Определение по дело №428/2019 на Окръжен съд - Сливен

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 02.09.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ

                                                              мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 428 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение за прекратяване на производство поради липса на местна подсъдност и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че определението е  незаконосъобразно, тъй като съдът е приложил неправилно разпоредбата н ачл. 390 ал. 1 от ГПК, вместо дерогиращата я норма на чл. 390 ал. 4 от ГПК, която урежда специална подсъдност в хипотезата на поискано обезпечение на бъдещ иск чрез спиране не изпълнение. Счита, че в случая родово компетентният съд да се произнесе по молбата му е именно НзРС, тъй като мястото на изпълнение, посочено в запорното съобщение е „Гленком“ ЕООД, гр. Нова Загора.

Поради това моли въззивния съд да отмени определението и върне делото на същия съд за произнасяне по същество на исканата съдебна защита.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, с оглед което следва да бъде уважена.

Районен съд Нова Загора е бил сезиран с искане за допускане обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск, като поисканата обезпечителна мярка е „спиране на изпълнението“ по образуваното срещу молителя изп.д. № 20198690400205 на ЧСИ рег. № 869 и район на действие Окръжен съд, гр. Стара Загора.

При това положение приложение безусловно намира разпоредбата на чл. 390 ал. 4 от ГПК, която урежда изрично местната подсъдност за отправяне на искането до съответния родово компетентен съд – и тя е на съда по мястото на изпълнението.

Районният съд е отказал да разгледа молбата, прекратил е делото пред себе си и е постановил изпращането му по компетентност на РС-Гълъбово, като се е позовал на нормата на чл. 390 ал. 1 от ГПК – регламентиращ общата местна подсъдност на искане за обезпечение на бъдещ иск – по постоянния адрес на молителя-бъдещ ищец.

Така, като не е съобразил спецификата на производството, обусловена от конкретната поискана обезпечителна мярка, която активира действието на изключващата общото правило разпоредба на чл. 390 ал. 4 пр. 1 от ГПК, съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено.

Тъй като първоначалната преценка дали един спор е подсъден нему, извършва /когато това се прави служебно, както в случая/ сезираният съд, в настоящото производство горната инстанция не може да стори това вместо него, а само да констатира, че извършената такава не е правилна и да върне делото на НзРС с указания да извърши преценката, като вземе предвид вида на обезпечението, което се иска и приложи нормата на чл. 390 ал. 4 пр. 1 от ГПК касателно местната подсъдност с оглед мястото на изпълнението.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ определение № 554 от 20.08.2019 г. по гр. д. № 1317/19г. на НзРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА гр. д. № 1317/19г. по описа на НзРС на районен съд – Нова Загора за прилагане на разпоредбата на чл. 390 ал. 4 пр. 1 от ГПК.

 

Определението  не подлежи на  касационно обжалване.

 

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: