Р Е Ш Е Н И Е
№ 557
Гр. Перник, 08.01.2021
година.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното
от съдия Ивайло Иванов административно дело № 613/2020 година по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл.
121 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на М.М. Т. с ЕГН **********,*** против Заповед № 3 827 от 15.09.2020
година, издадена от директора на Агенция „Митници“, с която на М.М.Т. като
държавен служител й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, на
основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и служебното правоотношение е било
прекратено без предизвестие, съответно на основание чл. 108, ал. 2 от ЗДСл не е
запазила придобития на държавна служба ранг.
В жалбата се сочи, че
обжалвания акт е незаконосъобразен. Посочва се, че оспорената заповед е
издадена при съществени процесуални нарушения, същата е необоснована и издадена
в противоречие с материалния закон. Моли съда да отмени Заповед № 3 827/15.09.2020
година, издадена от директора на Агенция „Митници“ като
незаконосъобразна с всички произтичащи от това правни последици.
В проведеното съдебно
заседание на 14.12.2020 година жалбоподателя М.М.Т., редовно призована, се
явява лично и се представлява от адвокат А.А. ***, която заявява, че поддържа
жалбата и излага съображения по същество. Моли съда да отмени обжалваната
заповед. Претендира присъждане на направените разноски по представен списък по реда
на чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно
заседание на 14.12.2020 година ответникът по жалбата – директора на Агенция
„Митници“, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт
В.А., която оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я отхвърли. Подробни
съображения излага в представените писмени бележки. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като същевременно прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение.
Административен съд – Перник, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване законоустановения
в чл. 149, ал. 1 от АПК 14 дневен срок, срещу подлежащ на съдебен контрол административен
акт, издаден от директора на Агенция „Митници“, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
По делото е приложена Заповед за изменение на
служебното правоотношение № 1 959 от 30.11.2015 година /лист 277 от
делото/, подписана от Ваньо Танов – директор на Агенция „Митници“, с която М.М.Т.
/настоящ жалбоподател/ е преназначена на длъжност „Старши митнически инспектор“
в Митница „Столична“, с ранг II младши. Също така, е
приложена и Заповед за повишаване в ранг № Р-534 от 13.04.2017 година /лист 254
от делото/, издадена от главния секретар на Агенция „Митници“, с която М.М.Т. е
повишена в ранг I младши. За тези обстоятелства не се спори между страните, че
към датата на издаване на обжалваната заповед настоящият жалбоподател М.М.Т. е
заемала длъжността „Старши митнически инспектор“ с I младши, съгласно
цитираните заповеди и приложената по делото длъжностна характеристика /лист 168
– 185 от делото/.
По делото е приложена Докладна записка рег. №
32-107771 от 08.04.2020 година /лист 18 от делото/ от ръководителя на
инспектората в Агенция „,Митници“, в която се сочи, че на 06.02.2020 година е
изнесена информация в медиите за проведена специализирана операция на ГКПП „Калотина“,
под ръководството на Специализирана прокуратура, при която са задържани девет
митнически служители между които фигурира и името на жалбоподателя М.М.Т..
Производството е водено за това, че от началото на месец 01.2019 година до
06.02.2020 година, на територията на Република България, повече от три лица,
включително и длъжностни лица от Агенция „Митници“, участват в организирана
престъпна група с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 301
и чл. 302 от НК, като групата е създадена с користна цел, престъпление по чл.
321, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 2 от НК. Докладната записка е резолирана с
„Да“ и е положен единствено подпис на 08.04.2020 година, без допълнителни
указания или обозначения.
По делото е приложена Заповед № ЗАМ-489/3284532 от 20.04.2019
година на директора на Агенция „Митници“, с която е назначен дисциплинарен
съвет за срок от три години и в състав от петима членове с двама резервни.
На 08.04.2020 година директорът на Агенция „Митници“ е
издал Заповед № 610/32-107869 /лист 171 от делото/, с която е разпоредил
проверка от дисциплинарния съвет, който да установи извършените по случая
дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.
Дисциплинарният съвет е провел заседание на 10.04.2020
година, за което е съставен протокол от същата дата /лист 174 от делото/, в
който съставът от петима членове на съвета е обективирал становище по
дисциплинарно дело № 11 по описа за 2020 година като с четири гласа „за“ е
прието, че за допуснатите от митническите инспектори нарушения следва да им се
наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
Видно от собственоръчното отбелязване на гърба на
докладна записка № 32-109965 от 10.04.2020 година /лист 173 от делото/, жалбоподателя
М.М.Т. се е запознала със съдържанието на протокола на 04.09.2020 година.
В съответствие с процесуалните правила с Писмо рег.
индекс № 32-256596 от 02.09.2020 година /лист 186 от делото/, дисциплинарно – наказващият
орган е поканил М.М.Т. да даде писмени обяснения във връзка с откритата срещу
нея процедура за ангажиране на дисциплинарна отговорност. За съдържанието на
писмото М.М.Т. е уведомена на същата дата – 02.09.2020 година.
По делото е приложен Протокол № П-97/04.09.2020 година
/лист 187 от делото/ от проведеното изслушване, както и Писмени обяснени вх. №
32-260824 от 08.09.2020 година /лист 188 от делото/, в които М.М.Т. сочи, че не
е съгласна със заключението на дисциплинарния съвет и с наложеното й
дисциплинарно наказание. Формулира становище, че като служител на Агенция
„Митници“ от двадесет години е спазвала законите на Република България и
изпълнението на служебните й задължения винаги е било в съответствие с Кодекса
за поведение на митническите служители.
Процедурата по налагане на дисциплинарното наказание
на М.М.Т. е приключила с издаването на обжалваната Заповед № 3 827 от 15.09.2020
година, издадена от директора на Агенция „Митници“, с която на М.М.Т. като
държавен служител й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, на
основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, служебното й правоотношение е било
прекратено без предизвестие, както и на основание чл. 108, ал. 2 от ЗДСл не е
запазила придобития на държавна служба ранг. В т. 4.9 от оспорената заповед,
срещу името на настоящия жалбоподател е посочено, че М.М.Т. като „старши
инспектор в ТД на АМ, МП „Калотина“, ТД Югозападна, е привлечена като обвиняема
по ДП № 101/2019 година по описа на СО – СП, пр. преписка № 1042/2019 година по
описа на СП, за извършване на престъпление от общ характер“.
В административната преписка са приобщени и
материалите по ДП № 101/2019 година по описа на СО – СП – уведомление рег. №
32-99209 от 31.03.2020 година /лист 27 от делото/; постановление за привличане
на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по отношение на М.М.Т. /лист 37
от делото/; 181 публикации за периода от 06.02. от 13.02.2020 година, свързани
със случая /лист 82 – 186/. В тази връзка, по искане на процесуалния
представител на ответника по делото, формулирано в открито съдебно заседание,
проведено на 16.11.2020 година, беше изискана и приложена като доказателство по
делото и Справка рег. № 32-363756 от 09.12.2020 година от СП на Република България,
от която е видно, че срещу М.М.Т. не е повдигнато обвинение с обвинителен акт.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта,
дори да липсва искане за това.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган –
директора на Агенция „Митници“, съобразно нормата на чл. 92, ал. 1 ЗДСл и чл.
108, ал. 1 от същия закон, като няма спор, че издателят на административния акт
е орган по назначаването за служителите в Агенция „Митници“ и на него, съобразно
закона, са възложени правомощията за налагане на дисциплинарните наказания и за
прекратяване на служебните правоотношения в същата агенция.
Заповедта е издадена обаче в нарушение на предписаната
от закона форма и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
В случая е спазена процедурата пред дисциплинарния
съвет, предвидена в нормата на чл. 96 от ЗДСл. От директора на Агенция
„Митници“ е наредено на дисциплинарния съвет /ДС/ образуване на дисциплинарно
дело по отношение на деветте митнически служители на МП „Калотина“, между които
и жалбоподателя М.М.Т., за извършените от тях нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1
и т. 5 от ЗДСл, като преди да наложи дисциплинарното наказание ответникът е
съобразил становището на съвета /по арг. от чл. 96, ал. 1 от ЗДСл/. Съветът е
взел своето становище с мнозинство и го е представил на дисциплинарно – наказващия
орган заедно с преписката по делото /чл. 96, ал. 3 и ал. 4 от ЗДСл/. Спазени са
и преклузивните срокове, предвидени в нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. В
съответствие с чл. 93, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарно – наказващият орган, преди
да наложи дисциплинарното наказанието на жалбоподателя, го е изслушал и е приел
неговите писмени обяснения.
В нарушение обаче на императивното изискване на чл.
96, ал. 2 от ЗДСл, от дисциплинарния съвет не са изяснени фактите и
обстоятелствата по извършеното нарушение. Това нарушение е пренесено в
заповедта, която възпроизвежда фактите и обстоятелствата, описани в протокола
от извършеното разследване от дисциплинарната комисия, което представлява
нарушение на формата на акта в нейната част по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл –
описание на извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават.
Нито в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, нито в протокола на дисциплинарния съвет е описано поведение на
служителя, което е довело до нарушаване на нормите на т. 2, т. 3, т. 4, т. 6,
т. 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, и на чл. 2, ал. 1, ал.
2, ал. 3 и ал. 5, чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 8, ал. 1 и ал. 3, и чл. 17, ал. 1,
във връзка с чл. 22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация, както и т. V.23, VII.5, VII.8 и VII.9 от длъжностната
характеристика от 22.05.2018 година, респ. т. V. 27, VII. 5, VII. 8 и VII. 9 от
длъжностната характеристика от 27.02.2019 годинеа. Направен е извод за
осъществен състав на нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, без да се
изложат конкретно установени в хода на дисциплинарно разследване факти, като е
възпроизведена единствено информацията, съдържаща се в писмо на
специализираната прокуратура и изпратените материали за привличането на жалбоподателя
като обвиняем.
Не е провеждано самостоятелно дисциплинарно
производство, в рамките на което да са доказани действия или бездействия на
служителя, които могат да се определят като дисциплинарни нарушения. В
заповедта липсва посочване на конкретни фактически обстоятелства относно
извършени нарушения, и същата почива изцяло на предположения, базирани на
информация, съдържаща по образувано досъдебно производство за престъпление от
общ характер, което е отделно от дисциплинарното.
Изложеното налага извода за допуснати съществени
пороци във формата на административния акт, които на самостоятелно основание
налагат неговата отмяна. В дисциплинарното производство не е извършена проверка
относно релевантните обстоятелства, които имат значение за налагане на наказанието
– нарушение на посочените по – горе норми.
От изложеното безспорно следва извода за липса на
установено нарушение, което да мотивира издаването на процесната заповед. Няма
пречка установените обстоятелства на административния акт да се съдържат в друг
документ, подготвящ неговото издаване, какъвто е протоколът, обективиращ
решението на дисциплинарния съвет. В конкретния случай и в него обаче не се
съдържат факти и обстоятелства, различни от тези изложени в заповедта. В
протокола от заседанието на дисциплинарния съвет са обсъдени единствено
обстоятелствата за извършено престъпление, както и привличането на
жалбоподателя като обвиняем за предполагаемо извършено престъпление от общ
характер.
Описаните нарушения на формата на заповедта и
административнопроизводствените правила са самостоятелно основание за отмяна на
акта. Същите обуславят и нарушение на материалния закон, тъй като служителят е
наказан без да са налице основания за това. Цитирания като нарушен текст от
длъжностната характеристика т. V.23 от 22.05.2018 г., респ. т. 27 от тази от 27.02.2019
г., а именно: „да познава и спазва кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация и Кодекса за поведение на митническия служител“, за
които се твърди, че са нарушени от жалбоподателя, са абстрактни като в
заповедта не се съдържа и не е описано конкретно поведение на служителя, което
да е довело до тяхното нарушаване, което пък от своя страна препятства
проверката на съда за съответствието на административния акт с материалния
закон. Независимо от обема на оспорената заповед, липсата на индивидуализация
на дисциплинарното нарушение води до нарушаване правото на защита на държавния
служител.
Събраните по делото доказателства налагат извода, че
всъщност дисциплинарното производство и наложените наказания на държавните
служители, сред които е и настоящият жалбоподател, е образувано по повод на
проведената специализирана операция на ГКПП „Калотина“, под ръководството на
Специализираната прокуратура, при която са задържани митнически служители, в това
число и жалбоподателя М.М.Т. и които са привлечени като обвиняеми по досъдебно
производство № 101/2019 година, пр. преписка № 1042/2019 година описа на СП, за
престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 2 от НК и за това, че в
частност М.М.Т. е привлечена като обвиняема за участие в организирана престъпна
група, което е посочено в заповедта. Жалбоподателят, както бе посочено, е
привлечена като обвиняема по цитираното досъдебно производство, по отношение на
него е взета марка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000 лева,
за което впоследствие е уведомен дисциплинарно наказващия орган. Независимо от
повдигнатото обвинение и взетите мерки, които органът е посочил, същите не
обосновават извод за извършено нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл.
Изводът за нарушение на правила от етичния кодекс е основан на предположение,
че жалбоподателя е извършител на престъпление, за което е обвинена и това
обуславя негативната оценка на органа в морален и етичен план, както и това, че
има голям отзвук в обществото. Упражнената спрямо служителя държавна принуда не
обосновава поведение, несъвместимо с морално – етични правила, уронващи
престижа на службата, нито представлява такъв факт общественото мнение и
направените публикации във връзка с проведената акция по задържане на
жалбоподателя.
Действително, съобразно нормата на чл. 89, ал. 4 от ЗДСл
държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо че деянието му
може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност. Но в
конкретния случай, при презумпция за невиновност до доказване на противното, в
това административно, дисциплинарно производство е прието за безспорно
установено, че жалбоподателя е извършила престъпление, за което е привлечена
като обвиняема, поради което и е наложено най – тежкото дисциплинарно наказание
„Уволнение“. По този начин са нарушени принципните положения, утвърдени в чл.
31, ал. 3 от КРБ и в чл. 16 от НПК. Нещо повече, видно от представената и
приета по делото в съдебното заседание, справка, изготвена по искане на
ответника по делото от СП на Република България, Справка рег. №32-363756 от 09.12.2020
година е видно, че срещу М.М.Т. не е повдигнато обвинение с обвинителен акт,
което налага извод, че ангжираната дисциплинарна отговорност с оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна.
Недопустимо е до приключване с влязъл в съдебен акт
/присъда/ на наказателното производство, описаните от наказващия орган в
заповедта обстоятелства да се квалифицират като неизпълнение на служебните
задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация. Нищо друго освен влязлата в сила осъдителна присъда,
при това не на първоинстанционния съд, а на последната съдебна инстанция, с
което решението става необжалваемо, може да разколебае принципното положение,
че обвиняемата е невинна. Дисциплинарната отговорност се носи отделно от
наказателната, но процесното дисциплинарно производство се основава единствено
на информацията, която е била предоставена по прокурорската преписка.
Настоящият съдебен състав намира, че дисциплинарно –
наказващият орган не е доказал твърдените от служителя нарушения на т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 15 от
Кодекса за поведение на митническия служител, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 5
от ЗМ, на чл. 2, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 8, ал.
1 и ал. 3, и чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 22 от Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация, във връзка с чл. 28 от ЗДСл, както и т.
V. 23, VII. 5, VII. 8 и VII. 9 от длъжностната характеристика от 22.05.2018 година,
респ. т. V. 27, VII. 5, VII. 8 и VII. 9 от длъжностната характеристика от 27.02.2019
година, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл.
С оглед на изложеното, заповедта като
незаконосъобразна, следва да се отмени.
Относно разноските:
Основателна при този изход на спора е претенцията на
оспорващия за присъждане на направените разноски. В настоящото съдебно производство
са заплатени 720 лева за процесуално представителство, видно от списък по чл.
80 от ГПК. Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за неговата прекомерност. Делото е
разгледано и решено в две съдебни заседания, като и в двете съдебни заседания
се е явил и е изразил становище процесуалния представител на жалбоподателя –
адвокат А.А. ***, поради което за тази сума следва да бъде осъдена Агенция
„Митници“, чийто орган е издал отменения административен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 3 827 от 15.09.2020 година на директора на Агенция
„Митници“, с която на М.М.Т. като държавен служител й е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, служебното й правоотношение
е било прекратено без предизвестие, както и на основание чл. 108, ал. 2 от ЗДСл
не е запазила придобития на държавна служба ранг, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на М.М. Т. с ЕГН **********,***,
съдебни разноски в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/