Р Е Ш
Е Н И Е
11.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙСОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова възивно гражданско дело 1894 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу Решение № 16982/26.10.2016
г., постановено по гр. дело № 16747/2016 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 117-ти състав, с което са отхвърлени исковете на Т.П.Т. и на
К.П.Ж. за изменение на решение № III-125-19/22.10.12 г. по гр.д. 18031/12 г. по описа на СРС, 125 състав, в частта относно
режима за лични контакти на бащата с детето К. К.Ж., ЕГН **********.
Въззивникът и въззиваема страна К.П.Ж., във въззивната си жалба, депозирана
в СРС на 17.11.2016 г., е изложил съображения, като сочи, че иска изменение на
режима на лични контакти между него и дъщеря му К., оспорва искането на майката
за ограничаване на същия, сочи, че желае
режимът на лични контакти да бъде изменен, а именно: да бъде съобразен по
начин, по който детето да може да прекарва достатъчно време с баща си, с
преспиване, с оглед възрастта му, с това,
че живеят в едно населено място - гр. София, с това, че детето има нужда и иска да прекарва
повече време с баща си и изцяло и с оглед единствено защита на неговите
интереси.
Сочи се също така, че решението е незаконосъобразно, необосновано,
неправилно, лаконично и постановено в пълно противоречие, постановено изцяло в
нарушение на материалния закон, не били добре
изследвани и преценени фактите и обстоятелствата, представени в исковата молба
и в хода на делото, като вместо мотиви, първоинстанционният съд бил представил
кратък анализ на това какво трябва и какво не трябва да правят страните, което било
в пълно противоречие със задължителните реквизити на съдебното решение. Посочено
е, че не са обсъдени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства, оттам били направени и неправилни изводи, довели до
постановяване на порочно и необосновано решение, което не било от полза за
детето и не било в негов интерес, както и че същото решение било в противоречие
с трайно установената съдебна практика.
Въззивникът и въззиваема страна К.П.Ж. е изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.
С тази въззивна жалба се моли да бъде отменено изцяло решението, както и да
бъде постановено ново, с което спорът да бъде решен по същество, като бъдат
уважени исканията в насрещния иск. Заявена е претенция за присъждане на всички
разноски, вкл. адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна и въззивница Т.П.Т., с отговора си, оспорва въззивната
жалба, като сочи, че същата е неоснователна и недоказана и моли съдът да я
отхвърли като такава. Отделно от това се моли, съдът да постанови ново съдебно
решение, с което да бъде ограничен режимът на лични контакти на бащата К.Ж. с
детето му К., съгласно най-добрия интерес на детето. Заявена е претенция за
присъждане на всички разноски, вкл. адвокатски хонорар.
Отделно от отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна и въззивница Т.П.Т., е
депозирала отговор на насрещен иск, депозиран от К.П.Ж., връчен й във
въззивното производство, на основание чл. 211 ГПК, във вр. с чл. 131, ал. 1 ГПК.
Въззиваемата страна и въззивница Т.П.Т., с въззивната си жалба, депозирана
на 23.11.2016 г. обжалва първоинстанционното решение изцяло като неправилно,
необосновано и постановено при съществено противоречие с материалноправните и
процесуалноправните норми, като се моли да се постанови друго, с което да бъде
уважен изцяло предявеният от нея иск, както и да бъде оставен без уважение
насрещния такъв. Заявява и присъждане на направените разноски за двете инстанции.
Излага съображения в няколко насоки:
На първо място, сочи, че е налице процесуално нарушение с оглед обстоятелството, че насрещният иск на
бащата, не й е връчен, както и че не е дадена възможност да депозира отговор по
него.
На
второ място се сочи, че решението е постановено в противоречие е материалния
закон, тъй като с него първоинстанционният съд приемал за установено от
фактическа страна, че е налице промяна в обстоятелствата, което е основната
предпоставка за уважаване на исковете, както и че две срещи в учебни дни не са
удачни и целесъобразни за детето, но въпреки това обаче решението било с
отхвърлителен диспозитив, което само по себе си представлявало противоречие.
Сочи се, че в решението не се анализирала разликата във възрастта от решението
по предходното дело до момента, което също било самостоятелен довод в подкрепа
на предявените искове, като при определяне на сега действащия режим през 2012
г. детето К. била едва 4-годишна, и изминалите 4 години представлявали
значителен период от време спрямо възрастта ѝ. Сочи се, че по
отношение на К. било налице висящо дело с правно основание чл. 128 СК с ищци
родителите на ответника и баба и дядо на К. по бащина линия, по което все още
нямало влязло в сила решение.
Твърди се, че в първоинстанционното производство не били събрани достатъчно
доказателства в насока изясняването интереса на малолетната К. режимът на
контакти с баща ѝ да бъде изменен и стеснен. Анализ в решението не бил извършен, което
водело до неговата порочност.
Никъде в решението си съдът не обсъждал и умишленото неспазване на режима
за лични контакти от страна на бащата, а такова неизпълнение на решението трябвало
да бъде обсъдено при преценката на интереса на детето, което съставлявало и
нарушение, водещо до порочност на решението. Моли се да бъде отменено
обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да се уважат изцяло
предявените искове. от настоящата инстанция, като постановите друго, с което да
уважите изцяло предявените искове.
Въззивамата и въззивница Т.П.Т. е изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено
следното:
С Решение № 16982/26.10.2016 г., постановено по гр. дело № 16747/2016 г., Софийският
районен съд, III ГО, 117-ти състав, е отхвърлил исковете на Т.П.Т. и на К.П.Ж.
за изменение на Решение № III-125-19/22.10.12 г. по гр.д. 18031/12 г. по описа на СРС, 125 състав, в частта относно
режима за лични контакти на бащата с детето К. К.Ж., ЕГН **********.
Режимът между бащата и детето К., е
бил регламентиран по споразумение между страните, утвърдено от съда с Решение № III-125-19/22.10.12 г. по гр.д.
18031/12 г. по описа на СРС, 125 състав,
в следния смисъл: бащата има право да вижда и взима детето К. всяка втора и
четвърта седмица на месеца в сряда от
18:00 часа до 20:30 часа, без преспиване, всяка първа, трета и пета седмица от месеца във вторник от 18
часа до 20:30 часа и в събота от 10:00 часа до 21:00 часа до навършване на
5-годишна възраст на детето; след навършване на 5-годишна възраст на детето –
всяка първа, трета и пета седмица на месеца от 10:00 часа в събота до 20:00
часа в неделя с преспиване, като се запазва и режима на лични оотношения и в
останалите дни, посочени по-горе; на рождения ден на бащата – 15 февруари – от
15:00 часа до 20:00 часа; 20 дни през лятото, по време, несъвпадащо с платения
годишен отпуск на майката, като бащата ще взема детето за не повече от 10 работни
дни наведнъж до навършване на 5-годишна възраст; 1/3 от зимната
ученическа ваканция; 1/3 от пролетната ученическа ваканция; всяка нечетна
година от 9:00 часа на Бъдни вечер до 20:00 часа на Коледа; всяка четна година
от 9:00 часа на 30 декември на съответната година до 20:00 часа на 2 януари на
следващата година, всяка четна година на Великден – от 09:00 часа до 20:00
часа. За времето, през което детето се намира при бащата, същият се задължава
да допуска майката при детето при необходимост от това. За времето, през което
детето се намира при майката, същата се задължава да допуска бащата при детето
при необходимост от това.
При въззивното разглеждане на делото е изготвена съдебнопсихологична
експертиза.
От
съдебнопсихологичната експертиза, изготвено от вещото лице – психолог - Д.С.З.-С., се установява следното: Относно въпроса каква е емоционалната привързаност на
детето към бащата и какво е отношението на детето към бащата, както и каква е
емоционалната привързаност на детето към майката и какво е отношението на
същото към майката, съществуват ли различия в тази насока и в какъв аспект са
същите, вещото лице е посочило, че по собствените думи на К. тя „обича поравно“
и двамата си родители. Отношението на детето към майката е изцяло положително,
одобрява всичко у нея не посочва нещо, което да не одобрява. При първия
разговор в дома на майката К. е изразила някои негативни определения за баща си,
които в голяма степен са съвпадащи с казаното и от майката - че той лъже, че е
груб, че не се занимава с нея и др. При втората среща обаче наблюдаваното
отношение на детето към бащата е било съвсем нормално, топло и спонтанно - без
признаци на страх, притеснение, неприязън.
В тази връзка вещото лице е посочило, че може да се обобщи, че К. има потребност от обичта и на
двамата си родители, както самата тя обича и двамата на вербално ниво изразява
изцяло положително отношение към майка си и известно неодобрение към баща си, но
в действителност от наблюдаваните срещи не се открива съществена разлика в
отношението на детето към двамата родители в поведенчески план.
Относно втория въпрос от задачата на експертизата - Какво е психоемоционалното състояние на детето? Как то се отнася към
настоящия режим? Налице ли е интерес у детето за промяна на вече определения
режим на лични отношения с бащата, вещото лице е посочило следното: Към
настоящия момент детето е с много добро когнитивно развитие и със сравнително
съхранено емоционално състояние предвид семейната ситуация. Изразява почти
свободно преживяванията си, споделя отношението си към членовете на семейството
си, в повечето от изказванията й е налице собствено мнение. К. е съвсем наясно
със семейната си ситуация, донякъде и с проблемите между родителите си, и
въпреки това у нея е формирано и съхранено положително отношение към родителите
и към членовете на разширеното семейство, а също и към настоящите партньори на
бащата и майката. От психологичното изследване не се установяват данни за
повишена тревожност; самооценката на детето също е добра за възрастта, но все
пак са проявени отделни дискретни признаци на притеснение, свързани с
конфликтните взаимоотношения между родителите й.
По отношение на прилагания досега режим на лични отношения К. е споделила и
при двете срещи, че не иска да продължават срещите с баща й през седмицата -
във вторник или сряда, като е заявила, че има желание да се вижда с баща си,
готова е за разширяване на режима през почивните дни и по празниците.
Относно въпроса дали при детето съществува конфликт на лоялност по
отношение на бащата, съответно на майката, и ако е налице такъв, каква е
причината, вещото лице е посочило, че е налице конфликт на лоялност по
отношение и на двамата родители, като причина за него е включването на детето
от страна и на двамата в междуличностните спорове и отношения помежду им -
детето се съобразява с мнението на майка си, приема и изразява отделни нейни
виждания; при искане да обясни със свои думи се е притеснявало и не можело да
даде свое обяснение - напр. по въпроса за срещите през седмицата, като вещото
лице е отбелязало, че детето има желание да общува с двамата си родители, но се
чувства обременена от усложненията, свързани изцяло с отношенията между тях.
Вещото лице е посочило, че при внимателен анализ на поведението, на начина, по
който говори и на това, което казва при двете срещи, се вижда, че К. е свикнала
да се съобразява пред кого какво говори, и че това я притеснява, като е казало,
че сама си е решила да бъде посредник между родителите си, а това е позиция
според вещото лице, която е в интерес на родителите, но не и в неин интерес.
Относно родителския капацитет на
бащата, съответно на майката, вкл. способността на всеки от тях да се грижи
сам, без чужда помощ за детето, вещото лице е посочило, че родителският
капацитет най-общо се разбира като способност на възрастните, които изпълняват
родителските функции, да разбират, разпознават и да отговарят по достатъчно
подходящ начин на потребностите на детето. В експертизата е посочено, че родителският
капацитет на К.Ж. и на Т.Т. е много добър по отношение на осигуряване на
нормални условия на живот/жилище, безопасна среда, грижи за здравето и
образованието/, и двамата полагат усилия и имат успехи относно формирането на
чувство за семейна общност /основно спрямо връзките на К. със своите баба и
дядо по двете линии/, което е важно за нейната идентичност, за предаване на
семейните ценности, и двамата заявяват сходни и положителни схващания за
начините на въвеждане на правила и ограничения, за възпитаването на добро
самочувствие у детето. От проведените разговори с К.Ж. и Т.Т. вещото лице
намира, че те познават достатъчно добре К., умеят да разпознават емоционалното ѝ състояние и да откликват по подходящ начин, така че
детето да се чувства прието.
Като негатив в родителския капацитет и на двамата родители вещото лице е
посочило въвличането по един или друг начин на детето в междуличностния
конфликт на родителите, като по този начин те го натоварват с несвойствени за
него функции и роли, без да отчитат вредата, която това може да й причини - К.
е била свидетел на техни спорове и караници, по нейните думи тя е заставала
между тях и е викала да спрат. Вещото
лице е посочило, че и двамата родители са разговаряли с детето по теми,
засягащи техните собствени отношения като личности и като родители, като не е
съвсем сигурно дали представят пълната и точна информация, или своята
интерпретация и по този начин К., която е на възраст под 10 години и все още не
е в състояние напълно да прави разлика между това, което й се казва, и това,
което вижда в реалността, може да бъде повлияна от единия или другия родител,
което я натоварва ненужно и като резултат тя е приела ролята на посредник между
тях, което в никакъв случай не е ролята на едно дете. В експертизата е посочено, че макар и да
трябва детето да бъде запознато с нещата, които се случват между нейните
родители, то това следва да се прави съобразно възрастта на детето. Важен извод в експертизата е посоченото от вещото лице, че К.Ж. и Т.Т.
като цяло спазват режима на лични отношения, но прави впечатление, че по
отношение на отделни детайли си създават ненужно напрежение, търсят вина у
другия, и всичко това измества основната цел на поддържането на режим на лични
отношения на детето с неотглеждащия родител, като в тази връзка и двамата
родители е необходимо да се насочат към консултиране с фамилен терапевт /общ и
за двамата/, който би могъл да им помогне да се ориентират по- добре в ролите
си на разведени родители, как да установят оптимални и коректни отношения
помежду си в интерес на емоционалното здраве на детето им, без да го поставят в
конфликт на лоялност.
Относно въпроса каква е способността на всеки от родителите да се грижи
сам, без чужда помощ за детето, вещото лице е посочило, че и двамата имат тази способност, но с оглед
актуалното продължително съжителство на
всеки от тях с нов партньор те имат формиран семеен модел на живот за себе си,
като положително е, че К. приема нормално новите партньори на своите родители,
без да ги припознава като втори майка или баща.
Относно въпроса има ли синдром на родителско отчуждение при детето и ако е
налице такъв, каква е причината и в каква степен е развит, вещото лице е
посочило, че няма данни за формиран синдром на родителско отчуждение при К., но
има обаче данни за несъзнавано отчуждаващо поведение повече от страна на
майката, което е проекция на нейното отношение към бащата и на влошената им
комуникация. Този свой извод вещото лице подкрепя с констатации, че К. използва
фрази, които съвпадат с твърденията на Т.Т. в разговора с нея, а и в
материалите по делото, но предвид силната емоционална привързаност на детето
към двамата родители е малко очаквано да се формира синдром на родителско
отчуждение, като за да се спестят негативните емоционални преживявания във
връзка със споровете между тях, е наложително родителите да положат усилия да
започнат да общуват помежду си по един толерантен и социално приемлив начин -
при преки контакти, телефонни разговори, електронна поща и др.
Относно въпроса да
предложи подходящ режим на лични отношения на детето с бащата, съобразен с
обстоятелството, че детето вече е започнало училище, вещото лице предлага
следния режим: Всяка нечетна седмица от всичките 52 седмици на всяка календарна
година от 18 часа в петък до понеделник сутринта с преспиване и с ангажимент за
завеждане на училище от бащата. Този режим не се прилага по време на учебните
ваканции.
По време на ваканциите в рамките на учебната година - първата половина на
всяка от тези ваканции от 10 часа на първия ден до 20 часа на последния ден на
първата половина на ваканцията. Зимната ваканция обикновено е свързана с
коледните и новогодишните празници. Затова вариант е: всяка нечетна година от
18 часа на последния работен ден преди Коледа до 20 часа на последния почивен
ден около Коледа; всяка четна година от 18 часа на последния работен ден за
годината, новогодишните празници и до 20 часа на последния ден на зимната
ваканция.
По време на лятната ваканция - половината от тази ваканция, като според
възможностите на родителите да ползват отпуск предварително до края на месец
май да се направи график кога и при кого ще бъде детето.
Всяка четна година за Великденските празници - от 18 часа на последния
работен ден до 20 часа на последния почивен ден.
За рождения ден на бащата - 15.02. - ако е в събота или неделя извън дните,
предвидени по режим, както следва: ако е в събота - от 10 часа в събота до 14
часа в неделя с преспиване; ако е в неделя - от 10 часа в неделя до понеделник
сутринта с преспиване и ангажимент за завеждане на детето на училище; ако е в
делничен ден - от 18 часа на 15.02. с преспиване и завеждане на детето на
следващата сутрин на училище.
Освен това, според вещото лице, в
режима на лични отношения е добре да се включи и телефонен контакт или по Вайбър,
като за целта и двамата родители трябва да имат ангажимент да формират навик у К.
да поддържа телефона си включен и зареден, а докато тя свикне, отговорността за
зареждането и включването му да се поема от родителя, при когото е детето.
Като заключение вещото лице е посочило следното:
По делото се оспорва съществуващия режим на лични отношения на бащата К.Ж.
с детето К. Ж. основно поради новонастъпили обстоятелства в живота на детето.
Положителното в тази семейна ситуация е, че потвърденият от СРС досегашен
режим-споразумение между родителите е спазван; детето е емоционално привързано
към двамата си родители, не се наблюдават признаци на формиран синдром на
родителско отчуждение. Налице е обаче конфликт на лоялност, в който К. е
поставена и от двамата родители чрез въвличането й в техните междуличностни
взаимоотношения, което поставя в известен риск техния родителски капацитет и
особено психоемоционалното развитие на детето в бъдеще. Препоръчително е К.Ж. и
Т.Т. да потърсят консултативна помощ от специалист - фамилен терапевт, общ и за
двамата, който да им помогне да преодолеят различията си сами, без
посредничеството на детето.
В съдебното заседание, проведено на 19.02.2018 г., вещото лице М. е заявило,
във връзка с представена и приета като доказателство в същото съдебно заседание
заповед за незабавна защита от 22.12.2017 г., с която е задължен К.П.Ж. да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Т.П.Т. и К. К.Ж., че е била запозната с тази заповед
– била предоставена от Т.Т.. Според
вещото лице, задължаването на бащата да се въздържа от извършване на домашно
насилие, не би попречило на неговите срещи с детето, ако той се съобрази с
изискванията на заповедта.
На въпроси към вещото лице относно битовите условия при бащата и липсата на
самостоятелна стая за детето, вещото лице е посочило, че бащата и неговата
партньорка са приели сериозно тази забележка и са изказали становище, че засега
престоят е сравнително кратък, но че действително детето е редно да има своя
стая, като вещото лице е изказало мнение, че това най-вероятно те ще го
променят при един по-разширен режим и детето ще има къде да спи.
Към материалите по въззивното дело е приобщен социален доклад на Д „СП“ –
Красно село, изготвен на базата на среща и разговор с бащата, среща и разговор
с майката, среща и разговор с детето. В заключителната част на този доклад е
посочено, че основните потребности на детето от храна, облекло, здравна грижа,
образование, занимания по интереси, са задоволени; родителите са сензитивни към
потребностите на дъщеря си и разбират своят роля в грижите за нея; майката
проявява загриженост към потребностите на К. и се старае да създава стимулираща
среда за нейното цялостно развитие; режимът на контакти на детето с бащата се
осъществява съобразно постановенто съдебно решение; детето е привързано към
двамата родители, то е в конфликт на лоялност поради нарушената им комуникация.
По делото пред въззвната инстанция са разпитани свидетели – в открито
съдебно заседание, проведено на11.06.2018 т.,
свидетелката, водена от въззивника и въззиваема страна К.П.Ж. - В. К.,
без дела и родство със страните. Свидетелката К. е заявила, че в сряда, когато К.
взима К., са заедно, ходят в парка, тичат, К. се чувства прекрасно с баща си,
тя е супер щастлива, обича го и го обожава, като го види сияе, иска да го прегърне и винаги казва
колко много го обича. Свидетелката К. е посочила също, че когато трябва да се раздели
с баща си, детето посърва и търси поводи да се бави, да си търси извинения, че
иска да отиде до тоалетна, че е гладна, само времето да минава по-бавно и да не
се разделят, както и че не е виждала умора у детето.
В отрито съдебно заседание, проведено на 25.06.2018 г. е разпитан свидетел,
воден от въззиваемата страна и въззивница Т.П.Т., а именно свидетелят В.П.П.,
който е посочил, че нещата са се усложнили, когато детето е започнало училище
от гледна точка на това, че детето е имало домашни и занимания през седмицата.
Многократно Т.Т. се опитвала да говори с К.Ж. на тази тема, но трудно се
разбирали, като с времето нещата се влошили много, а от другата страна нямало
никакво съгласие. Свидетелят е заявил, че относно срещите през седмицата детето
е ходело с нежелание, дори последните пъти отказвало да се види с баща си,
разказва за случай, при който детето върнал детето в 11:30 вечерта в неделя,
без обяснения, като детето не е имало време да се наспи и да се подготви за
следващи я ден и за цялата учебна седмица.
Съдът кредитира показанията на свидетелите само в частта, в която са
непосредствени, в резултат на техни лични впечатления и възприятия, като се
съобрази с разпоредбата на чл.172 от ГПК и ги преценява с оглед всички други
данни по делото, като взе предвид тяхната възможна заинтересованост.
От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
От постановяването на Решение № III – 125 – 19/22.10.2012 г.,
постановено по гр. д. № 18031/2012 г. по описа на СРС, III ГО, 125 състав, с което е утвърдено постигнатото
споразумение между молителите по чл. 51 СК, включително и досежно режима на
лични отношения между бащата и детето, към настоящия момент са изминали повече
от пет години, като по време на утвърждаване на споразумението, детето е било
на четири години, а понастоящем е на почти 10 години, като същото вече е
ученичка, поради което настоящият съдебен състав намира, че е настъпило
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 51, ал. 4 СК. Ето защо,
първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на страните за
изменение на Решение № III – 125 – 19/22.10.2012 г. в частта относно режима на
лични контакти на бащата с детето, следва да бъде отменено, като вместо това
бъде постановена промяна в така утвърденото споразумение досежно режима на
лични контакти. Този режим следва да
бъде изграден на база предложения такъв както в проекто-споразумението,
представено по делото от бащата, така и на база предложения такъв от майката,
включително в представените пред въззивната инстанция от нея писмени бележки.
Режимът обаче, следва преди всичко да
кореспондира с най-добрия интерес на детето и да бъде съобразен с
обстоятелството, че детето е пораснало и посещава училище, а също и че то има
необходимост от социални контакти с деца
на неговата възраст. Настоящият състав намира, че не съществуват никакви
рискове за детето К. К.Ж. при контактите
му с неговия баща К.П.Ж. - бащата има много
добър родителски капацитет, детето е привързано към своя баща и се чувства
щастливо, когато са заедно. Детето К. няма негативно отношение към баща си и
между двамата е налице емоционална връзка, поради което не намира, че е уместно
да бъдат ограничавани контактите на бащата с детето, когато на същото му
предстоят училищни изпити, матури и/или тестове.
Уместно е обаче, режимът на лични контакти между бащата и детето да бъде
съобразен в случай, че детето участва в т. нар. “бели",
“зелени” или “сини” училища, както и училищни лагери, като бащата в тези случаи
не следва да се ползва от определения режим на лични контакти с детето.
Отделно от това, следва да бъде премахнат режимът на лични контакти във
всяка втора и четвърта седмица на месеца в сряда от 18.00 ч. до 20.30 ч. без
преспиване, както и този във всяка първа, трета и пета седмица на месеца във
вторник от 18.00 ч. до 20.30 ч. без преспиване, като вместо това се определи
режим на лични отношения на бащата с детето всяка четна седмица на
годината, от 18:00 часа в сряда, с
преспиване, до четвъртък сутринта, с ангажимент за завеждане на детето в
училище за първия учебен час – по този начин бащата ще може да осъществява пълноценен режим на лични контакти с детето
не само през уикендите, но и в делнични дни, като нито времето на детето, нито
времето на родителите, ще бъде разкъсвано от ангажимента за вземането на детето
от бащата само за два часа и половина и съответното му връщане на майката.
Настоящият съдебен състав намира, че удачен би бил следния режим на лични
отношения между бащата и детето: бащата има право да
вижда и взима детето, както следва:
1. Всяка нечетна седмица на годината, с преспиване, от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя.
2. Всяка четна седмица на годината,
от 18:00 часа в сряда, с преспиване, до четвъртък сутринта, с ангажимент
за завеждане на детето в училище за първия учебен час.
Забележка: Режимът, определен в точка първа и втора, не се прилага по време
на режимите, посочени в точка трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета и десета, а също
и на рождения ден на майката - 27
февруари.
3. Всяка нечетна година, с преспиване, за цялата есенна ваканция, считано
от 18:00 часа на последния учебен ден преди ваканцията до 18:00 часа на
последния ден от ваканцията, като за начална и крайна дата на съответната
ваканция се считат официално обявените дати на интернет страницата на
Министерството на образованието и науката. В случай, че училището, в което учи
детето е с друг ваканционен график, за начална и крайна дата на съответната
ваканция се считат официално обявените дати в заповедта на директора на
училището.
4. Всяка четна година, с преспиване, от 18:00 часа на двадесет и трети
декември до 19:00 часа на двадесет и осми декември.
5. Всяка нечетна година, с преспиване, от 18:00 часа на двадесет и осми
декември до 19:00 часа на втори януари на следващата четна година.
6. Всяка нечетна година, с преспиване, за цялата междусрочна ваканция,
считано от 18:00 часа на последния учебен ден преди ваканцията до 18:00 часа на
последният ден от ваканцията, като за начална и крайна дата на съответната
ваканция се считат официално обявените дати на интернет страницата на
Министерството на образованието и науката. В случай, че училището, в което учи
детето е с друг ваканционен график, за начална и крайна дата на съответната
ваканция се считат официално обявените дати в заповедта на директора на
училището.
7. За Великденските празници - всяка четна година, с преспиване, от 18:00
часа на четвъртък, предхождащ Разпети Петък, до 19:00 часа на Светлия
Понеделник.
8. Всяка четна година, с преспиване, за цялата пролетна ваканция, считано
от 18:00 часа на последния учебен ден преди ваканцията до 18:00 часа на
последният ден от ваканцията, като за начална и крайна дата на съответната
ваканция се считат официално обявените дати на интернет страницата на
Министерството на образованието и науката. В случай, че училището, в което учи
детето е с друг ваканционен график, за начална и крайна дата на съответната
ваканция се считат официално обявените дати в заповедта на директора на
училището.
9. На рождения ден на бащата - 15
февруари, както следва:
-
ако е събота - от 10:00 ч., с
преспиване, до 18:00 часа в неделя;
- ако е неделя - от 10:00 ч., с преспиване, до сутринта в понеделник и ангажимент завеждане на детето
в училище за първия учебен час;
- в останалите учебни дни за детето
- от 18:00 ч. на съответния ден (15.02),
с преспиване, и ангажимент за завеждане на детето в училище за първия учебен
час на следващия ден.
10. Тридесет дни през лятото, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като
всяка година, до края на месец май, двамата родители се задължават да се
уведомят взаимно за планирания график за вземането на детето през лятната
ваканция.
Забележка: Режимът, определен в точка първа, втора, трета, четвърта, пета,
шеста, седма, осма, девета и десета, не се прилага, когато детето участва в т.
нар. “бели", “зелени” или “сини” училища, както и в училищни лагери.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да бъде
отменено, като се измени определения режим на лични отношения на бащата с
детето К..
В настоящия случай страните нямат право на разноски. Производството по
делото е такова на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно режим на лични отношения,
предпоставен от невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното
решение се постановява за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 16982/26.10.2016 г., постановено по гр. дело № 16747/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 117-ти състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ, на основание
чл. 51, ал. 4 от СК, утвърдения по споразумение между страните с Решение №
III-125-19/22.10.2012 г., постановено по гр. д. № 18031/2012 г. по описа на СРС, 125-ти състав,
режим на лични отношения на бащата К.П.Ж., ЕГН **********, с детето К. К.Ж.,
ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ
следния режим на лични отношения:
1. Всяка нечетна седмица на годината, с преспиване, от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя.
2. Всяка четна седмица на годината, от
18:00 часа в сряда, с преспиване, до четвъртък сутринта, с ангажимент за
завеждане на детето в училище за първия учебен час.
Забележка: Режимът, определен в точка първа и втора, не се прилага по време
на режимите, посочени в точка трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета и десета, а също
и на рождения ден на майката - 27
февруари.
3. Всяка нечетна година, с преспиване, за цялата есенна ваканция, считано от
18:00 часа на последния учебен ден преди ваканцията до 18:00 часа на последния
ден от ваканцията, като за начална и крайна дата на съответната ваканция се
считат официално обявените дати на интернет страницата на Министерството на
образованието и науката. В случай, че училището, в което учи детето е с друг
ваканционен график, за начална и крайна дата на съответната ваканция се считат
официално обявените дати в заповедта на директора на училището.
4. Всяка четна година, с преспиване, от 18:00 часа на двадесет и трети
декември до 19:00 часа на двадесет и осми декември.
5. Всяка нечетна година, с преспиване, от 18:00 часа на двадесет и осми
декември до 19:00 часа на втори януари на следващата четна година.
6. Всяка нечетна година, с преспиване, за цялата междусрочна ваканция,
считано от 18:00 часа на последния учебен ден преди
ваканцията до 18:00 часа на последният ден от ваканцията, като за начална и
крайна дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати на
интернет страницата на Министерството на образованието и науката. В случай, че
училището, в което учи детето е с друг ваканционен график, за начална и крайна
дата на съответната ваканция се считат официално обявените дати в заповедта на
директора на училището.
7. За Великденските празници - всяка четна година, с преспиване, от 18:00
часа на четвъртък, предхождащ Разпети Петък, до 19:00 часа на Светлия
Понеделник.
8. Всяка четна година, с преспиване, за цялата пролетна ваканция, считано от
18:00 часа на последния учебен ден преди ваканцията до
18:00 часа на последният ден от ваканцията, като за начална и крайна дата на
съответната ваканция се считат официално обявените дати на интернет страницата
на Министерството на образованието и науката. В случай, че училището, в което
учи детето е с друг ваканционен график, за начална и крайна дата на съответната
ваканция се считат официално обявените дати в заповедта на директора на
училището.
9. На рождения ден на бащата - 15
февруари, както следва:
- ако е събота
- от 10:00 ч., с преспиване, до 18:00 часа в неделя;
- ако е неделя - от 10:00 ч., с преспиване, до сутринта в понеделник и ангажимент завеждане на детето
в училище за първия учебен час;
- в останалите учебни дни за
детето - от 18:00 ч. на съответния ден
(15.02), с преспиване, и ангажимент за завеждане на детето в училище за първия
учебен час на следващия ден.
10. Тридесет дни през лятото, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като
всяка година, до края на месец май, двамата родители се задължават да се
уведомят взаимно за планирания график за вземането на детето през лятната
ваканция.
Забележка: Режимът, определен в точка първа, втора, трета, четвърта, пета,
шеста, седма, осма, девета и десета, не се прилага, когато детето участва в т.
нар. “бели", “зелени” или “сини” училища, както и в училищни лагери.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Т.П.Т., ЕГН ********** и К.П.Ж., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.