Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. С., 21.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното
заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14342 по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.А.С.,
с която е предявен срещу Д.З. АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.)
за сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт по чл.45 ЗЗД, осъществен на 19.08.2015 г. от лице, застраховано по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника. Ищецът претендира и законната лихва от
датата на деликта и всички разноски по делото.
Ищцата
твърди, че е пострадала от произшествие, причинено от водач, застрахован при
ответника. Претендира неимуществените вреди от травматичните увреждания,
настъпили от застрахователното събитие.
Ответникът
оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”, но оспорва деликта, размера на
претендираните вреди, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Със споразумение от 20.02.2017 г. по
НОХД №1892 по описа за 2016 г. на РС – Дупница, Я.И.Ц. е признат за виновен в
това, че на 19.08.2015 г. на пътя от гр. Сапарева баня към к.к. Паничище, при
управление на МПС – автобус „Рено Мастер”, с рег. № ******, поради нарушение на
чл.20, ал.2 ЗДвП - при движение с несъобразена скорост загубил управлението на
превозното средство, в резултат на което то напуснало пътя, ударило се в
бетонна стена, преобърнало се и паднало по таван, с което по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на М.А.С., изразяваща се в счупване на лява
раменна кост, дясна лопатка, дясна ключица, и изкълчване на дясна раменна кост.
Съгласно чл.
300 ГПК влязлата в сила наказателна присъда, в това число и споразумението, са
задължителни за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това, настоящият състав
е обвързан от приетото от наказателния съд, във връзка с настъпването на
увреждането, механизма, по който се е осъществило, неговото авторство и
причинените съставомерни последици.
От
представените по делото писмени доказателства и приетата съдебно-медицинска
експертиза се установява, че вследствие на ПТП, ищцата е получила следните
травматични увреждания: контузия на гърдите, счупване на седмо ребро в дясно,
счупване на дясна ключица, счупване на дясна лопатка, изкълчване на дясна
раменна става, счупване на лявата раменна кост и хематом на лявата подбедрица и
некроза на тъканите. На пострадалата е оказана спешна медицинска помощ в МБАЛ
„Св. Иван Рилски“, гр. Дупница, а впоследствие е транспортирана за лечение в МБАЛ
„Св. Анна“, гр. В.. Извършени са и няколко операции – за извършване на костни
пластики и поставяне на фиксиращи плака и винтове на счупената раменна кост, за
оперативно премахване на некротизирани тъкани от лявата подбедрица, за
извършване на кожна пластика с кожа, взета от лявото бедро. За лечението ищцата
е била повече от месец и половина на болнично лечение, впоследствие се е
лекувала в домашни условия. Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е
продължил за срок от 4 месеца. През първите 30 дни непосредствено след
злополуката и 30 дни при провеждане на началната рехабилитация болките са били
интензивни, а извън посочените периоди, ищцата е търпяла периодично явяващи се
болки зоната на получените фрактури при обща преумора и най-вече при студено и
влажно време, за което се налагало да използва седативни и обезболяващи
средства. Наред с претърпените болки в продължение на 2 месеца след злополуката
пострадалата не е можела да си служи с двете ръце, а за период от 3 месеца не е
можела да ползва дясната си ръка. В този период ищцата е имала нужда от чужда
помощ за обслужване в ежедневието си. Към момента състоянието на ищцата е
стабилизирано. Налице е ограничение на движението на дясната ръка при отвеждане
в страни с 10 градуса поради скъсяване при
зарастването на дясната ключица и силно ограничение с 80 градуса на лявата
раменна става поради остатъчна деформация при зарастването на лявата раменна
кост. Предстои операция за изваждане на металната остеосинтеза. Останал е голям
козметичен белег от получената некроза на лявата подбедрица, а присадената кожа
е лесно ранима.
От
показанията на свидетеля Н.П.(дъщеря на ищцата) се установява, че пострадалата
е понесла изключително тежко следоперативния период, била е дълго време
обездвижена, отслабнала е с 35 килограма, продължава да се нуждае от помощта на
близките си, затруднена е при придвижването си, лесно се уморява и като цяло не
е възстановила начина си на живот отпреди катастрофата.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на Я.И.Ц. при
управление на МПС – товарен автомобил „Форд Транзит”, с рег. № *******, което е
противоправно – в нарушение на чл.16
ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП. От влязлото в сила решение на
наказателния съд се установява още причинната връзка между ПТП и травмите на
ищеца. Поради това съдът приема, че е налице деликт, извършен от водача Я.И.Ц. при управление на МПС – автобус „Рено Мастер”, с рег.
№ ******.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за автобус
„Рено Мастер”, с рег. № ****** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на автомобила и ответника, поради което съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и
ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – множеството счупвания и контузии на различни части от тялото (двете
ръце в областта на рамото и ключицата, ребро, контузия на крак, довела до
усложнения поради инфекция), интензитет и продължителност на болката и дългия период
на възстановяване (около 4 месеца), множеството претърпени операции и
предстоящата такава, дългото обездвижване на легло и продължителния период, в
който ищцата не е можела да ползва и двете си ръце, значителните остатъчни
увреждания – силно намаленото движение на лявото рамо. Ищцата към настоящият
момент е в състояние да ходи и да се обслужва битово, но има затруднения при
придвижването си и се нуждае от грижите на близките си. Поради което съдът, при
преценка на всичко посочено и най-вече поради липсата на пълно възстановяване и съобразявайки възрастта и начина
на живот на пострадалата, както и съобразявайки начина на настъпване на
произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални
преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 80000 лв.
Неоснователно е възражението за съпричиняване. От
медицинската експертиза се установява, че при настъпване на произшествието
ищцата е пътувала без предпазен колан, но от гласните доказателства - показанията
на свидетеля Д.П.и авто-техническата експертиза е видно, че процесния автобус
не е бил снабден с предпазни колани за седалките на пътниците. Ето защо съдът
приема, че след моторното превозно средство не е било оборудвано с обезопасителни
колани, не е налице противоправно поведение от пострадалата. Предвид
гореизложеното съдът приема направеното възражение за съпричиняване за
неоснователно.
С оглед изложеното съдът намира, че искът следва да се
уважи за сумата от 80000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 2824 лв.
На ответника следва да се присъдят направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение (300 лв.), експертизи и такса
за съдебно удостоверение, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от
121 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийски градски съд дължимата държавна такса – в размер на … лв. и разноски
– в размер на 300 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.З.
АД, ЕИК:*******, да заплати на М.А.С., ЕГН:**********,
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за произшествие,
осъществено на 19.08.2015 г., заедно със законната лихва от 19.08.2015 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 100000 лв.
ОСЪЖДА Д.З.
АД, ЕИК:*******, да заплати на адв. С.К.Н., адрес: ***, на основание чл.38 ЗА сумата от 2824 лв., представляваща възнаграждение
за оказана безплатна медицинска помощ.
ОСЪЖДА М.А.С., ЕГН:**********,
да заплати на Д.З. АД, ЕИК:*******, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 121 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д.З.
АД, ЕИК:*******, да заплати по сметка на Софийския
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 3200 лв., представляваща дължима държавна
такса и сумата от 300 лв.,
представляваща разноски.
Решението е постановено с участието на трето лице
помагач на страната на ответника – Я.И.Ц., ЕГН:**********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: