да било мотиви в тази част на обжалваното
наказателно постановление го затруднявали да разбере, защо наказващия орган приема, че е
извършил деянието, защо същото се считало, че не е маловажен случай. Настоящият съд не
споделя това негово становище. Много ясно в НП, а и в самия АУАН, както АНО, така и
актосъставителя са посочили, че от стационална камера е установено, че водачът се е
движил, с наказуема скорост 103 км/ч при ограничение до 50 км/ч за населено място
въведено с пътен знак Д 11, превишение от 53 км/ч установено с техн. средство АТС
SITRAFFIILYNX speed ERS 400 C № 1048299А01080003/стационарна камера/.
В чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Нарушението е заснето в гр. Нова Загора по ул. Патриарх Евтимий, с/у
бензиностанция Лукойл, което се явява в рамките на града. Скоростта в населени места е
определена на 50 км/ч, като същата се установява след знакът, определящ населеното място.
5
С нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за водачите на пътни превозни средства е въведено
задължение при избиране скоростта на движение да не превишават посочените в същата
стойности на скоростта.
Съгласно, ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в, ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. От
анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в наказателното постановление дата, час и място, с автоматизирано техническо
средство е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 103 км/ч при
ограничение от 50 км/ч., въведено с пътен знак Д-11, с което съдът намира, че от обективна
страна е нарушена разпоредбата на с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Установеното превишение на
максимално разрешената скорост е 73 км/ч.
Посочена е правилната нарушена разпоредба. Приложена е и коректната санкционна
норма – чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, „за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство. като наложената санкция
кореспондира със законоустановения размер.
С оглед неоснователността на жалбата, следва да се потвърди обжалваното НП като
правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0804-
005265/21.06.2024 г., издадено от Е.М.Ц. – Началник група в ОДМВР Сливен, с-р Пътна
полиция Сливен, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на А. К. В. с ЕГН
**********, с адрес: гр. *** е наложено административно наказание, „глоба“ в размер на
700.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл. 182 ал. 1 т.
6 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда
на АПК в 14- дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
6