Решение по гр. дело №797/2025 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 242
Дата: 30 септември 2025 г. (в сила от 30 септември 2025 г.)
Съдия: Ивайло Красимиров Кънев
Дело: 20252110100797
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Айтос, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20252110100797 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба на С. Б. Р., ЕГН **********, и Р. И. Р., ЕГН
**********, с правно основание чл. 50 и чл.51 СК - развод по взаимно съгласие. Молителите
заявяват, че са сключили граждански брак, за който е издаден акт за граждански брак №
118/04.10.1992г., издаден в ***. За това обстоятелство са представили удостоверение за
сключен гр. брак. Поради различни причини от обективен и субективен характер бракът им
е дълбоко разстроен. В о.с.з. молителите се явяват лично, изразяват сериозно и
непоколебимо съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие и поддържат
постигнатото споразумение, като молят съдът да го утвърди с решението си за прекратяване
на брака. От съвместното брачно съжителство, страните нямат родени деца, поради което и
съдът не следва да се произнася, относно упражняване на родителски права, режим на
контакти и издръжка. От събраните по делото доказателства и предвид твърдо изразеното от
молителите становище за прекратяване на брака им по взаимно съгласие, чрез утвърждаване
на постигнатото от тях в писмен вид споразумение, съдът констатира, че следва да бъде
прекратен брака им, без да се издирват мотивите за това. Споразумението не противоречи на
закона и морала, поради което следва да бъде утвърдено във вида, в който се представя. На
основание чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, АРС определя държавна такса за допускане на развода в размер на 40 лева, платени
предварително от страните.Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ сключения между С. Б. Р., ЕГН **********, и Р.
1
И. Р., ЕГН **********, граждански брак, за който е издаден акт за граждански брак №
118/04.10.1992г., издаден в ***.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между С. Б. Р., ЕГН **********, и Р. И. Р., ЕГН **********,
СПОРАЗУМЕНИЕ, по силата на което страните уреждат всички въпроси по прекратяване на
брака, както следва:
1. Молителите заявяват, че към настоящия момент нямат ненавършили пълнолетие общи
деца, родени по време или преди брака.
2. Молителите заявяват, че не притежават семейно жилище по смисъла § 1 от
Допълнителните разпоредбите на Семейния кодекс.
3. Молителите заявяват, че към настоящия момент не притежават недвижими имоти,
придобити в режим на съпружеска имуществена общност.
4. Молителите заявяват, че движимите вещи, придобити от тях в режим на съпружеска
имуществена общност, са поделени извънсъдебно между двамата.
5. С. Б. Р. заявява, че след прекратяване на брака възстановява и ще носи предбрачното си
фамилно име – Ж..
6. Молителите заявяват, че са съгласни, че не си дължат взаимно издръжка за минало
време.
7. Молителите заявяват, че издръжка между тях след прекратяването на брака не се дължи,
тъй като са работоспособни и имат собствени доходи.
8. Молителите заявяват, че не притежават влогове и други вземания, представляващи
съпружеска имуществена общност.
9. Молителите заявяват, че нямат взаимни претенции към притежаваните от всеки от тях
суми по банкови сметки и влогове.
10. Молителите заявяват, че нямат неуредени общи задължения към трети лица, възникнали
по време на брака. Всяка страна поема изцяло своите лични задължения.
11. Разноските по делото за прекратяване на брака ще се понесат от С. Б. Р..
12. Молителите заявяват, че с така постигнатото споразумение са уредени всички
задължителни взаимоотношения, които подробно са изброени в чл. 51, ал. 1 от СК и които са
необходими за допускането на развод по взаимно съгласие.
13. Молителите се задължават да не разкриват информация относно настоящото
споразумение, на трети лица без предварително съгласие на другия молител. В случай че от
нарушението настъпят вреди за другия молител, нарушаващия молител е длъжен да
обезщети тези вреди, включително претърпени загуби и пропуснати ползи.
Решението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3