Р Е Ш
Е Н И Е № 22
гр. Сливен, 20.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря С. В., като
разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 617 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от ДЗИ Общо застраховане ЕАД гр. София, ЕИК *********
със седалище гр. София и съдебен адрес *** – ищец в първоинстанционното
производство против Решение № 267/27.09.2019 г. по гр.д.№ 377/2019 г. на Районен съд Нова Загора, с което К.И.С.,, ЕГН
**********,*** е осъден да заплати на
ДЗИ Общо застраховане сумата от 13000 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за ПТП, извършено от С. на 21.09.2012 г., когато при управление на
лек автомобил Форд Транзит с ДКН СТ 0253 АТ, след употреба на алкохол и без
свидетелство за управление на МПС, при неспазване на правилата за движение по
пътищата, станал причина за настъпването на пътно-транспортно произшествие,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, като до пълния
претендиран размер от 19 250 лв., искът е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С решението, С. е осъден да
заплати на ДЗИ Общо застраховане ЕАД
сумата от 1242,60 лв. съдебно-деловодни разноски, а ДЗИ Общо застраховане ЕАД е
осъдено да заплати на С. сумата от 360,39 лв. съразмерна част от разноските на
ответника, с отхвърлената част от иска.
Решението се обжалва само в
отхвърлителната част като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Въззивникът – ищец в
първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения
от НЗРС акт на следното: сочи се, че съдът неправилно не се е съобразил с
определения от комисията при застрахователя размер на обезщетението и е нарушил
принципа на справедливост. Навеждат се доводи за неправилна оценка на
доказателствата, а именно това че пострадалият е претърпял повече болки и
страдания, отколкото е приел съда. Не били съобразени както икономическите
условия в страната, така и възрастта на пострадалия и стандарта на живот,
силният стрес, болките и периода на възстановяване.
Въвежда се оплакването, че съдът не е мотивирал защо
намалява определеното от комисията обезщетение.
Моли, да се отмени решението
в обжалваната част и да се уважи ищовата претенция в пълен размер.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба, в който въззиваемият К.И.С. счита
решението за правилно и законосъобразно. Подчертава, че определеното от
застрахователя обезщетение е силно завишено и не е обвързващо за него, тъй като
е платено в резултат на споразумение между застрахователя и пострадалото лице,
в което въззиваемия не е бил страна. Навеждат се доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат, които не са били отчетени при определяне на размера на
обезщетението от застрахователя. Счита че обезщетението определено от съда е
правилно.
С жалбата и отговора не са
направени доказателствени искания.
В с.з., въззивникът ДЗИ Общо застраховане ЕАД
гр. София, ЕИК ********* със седалище гр. София и съдебен адрес *** се
представлява от адв. Д.И. - преупълномощен от
редовно упълномощения процесуален представител по чл. 32 т. 1 от ГПК на
дружеството – адв. М.В.. Моли да се уважи въззивната жалба, като се уважи
претенцията в пълен размер поради основанията изложени във въззивната жалба. Прави искане за разноски. И представя списък.
Въззиваемата страна - К.И.С.,
ЕГН **********,***, въпреки редовното му призоваване не се явява и не се
представлява.
Пред настоящата инстанция не
се събраха допълнителни доказателства.
Въззивният
съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка
на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното
съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на контролиращата инстанция счита, че
формираната от Районния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал,
и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея.
Тъй като доказателствата са
правилно анализирани и оценени, то не следва да се преповтаря техния анализ.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, настоящия състав на СлОС прави следните правни изводи:
Правилно първоинстанционният
съд е квалифицирал предявената претенция по чл. 274, ал. 1, т.1 и ал. 2 от КЗ
(отм.) вр. с чл. 500, ал. 1 т.1 и ал. 2 от КЗ, а именно суброгаторен осъдителен
иск против делинквента, от застраховател претендиращ престирано по извънсъдебно
споразумение обезщетение за неимуществени вреди в размер на 19250 лв.,
причинени на пострадалото лице – С. А. Й., при настъпило на
21.09.2012 г. ПТП при управление на лек автомобил Форд с ДКН СТ 0253 АТ по път SLV
3021, км. 0+400. Обезщетението е било дължимо по сключен договор за застраховка
с К.И.С., който причинил вредата след употреба на алкохол и без свидетелство за
управление на МПС.
За да бъде уважен регресният
иск с правно основание 274, ал. 1, т.1 и ал. 2 от КЗ (отм.) вр. с чл. 500, ал.
1 т.1 и ал. 2 от КЗ, следва да се докажат пълно и главно фактите, пораждащи
суброгационното му право, а именно настъпил деликт – застрахователно събитие с
пряката му причинна връзка с претърпените неимуществени вреди, съществуването
на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника и прекия причинител на вредите, извършено от ищеца плащане на
обезщетение в размер платен от застрахователя, както и основанията за
възникването на регресната отговорност и твърдени от ищеца – употреба на алкохол
и/или липса на валидно СУМПС.
В случая не се спори, а и се
установява от представените по делото писмени доказателства, наличието на
валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
ищцовото дружество и причинителя на вредата, настоящ въззиваем, който е бил в
сила към момента на настъпване на процесното ПТП. От изготвената по делото и
неоспорена съдебно-медицинска експертиза се установява наличието на следните
травматични увреждания по лицето Симеон Атанасов Йорданов: Счупване на лява
ключична кост в близост до ставата ѝ с гръдната кост, без значителна
дислокация на костните фрагменти което трайно затруднило движенията на горен
ляв крайник за срок от 1,5-2 месеца; контузия на дясната тазобедрена става с
изразена болезненост; охлузване на кожата и натъртване на меките тъкани в
областта на дясната длан с размери 2-3/4-5 см.; масивно лентовидно охлузване на
кожата на дясната поясна област с размери 4-5/18-20 см с болезнен отток на
меките тъкани; болезненост на лява хълбочна и лява колянна област, които
увреждания представляват временно разстройство на здравето неопасно за живота,
лекуват се симптоматично в домашни условия за 10-15-20 дни.
Протекло е амбулаторно
домашно консервативно лечение, чрез мека превръзка тип осморка, компреси, обезболяващи
медикаменти. Няма данни за по-продължително лечение, настъпили усложнения или
остатъчни неблагоприятни явления.
Безспорна е и причинно
следствената връзка между причиненото от К.И.С. ПТП и настъпилите увреждания.
Подписаното споразумение и одобрено от съда по НОХД 22/2013 г. на НЗ РС на
основание чл. 300 от ГПК обвързва съдът по останалите елементи на деликта, а
именно противоправно деяние и вина.
Доказано се явява и
постигнатото извънсъдебно споразумение между въззивника и пострадалото лице,
както и изплащането на определения в споразумението размер на обезщетението за
получените при процесното ПТП вреди от Симеон Атанасов Йорданов, а именно
19 250 лв.
Основанието за търсене на
отговорност от причинителя на вредата на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ (отм.), е безспорно, доколкото
фактите на употребата на алкохол и липсата на право за управление на МПС, са
съставомерни елементи на престъплението, за което е одобрено споразумението по
НОХД 22/2013 г. на НЗ РС, което има последици на влязла в сила присъда.
Единственият спорен момент е относно
определения от съда размер на неимуществените вреди – болки и страдания
претърпени от пострадалия и несъобразяването му с определеното от
застрахователя обезщетение.
Видно от писмените
доказателства въззивникът е постигнал споразумение с пострадалото лице за
обезщетение в размер на 19 250 лв. Тази сума била изведена от комисия на
застрахователя, която оценила телесните повреди на Симеон Йорданов и в резултат
на извършените оценки определила този размер. Същият е определен без участието
на делинквента.
На първо място съдът следва
да се съгласи с първата инстанция, че постигнатото между пострадалия и
застрахователя споразумение за размера на обезщетението не обвързва
делинквента, нито като правна сделка, тъй като той не е страна по него, нито
със сила на присъдено нещо, тъй като същото не е одобрено като спогодба в
гражданското дело, в което последният е бил привлечен като трето лице помагач.
Изводите направени от нарочна комисия при въззивника и залегнали в
споразумението не обвързват и съда. Първоинстанционният съд правилно е
изследвал въпроса за справедлив размер за обезщетяване на претърпените болки и
страдания. Настоящата инстанция счита, че определеният размер от 13 000
лв. съответства на интензитета на нараняванията, възстановителния период и
претърпените негативни усещания от пострадалия. Определеното от съда
обезщетение в размер на повече от 21 минимални работни заплати не е
недостатъчно, да обезщети счупването на ключичната кост, охлузванията и
натъртванията на пострадалото лице, които се възстановяват без остатък за 2
месеца при амбулаторно лечение. Не се доказаха настъпили изключителни болки,
неудобства или период на възстановяване по-дълъг от обичайния. Настоящата
инстанция счита, че въпреки оскъдните данни за стандарта на живот на
пострадалото лице, отчитайки превозването му с ППС с животинска тяга и
пенсионната му възраст (65 г.) определеното от първата инстанция обезщетение в
размер на 13 000 лв. отговарят както на икономическите условия в страната,
така и на възможността след увреждането пострадалият да възстанови, ако не и да
повиши, стандарта си на живот.
Поради гореизложеното съдът,
счита че въззвината и насрещната въззивна жалби следва да се оставят без
уважение и решението да се потвърди изцяло.
Право на разноски възниква
за въззиваемата страна, която не претендира и не доказва такива.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА против Решение № 267/27.09.2019 г. по гр.д.№ 377/2019
г. на Районен съд Нова Загора, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.