Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на девети
април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 6873 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 44021 от 18.02.2020 г., постановено по гр. д. № 63645/2019 г.,
по описа на СРС, І ГО, 41 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу Б.В.Б. установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във
вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, че последният
дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 748, 09 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 07.2016 г. –
м. 04.2018 г. до топлоснабден имот - апартамент № 54, находящ се в гр.София, ж. к. „Красна поляна“, бл.*****с аб. № 139882
и сумата от 27, 50 лв., представляваща
стойност на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2016 г. - 30.04.2018
г., ведно със законна лихва върху сумите,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК - 11.07.2019 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК на 21.07.2019 г. по ч. гр. д. № 39768/2019 г. по описа на CPC, I ГО, 41 състав. Искът за цената на доставена
топлинна енергия е отхвърлен за разликата над уважения размер от 748, 09 лв. до пълния предявен размер от 913, 57 лв. и за
периода от м.05.2015 г. до м.06.2016 г., а искът за цена на услуга дялово
разпределение е отхвърлен за разликата над уважения размер от 27, 50 лв. до пълния предявен размер от 28, 75 лв., както и
за м.06.2016 г. Изцяло
отхвърлени са и исковете с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за
сумата от 154, 56 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до 28.06.2019 г. върху
главницата за незаплатена топлинна енергия и за
сумата от 5, 02 лева обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава за периода от 30.07.2016 г. до
28.06.2019 г. върху главница за дялово разпределение. Ответникът е осъден да заплати на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 158, 63 лв. - разноски в исковото производство и 52, 88 лв. - разноски в заповедното производство.
Ищецът е осъден да заплати на адв. И.Д. от АК -
Кюстендил, на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.,
сумата от 90, 82 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство и 88, 50 лв. - разноски в заповедното производство. Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач „Б.“ ООД.
Срещу постановеното съдебно решение
в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от
ответника Б.В.Б.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорва
качеството си на потребител на топлинна енергия през исковия период. Счита, че
такъв е вещния ползвател на имота, предвид формираната константна съдебна
практика. В случая по делото не е доказано, че е вещен ползвател на процесния
имот. Счита, че районният съд неправилно го е осъдил за заплащане на сумите за
дялово разпределение след като ищецът не е доказал основанието си за тяхната
дължимост. С оглед на това не дължи тези суми, тъй като в производството по
делото ищецът не е установил да е водил дялово разпределение, а такова е водено
от фирма за дялово разпределение. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по настоящото
дело разноски, както и тези сторени в първоинстанционното производство.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.
Счита, че е проведено пълно и главно доказване по отношение на исковата му
претенция. Моли съда да отхвърли въззивната жалба, като му присъди направените
по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице – помагач на ищеца – „Б.“
ООД не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната
жалба.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 35, находящ се в гр. София, общ.
Илинден, ж. к. *****, аб. № 139882, като му дължи сумата от общо 1 101, 90 лв.,
от които: 913, 57 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г.; 154, 56 лв., представляваща
обезщетение за забава върху задължението за цена на доставена топлинна енергия
за периода от 14.09.2016 г. до 28.06.2019 г.; 28, 57 лв., представляваща цена
на услуга дялово разпределение за периода м.06.2016 г. – м.04.2018 г., както и 5,
02 лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на
услуга дялово разпределение за периода от 30.07.2016 г. до 28.06.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.07.2019 г. до окончателното плащане. Във връзка с подадено на 11.07.2019 г.
заявление, по ч. гр. д. № 39768/2019 г. по описа на СРС, 41 състав, е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която
в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Ищецът претендира
установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение,
както и сторените по делото разноски.
С разпореждане от 08.11.2019 г.,
СРС, 41 състав, констатирал, че депозираната пред него искова молба е
нередовна, поради което указал на ищеца в едноседмичен срок да обоснове правния
си интерес от претендиране на вземанията за имот с различен административен
адрес от този посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, както и от претендиране на сума за дялово разпределение и лихва
върху тази сума при твърдение, че през исковия период услугата топлинно
счетоводство е извършвана от „Бруната България” ООД. В същия срок да представи
доказателства за внесена по сметка на СРС, държавна такса в размер на 75 лв.,
както и доказателство под №5 от исковата молба с препис за ответника.
С молба от 20.11.2019 г., ищецът е уточнил,
че адресът, за който претендира вземания за неплатени суми на топлинна енергия
е: гр. София, ж.
к. „*****. Законовите основания за претенцията му за разпределение на топлинна
енергия и лихва за забава върху главницата произтичат от приетите и влезли в
сила Общи условия за клиенти на топлинна енергия за битови нужди – чл.32 и
чл.36 от ОУ, както и сключения договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по реда на чл.139в от ЗЕ. Сумата за дялово
разпределение е фактурирана от топлопреносното дружество в съответствие с
договорните задължения между него и фирмата за дялово разпределение. Позовал се
и на разпоредбата на чл.86 ЗЗД.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответникът оспорва предявените искове. Оспорва наличието на облигационни
отношения с ищеца за исковия период,тъй като не е собственик или носител на
вещно право на ползване на процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията за периода 01.05.2015 г. - 30.06.2016 г. Не оспорва
стойността на доставената до имота топлинна енергия. Оспорва дължимостта на
сумата за дялово разпределение, както и същата да е дължима на топлопреносното
дружество доколкото услугата е извършвана от трето лице. Оспорва и дължимостта
на лихви за забава, тъй като отсъстват данни за датата на публикуване на
дължимите суми на сайта на дружеството. Въз основа на изложеното моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
На 11.07.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е
депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б.В.Б., за сумата от 913, 57 лв. – главница за топлинна енергия и 28,
75 лв. – главница за дялово разпределение, както и 154, 56 лв. – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2016 г. – 28.06.2019
г. и 5, 02 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 30.07.2016 г. – 28.06.2019 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че
длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през периода от
м.05.2015 г. до м.04.2018 г., който период включва дължимата дума за
действително потребена топлинна енергия, отразена в Общи фактури №
**********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, апартамент № 54, находящ се в
гр. София, общ. Красна поляна, ж. к. „*****, аб. № 139882. Същият не е заплащал
дължимите месечни суми за топлинна енергия, стойността на изравнителните сметки
за процесния период, както и сумата за дялово разпределение за периода
м.06.2016 г. – м. 04.2018 г.
С разпореждане от 21.07.2019 г. по
ч. гр. д. № 39768/2019 г. по описа на СРС, 41 състав, съдът е постановил
исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. - държавна
такса и 50 лв. - възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е
депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената
заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът
е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 79, том LLLХVI, дело № 33783/93 от 28.12.1993 г., Л.Г.И.и В.Б.И.са дарили на синът си Б.В.Б.
следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 54, находящ се в гр. София,
ж. к. „*****, състоящ се от: стая, дневна, кухня и обслужващи помещения със
застроена площ от 59,69 кв.м., с принадлежащите избено помещение № 17, с
полезна площ 2,41 кв.м. с ид.части от общите части на сградата и 0,842 % ид.части
от правото на строеж върху мястото. С посочения нотариален акт дарителите Л.Г.И.и
В.Б.И.са си запазили пожизнено, вещното право на ползване и обитаване на
апартамента.
С молба - декларация от 22.01.2002 г. Б.В.Б. е поискал откриване на партида за имота на негово
име.
Представено е постановление за налагане на възбрана
от 15.07.2010 г. по изп. дело № 20108630400453/2010 г. на ЧСИ С.Х., рег. № 863
на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е наложил възбрана върху следния недвижим
имот: апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, собственост на Б.В.Б.,
за обезпечение вземането на взискателя „Софийска вода” ЕАД.
Съгласно
приложено удостоверение от 06.11.2012 г., издадено от „Географска информационна
система - София” ЕООД е
налице идентичност по отношение на старите адреси на
процесния топлоснабден имот – ул. „*****и ул. „*****и настоящия адрес на имота
в ж.к. „*****с вх.А, Б, В и Г.
Видно от представения протокол от
проведеното на 25.06., без посочена година, Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в гр.София, ж.к. *****, етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с „Б.“ ООД, което дружество да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В
този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си
са удостоверили горното решение.
Пред СРС е ангажиран договор № 312/08.07.2011
г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Б.“ ООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото са представени съобщение
към фактура № **********/31.07.2018 г. за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г.
на обща стойност 356,37 лв., съобщение към фактура № **********/31.07.2017 г.
за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. на обща стойност 299,80 лв., съобщение
към фактура № **********/31.07.2016 г. за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г.
на обща стойност 252,35 лв., извлечение от сметки за абонатен № 139882 за
периода м.06.2016 г. – м.04.2018 г. за топлинна енергия и дялово разпределение,
справка за помесечните задължения за топлинна енергия и изравнителни сметки на
всеки отоплителен сезон през исковия период на обща стойност от 1101, 90 лв. ,
35 бр. съобщения към фактури за абоната за отопление и топла вода от „Т.С.“ ЕАД
за процесния имот за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г., както и 3 бр. индивидуални
справки за отопление и топла вода от фирмата за дялово разпределение „Б.“ ООД за
периодите 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и
м.05.2015 г. – м.04.2016 г., извършен отчет за същия абонатен номер на
01.07.2018 г., 01.06.2017 г. и 18.06.2016 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и
с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
„клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ,
действаща след 17.02.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В случая от представения по делото нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 79, том LLLХVI, дело № 33783/93 от 28.12.1993
г., обсъден по – горе, Л.Г.И.и В.Б.И.са дарили на синът си Б.В.Б. процесния
недвижим имот. В нотариалния акт е обективирано, че вещното право на ползване
върху имота е останало пожизнено в патримониума на прехвърлителите Л.Г.И.и В.Б.И.,
които са трети за спора лица. По делото не се твърди и съответно не се
установява вещното право на ползване да е прекратено през разглеждания период.
При учредено вещно право на ползване титулярът на това право ползва вещта и
извлича ползите от същата, като на основание чл.57, ал.1 ЗС той е длъжен да
плаща разноските свързани с нейното ползване. Заплащането на доставената в
топлоснабдения имот топлинна енергия представлява разход, произтичащ от
ползването на този имот. Ответникът притежава т. нар. „гола собственост” и
докато съществува правото на ползване на третите лица, той не би могъл да
упражнява правомощието да ползва вещта. Ето защо при наличие на учредено вещно
право на ползване по отношение на процесния топлофициран имот, разноските за
ползването на имота, включително и за консумираната топлинна енергия, са в
тежест на вещния ползвател.
По изложените съображения се налага
изводът, че за исковия период ответникът не е надлежно пасивно материално –
правно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове, доколкото няма
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим
имот, поради което същите се явяват неоснователни.
Този извод не се променя от факта, че ответникът е депозирал на
22.01.2002 г. молба – декларация до директора на ТР „Земляне“ за откриване на
партида за процесния топлоснабден имон.
С горепосоченото ТР № 2/2017 г. от
17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са
дадени задължителни разяснения, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т.
2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата
на чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл.9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Тези разяснения се отнасят за хипотезата на трето лице, различно от
собственика и вещния ползвател, което ползва имота на договорно основание –
със съгласието на собственика/вещния ползвател и е в договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие, за доказване на което би могло да послужи
откриването на индивидуална партида на негово име при топлопреносното
дружество, какъвто не е разглежданият случай. Извън посочената хипотеза,
законът не придава на откриването на партида за имота значението на
правопораждащ факт за възникването на облигационно правоотношение с
топлопреносното предприятие. Същевременно вещният ползвател на топлоснабдения
имот е подразбиран клиент на топлинна енергия за битови нужди по силата на
чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно дадените с цитираното тълкувателно решение разяснения.
За наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия е
ирелевантно обстоятелството кое конкретно лице реално упражнява фактическа
власт върху топлоснабдения имот. С оглед на това следва да се приеме, че депозирането
на заявление - декларация за откриване на партида от лице, различно от
ползвател на договорно основание, е ирелевантно за облигационното правоотношение
между съсобственика на топлоснабдения имот и ищцовото дружество, а има значение
единствено за воденото от ищеца счетоводство и начина на отразяване в същото на
формираните за съответния период задължения.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции не съвпадат, решението в обжалваната част следва да се отмени, като искът в тази му
част следва да се отхвърли.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38,ал.2 ЗАдв. във вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
в полза на процесуалният представител на жалбоподателя – адв. И.Д. от АК – гр.
Кюстендил, следва да се присъди сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство,
по силата на договор за правна защита и съдействие от 16.03.2020 г. и в
съответствие с чл.9, ал.1 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Обжалваното решение следва да се
отмени и в частта, с която в тежест на ответника е възложена сумата от 158, 63
лв.– сторени по делото разноски в исковото производство и сумата от 52, 88 лв.–
сторени разноски в заповедното производство.
В полза на пълномощника на ответника
– адв. И.Д. от АК – гр. Кюстендил за оказаната безплатна правна помощ съгласно
договор за правна защита и съдействие от 29.08.2019 г. следва да се присъди
сумата от сумата от още 309, 18 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в исковото производство, на основание договор за правна
защита и съдействие от 16.12.2019 г.
Тъй като присъденото с обжалваното
съдебно решение адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
заповедното производство надвишава дължимото възнаграждение в размер на 50 лв.,
то не е налице основание за присъждане на такова възнаграждение. Дейността по попълване на бланката за
възражение може да се отнесе към чл.6, т.5 – за изготвяне на други молби, за
което минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 50 лв.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът по жалбата следва да заплати по сметка
на Софийски градски съд и сумата от 25 лв., представляваща държавна такса за
въззивно обжалване.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 44021/18.02.2020 г., постановено по гр. д.
№ 63645/2019 г. по описа на СРС, І
ГО, 41 състав, В ЧАСТТА, с която е
признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес ***,
срещу Б.В.Б., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ, че Б.В.Б., ЕГН **********
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, сумата от 748, 09 (седемстотин четиридесет и осем лева и девет стотинки) лева,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
месец 07.2016 г. - месец 04.2018 г. до топлоснабден имот - апартамент № 54,
находящ се в гр.София, ж.к. „Красна поляна“, бл.*****с аб. № 139882 и сумата от
27, 50 (двадесет и седем лева и
петдесет стотинки) лева, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода 01.07.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно със законна лихва
върху сумите от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК - 11.07.2019
г., до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК на 21.07.2019 г. по ч. гр. д. № 39768/2019 г. по описа на CPC, I ГО, 41
състав; както и В ЧАСТТА, с която Б.В.Б.,
ЕГН **********, е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 158, 63
(сто петдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки) лв. – сторени по делото
разноски в исковото производството, както и сумата от 52, 88 (петдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки) лв. –
сторени разноски в заповедното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес
***, срещу Б.В.Б., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. И.Г.Д.,
съответно с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ
и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД – за признаване за установено, че Б.В.Б.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, сумата от 748, 09 (седемстотин четиридесет и осем лева и девет стотинки)
лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода месец 07.2016 г. - месец 04.2018 г. до топлоснабден имот - апартамент №
54, находящ се в гр.София, ж.к. „Красна поляна“, бл.*****с аб. № 139882, както
и че дължи сумата от 27, 50 (двадесет и седем лева и
петдесет стотинки) лева, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода 01.07.2016 г. - 30.04.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на
21.07.2019 г. по ч. гр. д. № 39768/2019
г. по описа на CPC, I ГО, 41 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес ***, да заплати на
адв. И.Г.Д. от АК - гр. Кюстендил, с адрес гр. София, ул. „*****, сумата от която
300 (триста) лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38,ал.2 ЗАдв. във вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес ***, да заплати на
адв. И.Г.Д. от АК-гр.Кюстендил, с адрес ***, сумата от още 309, 18 (триста и девет лева и осемнадесет стотинки ) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38,ал.2 ЗАдв. във вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото
производство пред СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 25 (двадесет и пет) лева,
представляваща държавна такса за разглеждане на въззивната жалба в настоящото
производство.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на ищеца: „Б.“ ООД, ЕИК *****, с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на съдия Петър Сантиров, изразено при постановяване на Решение по гр. д. № 6873/2020 г. на СГС, ІІ- „Е“състав;
Не
споделям становището на мнозинството от въззивния състав, което приема, че ответникът Б.В.Б.
не е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ.
Действително съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната
правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за домакинството си. В този смисъл купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество. Ето защо и съобразно цитираната нормативна уредба, възникването на
облигационно правоотношение не е въз основа на индивидуален договор, а възниква
по силата на закона и е свързано с притежавано вещно право на собственост или
вещно право на ползване. Но посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ лица „потребители на
топлинна енергия” не изключват възможността за възникване на правоотношение и
по силата на общите правила на ЗЗД. В случая по делото е представена Молба-декларацията от 22.01.2002 г., подписана
от ответника Б.В.Б. – „гол собственик“ на процесния недвижим имот, до който
ищецът е доставял топлинна енергия, която не е била надлежно оспорена от
ответника, и която по своето правно естество представлява предложение (оферта)
за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като
е приел това заявление, входирал го е при себе си, открил е партида по
абонаментен абонатен № 139882 и е
доставил топлинна енергия до процесния апартамент, находящ се в гр. София, ж.к.
„Красна поляна“, бл. 16В, вх. Б, ет. 8, ап. 54, ищцовото
дружество е приело предложението на Б. за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия, в който смисъл са и правните съображения изложени в т. 1 на
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения считам, че
ответникът Б.В.Б. е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ.
СЪДИЯ:
ПЕТЪР САНТИРОВ