№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, Първо отделение, Трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря К.К. и с участието на прокурора от Варненска окръжна прокуратура Силвиян И., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 4010/2014 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от ДОПК.
Образувано е по жалба от „Плавекс“ ООД – гр. Варна ЕИК ****, срещу Ревизионен акт № *********/01.09.2014 година на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 706/28.11.2014 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди 12.2007 – 07.2008 година включително вследствие констатации за неосъществени декларирани вътреобщностни доставки на стоки на стойност 1 623 301,63 лева към SC Agro delta prod SRL, дружество, регистрирано в Румъния, VAT RO1718358, както и констатации за липса на реално получени доставки на стоки от „Лимекс тойс“ ООД, ЕИК *********, „М. 19“ ЕООД, ЕИК ********* и „Милки груп“ ЕООД, ЕИК *********.
В жалбата се твърди, че изводите на органите по приходите са в противоречие с установените в ревизионното производство факти, доколкото са извършени проверки на предходните доставчици и на транспортните дружества, и са изпълнени всички изисквания за признаване на правото на данъчен кредит по получените доставки. Жалбоподателят посочва още, че част от ревизираните периоди са били предмет на проверка във връзка с възстановяване на данъчен кредит, и макар че това не е пречка за установяване на задължения за същите периоди с ревизионен акт, новите изводи не почиват на нови доказателства, различни от представените при проверката. Във връзка с ВОД дружеството счита, че е доказано както транспортирането, така и предаването на стоките, предмет на доставките, установено е разплащането и наличието на посочените стоки, поради което изводът на органите по приходите, че стоките са реализирани на територията на страната, е необоснован. Жалбоподателят претендира отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в производството - Директорът на Дирекция „ОДОП” – гр. Варна при ЦУ на НАП чрез процесуален представител излага доводи за неоснователност на жалбата. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че са доказани както извършването на ВОД, така и получените доставки от дружествата, издали процесните фактури. Пледира за уважаване на жалбата.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания,
доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
156, ал. 1 от ДОПК от лице с правен интерес – адресат на обжалвания ревизионен акт.
Жалбата е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Предмет на
обжалване е Ревизионен акт № *********/01.09.2014
година на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение №
706/28.11.2014 година на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на „Плавекс“ ЕООД са
установени задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди
12.2007 – 07.2008 година.
При ревизията е
установено, че през ревизираните периоди дружеството е упражнило правото си на данъчен кредит чрез включването в
дневниците за покупки и в справките-декларации фактури от следните доставчици:
„Милки груп“ ЕООД по фактури с предмет какао на прах, кокосови
стърготини, кокосово масло и палмово масло, подробно описани на стр. 9 от РД,
от които
За д.п. 01.2008
година
Четири фактури с данъчна основа общо
152 000 лева и ДДС 30 400 лева
За
д.п. 05.2005 година
Осем фактури с данъчна основа общо
241 460,60 лева и ДДС 48 292,12 лева
За
д.п. 06.2008 година
Десет фактури с данъчна основа общо
350 000 лева и ДДС 70 000 лева,
За
д.п. 07.2008 година
Десет фактури с данъчна основа
360 000 лева и ДДС 72 000 лева.
Извършена
е насрещна проверка на „Милки груп“ ЕООД, при която е установено, че данъчните
документи са отразени в дневниците за продажби и в справките-декларации,
дружеството е регистрирано по ЗДДС през периода на издаване на фактурите. Не са
представени договори за покупко-продажбата, разплащанията са по банкова сметка,
***, които са в трудови отношения с издателя „Милки груп“ ЕООД, а не с вносителя
„Плавекс“ ЕООД. Плащания са отчетени за част от общата сума на доставките. Съгласно
декларация от издателя на фактурите, стоките са превозвани от „Плавекс“ ЕООД.
Като предходни доставчици са посочени „Денис 03“ ЕООД и „Евромилк 07“ ЕООД по
конкретно цитирани фактури и справки за стоков поток на стр. 928 и 929 от
преписката. Не е установено мястото на приемане и предаване на стоките.
Констатирано е несъответствие в счетоводните записвания на издателя на
фактурите по отношение на плащане по банкова сметка ***.01.2008 година.
За установяване на обстоятелствата
относно договореностите между страните, приемането и предаването на стоките,
съхранението, товаренето и транспорта, както и други данни, от които да се
направи извод за реалността на доставките по фактурите, са извършени насрещни
проверки на предходните доставчици „Денис 03“ ЕООД и „Евромилк 07“ ЕООД.
Исканията за представяне на документи и писмени обяснения са връчени по реда на
чл. 32 от ДОПК и в указания срок не са получени доказателства относно
доставките. Предвид това, органите по приходите са приели, че събраните
доказателства относно получаване на родово определените стоки, предмет на
фактурите, не установяват безспорно прехвърлянето на собствеността върху тях,
при което е налице относителна симулация – доставката не е извършена от
посоченото във фактурата лице, а от трето лице, следователно получателят е
знаел или не е било възможно да не е знаел, че участва в привидна доставка. Тъй
като не са безспорно установени наличието на данъчно събитие по смисъла на чл.
25 от ЗДДС и изискуемост на данъка, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС органите
по приходите са приели, че данъкът е неправомерно начислен и за него
жалбоподателят няма право на данъчен кредит.
„М. 19“ ЕООД
За
д.п. 03.2008 година
ДФ № 223/31.03.2008 г. с предмет
„Нескафе 3 в 1“ кутии, ДО 145 680,48 лв. и ДДС 29 136,09 лв.,
За
д.п. 04.2008 година
ДФ № 254/18.04.2008 година с предмет
„Нескафе 3 в 1“ кутии, ДО 145 680,48 лева и ДДС 29 136,09 лева.
При насрещната проверка на дружеството,
издало фактурите, искането за представяне на документи и писмени обяснения е
връчено по реда на чл. 32 от ДОПК и доказателства във връзка с доставките не са
представени. От страна на ревизираното лице са представени фактурите, както и
касови бонове за извършено плащане по фактурите в брой. Като предходен
доставчик е установен търговеца „BoNo – B.N.“ - Словакия, VAT SK ********, като при справка във VIES системата е констатирано, че търговецът не е
декларирал ВОД към „М. 19“ ЕООД. Тъй като не са представени доказателства
относно съществени елементи на доставките, органите по приходите са приели, че
не е доказано прехвърлянето на стоките, наличието на данъчно събитие и
изискуемостта на данъка и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС са приели, че за
ревизираното лице не е налице право на данъчен кредит по посочените две
фактури.
През
ревизираните периоди са декларирани и вътреобщностни
доставки в полза на SC Agro delta prod SRL, VAT RO ********, както следва:
Фактура № 9/20.12.2007 година за
детски играчки на стойност 86 000 лева,
Фактура № 10/18.01.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 40 000 лева,
Фактура № 11/21.01.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 40 000 лева,
Фактура № 12/24.01.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 40 000 лева,
Фактура № 13/30.01.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 40 000 лева,
Фактура № 14.21.02.2008 година за
детски играчки на стойност 77 938,95 лева,
Фактура № 15/31.03.2008 година за
Нескафе 3 в 1 на стойност 152 951,04 лева,
Фактура № 16/18.04.2008 година за
Нескафе 3 в 1 на стойност 152 951,04 лева,
Фактура № 17/08.05.2008 година за
кокосови стърготини на стойност 40 247,50 лева,
Фактура № 18/12.05.2008 година за
какао на стойност 40 653,50 лева,
Фактура № 19/17.05.2008 година за
кокосово масло 20 т на стойност 27 000 лева,
Фактура № 20/19.05.2008 година за
кокосово масло 20 т на стойност 35 559,60 лева,
Фактура № 21/23.05.2008 година за
кокосово масло 20 т на стойност 36 000 лева,
Фактура № 22/26.05.2008 година за
кокосово масло 20 т на стойност 36 000 лева,
Фактура № 23/28.05.2008 година за
кокосови стърготини 20 т на стойност 40 000 лева,
Фактура № 24/03.06.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 36 400 лева,
Фактура № 25/05.06.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 36 400 лева,
Фактура №26/06.06.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 36 400 лева,
Фактура № 27/10.06.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 36 400 лева,
Фактура № 28/11.06.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 36 400 лева,
Фактура № 29/17.06.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 36 400 лева,
Фактура № 30/20.06.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 36 400 лева,
Фактура № 31/21.06.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 36 400 лева,
Фактура № 32/24.06.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 36 400 лева,
Фактура № 33/30.06.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 36 400 лева,
Фактура № 34/04.07.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 37 400 лева,
Фактура № 35/09.07.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 37 400 лева,
Фактура № 36/11.07.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 37 400 лева,
Фактура № 37/15.07.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 37 400 лева,
Фактура № 38/11.07.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 37 400 лева,
Фактура № 39/21.07.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 37 400 лева,
Фактура № 40/22.07.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 37 400 лева,
Фактура № 41/24.07.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 37 400 лева,
Фактура № 42/29.07.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 37 400 лева,
Фактура № 43/30.07.2008 година за
палмово масло 20 т на стойност 37 400 лева.
Стоковият
поток по тези фактури е подробно описан на стр. 935-937 от преписката. Общата стойност на фактурираните стоки е
1 623 301,63 лева. От събраните при ревизията доказателства е
установено, че част от разплащанията в размер на 1 249 301,63 лева са
извършени в брой от SC Agro delta prod SRL, за
което „Плавекс“ ЕООД е издало фискални касови бонове, и от своя страна
„Плавекс“ ЕООД се е разчело с доставчиците си в брой, като покупките и
продажбите са извършени на една и съща дата. Представени са протоколи за
потвърждение за получаването на стоките в Румъния от датата на съответните
фактури. Дружеството, посочено като получател, не е намерено на адреса на
регистрация при проверката, извършена от румънската данъчна администрация, за
която е върнат отговор по протокол SCAC
E_BG_RO_20080905_001294_001870 (л.
348 от преписката).
Извършени
са проверки на посочените от ревизираното лице транспортни фирми – ЕТ „Кастория
– П. П.“, което според представените документи е извършило превоза на стоките
през д.п. 12.2007 – 04.2008 година, и F & S
logistika – Expeditive SRL – Румъния, VAT **********, посочено
като превозвач на стоките по фактурите от 05.2008 до 07.2008 година включително.
Резултатите от образуваната процедура за обмен на информация с румънската
данъчна администрация са посочили, че дружеството е дало писмени обяснения, че
не е извършвало транспорт на стоки от „Плавекс“ ЕООД към SC Agro delta prod SRL,
няма търговски взаимоотношения с тези дружества. По отношение на данъчен период
09.2008 година е изпратено второ запитване във връзка с транспорта от F & S logistika – Expeditive SRL, на което е получен отговор, че печатът върху CMR не е на неговата фирма и подписът не е негов,
превозно средство с номера на регистрационните табели в CMR принадлежи на фирмата,
но не може да превозва такъв тип стоки, дружеството е в несъстоятелност от
22.10.2009 година. Исканите при насрещната проверка документи и писмени
обяснения от ЕТ „Кастория – П. П.“ не са представени. Предвид това, органите по
приходите са приели, че декларираните от „Плавекс“ ЕООД доставки към SC Agro delta prod SRL не
отговарят на изискванията към ВОД и спрямо тях не може да бъде приложена нулева
ставка, тъй като не са събрани достатъчно доказателства за получаване на
стоката от румънското дружество, за фактическото напускане на стоките на
територията на България и транспортирането им до Румъния. Поради това,
доставките са приети за облагаеми на общо основание и съгласно чл. 66, чл. 82,
ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС на „Плавекс“ ЕООД е начислен данък върху данъчната
основа по фактурите в размер на 17 200 лева за д.п. 12.2007 година,
32 000 лева за д.п. 01.2008 година, 15 587,79 лева за д.п. 02.2008
година, 30 590,21 лева за д.п. 03.2008 година, 30 590,21 лева за д.п.
04.2008 година, 51 092,12 лева за д.п. 05.2008 година, 72 800 лева за
д.п. 06.2008 година и 74 800 лева за д.п. 07.2008 година.
С
възражението срещу ревизионния доклад не са представени документи. С жалбата по
чл. 152 от ДОПК е изискано прилагането към преписката на актовете за прихващане
и възстановяване, издадени на дружеството за данъчни периоди 12.2007 – 04.2008
година включително. В хода на производството пред решаващия орган, в изпълнение
на правомощията му по чл. 155, ал. 3 от ДОПК е поискано представяне на
доказателства във връзка с транспортните услуги от ЕТ „Кастория – П. П.“.
Искането е изпратено по пощата и връчено на Людмила Петрова (в неясно качество)
на 07.11.2014 година, като до постановяване на решението на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – 28.11.2014 година не са представени доказателства. Събрани са
справки относно регистрирани трудови договори за периодите на извършване на
транспортните услуги. Установено е, че има назначени лица по трудови
правоотношения, декларирани са собствени транспортни средства. Липсват други
данни, относими към транспорта на стоките.
В
хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя са събрани данни за
ДДС регистрацията на предходните доставчици на „М. 19“ ЕООД - „BoNo – B.N.“ – Словакия и Vena Sp. Z o.o. – Полша,
активна към датата на представените фактури към „М. 19“ ЕООД. Събрани са актове
за прихващане и възстановяване, относими към д.п. 12.2007, 01, 02 и 03.2008
година. В констатациите в актовете е отразено обстоятелството, че дружеството
не притежава търговски обекти на територията на Варна. Представени и приети от
съда са лиценз на F & S logistika – Expeditive SRL за международен автомобилен превоз на стоки,
преводи на фактурите и придружаващите документи от „BoNo
– B.N.“ – Словакия и Vena Sp. Z o.o.
Представени са и доказателства за липса на заведени срещу жалбоподателя
административни, граждански и търговски дела, както и свидетелство за съдимост
на управителката.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Производството, в което е издаден обжалвания ревизионен акт е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № 801141/19.06.2008 година, с обхват задълженията на дружеството за ДДС за данъчни периоди 10.2007 – 05.2008 година включително, данък по чл. 194, 195 и 204 и корпоративен данък по ЗКПО за 2007 година. Срокът за завършване на ревизията е определен на 3 месеца от връчването на ЗВР (04.07.2008 година). Със ЗВР № 801478/12.08.2008 година в обхвата на ревизията са включени и задълженията за ДДС за д.п. 06.2008 година, а със ЗВР № 801616/22.08.2008 година – и за д.п. 07.2008 година. Със Заповед № 1300/17.09.2008 година ревизионното производство е спряно заради образуваните две процедури по обмен на информация между компетентните органи на България и Румъния. Производството е възобновено със Заповед № 900035/07.01.2009 година, със срок за завършване 23.01.2009 година, и отново е спряно със Заповед № 1501/21.01.2009 година на основание чл. 34, ал. 2 от ДОПК. Ревизионното производство е възобновено със Заповед № 1304437-В/17.10.2013 година, със срок за завършване 17.01.2014 година. Заповедите за възлагане на ревизия и за движението на ревизионното производство са издадени от компетентни органи, оправомощен съгласно Заповед № Д-18/04.01.2008 година и Д-635/09.05.2013 година на Директора на ТД на НАП – гр. Варна. Ревизионният доклад е издаден в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, вр. пар. 23 от ПЗР на ЗИДДОПК, ДВ бр. 40/2012 година. Ревизионният акт, предмет на контрол в настоящото производство, е издаден при спазване на предписанията на закона относно форма и съдържание от компетентен орган, оправомощен със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1304439/31.01.2014 година, съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в редакцията му преди измененията, обнародвани в ДВ бр. 82/2012 година, вр. пар. 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, ДВ бр. 82/2012 година. Решението, с което е потвърден ревизионния акт в обжалваната част, е издадено от компетентен орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.
Не се твърдят, и при
служебната проверка не се установяват допуснати съществени процесуални
нарушения в ревизионното производство, от естество да наложат отмяна на
ревизионния акт само на това основание.
Твърденията
на жалбоподателя в едната си част са за неправилно установени задължения по
ЗДДС вследствие неправилен извод за липса на осъществени ВОД по смисъла на чл.
7, ал. 1 от ЗДДС - доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на
доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията
на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е
данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за
целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53 от ЗДДС /в редакцията
му към ДВ бр. бр. 113 от 2007 година, действала към ревизирания период/,
вътреобщностните доставки по чл. 7 са облагаеми с нулева ставка на данъка, като
извършването на вътреобщностната доставка се удостоверява с документи,
определени в правилника за прилагане на закона. Чл. 45 от ППЗДДС /в редакцията
му към ДВ бр. 16 от 2007 година, в сила към ревизираните периоди/ въвежда като изисквания
за доказване на ВОД доставчикът да притежава документ за доставката – фактура, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС
в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на
получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена
доставката, както и документи, доказващи изпращането или транспортирането на
стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
Видът и съдържанието на документа, доказващ изпращането или транспортирането на
стоките от територията на страната до територията на друга държава членка са в
зависимост от това кой извършва транспорта, съответно транспортен документ или
писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице,
удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но
е извършен от трето лице; или транспортен документ или писмено потвърждение от
получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са
получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен
от доставчика; или писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че
стоките са пристигнали на територията на друга държава членка - когато
транспортът е извършен от получателя.
В производството липсва спор, че посоченото като получател дружество SC Agro delta prod SRL е било регистрирано за целите на ДДС към момента на издаване на фактурите за доставките. Спорни са обстоятелствата относно транспортирането и получаването на стоките на територията на Румъния.
От ревизираното лице са дадени обяснения (л. 311 от преписката) само за доставките през м. 06.2008 година, според които движението на стоката е от Варна за Констанца, с шосеен превоз, организиран от получателя на стоката и за негова сметка, извършен от румънска фирма, като са получени копия от CMR и по електронна поща – потвърждения за получаване на стоката в Румъния. Съгласно декларация относно дейността на дружеството-жалбоподател (л. 310 от преписката), дружеството не стопанисва търговски обекти.
Други обяснения във връзка с обстоятелствата относно местонахождението на стоките, предназначени за ВОД, товаренето, предаването и транспортирането им, не са дадени.
Във
връзка с получателя на ВОД са представени договор за наем от 01.02.2008 година
на хале в гр. Констанца, удостоверения за регистрация на дружеството,
удостоверение за регистрация по ДДС, уведомление за образувано производство за
обявяване в юридически фалит от 30.10.2008 година.
Към документите, отнасящи се до фактурите за доставка на стоки към SC Agro delta prod SRL са представени международни товарителници CMR, които за фактурите от м. 12.2007 година до 04.2008 година са издадени от ЕТ „Кастория – П. П.“ – гр. Варна, а за фактурите от м. 05.2008 до 07.2008 година – от F & S logistika – Expeditive SRL – Румъния. В товарителниците са попълнени графи 24 за получаване на стоката – с подпис и печат на SC Agro delta prod SRL, място на получаване Констанца и дата, съответстваща на датата на фактурата. Представени са и едностранно подписани от „Плавекс“ ООД опаковъчни листи.
Представеният двустранно подписан договор за покупко-продажба от 30.04.2008 година (л. 325 и сл.) се отнася до част от стоките по фактурите за ВОД – за количества 40 000 кг кокосови стърготини, 20 000 кг какао, 80 000 кг кокосово масло и 500 000 кг палмово масло. В него липсват изрични данни за лицето, което осигурява транспорта, но от чл. 10 може да се направи извод, че транспортът се организира от купувача и е за негова сметка, а натоварването на автомобилите е за сметка на продавача.
Данни и твърдения относно условията на доставка на останалите стоки по фактурите за ВОД – детски играчки и Нескафе 3 в 1, не са представени и направени. На запитването по линия на международното сътрудничество от румънската данъчна администрация, във връзка с превозвача F & S logistika – Expeditive SRL, в отговора е посочено, че след проверка в дружеството е установено, че то не извършва никаква транспортна дейност за Agro delta prod SRL, няма никакви търговски взаимоотношения между „Плавекс“ ООД, Agro delta prod SRL и F & S logistika – Expeditive SRL, че проверяваната фирма не извършва транспорт на стоки от „Плавекс“ ООД към Agro delta prod SRL. Съдът кредитира това доказателство като опровергаващо твърденията на жалбоподателя за осъществяване на транспорта и предаването на стоките на територията на Румъния. Формулярът за обмен на информация по линия на административното сътрудничество в областта на ДДС представлява официален документ, съставен от държавен орган в кръга на предоставените му правомощия. Съдържащите се в него данни, преценени съвкупно с липсата на всякакви обяснения и доказателства относно начина и мястото на натоварване и предаване на стоките на превозвача, предвид безспорно установения факт, че дружеството няма обект на територията на гр. Варна, а транспортът е извършен от Варна до Констанца, създават обосновано съмнение във верността на отразените в товарителниците данни, и по-конкретно физическото изнасяне на стоките и предаването им на получателя, които са предвидени в правната норма като юридически факт, с който се свързва определянето на една доставка като ВОД. Доколкото не може безспорно да се установи изпълнението на второто условие на чл. 45 от ППЗДДС вр. чл. 53 от ЗДДС за извършването на ВОД – че стоките са били предадени надлежно на F & S logistika – Expeditive SRL, на което е възложено транспортирането, нито получаването на стоките на територията на друга държава членка на ЕС, правилен се явява изводът на органите по приходите, че стоките, които не са налични към датата на ревизията, са били предмет на доставки, облагаеми на общо основание, поради което за тях се дължи ДДС съобразно чл. 66, чл. 82, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС.
Положението е различно по отношение на фактурите за ВОД, за които са представени ЧМР от превозвача ЕТ „Кастория – П. П.“. Съгласно събраните в ревизионното производство доказателства, към момента на твърдяния превоз търговецът разполага със собствени транспортни средства (включително тези, посочени в товарителниците), както и с назначени по трудов договор служители – шофьори на товарни автомобили, и е имал възможност да извърши транспортирането на стоките. Предвид надлежно оформените товарителници от лице, разполагащо с необходимите ресурси за извършване на транспортната услуга, в тежест на органите по приходите е било да оспорят представените товарителници по отношение на тяхното съдържание или автентичност, което не е направено. В хода на ревизионното производство, предвид обстоятелството, че превозвачът е местно лице, са могли да бъдат събрани доказателства, които да оборват отразените в ЧМР факти, било по отношение на конкретните транспортни средства, водачите, възлагането, разчитането с товародателя и други, но това не е направено. Събраните при административния контрол доказателства относно наличието на транспортни средства и кадрови ресурси не са коментирани, като изводът за липса на предоставена транспортна услуга е обоснован единствено с непредоставянето от страна на превозвача на исканите при насрещната проверка документи и обяснения.
Съдът отбелязва, че съгласно данните от товарителниците, издадени от ЕТ „Кастория – П. П.“, част от стоките са натоварени от гр. София, което съответства на седалището на предходните доставчици на стоките, предмет на ВОД – съответно „Лимекс тойс“ ЕООД за детските играчки, правото на данъчен кредит за които е признато, „М. 19“ ЕООД за Нескафе 3в1, а останалата част – палмово масло – от гр. Варна, където според твърденията на предходния доставчик „Милки груп“ ЕООД, същото разполага със склад.
Освен по съображенията за липса на доказателства, оборващи редовно оформените товарителници от страна на превозвача ЕТ „Кастория – П. П.“, съдът намира, че жалбата следва да бъде уважена на още едно основание по отношение на фактурите за ВОД, издадени през данъчни периоди 12.2007 – 04.2008 година. В хода на съдебното производство са изискани неприложените в ревизионната преписка актове за прихващане и възстановяване, относими за данъчни периоди 12.2007, 01, 02, 03 и 04.2008 година. Видно от констатациите в актовете, VIN номерът на контрагента на жалбоподателя е валиден, и данъчнозадълженото лице притежава документите, доказващи ВОД към Румъния, което е дало основание да бъде извършено възстановяване на ДДС.
В хода на ревизията са изпратени искания за обмен на информация по чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1798/2003 до румънските данъчни органи по отношение на Agro delta prod SRL относно сделките, като са поискани данни относно разплащанията в брой в български лева на територията на България на обща равностойност 638 757,78 евро, за адресите, на които са били доставени стоките, за потвърждаване на придобиванията и правилното им деклариране, за превозвача и плащанията. В отговор е посочено, че фирмата не е открита на декларирания адрес, на отправената покана няма отговор, като всички национални източници за получаване на информация са изчерпани.
Съдът
съобрази, че съгласно т. 1 от диспозитива на Решение на Съда на Европейския
съюз от 009.10.2014 година по дело С-492/13, не е допустимо данъчната администрация на държава
членка да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от
данък върху добавената стойност във връзка с вътреобщностна доставка, […]
при положение че
доказателствата, обосноваващи правото на освобождаване, представени от
доставчика в подкрепа на декларацията му, са в съответствие със списъка с
документи, които следва да бъдат представени на тази администрация, предвиден в
националното право, и тези доказателства първоначално са били приети от
посочената администрация като обосноваващи доказателства. Действително съгласно
редакцията на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, действаща към момента на издаване на
посочените АПВ, издаването на предходен акт за прихващане и възстановяване не е
пречка задълженията за данъка да бъдат установявани чрез извършване на ревизия.
Въпреки това, същите документи, представени в производството по издаване на
АПВ, са били приети като доказателство за извършените вътреобщностни доставки
без възражения от страна на данъчната администрация. Поради това, и при липса
на приведени от данъчните органи твърдения и доказателства за измама, за която
жалбоподателят да е знаел и не би могъл да не знае, в противоречие с принципа
на правна сигурност е въз основа на същите, приети в производството по
прихващане и възстановяване доказателства, в ревизионното производство да бъде
постановено, че те не доказват извършването на ВОД.
Предвид гореизложеното, съдът
приема, че са представени необходимите доказателства за декларираните от
жалбоподателя вътреобщностни доставки за данъчните периоди 12.2007, 01, 02, 03
и 04.2008 година, поради което установените във връзка с тях данъчни задължения
следва да бъдат отменени.
По отношение на отказаното право на данъчен кредит, съдът намира жалбата за неоснователна. Не се установява безспорно прехвърлянето на собствеността върху фактурираните от „Милки груп“ ЕООД и „М. 19“ ЕООД стоки. Във връзка с получените доставки, от страна на издателя на фактурите „М. 19“ ЕООД са представени митнически декларации за внесени от „М. 19“ ЕООД стоки, счетоводни регистри, фактури за заплатен наем, фактури за покупките от „BoNo – B.N.“ и Vena Sp. Z o.o., потвърждения за получаване на стоките, и опаковъчен лист с отбелязан превозвач, на когото е предаден товара. В ревизионното производство е събран препис от влезлия в сила ревизионен акт на „М. 19“ ЕООД, отнасящ се до данъчните задължения на дружеството за ДДС за периода 11.2007 – 11.2008 година. Ревизията е протекла по реда на чл. 122 от ДОПК, като документи и писмени обяснения не са представени. Извършени са насрещни проверки на дружествата, от които „М. 19“ ЕООД е декларирало получени стоки, включително BoNo – B.N.“ и Vena Sp. Z o.o., за покупките от които дружеството не е представило документи съгласно изискванията на чл. 114 от ЗДДС, поради което е отказано правото на данъчен кредит по декларираните ВОП, за които органите по приходите са приели, че са несъществуващи.
Във връзка с получените доставки, от
страна на „Милки груп“ ООД при ревизията са представени фактури, счетоводни
регистри, оборотна ведомост. В декларация, представляващата дружеството е
посочила, че то разполага със складово помещение под наем в гр. Варна, кв.
„Аспарухово“, дружеството има кадрови и технически потенциал, за което
представя ведомости за заплати, плащането е по банков път, а транспортът е бил
осигурен и за сметка на купувача. Към фактурите от „Милки груп“ ООД са
представени приемо-предавателни протоколи, подписани от двете страни,
аналогични протоколи са представени във връзка с предходните доставки към
фактурите от „Д. 03“ ЕООД и „Евромилк 07“ ЕООД. От протоколите не може да се
установи мястото на предаване на стоките от страна на предходните доставчици.
От банковите бордера се установява, че сумите по фактурите не са преведени по
банков път, а са внесени в брой по банковата сметка на „Милки груп“ ЕООД от
служители на същото дружество. Във връзка с предходните доставки са направени
насрещни проверки на „Евромилк 07“ ЕООД и „Денис 03“ ЕООД, при които не са
представени документи и писмени обяснения. Към ревизионната преписка е
приобщено копие от влезлия в сила ревизионен акт и ревизионния доклад на „Денис
03“ ЕООД, отнасящ се до периодите, през които са издадени фактурите по
предходните доставки. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, като
доказателства не са представени. Извършени са насрещни проверки на
контрагентите по дневниците за покупки, които също не са открити на
декларираните адреси и не са представили изискваните документи във връзка с
доставките и от документите в данъчните досиета на фирмите не може да се
установи действителното осъществяване на доставките.
Освен
че не е доказан произхода на стоката, предвид констатациите в ревизионните
актове на доставчика „М. 19“ ЕООД и предходните доставчици на „Милки груп“
ЕООД, липсват всякакви други доказателства относно съхранението,
транспортирането, предаването на стоките, които да обосноват извод за
действителното настъпване на данъчно събитие. За доказване на прехвърлянето на
собствеността или правото на разпореждане върху стоките, предмет на фактурите,
са представени единствено фактурите с отразено място на сделката гр. София, и
приемо-предавателни протоколи, подписани от двете страни, без данни за мястото
и начина на предаване. Като частни писмени документи, представени от страната,
която цели доказване на благоприятни за себе си обстоятелства, тези
приемо-предавателни протоколи не могат да бъдат приети като безспорно
доказателство относно прехвърлянето на собствеността, без да бъдат обсъдени в
съвкупност с останалите доказателства във връзка с доставките. Предмет на
фактурите са продукти за пряка консумация или влагане в хранителни производства,
поради което за същите би следвало да са налице санитарни сертификати, данни за
партида и производител, срок на годност, изисквания към условията на съхранение
и други. Такива документи, съпътстващи доставките, не са представени, липсват и
всякакви други документални следи относно съществуването и движението на
посочените във фактурите стоки в действителността, освен фактурите и
приемо-предавателните протоколи.
Видно от актовете за прихващане и възстановяване, относими за част от ревизираните периоди, дружеството-жалбоподател не разполага със склад, магазин или друг обект на територията на гр. Варна. Мястото на предаване на стоките от „М. 19“ ЕООД не може да бъде установено. Според обясненията на „Милки груп“ ЕООД, стоките са предадени във Варна, а транспортът е осигурен от купувача. Данни за договорени, фактурирани, платени транспортни услуги от страна на жалбоподателя обаче липсват. Липсват договори с евентуални уговорки за транзитна продажба. За стоките, фактурирани от „М. 19“ ЕООД, обяснения във връзка със съхранението, предаването и транспорта им не са дадени както от жалбоподателя, така и от доставчика. Неизяснено е обстоятелството къде са съхранявани и къде са получени стоките. Доказателства за извършено плащане в брой (както е посочено във фактурите) в полза на „М. 19“ ЕООД не са представени, а вноските на суми в банковата сметка на „Милки груп“ ЕООД са направени от името на жалбоподателя, но от служители на „Милки груп“ ЕООД. Поради това не може да бъде установено действителното извършване на облагаема доставка с предмет фактурираните стоки от издателя на фактурите в полза на жалбоподателя. Тъй като основание за издаване на фактурите не е доказано, същите правилно са счетени от органите по приходите за издадени неправомерно и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за жалбоподателя не е възникнало право на данъчен кредит по тях.
Ето
защо по отношение на всички посочени по-горе фактури и доставчици, съдът
намира, че отказът на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на жалбоподателя да
бъде признато право на данъчен кредит за неправомерно
начисления данък, е основателен и законосъобразен, поради което жалбата в тази част следва да се
отхвърли. Макар
дружеството-жалбоподател да твърди, че стоките, получени по тези фактури, са
предмет на ВОД, част от които се приемат за извършени с настоящото решение,
това не означава автоматично, че за тях е налице право на данъчен кредит, тъй
като за тази цел те следва да са получени по облагаеми доставки и доставени
именно от лицата, издали фактурите.
Предвид резултата от производството
(отмяна на ревизионния акт за установените на основание недоказани ВОД
задължения за ДДС за 17 200 лева за д.п. 12.2007 година, 32 000 лева
за д.п. 01.2008 година, 15 587,79 лева за д.п. 02.2008 година, 30 590,21
лева за д.п. 03.2008 година и 30 590,21 лева за д.п. 04.2008 година и
съответните им лихви), и общия материален интерес от производството в размер на
891 898,71 лева, разпределението на разноските следва да бъде извършено
при пропорция 75,73 % за ответника и 24,27 % за жалбоподателя. При претендирани
от жалбоподателя разноски в размер на 14 250 лева и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 година в размер на
11 448,99 лева, съответно на жалбоподателя се следват 3 458,48 лева,
а на ответника – 8 670,32 лева, като след компенсация, на последния следва
да бъде присъдена сумата 5 211,84 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № *********/01.09.2014 година на орган по приходите
при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 706/28.11.2014 година на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна
при ЦУ на НАП, в частта му, с която в тежест на „Плавекс“
ООД – гр. Варна, ЕИК ****, са установени
задължения за ДДС в размер на 17 200 лева за д.п. 12.2007 година, 32 000
лева за д.п. 01.2008 година, 15 587,79 лева за д.п. 02.2008 година,
30 590,21 лева за д.п. 03.2008 година и 30 590,21 лева за д.п.
04.2008 година и съответните им лихви, във връзка с вътреобщностни
доставки в полза на SC Agro delta prod SRL, VAT RO ********, по фактура № 9/20.12.2007 година на стойност 86 000 лева,
фактура № 10/18.01.2008 година на стойност 40 000 лева, фактура №
11/21.01.2008 година на стойност 40 000 лева, фактура № 12/24.01.2008
година на стойност 40 000 лева, фактура № 13/30.01.2008 година на стойност
40 000 лева, фактура № 14.21.02.2008 година на стойност 77 938,95
лева, фактура № 15/31.03.2008 година на стойност 152 951,04 лева и фактура
№ 16/18.04.2008 година на стойност 152 951,04 лева,
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част жалбата на „Плавекс“ ООД –
гр. Варна,
ЕИК ****
срещу Ревизионен акт № *********/01.09.2014 година на
орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение №
706/28.11.2014 година на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Плавекс“ ООД – гр. Варна, ЕИК ****, да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчноосигурителна
практика” – гр. Варна при ЦУ на НАП сумата 5 211,84 (Пет хиляди двеста и единадесет цяло
и осемдесет и четири ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.