№ 492
гр. Варна , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20213100500041 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 279702 /06.11.2020г., подадена
от „СИС Пропърти Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул.“ Сливница“ 189, представлявано от Ж. Н. К. - управител, срещу решение №
260 646/ 12.10.2020г., постановено по гр.д. № 18 047 / 2018г. на ВРС, 30 с-в, с което е
отхвърлен предявеният от „СИС Пропърти Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, адрес: гр.София 1504, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 68, иск с правно основание чл. 383 КЗ да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца сумата от 1 250,00 лева с ДДС, частично от общ иск в размер на общо 11 895,07
лева с ДДС, както следва: 30,00 лв. без ДДС за демонтаж на мокет, частичен иск от 291,00
лв.; 20,00 лв. без ДДС за демонтаж на PVC настилка и клик система, частичен иск от 197,10
лв.; 80,00 лв. без ДДС за монтаж на мокет с цялостно залепване към основата, частичен иск
от 744,96 лв.; 40,00 лв. без ДДС за монтаж на PVC настилка и клик система, частичен иск от
328,50 лв.; 500,00 лв. без ДДС за доставка и монтаж на гипсокартон, частичен иск от 4571,00
лв.; 200,00 без ДДС за демонтаж на гипсокартон, частичен иск от 1960,00 лв.; 100,00 лв. без
ДДС за направа на цялостна шпакловка по стени, частичен иск от 1050,00 лв. и 71,67 лв. без
ДДС за боядисване двукратно с латекс по стени, вкл.полагане на грунд и китосване преди
1
боя, частичен иск от 770,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за поправка
на щетите, нанесени на офис с адрес: София, ул. „Жетварка“ 20 в резултат на настъпил
застрахователен риск - проливен дъжд, реализирал се на 18.06.2018 г., покрит по силата на
имуществена застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“, сключена с ответника по
силата на Полица № 0870170030002881, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноски в
полза на ответника.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано – в противоречие с
приложимите материално-правни норми и при допуснати процесуални нарушения. Сочи, че
действително в договора за цесия не е посочена цена, но това не го прави недействителен.
При представянето на договора за цесия по делото, той бил станал достояние и на
ответника, който по никакъв начин не бил изразил несъгласието си с този договор или пък
да го е оспорил. Ясно било описано, че се прехвърляло вземането, основано на полицата и
във връзка с конкретната щета, за което се водело настоящото дело. Цесията била валидна и
достатъчно конкретна, както и била съобщена на ответника. Твърди, че при липса на
оспорване от страна на ответника, съдът е излязъл извън задълженията си по процесуалния
закон и се бил произнесъл по ненаведено в спора възражение, т.е. нарушил е
диспозитивното начало в гражданския процес, като е приел, че кредиторът не бил изпълнил
задължението си да съобщи цесията на ответника. По аргументите на съда, че по делото не
били представени доказателства за сключване на договора за кредит, както и за размера на
дълга по същия, счита, че тези обстоятелства били абсолютно ирелевантни по спора. Такива
оплаквания от страна на ответника не били правени в нито един етап от процеса, а
договорът за кредит не бил част от спорното право, още по-малко размер на дълга. При
разпределението на доказателствената тежест съдът не бил указал, че въззивникът не сочи
доказателства в тази посока, с което съдът бил извършил процесуално нарушение. Твърди,
че между страните е безспорно още при завеждане на щетата както фактът на
застрахователното събитие, така и неговият интензитет. Спорът е единствено дали тези
щети се покриват от клауза Б1 или Б1-1. След като това обстоятелство още тогава е било
безспорно (за количеството паднал дъжд и квалификацията на събитието като проливен
дъжд) между страните, нямало никакво значение дали съдът бил останал достатъчно убеден
за наличието на това събитие. В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява
представител, депозирано е становище преди датата на о.с.з, с което се поддържа
въззивната жалба, моли се за отмяна на решението и за уважаване на исковата претенция,
както и се претендират разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Дженерали застраховане“ АД, с който се оспорват доводите изложени
във въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е
правилно и законосъобразно. Оспорва твърдението на въззивника, че застрахователното
събитие е безспорно. Сочи, че жалбоподателят твърди, че е настъпило застрахователно
събитие „Проливен дъжд", а „Дженерали застраховане" АД твърди, че проявленията на
2
събитието като динамика на настъпването му и причиняването на вредите отговаря на
проявлението на друг риск - „Наводнение" по клауза Б 1-1, която клауза не е в обхвата на
застрахователния договор. В т.2.3. на Клауза Б 1 е описано точно какво се има предвид под
риска „Проливен дъжд" - определено количество дъжд, което е паднало за конкретен
времеви период. А в т.2.1.1. от същата клауза е описано как се установява интензивността на
валежите - документ от ХМС /Хидро-метеорологична станция/. В този смисъл и
представените от ищеца разпечатки от интернет не са годни да установят интензитета на
валежите. Моли се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. В открито
съдебно заседание, въззиваемият не се представлява, депозирано е становище преди датата
на о.с.з, с което се оспорва въззивната жалба и се поддържа подадения отговор, моли за
потвърждаване на решението на ВРС, както и за присъждане на разноски.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от
„Сис Пропърти Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на
управление: бул. „Сливница“ 189, представлявано от Ж. Н. К. - управител, срещу
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, адрес: гр.София 1504, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 68, иск с правно основание чл. 383 КЗ, да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца сумата от 1 250,00 лева с ДДС от общ иск в размер на общо 11 895,07 лева с ДДС,
както следва:
- 30,00 лв. без ДДС за демонтаж на мокет, частичен иск от 291,00 лв.;
- 20,00 лв. без ДДС за демонтаж на PVC настилка и клик система, частичен иск от
197,10 лв.;
- 80,00 лв. без ДДС за монтаж на мокет с цялостно залепване към основата, частичен
иск от 744,96 лв.;
- 40,00 лв. без ДДС за монтаж на PVC настилка и клик система, частичен иск от 328,50
лв.;
- 500,00 лв. без ДДС за доставка и монтаж на гипсокартон, частичен иск от 4571,00 лв.;
- 200,00 без ДДС за демонтаж на гипсокартон, частичен иск от 1960,00 лв.;
- 100,00 лв. без ДДС за направа на цялостна шпакловка по стени, частичен иск от
1050,00 лв. и
- 71,67 лв. без ДДС за боядисване двукратно с латекс по стени, вкл.полагане на грунд и
китосване преди боя, частичен иск от 770,00 лв.
3
представляваща застрахователно обезщетение за поправка на щетите, нанесени на
офис с адрес: София, ул. „Жетварка“ 20 в резултат на настъпил застрахователен риск -
проливен дъжд, реализирал се на 18.06.2018 г., покрит по силата на имуществена
застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“, сключена с ответника по силата на
Полица № 0870170030002881, заедно със законната лихва върху главницата от
предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът излага, че на 27.06.2017 г. била сключена застраховка
„Имущество за малък и среден бизнес“ между „Сис Пропърти Инвест“ ЕООД и „Дженерали
Застраховане“ АД, по силата на който „Дженерали Застраховане“ АД се е задължило да
обезщети „Сис Пропърти Инвест“ ЕООД при настъпването на някое от следните
застрахователни събития: А1 (Пожар, мълния, експлозия, имплозия, падане на пилотирано
летателно тяло, негови части или товар; А2 (Разходи за разчистване); Б1 (Буря, градушка,
проливен дъжд); БЗ (Земетресение); Б5 (Изтичане на вода и пара), В1 (Вандализъм) и В2
(Чупене на стъкла и витрини) за застрахованото имущество - офис, находящ се в гр.София,
ул.Жетварка 20. Премията по застраховката е платена. Сочи, че на 18.06.2018г. в гр.София,
р-н Изгрев, ул. „Жетварка“ № 20 в следствие на проливен дъжд е наводнен офиса - обект на
застраховката. Застрахованото лице е уведомило незабавно застрахователя, който е изпратил
свой представител на място. Извършени са два огледа от представител на застрахователя
експерт по СМР инж. Ивелин Николов на 04.07.2018г. и 23.08.2018г. при което е
установено, че в резултат на проливен дъжд дъждовната вода прониква през входната врата
на офиса, като наводнява помещението. На 21.06.2018г. съгласно Общите условия на
„Дженерали Застраховане“ АД е заведена щета № ********* за настъпило застрахователно
събитие. На 04.07.2018г. е съставен Констативен протокол за оглед от представител на
застрахователната компания, който е констатирал следните причини и щети: „Следствие на
проливен дъжд протича вода през входната врата и наводнява помещение”. При втория
оглед на 23.08.2018г. било потвърдено, че наводняването на помещението е в резултат от
проливен дъжд. Застраховката била предявена на 21.06.2018г. като затова била заведена
щета № *********/21.06.2018г., след което последвал отказ за изплащане на обезщетение от
страна на „Дженерали Застраховане“ АД на 07.09.2018г., вх. № *********. Изпратено било
писмо/възражение от „Сис Пропърти Инвест“ ЕООД до „Дженерали Застраховане“ АД на
20.09.2018г., при което е последвал втори отказ от страна на „Дженерали Застраховане“ АД
на 28.09.2018г., вх. № *********, като за втори път ответникът отказал да изплати
дължимото обезщетение на „Сис Пропърти Инвест“ ЕООД. Твърди, че съгласно общите
условия на „Дженерали Застраховане“ АД Клауза Б1 - буря, градушка, проливен дъжд, сняг
лед и други Застрахователят обезщетява Застрахования за пълна загуба или частична щета на
застрахователно имущество в резултат на: буря (падане на дървета и клони), градушка,
проливен дъжд, увреждане от тежест при естествено натрупване на сняг или лед и
измръзване. Сочи, че съгласно Общите условия на Дженерали Застраховане АД – „проливен
дъжд“ е падане на големи количества валеж за кратко време, като щетите, нанесени на
имущества от проливен дъжд, се изразяват в измокряне, наводняване или затлачване. За
4
проливен дъжд се приема валеж, надвишаващ стойностите на показателите, посочени в
таблицата съгласно Общите условия на „Дженерали Застраховане“ АД. Излага, че съгласно
независима проверка, която „Сис Пропърти Инвест“ ЕООД е направило за дата 18.06.2018г.,
над гр.София се е изсипал проливен дъжд средно 30 л./кв.м. Поради което се твърди, че на
18.06.2018г. са настъпили условията по Клауза Б1 - настъпването на застрахователно
събитие - проливен дъжд и причинени вреди по застрахованото имущество. В открито
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. П. поддържа исковата
молба, моли за уважаване на иска и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба. Оспорва
исковата претенция изцяло по основание и размер. Признава, че с ищеца са страни по
полица № 0870170030002881, сключена на 27.06.2017 г., с период на застрахователно
покритие от 28.06.2017 - 27.06.2018 г., по която определената застрахователна премия е
платена. Сочи, че обект на застрахователна защита по договора са „разходи за придобиване
на ДМА“ (т.3.7 от общите условия на застраховката) на адрес: гр. София, район Изгрев, ул.
„Жетварка" № 20, местност „Дианабад-запад". Страните по процесната полица, при
сключването уговорили покритие срещу рисковете по клаузи A1, А2, Б1, БЗ и В1 от
общите условия. Видно от тяхната характеристика в приложението към общите условия
Клауза Б1 се обезщетяват вредите в резултат на буря, градушка, проливен дъжд, увреждане
от тежест при естествено натрупване на сняг или лед или измръзване. Твърди, че ищецът не
притежава активна материалноправна легитимация за иск против застрахователя по
процесната застрахователна полица, тъй като в нея има посочено трето ползващо се лице по
смисъла на чл.398, ал.1 КЗ, а именно „Сосиете Женерал Експресбанк" АД и тъй като банката
(бенефициер) е придобила правата по договора от момента на постигане съгласие между
уговарящия и обещателя - т.е. дори преди да е заявила, че ще се ползва от уговореното в
нейна полза, то тя е единствен титуляр на иска срещу застрахователя. Поради това
стипулантът (застраховащият), макар и страна по застрахователния договор, не е
материалноправно легитимиран да иска от застрахователя да изпълни произтичащото от
договора задължение за плащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че дори условно
да приемем, че ищецът разполага с правото да търси застрахователно плащане по
процесната застраховка, исковата му претенция е неоснователна изцяло. Сочи, че обект на
застрахователна защита по договора са разходи на ищеца за придобиване на ДМА -
имущество, различно от соченото за увредено. Оспорва твърдението на ищеца, че е било
увредено негово имущество, застраховано по процесната застрахователна полица. Оспорва
и твърдението на ищеца, че на горепосочената дата е бил реализиран риска по клауза Б1 от
общите условия, в хипотезата „вреди, в резултат на проливен дъжд". Твърди, че
имуществото на ищеца не е било увредено от събитие, покрито като риск по някоя от
уговорените и приети между страните по полицата рискови клаузи и в периода на
застрахователното покритие по нея. Реално настъпилото за ищеца събитие, като динамика и
проявление на вредите, покрива характеристиката на риска по клауза Б1-1 от общите
условия, какъвто и по волята на страните, не е включен в обхвата на застрахователна защита
5
по договора. По аргумент от разпоредбата на т.6 от общите условия, застрахователят
осигурява защита само по избраните от застраховащия покрития. В условие на евентуалност
и ако съдът приеме, че има покрит по договора за застраховка риск, оспорва размера на
търсеното обезщетение. Сочи, че ищецът търси обезщетение за вреди, които не му се
следват, т.е. които не са в пряка причинна връзка с настъпилото събитие. Твърди, че
исканото обезщетение е и завишено спрямо средните за страната пазарни цени към датата на
събитието. Имуществените застраховки имат обезщетителен характер и тяхното
предназначение е да компенсират вредите от застрахователното събитие, а не да обогатяват
застрахования. Счита също, че имуществото на ищеца е било подзастраховано, тъй като в
полицата е уговорена по-малка застрахователна сума от възстановителната стойност на
застрахованото имущество на ищеца. Сочи, че процесното застрахователно обезщетение
следва да бъде определено при условията на подзастраховане на застрахованото имущество,
като съгласно разпоредбата на т. 32.1 от Общите условия на договора (съответна на чл.389,
ал.2 КЗ), обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и
възстановителната стойност на имуществото, или отговорността на дружеството по
исковата претенция не е за пълния размер на вредите от събитието, а до размера, определен
след корекция (намаление) с коефицент на подзастраховане. Коефицентът се изчислява като
съотношение между застрахователната сума по полицата и възстановителната стойност на
имуществото. В открито съдебно заседание ответникът не се представлява, депозира
становище, с което оспорва исковата молба, поддържа отговора и претендират разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда въз основа на събрания доказателствен материал
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в рамките на производството е, че
на 27.06.2017г. била сключена застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“ между
„Сис Пропърти Инвест“ ЕООД и „Дженерали Застраховане“ АД, по силата на който
6
„Дженерали Застраховане“ АД се е задължило да обезщети „Сис Пропърти Инвест“ ЕООД
при настъпването на някое от следните застрахователни събития: А1 (Пожар, мълния,
експлозия, имплозия, падане на пилотирано летателно тяло, негови части или товар; А2
(Разходи за разчистване); Б1 (Буря, градушка, проливен дъжд); БЗ (Земетресение); Б5
(Изтичане на вода и пара), В1 (Вандализъм) и В2 (Чупене на стъкла и витрини) за
застрахованото имущество - офис, находящ се в гр.София, ул.Жетварка 20, както и че
премията по застраховката е платена. Посоченото се установява и от представената
застрахователна полица №08701700300002881 за застраховка „Имущество за малък и среден
бизнес“ от 27.06.2017 г., сключена между „Дженерали Застраховане“ АД и „Сис Пропърти
Инвест“ ЕООД с посочено в полицата трето ползващо лице „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД и със срок на застрахователно покритие 28.06.2017 г. до 27.06.2018 г., както и приетото
в хода на производството споразумение за прехвърляне на вземане за застрахователно
обезщетение от 07.02.2020г., по силата, на което кредиторът прехвърля на
кредитополучателя вземането си за застрахователно обезщетение по процесната
застрахователна полица, възникнало по повод настъпило на 18.06.2018г. застрахователно
събитие.
Установява се от НА за учредяване на договорна ипотека № 144, том ІІ, рег.№13281,
дело №306 от 2017 г., ищцовото дружество учредява договорна ипотека в полза на „Сосиете
Женерал Експресбанк” АД за обезпечение на договор за кредит за финансиране на
инвестиционен партньор №2017624 от 21.06.2017 г., сключен между банката и ищеца за
сумата от 580000 лв. за период от 84 месеца с краен срок за погасяване 30.06.2024 г. чрез
учредяване на ипотека над самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.803.3975.1.48, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Жетварка” №20, етаж1, обект 1.
Видно от констативен протокол от оглед по щета №********* от 21.06.2018 г.,
представител на застрахования и на застрахователя са извършили оглед, като констатациите
от огледа са следните: „следствие на проливен дъжд проникнала вода през входната врата и
наводнява помещението. Към момента подът е повдигнат, има вода под пода на бетоновата
плоча. В офиса се извършва основен ремонт и все още не се ползва. Като необходими
ремонтни работи са отразени: 1. Подмяна на плоскости на повдигнат под 2,80 х1,5 м и
подмяна на демонтирани плочи PVC; 2. Изтъргване и изкъртване на измокрен латекс 1 кв.м;
3. Пробоядисване на латекс 170х2,80.“
Видно от констативен протокол от оглед по щета №********* без дата, представител
на застрахования и на застрахователя са извършили допълнителен оглед, като
констатациите от огледа са следните: „демонтиран мокет върху надигнат под 3,50х7,30 м;
4,40х5,00; демонтирана ПВЦ настилка 3,60х5,00 м;2,5х1,7м 2,2х1,5 м. ; демонтирана пана на
входа на офиса на надигнат под 60х60 – 17 бв.; деформирана от измокрянето плоскост
надвоен под до стена, където е махната настилката от мокет и ПВЦ – 33бр.; Избила влага по
стени и при входа за изрязване и възстановяване на гипсокартон на метална конструкция
3,5х1,00; 3,00х1,00;7,30х0,50 и пребоядисване с бял латекс 3,50х2,80, 3,00х2,80 и
7
7,30х2,80м.“.
С писмо от 07.08.2018г. от застрахователя до ищеца, първият отказва заплащането на
застрахователно обезщетение с твърдението, че застрахователното събитие представлява
такова по смисъла на Б1-1 от общите условия и не се включва в застрахованите рискове по
полицата. С друго писмо от 28.09.2018г., застрахователят потвърждава отказа си с мотиви,
че претенцията за проливен дъжд е основателна, но че по клауза Б-1 посоката на разливане
на водата е отгоре надолу, а Б1-1 – отдолу-нагоре, като разливането в процесния случай е
отдолу-нагоре, а този риск не е покрит от застахователната полица.
Представени са общи условия на застрахователя, от които е видно, че покритата от
застрахователната полица, клауза Б1 включва: буря, градушка, проливен дъжд, сняг, лед и
др. В т. 2.3 е разяснено, че проливен дъжд е падане на големи количества валеж за кратко
време, а щетите нанесени от проливен дъжд се изразяват в измокряне, наводняване или
затлачване. От друга страна, клауза Б1-1, която не е обхваната от застрахователното
покритие по процесната полица, представлява „Наводнение, вследствие на природни
бедствия“, което е дефинирано като „разливане на големи количества водни маси в резултат
на проливни, интензивни, или продължителни валежи от всякакъв вид, на бързото топене на
сняг, на разливания на реки извън обичайните им корита, на преливане на язовири, езера и
канали. Вредите се изразяват в намокряне, затлачване, събаряне, отнасяне на застраховани
имущества или наводняване на избени и други помещения.“.
По делото е изготвено и прието заключенение на вещото лице Пламен П. по допусната
съдебно-техническа и оценителна експертиза – основно и допълнително заключение, като
допълнителното заключение дава отговор по релевантните за спора въпроси и периоди.
Страните не са оспорили заключението на вещото лице, като съдът кредитира същото като
кореспондиращо с останалия доказателствен материал. Съгласно заключението,
възстановителната стойност на застрахованото имущество на ищеца, съгласно констативен
протокол за настъпилите щети, съставен съвместно със застрахователя, възлиза както
следва: -за демонтаж на мокет – 155,49 лв. /59,43 кв.м. по 2,62 лв./; - за демонтаж на PVC
настилка и клик система – 131 лв. /43,55 кв.м по 3 лв./; - за монтаж на мокет с цялостно
залепване към основата – 311 лв. / 59,43 кв.м. по 5,23 лв./; - за монтаж на PVC настилка и
клик система – 781 лв., от които 212 лв. /31,67 кв.м. по 6,70 лв./ за частичен монтаж и 569 лв.
/11,88 кв.м. по 47,87 лв. / за цялостен; - за доставка и монтаж на гипсокартон – 344,59 лв.
/13,80 кв.м. по 24,97 лв./, като в изчисленията вещото лице е допуснало техническа грешка
при калкулацията, като в колона „9“ от точка 5 – трети ред, таблица III.1 от допълнителното
заключение е изписало 87, която следва да бъде отстранена; за демонтаж на гипсокартон –
50 лв. /13,80 кв.м. по 3,60 лв./; - за направа на цялостна шпакловка по стени – няма стойност
– не се констатира като извършена работа; - за боядисване двукратно с латекс по стени,
вкл.полагане на грунд и китосване преди боя – 338 лв. /38,64 кв.м. по 8,75 лв./. Всички
посочени суми са без начислен ДДС. След като съобрази допуснатата от вещото лице
техническа грешка, то и възстановителната стойност на застрахованото имущество на
8
ищеца, съгласно констативен протокол за настъпилите щети, съставен съвместно със
застрахователя, възлиза на общо: 2452 лв. / с вкл. ДДС/ към датата на сключване на
застраховката и 2 742 лв. /с вкл. ДДС/- към датата на настъпване на застрахователното
събитие. По данни, извлечени от количествено-стойностната сметка, сумите са съответно -
6967,00 лв. / с вкл. ДДС/ към датата на сключване на застраховката и 7792,00 лв. / с вкл.
ДДС/- към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Представени са и разходо-оправдателни документи за извършения от ищеца ремонт,
възложен от него на изпълнителя „СИС Билдинг Системс“ ЕООД с управител Ж.К. –
съдлъжник по договора за кредит.
Представена е и преписката на застрахователя по заведената щета.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Претенцията на ищеца е спрямо застраховател с твърдение за валидно сключена
застраховка „Имущество“, в срока на действие на която е настъпило застрахователно
събитие, поради което и застрахователят дължи изплащане на застрахователно обезщетение.
Независимо, че застрахователната полица е сключена при условията на чл. 398 от КЗ
вр. чл. 383 от КЗ, а именно в полза на трето лице – кредитор на ищеца, твърденията са, че се
претендира заплащане на цялото застрахователно обезщетение /независимо, че ищецът е
предявил частични искове/, като лице, което е материално-правно легитимирано да получи
сумата, съобразно договореното с банката –кредитор, а не претендира разликата, на която би
имал право на основание чл. 383 ал.4 от КЗ. В този смисъл и правната квалификация на
претенцията следва да се намери в разпоредбата на чл. 405 от КЗ вр. чл. 398 от КЗ вр. чл. 99
от ЗЗД. Неправилната правна квалификация, обаче, не влече и не налага промяна на
разпределението на доказателствената тежест, така, както е посочил с доклада си ВРС. С
доклада на първоинстанционния съд са дадени точни и ясни указания за подлежащите на
установяване факти.
Видно от застрахователната полица, застраховател по нея е ответното дружество,
застраховано е дружеството – ищец, а като трето ползващо се лице от застраховката е
посочена Сосиете Женерал Експресбанк. Касае се за договор в полза на трето лице, който се
явява гаранция за вземанията на третото ползващо се лице – кредитор на застрахования, за
което в КЗ има специална уредба, както беше посочено по-горе. В случаите на
застрахователно събитие третото ползващо се лице по застрахователния договор има право
да получи застрахователното обезщетение. В процесния случай, ищецът се явява
материално-правно легитимиран да получи дължимо обезщетение за процесното
застрахователно събитие, въз основа на представеното допълнително споразумение между
ищеца и банката –кредитор. Споразумението е представено в хода на настоящото
производство, като ответникът следва да се счита надлежно уведомен за прехвърлянето на
правото, именно, ищецът да получи обезщетението.По естеството си изявлението в
9
приложеното споразумение представлява отказ на третото-ползващо се лице от уговорката,
но само по отношение на правото да получи конкретното обезщетение за конкретно
застрахователно събитие, като този отказ е едностранно, неформално изявление, което може
да бъде адресирано до застрахования, застрахователя или и до двамата. Ищцовото
дружество се явява материално-правно легитимирано по иска, като възраженията на
ответника в тази посока са неоснователни.
Въз основа на събрания доказателствен материал съдът намира, че се установиха и
останалите факти, възложени в доказателствена тежест на ищеца. В срока на действие на
застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие, което е в рамките на
покритите от договора рискове.
Ответникът спори, че вредите, които са настъпили са в резултат на непокрит
застрахователен риск – „наводнение“, но тези твърдения не бяха установени. Спорът се
концентрира около тълкуването на клауза Б1 и Б1-1. Страните не спорят, че на 18.06.2018г.
се е излял проливен дъжд –този факт се установява от представените разпечатки от ищеца,
неоспорени своевременно от ответника / оспорване се прави едва с въззивната жалба/, така и
от съставените съвместно с представител на застрахователя констативни протоколи за оглед
и допълнителен оглед, както и от писмата, с които застрахователят отказва изплащане на
обезщетението. Всички тези документи, изходящи от ответника съдържат изявления, с които
той признава неизгодни за него факти, а именно, че на 18.06.2018г. се е излял проливен
дъжд, който е довел до измокряне и наводняване на застрахованото имущество на ищеца.
Посоченото се явява и покрит от застраховката риск съобразно определението, дадено в
клауза Б1 от ОУ към застраховката. Ответникът не установи, че вредите са в резултат на
настъпил непокрит риск по клауза Б1 – 1 – не се представиха доказателства за природно
бедствие, възникнало в резултат на валежите на 18.06.2018г., което да е довело до
наводнение на помещението на ищеца. Повдигнатите от ответника възражения, че не е
налице покрит риск, са неоснователни – не се установиха от събраните по делото
доказателства.
По размера на дължимото обезщетение:
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобразят
разпоредбите на чл. 386 – 389 от КЗ. Съобразно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 от КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност),
освен когато това е предвидено в КЗ, като съгласно ал. 2 при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Направеното възражение за наличието на условия за изчисляване на дължимото
обезщетение при условията на подзастраховане се явява неоснователно. Съгласно чл.
10
389 от КЗ, ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно
възстановителната, стойност на застрахованото имущество (подзастраховане) и то погине
или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на
застрахователната сума. Ако застрахователният договор е сключен с уговорка за
пропорционално обезщетяване, обезщетението се определя според съотношението между
застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната, стойност. Не се
събраха доказателства в насока на твърдението на ответника и същият не установи
застрахователната сума да е по-малка от възстановителната, за да се приложи разпоредбата
на чл. 389 от КЗ.
Досежно щетите на застрахованото имущество следва да се приеме, че щетите, които
са нанесени са тези, които са описани в съставените от страните по делото констативни
протоколи за оглед и именно отстраняването на тези щети се дължи като възстановителна
стойност, а именно и съобразно посоченото от вещото лице в допълнителното заключение,
прието от ВРС и неоспорено от страните, като стойностите са подробно посочени по-горе
при обсъждане на фактическата обстановка. Не се събраха доказателства, от които да се
установява, че действително претърпените вреди са тези по КСС, представена от ищеца, за
което и вещото лице е изготвило основното си заключение. В този смисъл и за
възстановителна стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие, т.е.
стойността на ремонтните дейности, заедно с дължимите за това разходи, следва да се
приеме в общ размер на 2742 лв. Заявените като частични искове по отношение на сумите
за демонтаж на мокет, демонтаж на PVC настилка и клик система; монтаж на мокет с
цялостно залепване към основата и за монтаж на PVC настилка и клик система, следва да се
уважат за претендираната част, доколкото са в рамките на установения общ размер за
съответните дейности. Предявените като частични искове за доставка и монтаж на гипс
картон и демонтаж на гипсокартон, са частично основателни до установения общ размер по
заключението на вещото лице за конкретния вид дейност, предвид, че претенцията, макар и
в частичен размер, надвишава общата стойност на конкретните смр или съответно: за
сумата от 344,59 лв. без ДДС или 413,51 лв. с вкл. ДДС- за доставка и монтаж на
гипсокартон и за сумата от 50 лв. без ДДС или 60 лв. с вкл. ДДС – за демонтаж на
гипсокартон.
Претенцията за заплащане на сумата за цялостна шпакловка по стени следва да се
отхвърли, доколкото не се установява същата да е била извършвана.
Върху определените суми за обезщетяване се следва законна лихва от депозирането
на исковата молба да изплащане на задължението.
Поради различие в крайните изводи на двете инстанции, решението на ВРС следва да
бъде частично отменено и постановено друго съобразно изложените мотивите на въззивния
съд.
11
По разноските в производството:
Разноски при този изход на спора се следват на ищеца за първоинстанционното
производство, тъй като само той е отправил надлежно искане за присъждане на разноски,
както и е представил списък по чл. 80 от ГПК.
В рамките на първоинстанционното производство, от ищеца са направени разноски в
общ размер на 550 лв. /50 лв. – държавна такса, 200 лв. – депозит за вещо лице и 300 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение/. Съобразно уважената част от иска, на ищеца за
първа инстанция се дължат – 335,94 лв.
За въззивната инстанция, въззивникът е направил разноски в размер на 25 лв. –
заплатената държавна такса, а въззиваемата страна претендира юрисконсултско
възнаграждение от 450 лв., което по възражение на въззиваемата страна, съдът намира, че
следва да редуцира на 200 лв., предвид, че въззиваемата страна не се представлява в съдебно
заседание. Съобразно изхода на спора на въззивника се дължат – 15 лв., а на въззиваемата
страна – 78 лв.
След съдебна компенсация на ищеца ще се присъди сума в размер на 272,94 лева за
две инстанции, платима от ответника.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 646 /12.10.2020г., постановено по гр.д. № 18 047/2018г. на
Районен съд - Варна, 30 с-в, в ЧАСТТА, С КОЯТО са отхвърлени предявените от „СИС
Пропърти Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. “Сливница“ 189, представлявано от Ж. Н. К. – управител, срещу „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, адрес: гр.София 1504, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68,
искове с правно основание чл. 383 КЗ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
следните суми: 30,00 лв. без ДДС или 36 лв. с вкл. ДДС за демонтаж на мокет, частичен иск
от 291,00 лв. без ДДС или 349, 20 лв. с вкл. ДДС; 20,00 лв. без ДДС или 24лв. с вкл. ДДС за
демонтаж на PVC настилка и клик система, частичен иск от 197,10 лв. без ДДС или 236,52
лв. с вкл. ДДС; 80,00 лв. без ДДС или 96 лв. с вкл. ДДС за монтаж на мокет с цялостно
залепване към основата, частичен иск от 744,96 лв. без ДДС или 893,95 лв. с вкл. ДДС; 40,00
лв. без ДДС или 48 лв. с вкл. ДДС за монтаж на PVC настилка и клик система, частичен иск
от 328,50 лв. без ДДС или 394,20 лв. с вкл. ДДС; 71,67 лв. без ДДС или 86 лв. с вкл. ДДС за
боядисване двукратно с латекс по стени, вкл.полагане на грунд и китосване преди боя,
частичен иск от 770,00лв. без ДДС или 924 лв. с вкл. ДДС, както и в ЧАСТТА, С КОЯТО са
отхвърлени исковете за заплащане на сумите за доставка и монтаж на гипсокартон за размер
от 344,59 лв. без ДДС или 413,51 лв. с вкл. ДДС, като частичен иск от 4571,00 лв. без ДДС
12
или 5485,20 лв. с вкл. ДДС и за демонтаж на гипсокартон за размер от 50 лв. без ДДС или
60 лв. с вкл. ДДС, като частичен иск от 1960,00 лв. без ДДС или 2352 лв. с вкл. ДДС,
представляващи застрахователно обезщетение за поправка на щетите, нанесени на офис с
адрес: София, ул. „Жетварка“ 20 в резултат на настъпил застрахователен риск - проливен
дъжд, реализирал се на 18.06.2018 г., покрит по силата на имуществена застраховка
„Имущество за малък и среден бизнес“, сключена с ответника по силата на Полица №
0870170030002881, заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска
до окончателното изплащане на сумата, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, адрес: гр.София 1504,
бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, ДА ЗАПЛАТИ на „СИС Пропърти Инвест“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. “Сливница“ 189, следните
суми:
-36 лв. /тридесет и шест лева/, заявени като частичен иск от общата сума от 349,20
лв. /триста четиридесет и девет лева и двадесет стотинки/, дължими за извършен демонтаж
на мокет;
-24 лв. /двадесет и четири лева/, заявени като частичен иск от общата сума от
236,52 лв. /двеста тридесет и шест лева и петдесет стотинки/, дължими за демонтаж на PVC
настилка и клик система;
-96лв. /деветдесет и шест лева/, заявени като частичен иск от общата сума от
893,95 лв./осемстотин деветдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/, дължими за
монтаж на мокет с цялостно залепване към основата;
-48 лв. /четиридесет и осем лева/, заявени като частичен иск от общата сума от
394,20 лв. /триста деветдесет и четири лева и двадесет стотинки/, дължими за монтаж на
PVC настилка и клик система;
-413,51 лв. /четиристотин и тринадесет лева и петдесет и една стотинки/, заявени
като частичен иск от общата сума от 5485,20 лв. /пет хиляди четиристотин осемдесет и пет
лева и двадесет стотинки/, дължими за доставка и монтаж на гипсокартон;
-60 лв. /шестдесет лева/, заявени като частичен иск от общата сума от 2352лв. /две
хиляди триста петдесет и два лева/, дължими за демонтаж на гипсокартон;
- 86 лв. /осемдесет и шест лева/, заявени като частичен иск от общата сума от 924
лв. /деветстотин двадесет и четири лева/, дължими за боядисване двукратно с латекс по
стени, вкл.полагане на грунд и китосване преди боя;
всички, представляващи застрахователно обезщетение за поправка на щетите, нанесени на
офис с адрес: София, ул. „Жетварка“ 20 в резултат на настъпил застрахователен риск -
13
проливен дъжд, реализирал се на 18.06.2018 г., покрит по силата на имуществена
застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“, сключена с ответника по силата на
Полица № 0870170030002881, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването
на иска до окончателното изплащане на всяка от сумите, на основание чл. 405 от КЗ вр.
чл. 398 от КЗ вр. чл. 99 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 646 /12.10.2020г., постановено по гр.д. № 18
047/2018г. на Районен съд - Варна, 30 с-в в останалите му обжалвани части като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, адрес: гр.София 1504,
бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, ДА ЗАПЛАТИ на „СИС Пропърти Инвест“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. “Сливница“ 189, сумата от
272, 94 лв. /двеста седемдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/, разноски в
производството за две инстанции, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК и след съдебна
компенсация.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14