№ ……………………….
…………………………….., В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет
и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
с участието на секретар Р. Михайлова, изслуша докладваното от
съдията административно дело №1002/2017г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.292 от АПК. Предявен е отрицателен установителен иск от „Е.“
ООД, представлявано от управителя Е. Ф. чрез адв.Е.К. ***, дирекция „Местни
данъци“ с искане съда да приеме за установено по отношение на община В., че
ищецът не дължи данък за недвижими имоти и такса за битови отпадъци по акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №МД-АУ-396/29.01.2016г.,
издадено от дирекция „Местни данъци“ при община В..
В исковата молба се твърди, че дружеството няма публични
задължения към община В., тъй като недвижимият имот има статут на земя от
горски фонд. В хода на съдебното производство включително и писмената защита с
вх.№17560/08.11.2017г. жалбоподателят чрез адв.Е.К., поддържа твърдението, че
имотът е с трайно предназначение на горска територия и начин на трайно
ползване: широколистна гора.
Ответникът – Община В., Дирекция „Местни данъци“ чрез
гл.юрисконсулт Е. Д. в писмена защита вх.№17045/31.10.2017г. намира исковата молба за неоснователна. Подчертава,
че въпросният недвижим имот е урегулиран и се намира в строителните граници на
гр.В.. Сочи, че публичните задължения са определени въз основа на декларация,
подадена от жалбоподателя, и е неправилно дружеството-собственик да твърди, че
е било заблудено от община В. и затова е декларирало парцела като урегулиран поземлен имот. Иска присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Отрицателният установителен иск по чл.292 от АПК на „Е.“
ООД срещу община В., дирекция „Местни данъци“ е подаден в хода на изпълнително
дело №20167170401310 на частен съдебен изпълнител Р. Т. с рег.№717 с район на
действие Окръжен съд гр.В..
Ищецът
не оспорва факта, че акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК
№МД-АУ-396/29.01.2016г. е влязъл в сила. Ответникът намира отрицателния
установителен иска за допустим, макар и неоснователен.
При разглеждането на отрицателния установителен иск по същество, съобразявайки твърденията на
страните и приложените в административната преписка и по делото доказателства,
съдът прави следните фактически установявания:
При
първоначалното деклариране на имота след неговото придобиване е била заведена
партида №1481202380001 за имот, находящ се в гр.В., курортен комплекс „Ч.“
местност „К.“, представляващ урегулиран поземлен имот /УПИ/ V-254 в кв.40 по
плана на гр.В. с идентификатор 10135.2464.96 с площ 6492 кв.м, влизащ в
строителните граници на града.
В
декларация по чл.14 от Закона за местните данъци и такси с вх.**********/29.10.2015г., дружеството-ищец е декларирало УПИ V-254 в
кв.40 по плана на гр.В. въз основа на нотариален акт за покупко-продажба №170
том LХХХІІІ дело
20517 и вх.№26572/12.09.2007г. по описа на Службата по вписвания към Варненския
районен съд. Издаден е акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК
№МД-АУ-396/29.01.2016г., с който на „Е.“ ООД са начислени суми за данък върху
недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2015г. ведно със законните
лихви за просрочие към датата на издаване на акта в общ размер от
13 062.45 лева, както следва: данък върху недвижимите имоти в размер на
7 960.23 лева и дължима лихва в размер на 333.39 лева или общо
8 293.62 лева; такса битови отпадъци в размер на 4 577.13 лева и
лихви – 191.70 лева или общо 4 768.83 лева.
Видно
от поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20167170401310 на
частен съдебен изпълнител Р. Т. с рег.№717 и исковата молба, дължимата от „Е.“ ООД е
нараснала на 15 514.18 лева.
В
нотариален акт №132 том VІІ рег.№8796 дело №1252 от 2007г., „Е.“ ООД за
покупко-продажба на имот и право на строеж е вписан урегулиран поземлен имот
V-254 с площ 6500 кв.м в кв.40 по плана на к.к.“Ч.“, гр.В., местност „К.“, одобрен със
заповед №Г-151/01.06.2005г. на зам.кмета на община В.. В нотариалният акт
изрично е вписано, че за имота има издадено разрешение за строеж
№787/20.11.2006г. за построяването на шест етажна жилищна група с обществено
ползване и басейни с разгърната застроена площ от 8 106.99 кв.м и
разгърната застроена площ на мазета /подземна част/ - 1121.24 кв.м. Относно
факта, че въпросният имот е урегулиран говори и скица
изх.№УТ-94-Р-264/25.07.2007г. на община В., район „П.“, в която са посочени
застроителните показатели на УПИ V-254 в к.к.“Ч.“, гр.В.. Нотариален акт №145
том ІХ рег.№11022 дело №1642/2007г. за поправка на №132 том VІІ рег.№8796 дело
№1252 от 2007г. не засяга статута на парцела като урегулиран поземлен имот. В
последвалия втори нотариален акт за поправка №32 том І рег.№453 дело №29/2008г.
процесният имот отново фигурира като УПИ V-254. В молбата за вписване на
законна ипотека с вх.№26577, том ІІІ, №116 от 12.09.2007г., учредената ипотека
е върху УПИ V-254 в кв.40 по плана на к.к.“Ч.“, одобрен със заповед
№Г-151/01.06.2005г. на зам.кмета на община В., както и върху правото на строеж
на жилищна група с подземни нива и басейни с РЗП 8 106.99 лева и РЗП мазе
1121.24 лева.
Видно
от заповед №4506/29.10.2015г. на кмета на община В., с която са определени
границите на районите, в които през 2016г. община В. организира услуги по
сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и
поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в район „П.“ влиза
и к.к.“Ч.“, на чиято територия се намира УПИ V-254, собственост на ищеца.
По
делото е приложено разрешение за строеж №787/30.11.2006г., издадено от
гл.архитект на район „П.“ и влязло в сила на 15.12.2006г., с което се разрешава
в УПИ V-254 в кв.40 по плана на к.к.“Ч.“, за който има влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен
със заповед №Г-151/01.06.2005г. на зам.кмета на община В., построяването на
жилищна група с обществено обслужване и басейни – ІV категория строеж. Със
заповед №12/24.08.2007г. на гл.архитект на район „П.“ в цитираното разрешение
за строеж е вписан нов възложител. Със заповед №28/10.03.2014г. на главния
архитект на община В. е допълнено разрешение за строеж №787/30.11.2006г.,
издадено от гл.архитект на район „П.“ с направени промени съгласно инвестиционен
проект, одобрен на 30.04.2013г. от гл.архитект на община В.. Със заповед
№4/20.01.2017г. на гл.архитект на община В. е презаверено разрешение за строеж
№787/30.11.2006г., издадено от гл.архитект на район „П.“.
За
имот 254, за който жалбоподателят твърди, че е горска територия, е одобрен план
за регулация и застрояване със заповед №Г-151/01.06.2005г. на зам.кмета на
община В., в резултат на който същия съставлява урегулиран поземлен имот V-254.
От цветната извадка е видно, че за същия имот, който е съществувал като УПИ ІІ-350
„за вилно селище“ и УПИ ІІІ-350 „за курортно строителство“, е имало предходен
действащ план за регулация и застрояване, одобрен със заповед
№Г-144/01.09.2003г. на зам.кмета на община В.. С удостоверение
изх.№ЗАО-41873/21.12.2005г. на община В. се потвърждава идентичността на ПИ 254
по плана на к.к.“Ч.“ с ПИ 350 по плана на к.к.“Златни пясъци“, който е попълнен
със заповед №Р-407/23.07.2002г. на зам.кмета на община В.. От регистъра към
кадастралния план на „Ч.“, одобрен със заповед №300-4-32/13.05.2003г. става
ясно, че имот 254 с идентификатор 10135.5140.254 е с трайно ползване към
15.04.2003г.: почивни домове.
В
обобщение, поземлен имот 254 е попълнен в кадастралния план на к.к.“Ч.“ гр.В.
със заповед №Р-407/23.07.2002г. на зам.кмета на община В.. Към 15.04.2003г. той
вече е бил с трайно предназначение: почивни домове. За първи път имотът е бил
урегулиран със заповед №Г-144/01.09.2003г. на зам.кмета на община В. като УПИ
ІІ-350 и УПИ ІІІ-350. Последвало е изменение на плана за регулация и
застрояване, одобрен със заповед №Г-151/01.06.2005г. на зам.кмета на община В.
в резултат на това УПИ ІІ-350 и УПИ ІІІ-350 са обединени в УПИ V-254. За
недвижимият имот има действащо разрешение за строеж №787/30.11.2006г., издадено
от гл.архитект на район „П.“, което е презаверено със заповед №4/20.01.2017г.
на гл.архитект на община В..
На
съда е служебно известно, че територията на к.к.“Ч.“, в която попада процесния
имот, е отбелязана като курортна зона „Ч.“ в ТУП на община В. от 1998г.
Съгласно Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на
територията на гр.В., одобрени със заповед №РД-02-14-1734/21.09.1999г. на МРРБ,
територията на к.к.“Ч.“ е предвидена в
устройствена зона ОК /курортни зони и комплекси/. В Общия устройствен план /ОУП/
на община В., одобрен със заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. на МРРБ /обявен в
ДВ бр.70 от 14.09.2012г./ територията на к.к.“Ч.“ е устройствена зона ОК
/курортни зони и комплекси/. За същата територия има и план за улична регулация,
одобрен с решение №3408-7/35/ от 22,23 и 29 юни 2011г. на Общински съвет при
община В..
Писма
с рг.№ИАГ-31975/26.08.2013г. и рег.№ЕАГ-19444/06.06.2014г. и двете на
изп.директор на Изпълнителна агенция по горите представляват изявления, които
не доказват, че процесния имот има статут на горска територия. По правилата на
правото, изявленията подлежат на доказване.
Съгласно
чл.7 ал.1 от ЗУТ, основното предназначение на териториите в България се определя
с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени
планове. Предназначението на даден имот не може да бъде определено и чрез
съдебно-техническа експертиза, след като за него има действащ план за регулация
и застрояване /ПРЗ/, с който на основание чл.112 ал.1 от Закона за устройство
на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.8 от ЗУТ се определят: структурата на
територията, устройствените зони и териториите с устройствен режим и
конкретното предназначение на всеки поземлен имот.
В
конкретният случай, имотът на ищеца е урегулиран още през 2003г., намира се в
устройствена зона ОК /курортни зони и комплекси/ от 1998г. и е в строителните
граници на гр.В., определени с ОУП от 2012г. Следователно, от 1998г. този имот
не е горска територия. За него не е приложима разпоредбата на чл.9 от ЗУТ, тъй
като се намира в територия с устройствен план, първият от които е Териториален
устройствен план /ТУП/ на община В. от 1998г.
Във
връзка с горното, предназначение на имота или статута на територията не могат
да бъдат променени чрез различно посочване в кадастралната карта, тъй като те
се определят с ПРЗ по чл.112 ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.8 от ЗУТ и чл.7 ал.1
от ЗУТ. Според чл.2 ал.5 от Закона за кадастъра и имотния регистър, само
данните по ал. 1 и 2 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят,
до доказване на противното и това са следните данни: за местоположението, границите
и размерите на недвижимите имоти, данни за правото на собственост върху
недвижимите имоти; данни за другите вещни права върху недвижимите имоти; данни
за държавните граници, границите на административно-териториалните единици,
землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение;
данни за зони на ограничения върху поземлените имоти. Тоест, посочването в
кадастралната карта на предназначението на даден имот или територията, в която
е разположен, не може да се ползва като доказателство за тези обстоятелства, до
доказване на противното. По тази
съображения, е неотносимо
обстоятелството, че в кадастралната карта въпросния имот е посочен като горска
територия.
Въз основа на установените факти, съдът извежда следните правни
изводи:
Чрез отрицателния установителен иск задълженото лице /длъжника в
изпълнително производство/ се стреми да докаже липсата на задължението. Точно
защото има за цел да опровергае съществуването на задължението като
материално-правна предпоставка на
изпълнението, тази искова защита по чл.292 от АПК по своята същност е
материално-правна /определение №3080 от 01.03.2012г. по адм.д.№957 от 2012г. на
ВАС/. Елементи на фактическия състав по чл.292 от АПК са:
1/изпълнително основание от изброените в чл.268 от АПК; 2/удостоверено с него
изискуемо и поради това изпълняемо задължение; 3/ настъпили след издаването на
изпълнителното основание нови факти, които са погасили подлежащото на
изпълнение задължение или така са го изменили, че то не съществува в
удостоверения с изпълнителното основание вид. Иначе казано, чл.292 от АПК
допуска оспорване на задължението само въз основа на факти, които не са били
преклудирани от изпълнителното основание. Това са относимите към
законосъобразността на изпълнителното основание факти, които са настъпили
тогава, когато вече не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по
издаването или оспорването на изпълнителното основание /определение №2895 от
05.03.2009г. по адм.д.№2833 от 2009г. на ВАС; определение №3080 от 01.03.2012г.
по адм.д.№957 от 2012г. на ВАС/.
В допълнение на изложеното, новосъздадени
доказателствени средства, съдържащи доказателства за факти, релевантни за
действителността на изпълнителното основание, осъществени /възникнали/ преди
това изпълнително основание да бъде издадено, които факти са били известни на
длъжника, но той не е разполагал с доказателства за тях, и които факти не са
били заявени чрез оспорване на изпълнителното основание или не са били заявени в
производството по направеното оспорване на изпълнителното основание, не могат
да обусловят иск по чл.292 от ГПК – тези релевантни факти са преклудирани с
влизането в сила на изпълнителното основание.
По делото има постановено определение
№1381/23.05.2017г., с което отхвърлено искането на ищеца за допускане на
обезпечение на предявения от него отрицателен установителен иска срещу община В.,
дирекция „Местни данъци“ чрез спиране на изпълнително дело №№20167170401310
на частен съдебен изпълнител Р. Т. с рег.№717, което е оставено в сила с
определение №9605/19.07.2017г. по адм.дело №7344/2017г. на ВАС, в което
касационната инстанция се е мотивирала, че отрицателен установителен иск по
чл.292 от АПК следва да се основава на факти, настъпили след издаването на
изпълнителното основание, които да го погасяват или да установяват, че то не е
съществувало към момента на неговото постановяване. Поради това, че задължението
на „Е.“ ООД е възникнало от акт за установяване на задължения по декларация от
29.01.2016г., правата си дружеството е следвало да защити като обжалва акта в
законоустановения срок. Актът по чл.107 ал.3 от ДОПК е влязъл в сила на
17.02.2016г. и представлява годно изпълнително основание. Като се има предвид,
че задължението е определено въз основа на декларация, подадена от самото
дружество, позоваването само на една скица за оборване на декларираните
обстоятелства не е достатъчно, за да обоснове вероятната основателност на
предявения иск.
„Е.“ ООД не успя да докаже съществуването на нови
факти, които са настъпили след издаването на акт за установяване на
задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №МД-АУ-396/29.01.2016г., които са погасили подлежащото на изпълнение
задължение или така са го изменили, че то не съществува в удостоверения с
изпълнителното основание вид. Отрицателният установителен иск по чл.292 от АПК
на „Е.“ ООД срещу община В., дирекция „Местни данъци“ е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, ответникът има право да му
бъде присъдено юридическо възнаграждение във връзка с процесуалното
представителство на гл.юрисконсулт Е. Д. на основание чл.161 ал.1 от ДОПК във
връзка с чл.143 ал.4 от АПК. Размерът му трябва да бъде определен по реда на
чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху материален
интерес от 15 514.18 лева.
Воден от изложените съображения и на основание чл.292 от АПК и
чл.161 ал.1 от ДОПК във връзка с чл.143 ал.4
от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен отрицателен установителен иск
от „Е.“ ООД, представлявано от управителя Е. Ф. срещу община В., дирекция
„Местни данъци“ във връзка с акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3
от ДОПК №МД-АУ-396/29.01.2016г., издаден от дирекция „Местни данъци“ при община
В..
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, представлявано
от управителя Е. Ф. да заплати на община В., дирекция „Местни данъци“ съдебни
разноски, представляващи юридическо възнаграждение в размер на 995 /деветстотин
деветдесет и пет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването
му с касационна жалба пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: