Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, .............. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I -
5 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря А.Ламбева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8936 по описа за 2017 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от М.И.Д.
против „З. “Б.и.“АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ. Ищцата
твърди, че на 09.03.2017 г. настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на
водача на л.а. „Форд Ескорт“ с рег. № ********, чиято отговорност била
застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност” от ответното
дружество. При пътно-транспортното произшествие на ищцата били причинени
телесни повреди, от които претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза
на 27 000 лв. Наред с това претърпяла и
имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение на стойност 303 лв. Твърди,
че поканила ответника да й заплати обезщетение за претърпените вреди, но той
постановил отказ по застрахователната претеция. Предвид изложените доводи, моли
съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 27 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 303 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 09.03.2017г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявените искове, като поддържа следните възражения:
оспорва механизма на настъпване на ПТП; оспорва твърденията, че поведението на
сочения от ищцата деликвент е било виновно и противоправно; оспорва ищцата да е
претърпяла вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
пътно-транспортното произшествие и описаните от ищцата вреди; поддържа
възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която нарушила чл.113 и
чл.32, ал.2 от ЗДвП, тъй като пресякла пътното платно на необозначено за това
място, без да се увери в собствената си безопасност, не съобразила разстоянието
до приближаващото МПС и неговата скорост на движение; оспорва размера на
исковете.
Третото лице – помагач К.С.М. оспорва предявените искове. Твърди, че не е
изяснен механизмът на настъпване на произшествието; поддържа възражение за
съпричиняване на вредите от пострадалата, която допуснала нарушения на чл.113
от ЗДвП и чл.32, ал.2 от ЗДвП, тъй като пресякла пътното платно на няколко
метра от пешеходната пътека, излязла на улицата без да се огледа и да се увери
в собствената си безопасност, без да се съобрази с движението на моторните
превозни средства; оспорва ищцата да е претърпяла вреди; оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и описаните
от ищцата вреди; спорва размера на иска.
Предявен е обратен иск от „З.“Б.и.“АД против К.С.М. с правно основание
чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът по обратния иск твърди, че ответникът управлявал процесния лек
автомобил под влияние на наркотици/канабис/ или други упойващи вещества. В
случай, че бъде уважен предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за вреди, причинени от К.С.М., при управление на МПС,
моли съда да го осъди да му заплати сумата от от 25 100 лв., представляваща
част от общо дължими 27 303 лв. Претендира разноски.
Ответникът по обратния иск К.С.М. го оспорва, поради съображения за
неоснователност на предявените срещу застрахователя искове по чл.432, ал.1 от КЗ.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Тежестта на доказване на всички юридически факти от състава на чл. 432,
ал.1 от КЗ е върху ищцата, което означава, че следва да ангажира доказателства
за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
ответното дружество; 2/да докаже юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД
по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда,
противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
При непозволено увреждане вредата се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответното дружество е да докаже съпричиняване на вредоносния
резултат, доколкото установяването на последното е основание за намаляване
отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Страните не спорят, че към
датата на настъпване на пътно-транспоротното произшествие отговорността
на водача на л.а. „Форд
Ескорт“ с рег. № ********– К.С.М., е била застрахована по договор за
застраховка ”Гражгданска отговорност” от ответното дружество.
С влязло в сила решение от 12.07.2017г.
по НАХД № 10090/2017г. на СРС, НО, 6 състав, К.С.М. е признат за виновен в
това, че на 09.03.2017г., около 19,15 часа, в гр.София, по ул.“ Пиротска“ с
посока на движение от ул.“Одрин“ към ул.“Братя Миладинови“ е управлявал л.а.
„Форд Ескорт“ с рег. № ********след употреба на наркотични вещества,
представляващи високорискови наркотични вещества, включени в Приложение № 1 към
чл.З, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични /Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринараната медицина“/, установено със съдебно-
химическа експертиза, резултатите от която са отразени в протокол с изх. № И
-3660/26.04.2017г. на ВМА – София – престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, като
на основание чл.78 а от НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено наказание „глоба„ в размер на 1000 лв.
На основание чл.78а, ал.4 от НК, вр чл.343г от НК е лишен от право да управлява моторто превозно
средство за срок от шест месеца.
Съгласно чл. 300 от ГПК, присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността
на дееца.
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се
установява следният механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие:
На 09.03.2017г., около 19:15 часа, в гр. София, л.а „Форд Ескорт“ с рег. № ********се
е движел по ул. „Пиротска” с посока на движение от ул. „Одрин” към ул. „Братя
Миладинови” и в района на кръстовището с бул. „Христо Ботев” е навлязъл на разрешен
сигнал на работеща в автоматичен режим светофарна уредба, но не е могъл да
премине до следваща смяна на сигнала на светофарната уредба и е реализирал ПТП
с пресичащите отдясно наляво спрямо движението на автомобила пешеходки К.К.Г.и М.И.Д., които са преминавали на зелен сигнал на
светофарната уредба по пешеходната пътека, обозначена с хоризонтална пътна
маркировка М8.2 от ЗДвП. Първоначалното съприкосновение между лекия автомобил и пешеходката Д.
най-вероятно е настъпило по дължина на пътното платно на ул. „Пиротска”,
непосредствено след бул. „Христо Ботев”, считано по посоката на движение на
автомобила, а по широчина на пътното
платно - на около 1,0 метър вляво от десния край на платното за движение,
считано по посоката на ориентация на лекия автомобил. Видимостта на водача на автомобила не е била ограничена от
препятствия на пътното прлатно. От представените по делото доказателства не
може да се установи скоростта на движение на участниците в ПТП. Преди настъпване
на произшествието и в момента на удара, пешеходките са пресичали на обозначено
за целта място - пешеходна пътека тип М8.2 от ЗДвП. Водачът на лек автомобил
„Форд Ескорт” е имал техническа възможност да избегне настъпването на удара,
ако е изчакал преминаването на пресичащите по пешеходна пътека тип М8.2
пешеходки. От техническа гледна точка, причина за настъпване на процесното ПТП
е поведението на водача на лек автомобил „Форд Ескорт”, който не е изчакал
преминаването на пресичащите по пешеходна пътека тип М 8.2 пешеходки.
По делото е приета медицинска
експертиза, която е изготвена въз основа на
представени по делото медицински документи и личен преглед на ищцата. От
заключението, което съдът приема, се установява, че при пътно-транспоротното
произшествие Д. е
получила леки телесни повреди: навяхване
на лявата колянна става, кръвонасядания на лявото бедро и дясното коляно, контузия
на лявата лакътна става, изразена с оток, кръвонасядане и ограничени и болезнени движения, контузия на
опашната кост с кръвонасядане в тази област, които са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Възстановителният
период е продължил 4 месеца, като през първите 60 дни,
болките са били с по-голям интензитет. Причинените на
ищцата тлесни повреди са в причинно-следствена връзка
с процесното ПТП. Спрямо пострадалата е приложено консервативно лечение
с поставяне на гипсова имобилизация на лява колянна
става за 45 дни и са проведени курсове по физиотерапия и рехабилитация
след свалянето на гипсовата имобилизация.
Възстановителният период е продължил около 4 месеца. При прегледа, извършен на 21.04.2019г.,
е установено, че е запазен обемът на движение на лявата колянна става, болезнен
в крайната си фаза на свиване. Липсват данни в медицинската документация ищцата
да страда от придружаващи заболявания, които биха могли да повлияят на срока и
начина на протичане на възстановителния период.
За установяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията
на св. Ч., който живее на семейни начала с пострадалата, се установява, че след
катастрофата тя е изпитвала силни болки в коляното, в лявата ръка и в левия
крак. Свидетелят я е видял непосредствено след пътно-транспортното произшествие
да лежи на постелен найлон върху пешеходната пътека, не можела да помръдне. След първоначалния преглед
в „Пирогов“ й поставили гипс, лежала на легло 20 дни. После започнала да се
опитва да става, около 40-45 дни останала с поставения гипс и не можела да се
движи. Непосредствено след катастрофата не можела да се грижи сама за себе си,
разчитала изцяло на свидетеля за спазване на личната си хигиена, за обличане и
събличане, за обичайни дейности в ежедневието. Катастрофата се отразила негативно
на психологическото й състояние - преди тя шофирала, управлявала и колата на
свидетеля, била с добри умения като водач на автомобил, сега се страхувала
твърде много, страхът при нея бил “по-голям от всичко останало“, поради което свидетелят счита, че ищцата вече
не е добър шофьор. Когато св. Ч. карал кола, често Д. без видима причина му
казвала да внимава за пешеходец на пътя
или да внимава за движеща се край тях кола. Пострадалата се залежала
твърде дълго след травмата, не се виждала с приятели, а преди обичала да ходи на
планина, плановете й за кариерно израстване се провалили, искала да постигне
повече в работата си, но била уведомена, че няма как това да се случи, защото дълго време отсъствала
от работното си място.
Съдът приема за достоверни показанията
на свидетеля относно преживените от ищцата болки и страдания непосредстевно
след катастрофата и през възстановителния период, защото същите са житейски
правдиви и се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля в частта, в която твърди, че катастрофата е попречила на
професионалното развитие на ищцата, тъй като свидетелят е заинтересован от
изхода на делото, а в хода на процеса не са събрани други доказателства, които
да установят, че работодателят на Д. е възнамерявал да я назначи на друга длъжност
или да повиши заплатата й, като единствено отсъствието й от работа през възстановителния
период е попречило това да се случи.
Събраните по делото доказателства
установяват настъпването на всеки един от юридическите факти от състава на
чл.432, ал.1 от КЗ. От автотехническата експертиза се установява, че ПТП е
настъпило по вина на водача на л.а „Форд Ескорт“ с рег. № ********който е
допуснал нарушение на чл.50а от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е
пропуснал движещите се по пешеходната пътека пешеходци М.И.Д. и К.КГ.. От решението на наказателния съд
се установява, че водачът е управлявал превозното средство след употреба на
наркотични вещества – престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК, а от медицинската
експертиза и показанията на св.Ч. се установява, че ищцата е получила леки
телесни повреди при катастрофата, от които е претърпяла неимуществени вреди.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства: възрастта
на ищцата към датата на увреждането – 39 г, вида и характера на претърпените
телесни повреди – леки телесни
повреди, изразили се в навяхване на лявата колянна става, кръвонасядания на лявото бедро и дясното коляно, контузия
на лявата лакътна става, изразена с оток, кръвонасядане и ограничени и болезнени движения, контузия на
опашната кост с кръвонасядане в тази област, които са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; вида на проведеното лечение – консервативно лечение
с поставяне на гипсова имобилизация на лява колянна
става за 45 дни и проведени курсове по физиотерапия и рехабилитация
след свалянето на гипсовата имобилизация; продължителността
на възстановителния период – 4 месеца,
през който ищцата е изпитвала болки и страдания, по-интензивни през
първите 60 дни, съдът съобрази претърпените от пострадалата неудобства от личен
и битов характер по време на възстановителния период, ограничаването на
социалните контакти на ищцата, както и здравословното й състояние към настоящия
момент – при извършен преглед на 21.04.2019г. е установено, че е запазен обемът
на движение на лявата колянна става, но Д. изпитва болки в крайната фаза на
свиване на крака. Съдът отчете типичните за механизма на катастрофата стрес и
негативни емоционални преживявания, които са се отразили на живота на
пострадалата и след произшествието – ищцата изпитва силен страх, когато пътува
с автомобил.
Като съобрази
посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот
в страната през 2017 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди,
на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 14 000 лв., до който размер
искът е основателен, а в останалата част до пълния предявен размер от 27 000
лв. следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск за
имуществени вреди:
По делото са представени фактура № 199/10.03.2017г. за
закупена ортеза за крак на стойност 98 лв., ведно с касов бон към нея, рецепта
от 05.05.2017г., с която на ищцата е предписано лечение с „Долетин сашета“, фактура
№ 834/05.05.2017г. за закупени „Долетин сашета“ на стойност 32,80 лв., ведно с
касов бон към нея, рецепта без дата, с която лекар – ортопед е предписал на
ищцата лекарство „Бонген“, фактура № 836/23.05.2017г. за закупено лекарство
„Бонген“ на стойност 84.60 лв., ведно с касов бон към нея, фактура №
30004928/28.04.2017г. за заплатена такса „стационар“ на стойност 40.60лв.,
ведно с касов бон към нея и фактура № 00018306/12.04.2017г. за закупена
наколенка на стойност 47 лв., ведно с
касов бон към нея.
Съдът приема, че всички разходи за консумативи - за ортеза и наколенка, както и разноските за
такса „стационар“, и разходите за лекарства „Долетин сашета“ и лекарство „Бонген“
са били необходими за лечението на ищцата. Тези разходи са направени
непосредствено след ПТП през възстановителния период от 10.03.2017г. до
23.05.2017г. От заключението на медицинската експертиза се установи, че спрямо
ищцата е проведено лечение чрез поставяне
на гипсова имобилизация на лява колянна става
за 45 дни, поради което съдът приема, че разходите за ортеза и
наколенка, както и разноските за такса “стационар“, са в причинно-следствена
връзка с проведеното лечение. По отношение на медикаментите не е поставена
задача на вещото лице да установи дали са били необходими за лечението на
ищцата. На съда е служебно известно, че „Долетин сашета“ се използват за
облекчаване на болки в ставите, а ищцата е получила навяхване на лява колянна
става и контузия на лявата лакътна кост. По отношение на закупения “Бонген“ се
установи, че е предписан от лекар – ортопед, поради което съдът приема, че този
медикамент също е бил необходим за лечението на ищцата.
Общата стойност на направените разходи е 302,40 лв., до
който размер искът е основателен, а в останалата част до пълния предявен размер
от 303 лв., трябва да бъде отхвърлен.
Следва да се
отбележи, че с молба от 11.08.2017г. по делото са представени фактура №
841/22.06.2017г. и № 1007567/16.06.2017г. за направени разходи за имуществени
вреди на обща стойност от 457.60 лв. За тези разходи не е предявен иск с
първоначалната искова молба, респ. ответникът не се е защитавал по такъв иск,
поради което същите не са предмет на доказване по делото. В съдебно заседание
от 15.05.2019г. е поискано изменение на иска за имуществени вреди, като към
претенцията за първоначално направените разходи се прибави и претенция за
разходи, направени през периода 22.06.2017г.-16.06.2017г. по фактури № 841/22.06.2017г. и № 1007567/16.06.2017г.
за сумата общо от 457.60лв., което изменение на иска не е допуснато, поради
което съдът не обсъжда тези две фактури при произнасяне по иска за имуществени
вреди.
По възражението за съпричиняване на вредите: Ответникът поддържа възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която допуснала нарушение на
чл.113 от ЗДвП и чл.32, ал.2 от ЗДВП.
Изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия
на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/. По делото не бе установено ищцата да
е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Според заключението на автотехническата
експертиза, което съдът приема, единствената причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача на лек
автомобил „Форд Ескорт”, който не е изчакал преминаването на ищцата, пресичаща
на зелен сигнал на светофарната уредба по пешеходна пътека, обозначена с
хоризонтална пътна маркировка М 8.2 от ЗДвП. По
претенцията за законна лихва: Ищцата претендира законна лихва, считано от 09.03.2017г. до окончателното
изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху застрахователното обезщетение след
изтичане срока по чл. 405, освен в случаите
на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът
за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В конкретния случай ищцата е отправила
застрахователна претенция до ответника на 04.04.2017г., по която ответникът е
постановил отказ, поради което дължи законна лихва, считано от 05.07.2017г. до
окончателното изплащане, не и за периода преди тази дата. По предявения от "З. „Б.и.“ АД против К.С.М. обратен иск с правно основание чл.
500, ал.1, т.1 от КЗ: С оглед уважаване
на първоначално предявения иск против застрахователя, съдът дължи произнасяне и
по предявения евентуален обратен иск от "З. „Б.и.“ АД против третото лице - помагач К.С.М.. Съгласно чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, застрахователят
има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното
превозно средство под въздействието на наркотици. За да бъде уважен
този иск трябва да бъде доказан следният фактическия състав: 1/валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност"; 2/да е заплатено
застрахователно обезщетение на увредения; 3/водачът да е управлявал моторното
превозно средство под въздействието на наркотици. С
влязло в сила решение от 12.07.2017г. по НАХД № 10090/2017г. на СРС, НО, 6
състав, К.С.М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б,
ал.3 от НК, част от фактическия състав на което е фактът, че водачът е
управлявал МПС под въздействието на наркотици, поради което съдът приема за
доказан този факт по делото.
Тъй
като съдът прие за основателен иска по чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000 лв. и за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 302,40 лв., първият и вторият от
елементите от състава на чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ също са установени по делото. При
така установените факти, предявеният иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ е основателен до размера на 14 302.40 лв., като иска в останалата част до
пълния предявен размер от 25 100 лв., представляващи част от общо дължими 27
303 лв., като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По разноските по предявения иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски за вещи лица и за ДТ в размер на 235, 72 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 42.87 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Т.И. П., ЕГН **********, от АК – София
с адрес за призоваване: гр.София, ул. „********, офис 5, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на
706.70 лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по
сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 410 лв.
По разноските по обратния иск:
При този изход на спора, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът К.С.М. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца "З. „Б.и.“ АД разноски за ДТ и адвокатско
възнаграждение в общ размер от 1049.67 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на М.И.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***-13, офис 5, на основание чл. 432,
ал.1 от КЗ, сумата от 14 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили
се в преживени болки и страдания от леки телесни
повреди, изразили се в навяхване на лявата колянна става, кръвонасядания на лявото бедро и дясното коляно, контузия
на лявата лакътна става с оток, кръвонасядане и ограничени и болезнени движения, контузия
на опашната кост с кръвонасядане в тази област, причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 09.03..2017 г., по вина на водача К.С.М.,
при управление на л.а. „Форд Ескорт“ с рег. № ********по време на действие на застрахователен
договор "Гражданска отговорност"/, ведно със законната лихва от 05.07.2017г.
до окончателното изплащане, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 27 000 лв. и в частта, в която
се претендира законна лихва за периода 09.03.2017г. – 04.07.2017г., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на М.И.Д., ЕГН **********, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 302.40 лв./обезщетение за имуществени
вреди, изразили се в разходи за
консумативи и лечение , направени през периода 10.03.2017г.
- 23.05.2017г., по фактури и касови бонове към тях № № 199/10.03.2017г. за
закупена ортеза за крак, фактура № 834/05.05.2017г. за закупени „Долетин
сашета“, фактура № 836/23.05.2017г. за закупено лекарство „Бонген“, фактура №
30004928/28.04.2017г. за заплатена такса „стационар“ и фактура №
00018306/12.04.2017г. за закупена наколенка, които разходи са
направени за лечение на телесни повреди, причинени при ПТП на 09.03.2017 г., по вина на водача К.С.М.,
при управление на л.а. „Форд Ескорт“ с рег. № ********по време на действие на
застрахователен договор "Гражданска отговорност"/, ведно със
законната лихва, считано от 05.07.2017г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 303 лв. и в частта, в която се претендира законна лихва за
периода 09.03.2017г. – 04.07.2017г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К.С.М., ЕГН **********,***, да
заплати на „З. „Б.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ,
сумата от 14 302.40 лв.
– обща стойност на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени
при пътно-транспортно произшествие на 09.03.2017 г., ведно със законната лихва
от 05.07.2017 г. до изплащане на вземането, тъй като е управлявал моторно
превозно средство под въздествието на наркотици, при
условие, че „З. „Б.И.“ АД заплати
на М.И.Д., ЕГН **********, присъденото по предявения иск с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди в общ размер от 14 302.40 лв., ведно със законната лихва, считано от
05.07.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД да заплати на М.И.Д., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 235, 72 лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.И.Д. да заплати на „З. „Б.И.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 42.87 лв., съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД да заплати на адвокат Т.И. П.,
ЕГН **********, от АК – София с адрес за призоваване: гр.София, ул. „********,
офис 5, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 706.70 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 410 лв. върху уважения иск.
ОСЪЖДА К.С.М. да заплати на „З. „Б.И.“ АД, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски за разглеждане на обратния
иск в размер на 1049.67 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: