№ 292/23.05.2018
г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти
състав, в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Ницова
при секретаря Л***
като разгледа докладваното от
съдия Ницова адм.д. № 214 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 от АПК
във връзка с чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от И.Г.И. ***, против заповед за
задържане на лице рег. № 294зз- 35/03.04.2018 г., издадена от Е*** В*** И*** –
разузнавач в група ”КП” при РУ Лом, ОД на МВР Монтана, с която „на основание чл. 72, ал.1, т.1
от ЗМВР, за лицето има данни, че е извършил престъпление по смисъла
на чл.216, ал.1 от НК..”, е заповядано за срок от 24 часа задържане на И.Г.И..
Жалбоподателят, иска от съда да постанови решение, с което
да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Оспорва заповедта, излага
доводи, че фактите послужили за задържането му не са изяснени и няма основание
за задържането му. Посоченото в
заповедта не отговаря на истината, не е ясно защо е задържан. При задържането
му не се му обяснили нищо конкретно. Оспорената в настоящото производство
заповед е незаконосъобразна като издадена съществено нарушение на
административно производствените правила и в противоречие с материалния закон.
В допълнение към това развива подробни доводи за други факти и обстоятелства,
за които представя два тома „факти“. Прави искане да бъде отменена заповедта за
задържане.
Ответникът - органът издал оспорвания акт Е*** В*** И*** –
разузнавач в група ”КП” при РУ Лом, ОД на МВР Монтана, излага доводи в подкрепа
на издадената заповед, като твърди необходимост от оперативни действия, намира
жалбата за неоснователна. Предвид което смята, че заповедта е законосъобразно
издадена.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните
и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
С атакуваната заповед рег.№ 294зз-35/03.04.2018 г., изд. от полицейски орган, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за срок от 24 часа И.Г.И. е бил задържан на 03.04.2018 г., в помещение за временно задържане на РУ Лом. Задържането е отбелязано като направено в 21.30 часа на 03.04.2018 г., а лицето е освободено в 21.10 часа на 04.04.2018 г.
Като мотив на заповедта е посочено само, че задържането на И.Г.И. е заповядано от Е*** В*** И*** – разузнавач в група ”КП” при РУ Лом, ОД на МВР Монтана на „основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на лице за което има данни, че е извършил престъпление по смисъла на чл.216, ал.1 от НК..“/л. 16 и 41 от делото/. Съгласно
съдържанието на заповедта, на задържаното лице са разяснения правата по чл. 72, ал. 3-5 от ЗМВР. Лицето е подписало и декларация/приложение № 1 към чл.14, ал.2/, като отказало да попълни т.2 и т.4 от същата/л.18-19 и л.45-46 от делото/. На И.Г.И.
е извършен и личен
обиск, за което е съставен съответен протокол за обиск на лице, в който е
отбелязано, че в лицето са намерени
вещи, подробно посочени, за които лицето
заявила, че са негови/л.20-21 и л.42 и 44 от делото/.
На 16.04.2018 г. И.Г.И. е оспорил е оспорил законността на заповедта за
задържане, като жалбата е постъпила в Административен съд Монтана на 20.04.2018
г.
С разпореждане на съда от 23.04.2018 г. от административния орган е изискана административната преписка/ л.25 от делото/.
В изпълнение на което по делото е постъпило писмо УРИ 294000-4802/26.04.2018
г., подписано от началник РУ Лом, с приложени писмени доказателства във връзка
издаването на оспорения индивидуален административен акт/ л.40-48 от делото/. С
определение от 02.05.2018 г., съдът е дал
указания на страните относно доказателствената тежест за всяка от тях/л.51 от
делото/.
Жалбата е подадена от лице, чиито интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт, пред компетентния да я разгледа съд, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната й допустимост за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е и основателна.
След служебно извършената проверка съдът намира, че
оспореният административен акт, като издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР,
съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.1 от ЗМВР, е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната
му компетентност.
Същата е обаче незаконосъобразна, тъй като е немотивирана и издадена без да са посочени и доказани основанията за задържане на жалбоподателя.
Видно от доказателствата по делото в оспорената заповед /в частта предвидена за фактически и правни основания за задържането на лицето/ е посочено единствено, че се издава на основание "чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на лице за което има данни, че е извършило престъпление по чл.216, ал.1 от НК“. Следователно, заповедта сочи единствено правното основание за задържането, но не съдържа каквито и да е фактически основания, нито препраща към друг акт, в който тези фактически констатации са изложени.
Представените към преписката доказателства са такива
съставени все след момента на самото задържане и в тях също не се съдържа
информация за фактите, въз основа на които е предприета спорната ПАМ.
Съгласно изричната норма на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, в заповедта за задържане следва да са посочени фактическите и правни основания за задържането. Цитирането на приложимата правна норма - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени тези изисквания на закона. Законовото основание по смисъла на цитираната като приложима норма е за лицето да има данни за извършено престъпление, каквото в обжалваната заповед не е отбелязано. На практика в заповедта липсват каквито и да е било фактически основания за издаването й. Въпреки дадените изрични указания с определение от съда, не са представени доказателства и в с.з. не са изложени ф
актически основание за издаване на административния акт, а те не могат да бъдат заместени с позоваването само на правна норма - чл. 216, ал.1 от НК, особено след като в процесната заповед, а и в цялата документация, представена като преписка във връзка с нея, липсват каквито и да е доказателства за законосъобразно извършване на принуда спрямо физическо лице, а именно за наличие на данни за извършено от него престъпление по смисъла на цитирания текст от НК. Посочената правна норма на чл.216, ал.1 от НК „Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години“, предвижда две изпълнителни деяния унищожи или повреди, като в конкретния случай въобще не е посочено за какво деяние има данни.
В тази връзка следва да се посочи, че в съдебното заседание
ответникът твърди, че практически задържането е било извършено законосъобразно,
но без да са налице никакви доказателства за тези твърдения.
Следователно, липсата на описани в заповедта фактически
основания за издаването й, съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и е основание за нейната отмяна.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице когато има
достатъчно данни за извършено престъпление. Понятието "данни" по
смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по чл. 207, ал.1 от НПК са с различно съдържание. В този смисъл, за да бъде образувано
досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно
данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено
престъпление независимо от обстоятелството дали то е образувано срещу конкретно
лице или срещу неизвестен извършител.
В случая, при доказателствена тежест за ответника, и
наличието на достатъчно данни за извършено престъпление към момента на
прилагане на ПАМ не е доказано.
На следващо място, безспорно е, че целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен
начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго
престъпление или да осуети наказателно преследване /чрез заличаване на улики,
местопрестъпление и т.н./, като за всеки конкретен случай на задържане данните
следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на
административния орган издател на акта, което в процесния случай не е извършено
и не е обоснована и необходимостта от задържането. Така, не е обосновано
издадената заповед по чл. 72, ал. 1, т.
1 ЗМВР в случая да допринася за постигане на посочените цели и
съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от
свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на
принудителните административни мерки по смисъла на чл. 22 от ЗАНН.
По изложените мотиви, съдът намира приложената ПАМ спрямо
жалбоподателя за незаконосъобразна, което налага отмяна на заповедта за
прилагането й.
Неотносими към предмета на настоящето дело са всички
въпроси извън този за законността на задържането, поради което навежданите
доводи за други факти и обстоятелства, съдът не обсъжда. След като ПАМ е
незаконосъобразна е ясно, че нейното изпълнение също е такова.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че жалбата е основателна, поради което атакуваната заповед следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
В производството не е направено
искане за заплащане на разноски.
Предвид изложеното, съдът
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 2940зз-35/03.04.2018
г., издадена от Е*** В*** И*** – разузнавач в група ”КП” при РУ Лом, ОД на МВР
Монтана, с която на „ основание чл. 72, ал.1, т.1
от ЗМВР на лице за което има данни, че е извършило престъпление по
смисъла на чл.216, ал.1 от НК“, е заповядано за срок от 24 часа задържане на И.Г.И..
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
Административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия: