Р Е Ш Е Н И Е
№260105
гр. Пазарджик, 30.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на деветнадесети ноември…….....………………………
през две хиляди и двадесета година...............................
в състав:
Председател: МИНА
ТРЪНДЖИЕВА
Членове:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
АЛБЕНА ПАЛОВА
при секретаря
Галина Младенова.........…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова……….в. гр. дело № 741 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260034/04.09.2020 г., постановено по гр.д. №
1323/2020 г. Пазарджишкият районен съд е признал за незаконно и е отменил У.то на
Б.А.П., ЕГН **********,***,
извършено на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ, със Заповед № 01/04.06.2020 г.,
издадена от С.П.К., в качеството му на управител на „Селект Къмпани“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Братя
Миладинови“ № 3, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено поради
дисциплинарно У..
Осъдил е „Селект Къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Б.А.П.,
ЕГН **********, сумата от 600.00 лв. на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, представляваща
сторените от ищеца по делото разноски за процесуално представителство
Осъдил е „Селект Къмпани“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на РС – Пазарджик сумата от 50.00 лв. за
държавна такса.
Против така
постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от „Селект Къмпани“ ЕООД чрез
процесуалния пълномощник адв. Д. с изложени оплаквания за незаконосъобразност.
В жалбата се твърди, че обжлваното решение е неправилно и незаконосъобразно и изложените мотиви не кореспондират с
доказателствения материал. За да постанови своето решение първоинстанционният
съд кредитирал изцяло показанията на св.К.П. - съпруг на ищцата, без да отчете
явната му заинтересованост от изхода на делото и от противоречието между
показанията му и приложените по делото писмени доказателства. Според св.П.
работното място на ищцата било в месокомбината в с.В., същата е работила в офис
на ответното дружество в с.В., до който имало „на 100 % свободен достъп от
всички“ и макар, че според приложения към исковата молба трудов договор № 3/30.09.2013
г. заемала длъжността „Ръководител транспорт“, нямала комуникация с шофьорите
на фирмата и не знаела за поръчки и доставки. Тези показания на разпитания свидетел
били в пълно противоречие с показанията на друг разпитан по делото свидетел - И.С.,
който работел като портиер на входа на месокомбината в с.В.. Същият бил
категоричен, че на територията на месокомбината нямало офис на фирма „Селект
къмпани“. Според свидетелят достъпът до месокомбината не бил свободен и на
територията му не се допускал човек без пропуск и изрично разрешение. Според
св. С., който работел на портала на месокомбината от 4 години, за времето от
назначаването му на работа ищцата П. била идвала не повече от 3-4 пъти и то
само до фирмения магазин, откъдето пазарувала или до бензиноколонките, за да
зареди личния си автомобил. Свидетелят категорично отрекъл на територията на
месокомбинат В. да има офис на ответното дружество или нейни служители. В
съществуващата административна сграда с надпис „Орион Агроинвест“ той
категорично отрекъл да е виждал ищцата П. да влиза. Другият разпитан по делото
свидетел И.Б. заявил, че работи от 20 години като шофьор в ответното дружество и
потвърдил, че на територията на месокомбината нямало служители на фирма „Селект“.
Св.Б. заявил, че познава само визуално ищцата и не я е виждал на територията на
месокомбината.
Твърди, че в практиката на ВКС било прието, че преценката на тежестта
на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение
към извършеното дисциплинарно нарушение /виж решение по гр. д. №1102/04 г. на
III г. о. и решение по гр. д. №198/10 г. на IV г. о. на ВКС/, в това число
характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за цялостната дейност на работодателя както и липсата на самокритично
отношение към извършеното /виж решение № 2/26.02.2016 г., гр. д. №3546/15г. на
III г. о. на ВКС/, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението,
както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното
неизпълнение. Преценката по чл. 189 КТ била задължителна за наказващия орган и
нейното извършване било изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание. Дали същата е правилно извършена следвало да се установи от
съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор
относно законността на наложеното наказание съдът следвало да извърши съдебен
контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя.
Жалбоподателят счита, че ответникът при условията на пълно и главно
доказване доказал неявяването на работа на ищцата повече от два последователни
работни дни, които фактически били подробно описани в заповедта за У..
Искането е да се отмени решението изцяло като незаконосъобразно и
неправилно и се постанови друго такова, с което да се признае У.то за
законосъобразно. Претендират се разноски на двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Ц.
като пълномощник на ответницата с подробно изложени съображения. Счита, че
изводите на районния съд за незаконосъобразност на У.то са правилни. Заявява,
че след приключването на делото пред районния съд П. *** против свидетеля И.Б.
за лъжесвидетелстване. По делото не било спорно, че страните са се намирали в
трудово правоотношение. Спорен бил единствено въпросът дали то е прекратено по
инициатива на работника на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ или с
дисциплинарно У.. По делото било безспорно установено, че до знанието на
работодателя на 22.05.2020 г. било достигнало изявлението на работника, че
желае трудовото му правоотношение да бъде прекратено без предизвестие, което
означавало, че то е прекратено, считано от този момент. Искането е обжалваното
решение да бъде потвърдено с присъждане на разноските.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията,у изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в с.з. от страните и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против „Селект Къмпани“ ЕООД ищцата е твърдяла, че по силата на трудов договор № 3 от 30.09.2013 г. заемала длъжността „ръководител - транспорт“ в ответното дружество, с място на работа –месокомбинат в с. В., обл. Пазарджик. Твърдяла е, че на 21.05.2020 г. получила уведомление от работодателя, с което се искало от нея да даде писмено обяснение за неявяването си на работа, считано от 15.03.2030 г. П. заявила, че за посочения период не е отсъствала от работа, за което изготвила и предала на работодателя писмени обяснения. Едновременно с това изпратила до работодателя и заявление за едностранно прекратяване на трудовия договор без предизвестие на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ поради неизплащане на дължимото трудово възнаграждение. На 04.06.2020 г. работодателят издал Заповед № 1 от 04.06.2020 г., с която на П. било наложено дисциплинарно наказание „У.“. Тъй като считала, че трудовият й договор е следвало да бъде прекратен, считано от 22.05.2020 г., ищцата подала жалба в Инспекция по труда –гр. Пазарджик. Твърдяла е, че издадената заповед за У. била незаконосъобразна, немотивирана и необоснована, тъй като била нарушена процедурата по КТ за издаването й. Изложила е съображения в подкрепа на тези твърдения.
Искането е съдът да признае У.то за незаконно и да постанови отмяна на процесната заповед и на У.то. Предявен е в условията на евентуалност и иск по чл.344, ал.1,т.4 от КТ, като се иска да бъде изменено основанието за прекратяването на трудовото правоотношение между страните в трудовата книжка и същото да се счита прекратено по реда на чл.327,ал.1,т.2 от КТ. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковите претенции като неоснователни. Заявил е, че не е спорно, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 3/30.09.2013 г.. Счита, че заповедта, с която на ищцата било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, била мотивирана и законосъобразна, били пазени императивните разпоредби на закона относно налагането на наказанието. Твърди, че действително заповедта била подписана само от един от двамата управители на ответното дружество с оглед въведеното в страната извънредно положение и на основание чл.141 от ТЗ във вр. с чл.137, ал.7 от ТЗ.
По отношение на предявеният евентуален иск ответникът е твърдял, че същият е неоснователен, тъй като за ищеца липсвал правен интерес да иска поправка на основанието за У.то по реда на чл.344,ал.1,т.4 от КТ. Цитирал е съдебна практика. Твърденията на ищеца за неспазване на процедурата не отговаряли на истината, поради което предявените искове били неоснователни и като такива следвало да бъдат отхвърлени.
Установява се от доказателствата по делото, че между страните - Б.А.П., ЕГН ********** ***, и „Селект Къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, представлявано заедно от управителите С.П.К. и Г.Д.Б., е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 3/30.09.2013 г., като ищцата е заемала длъжността „ръководител - транспорт“ в ответното дружество, с място на работа - месокомбинат в с. В., обл. Пазарджик. Този факт не е бил спорен между страните пред първата инстанция и нещо повече, работодателят чрез своя процесуален пълномощник изрично е заявил в депозирания писмен отговор на исковата молба, че страните не спорят относно наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 3/30.09.2013 г. За пръв път съществуването на трудовото правоотношение е оспорено пред въззивния съд и то едва в откритото съдебно заседание, проведено на 19.11.2020 г., поради което настоящия съдебен състав приема, че това възражение е преклудирано с изтичане на срока по чл.131 от ГПК и не следва да се произнася по него като несвоевременно въведено в предмета на спора.
С уведомление от 20.05.2020 г., получено
от ищцата П. на 21.05.2020 г. чрез куриер, работодателят поискал от нея да даде писмено обяснение за неявяването си на работа,
считано от 15.03.2020 г. Още в деня на получаване на уведомлението -
21.05.2020 г. - П. на изготвила и изпратила уведомление до работодателя, с
което е заявила, че за периода от 15.03.2020 г. до 21.05.2020 г. не е
отсъствала от работното си място в Месокомбинат - с. В., обл. Пазарджик. Това
уведомление е било получено от работодателя на 22.05.2020 г. Едновременно с него
П. изпратила и заявление за едностранно прекратяване на трудовия договор без
предизвестие на основание чл.327,ал.1, т.2 от КТ поради неплащане на дължимото
й трудово възнаграждение за периода от месец ноември 2019 г. до месец май 2020 г.
включително, както и за месец юни 2019 г. Това заявление било получено от
работодателя на 22.05.2020 г., видно от приложената по делото обратна разписка.
На 29.05.2020 г. ищцата установила след извършена справка в ТД на НАП -
Пловдив, офис Пазарджик, че трудовият й договор е бил прекратен на 22.05.2020 г.,
за което е представила Удостоверение и справка за актуално състояние на
трудовите договори, издадени от ТД на НАП. На 02.06.2020 г. ищцата е подала
молба до работодателя да й бъде върната заверената трудова книжка, както и да й
бъде предоставен екземпляр от заповедта за прекратяване на трудовия договор,
която молба е получена от работодателя на 03.06.2020 г. На следващия ден –
04.06.2020 г., със Заповед № 01/04.06.2020 г. на един от управителите на ответното
дружество – С.К., на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ и чл.330, ал.2, т.6 от КТ на П. е наложено дисциплинарно наказание „У." за неявяването й на работното й място през
периода от 16.03.2020 г. до момента на издаване на заповедта, което
представлявало нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.187, ал.1,т.1 от КТ. Тази заповед е връчена на ищцата
на 08.06.2020 г.
Като доказателство по делото е приложен
Протокол от проведено на 13.03.2020 г. извънредно общо събрание на „Селект
Къмпани“ ЕООД, от което се установява, че е взето решение за времето на
действие на въведеното извънредно положение всички заповеди за прекратяване на
трудовите правоотношения да се подписват единствено от С.П.К.. Няма спор, че
процесната уволнителна заповед е подписана именно от този управител.
Видно от уведомително писмо с рег. № 10-06-08-525
от 07.08.2020 г. от Дирекция „Бюро по труда“- гр. Пазарджик, ищцата П. е била
регистрирана като безработна, считано от 22.06.2020г.
За изясняване на спора от фактическа
страна пред районния съд са били разпитани трима свидетели. От показанията на
свидетелят К.С. П. /съпруг на ищцата/ се установява, че мястото на работа на П.
било в Месокомбинат в с. В.. През релевантния период от време ищцата ходела
всеки ден на работа и съвестно изпълнявала служебните си задължения, но въпреки
това не й било изплащано дължимото трудово възнаграждение. Свидетелят заявява,
че фирмата била създадена като семейна от него и брат му, а там работели и
родителите им. От началото на пандемията обаче отношенията в семейството се
влошили и първо бил прекратен трудовият договор на майка му, а след това и на
съпругата му.
От показанията
на свидетеля И.Г.С., работник на „Орион инвест“, се установява, че познава П.,
но за 4 години я е виждал един или два пъти – отишла да пазарува от магазина.
Свидетелят не зная фирмата „Селект Къмпани“ да има офис в с. В.. Достъпът до
кланицата не бил свободен, а се влизало с пропуск. Магазинът бил вътре в
Месокомбината, но там се влизало само с разрешение на собственичката З. П..
От показанията
на св. И.Б.Б. се установява, че работи като „шофьор“ във фирма „Орион инвест“.
Същият превозва животни /свине/ от свинеферма, находяща се в с. А., до
кланицата в с. В., обл. Пазарджик. Св.Б. не е запознат дали на базата в с. В.
се помещават офиси на „Селект Къмпани“ ЕООД. Заявява, че не е виждал ищцата П.
в базата. Установява, че не стои постоянно в базата в с. В., а отива там, за да
натовари или разтовари стоката за около половин час дневно.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
В своята въззивна жалба
жалбоподателят е възразил против това, че районният съд бил ценил показанията
на свидетеля П., който бил заинтересуван от изхода на спора, тъй като бил
съпруг на ищцата, а не е ценил показанията на свидетелите С. иБ., които
несъмнено установили, че П. не е ходила на работа в Месокомбината в с.В., тъй
като там нямало офиси на „Селект Къмпани“ ЕООД.
Жалбоподателят е твърдял, че съдът трябва да прецени тежестта на извършените
нарушения въз основа на всички обстоятелства, имащи отношение към
дисциплинарното нарушение, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение, като тази преценка е
задължителна за наказващия орган. Съответно при съдебен спор следва да се
извърши контрол за законността на наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Други възражения против
първоинстанционното решение не са изложени.
В конкретния
случай съдът намира, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ с едностранно изявление на
работника - ищцата П., считано от 22.05.2020 г. Пред първата инстанция
безспорно е установено, че П. е изпратила до работодателя си изявление, че
желае трудовото й правоотношение да бъде прекратено без предизвестие поради
неплащане на трудовото й възнаграждение, като това изявление безспорно е
достигнало до знанието на работодателя на 22.05.2020 г. Съгласно чл.335, ал.2, т.3 от КТ трудовият договор се
прекратява писмено, като при прекратяване без предизвестие от която и да е от
страните това става от момента на получаването на писменото изявление за
прекратяването на договора. Разпоредбата
на чл. 335, ал. 2, т. 3
от КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в
зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на
трудовия договор. Следователно и едностранното писмено изявление на работника
за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ
води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение от момента на
получаването му от работодателя, независимо от това дали е налице посоченото в
изявлението на работника или служителя основание. В този случай издаването на
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение има само констативен
характер и от датата на връчването й /ако има такава/ не възникват права и
задължения, нито пък тази дата има значение за преценка за наличието на основанията,
поради които е прекратено правоотношението. Отнесено към настоящия казус, това
означава, че с достигане до знанието на работодателя на изявлението на ищеца за
разваляне на трудовото правоотношение, то следва да се счита прекратено от 22.05.2020
г. Доколкото това прекратяване не е било обжалвано от никоя от страните, то е
влязло в сила, поради което и същото трудово правоотношение не е можело да бъде
прекратено със заповед № 01/04.06.2020 г., тъй като към тази дата между
страните в процеса вече не е съществувало валидно трудово правоотношение.
До подобни изводи е стигнал и районният съд, но те не са били оспорени с въззивната жалба, поради което настоящата съдебна инстанция ги приема за безспорни. С оглед на това без правно значение е дали съдът е кредитирал или не показанията на свидетелите, разпитани пред районния съд, тъй като те биха имали значение за изясняване на спора дали ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина, даващо право на работодателя да я уволни дисциплинарно. Както обаче беше посочено по-горе, трудовото правоотношение между страните е прекратено преди издаване на заповедта за дисциплинарно У., поради което следва да се приеме, че свидетелските показания и на тримата свидетели са неотносими към спора.
Принципно правилни са разсъжденията на процесуалния пълномощник на жалбоподателя за това, че съдът е длъжен да извърши самостоятелна преценка за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението на трудовата дисциплина, но в случая такава преценка не следва да бъде извършена по изложените вече съображения.
При липсата на други оплаквания следва да се приеме, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на Б.П. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция в размер на 500 лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260034/04.09.2020 г., постановено по гр.д. №
1323/2020 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА
„Селект
Къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „Братя Миладинови“ № 3, представлявано заедно от управителите С.П.К.
и Г.Д.Б., да заплати на Б.А.П., ЕГН **********,***,
деловодни разноски за въззивна
инстанция в размер на 500 /петстотин/
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 03.12.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: