Р Е Ш Е Н И Е
№ 4608, 03.12.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 01.11.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1874 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление – район “Витоша”, ж. к. “Малинова Долина”,
ул. “Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представляван от пълномощника му .....
П.Й., твърди, че на 07.11.2012 г. между третото лице .................и А.Ю.Х.
е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва, по
който на последния е предоставен кредит в размер на 1200 лева, който ответникът
се задължил да върне ведно с възнаградителна лихва на 60 анюитетни вноски,
всяка от които в размер от 30.21 лева в срок до 01.11.2017 г. След усвояване на
кредита кредитополучателят погасил част от месечните си вноски и останали
непогасени задължения, от които 1008.89 лева - главница и 807.45 лева - договорни
лихви за периода 07.12.2015 г. – 31.01.2018 г., които са изискуеми с изтичане
на крайния срок на договора. На 31.01.2018 г. е сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който банката прехвърлила на „ЕОС
Матрикс” ЕООД вземанията си по договора за кредит, за което ответникът е
уведомен. За непогасените вземания по договора за кредит в посочените размери ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17476 по описа на Районен
съд - Пловдив, ХХІІ гр. с. за 2018 г., която е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 Граждански процесуален кодекс ГПК/, поради което в изпълнение
на дадено от заповедния съд указание ищецът е предявил настоящата искова молба,
с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда, по което е образувано ч. гр. д. №
17476/2018 г. – 05.11.2019 г., до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 420, ал. 1 и ал. 2 Търговски
закон.
Ответникът А.Ю.Х. с ЕГН **********,***,
не оспорва, че е сключил договор за кредит с ..........
Продължение на решение по
гр. д. № 1874/19 г. на РСПд – стр. 2/4
...... за сумата от 1200 лева, както и че е извършил
частични плащания и по договора има непогасени суми, но твърди, че е спрял
плащанията по кредита, тъй като е безработен.
Съдът като обсъди твърденията на страните и
признанието на ответника във връзка със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 17476 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІ гр. с. за 2018 г. на 07.11.2018 г. е
издадена Заповед № 9618 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът А.Х. да заплати на кредитора “ЕОС МАТРИКС” ООД :
сумата от 1008.89 лв. – главница, дължима по Договор за предоставяне на потребителски
кредит с фиксирана лихва от 07.11.2012 г. сключен от длъжника с .................
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 05.11.2018
г., до окончателното й изплащане; сумата от 807.45 лв. – договорна лихва от 07.12.2015
г. - 31.01.2018 г., които вземания са цедирани от банката на „ЕОС МАТРИКС“ ООД посредством
сключен помежду им на 31.01.2018 г. договор за продажба и прехвърляне на
вземания, а също и сумата от 36.33 лв. разноски за заплатена по производството
държавна такса, която заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството
е предявило настоящата искова молба за установяване вземанията си по заповедта.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е оспорил и
в проведеното по делото единствено открито съдебно заседание призна, че на 07.11.2012
г. е сключил с ................. договор,
заверен препис на който е приет като доказателство по делото, наименуван :
„Договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва”, по който
му е предоставен потребителски кредит в размер на 1200 лв. за покриване на
потребителски нужди, от съдържанието на който се установява, че заемът е
следвало да бъде погасен на 60 анюитетни вноски, включващи главница, лихва и
съответната част от годишната такса за управление и обслужване в размер на
28.75 лв., считано от 01.12.2012 г. до 01.11.2017 г. /раздел ІІІ, чл. 10, ал. 1
и чл. 11 от договора/.
Ответникът, също така, не е оспорил, че е уведомен за
извършено от банката прехвърляне на вземанията си по договора за кредит на
ищеца посредством сключен помежду им на 31.01.2018 г. договор за цесия с
уведомление за извършено прехвърляне на вземания, връчено му с известие за
доставяне на 06.08.2018 г., заверени преписи на които са приети като
доказателства по делото и не са оспорени от него.
В обобщение на горното съдът приема, че на 07.11.2012
г. между частния праводател на ищеца и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение, чийто източник е договор за банков кредит, чиято
материалноправна уредба се съдържа в чл. 430 и сл. ТЗ и в действащия понастоящем
Закон за потребителския кредит, а също и с оглед прехвърлянето на вземанията от
банката на ищеца, за което ответникът е уведомен, че
Продължение на решение по
гр. д. № 1874/19 г. на РСПд – стр. 3/4
ищцовото
дружество е материално-правно легитимирано по предявените искове. По силата на
договора в правната сфера за всяка от страните са възникнали редица права и
задължения, в това число и задължение за ответника да върне кредита при
условията и в срока, посочени в договора, който срок е изтекъл на 01.11.2017 г.
Ответникът не оспори, че е преустановил изпълнението на
задълженията си по договора, като до датата на приключване на съдебното дирене
той не ангажира доказателствени средства относно факта на плащане на
претендирания остатък от предоставения му паричен заем в размер на 1008.89 лв.,
а също и на претендираните договорни лихви за периода 07.12.2015 г. -
31.01.2018 г., което съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК следваше да бъде сторено от
него. Ето защо съдът приема, че е налице неизпълнение на тези договорни
задължения, поради което установителните искове за същите като доказани следва
да бъдат уважени в предявените с исковата молба размери.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 63.67 лв. разноски по производството
за довнесена държавна такса, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 100
лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт определено в минимален размер
съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ, тъй като делото
не съставлява нито фактическа, нито правна сложност и разглеждането му протече
в едно открито съдебно заседание.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г.
на ОСГТК на ВКС на РБ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сумата от 36.33 лв. разноски по заповедното производство за заплатена държавна
такса.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ю.Х. с ЕГН **********,***, дължи на “ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район “Витоша”, ж.
к. “Малинова Долина”, ул. “Рачо Петков-Казанджията” № 4-6 : сумата от 1008.89 лв., представляваща непогасен остатък
от главница ведно със законната лихва от 05.11.2018 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 807.45 лв. – договорна лихва за периода 07.12.2015 г. – 31.01.2018
г., по сключен на 07.11.2012 г. между Х. и .................Договор за предоставяне
на потребителски кредит с фиксирана лихва, вземанията по който са прехвърлени
от банката на “ЕОС МАТРИКС” ООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 31.01.2018 г., за които вземания “ЕОС МАТРИКС” ООД се е
снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 17476 по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІ гр. с. за 2018 г.
ОСЪЖДА А.Ю.Х.
с ЕГН **********,***, да заплати на “ЕОС МАТРИКС” ООД, ЕИК
Продължение на решение по
гр. д. № 1874/19 г. на РСПд – стр. 4/4
*********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – район “Витоша”, ж. к.
“Малинова Долина”, ул. “Рачо Петков-Казанджията” № 4-6 : сумата от 63.67 лв.
разноски по производството по гр. д. № 1874 по описа на Районен съд – Пловдив,
ХІХ гр. с. за 2019 г.; сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт по производството по гр. д. № 1874 по описа на Районен съд –
Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г. и сумата от 36.33 лв. разноски по производството
по ч. гр. д. № 17476 по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІ гр. с. за 2018 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня
Букова
Вярно
с оригинала!
ММ