№ 2537
гр. Варна, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:**** Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от **** Димитров Гражданско дело №
20233110108953 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба за развод, депозирана от
Х. М. Х., ЕГН **** от с. ****, общ. ****, обл. **** ул. „****“ № 18, вх. 18,
против И. В. Д., ЕГН **********, от с. ****, обл. Варна, местност „****“ №
87.
Ищецът претендира от съда да прекрати гражданския брак, сключен
между него и ответницата на **** г., за което бил съставен Акт за
граждански брак №****г. от Община Варна, поради настъпило в брачните
отношения между страните дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на
съпругата. Излага, че с ответницата нямат родени деца.
Твърди, че на 26.01.2022 г., заедно с ответницата и с **** пристигнали в
****, гр. ****, п.к. 75015, ул. **** 3, където биланеговата квартира от 2016 г.
и заживели там с намерение да започнат работа. На **** на отв.И. Д. бил
издаден идентификационен номер и била регистрирана в общината. Сключил
договор за наем, където била включена и тя, като неговата квартира
представлявала и семейното ни жилище, което обитавал и до днес. Твърди, че
още от самото начало на живота им на горния адрес, освен че не работела
никъде, ответницата започнала постоянна злоупотреба с алкохол. Докато той
бил на работа през деня, за да издържа семейството, хазаите я видели да носи
1
каси с бира и му направили много строга забележка. Въпреки това запоите й
продължили и алкохолно повлияна, тя постоянно вдигала скандали, или се
карала с някой по телефона от България. Твърди, че от поведението й личало,
че тя няма никакви сериозни намерения за брака им. Твърди, че през месец
февруари И. заявила, че иска да се прибира в България, за да се види с децата
си и да уреди някакви документи с фирмата, в която е работила преди.
Твърди, че когато бил в България, през м. януари 2022 г., имал среща с г-жа
****, от с. ****, с която имали уговорка да закупи къщата, собственост на
родителите й, а когато решат и определят цената, да му се обадят. През м.
февруари 2022 г., синът на Елмаз му се обадил в **** и му казал, че са
решили да продават, като са определили цена от 7500 евро за къщата. Ищецът
се съгласил, но понеже не разполагал с цялата сума, а само с 3500 евро,
уговорил и взех заем от приятел още 1500 евро, като се разбрал с продавачите
на къщата да го изчакат 2-3 месеца за останалата сума от 2 500 евро. Те се
съгласили, след което предал сумата от 5000 евро на И., която му обещала да
ги плати от негово име на ****, за което с нея да оформят пред нотариус
документ за основанието за плащане. Когато след няколко дни пристигнал в
България, И. му заявила, че вече са собственици на целия имот. Ответницата
му заявила, че е теглила кредит за 20 000 лева, като с тези пари е трябвало да
ремонтира къщата на баща си, намираща се в гр. Варна, кв. Аспарухово.
Твърди, че през м. май 2022 г. тя пристигнала отново в **** за 3-4 дни и
твърдяла, че иска да вземе децата си тук и да живеят заедно. Ищецът се
съгласил и й предложил през лятото заедно да отидат в България и да вземат
децата. Тя се съгласила и си тръгнала за България, за да се уговори с Гошо -
бащата на едно от децата, за идването му тук. Твърди, че от тогава тя
напуснала семейното жилище в **** на горния адрес и са във фактическа
раздяла.При един от разговорите им, тя заявила, че иска да се разведат, без да
посочи някакви причини за това. Твърди, че по-късно, преди Нова година,
негов познат Бейнами му обяснил, че тя в България има връзка с друг мъж на
име ****, който бил брат на приятелката на И. - **** и даже четиримата са
били заедно на хотел по двойки, като Бейнами е платил и за двете стаи.
Твърди, че ответницата няколко пъти искала да й праща пари под предлог, че
е болна, но разбрал, че тя е получавала травми в следствие на злоупотреба с
алкохол. Твърди, че му се обадила и му заявила, че парите за къщата ги била
броила тя, което означавало, че тя вече била нейна. По късно, на адреса на
2
майката на ищеца в с. **** пристигнала искова молба по дело, заведено от И.,
с искане от нейна страна да се признае за установено по отношение на ищеца,
че тя е единствен собственик на къщата, придобита през време на брака им,
тъй като тя била платила цялата сума за имота. От исковата молба и
приложения по нея договор за кредит установил, че изтеглената от
ответницата сума е 55 000 лева. Твърди, че тези действия на ответницата
затвърдили у него убеждението, че тя винаги е гледала на брака им
единствено като възможност за извличане на финансови облаги за себе си,
като през целия период на брака тя не е прекъсвала нито злоупотребата си с
алкохол, нито с връзките си с други мъже. Твърди, че дори и към настоящия
момент тя живее на семейни начала с един от бащите на децата й.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответницата депозира
писмен отговор. С писмения отговор изразява становище за допустимост на
иска. На практика не оспорва твърдението, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен. Оспорва твърденията за своята вина за това. Твърди,
че причина за това е нежеланието на ищеца по главния иск за полагане на
усилия за съвместно съжителство на цялото семейство.
Предявява насрещен иск, с който моли съда да допусне развод, поради
настъпило в брачните отношения на съпрузите дълбоко и непоправимо
разстройство, с обявяване виновността за разстройството на брака на ищцата.
Наред с брачния иск, ищцата предявява и небрачен иск, с който моли
продължи да носи брачното си фамилно име.
В срока за отговор, ищецът по първоначалния и ответник по насрещния
иск депозира отговор, с който оспорва всички изнесени в насрещния иск
твърдения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: договор за наем на жилище частен превод от немски език от
****място **** и документа в оригинал на немски език; удостоверение за
раждане №**** от **** г., удостоверение за раждане № **** от ****г.,
удостоверение за раждане № **** от **** г., страница от трудова книжка №
****, лична карта № **** от ****., епикриза от МБАЛ „****“ ООД от ****г.,
3
удостоверение за сключен граждански брак № ****, НА за покупко-продажба
№ ****, дело ****, договор за кредит за текущо потребление от **** г.
Страните са встъпили в граждански брак на **** г. в гр. Варна, за което
бе съставен акт № 00**** г. Безспорно е, че от брака страните нямат родени
деца.
Безспорно е между страните, че от 2016г. ищецът Х. живее на квартира
в гр. ****, п.к. 75015, ул. **** 3, Федерална Република ****.
Безспорно е, че след сключването на граждански брак, на **** г.,
ответницата заминала заедно с ищеца в ****, където той живеел към онзи
момент, както и, че ответницата Д. също е била регистрирана на този адрес.
Безспорно е между страните, че с тях е като съквартирант е живяла
третото-неучастващо в делото лице ****.
От приложените писмени доказателства се установява, че на ****г.
отв.Д. е изтеглила потребителски кредит от „****” в размер на 55000лв. със
срок за погасяване 10 години.
Приложен е нотариален акт ****, рег****, дело **** за 2022г., с отв. И.
Д. закупува недвижим имот – дворно място и посхтроена в него жилищна
сграда, находящи се в с.****, общ.**** за сумата от 3000лв.
По искане на страните за доказване на твърдяните от тях насрещни
брачни провинения бяха допуснати гласни доказателства, от които на
практика се възползва единствено отв.Д., чрез разпит на дъщеря й Веселина
Ивелинова Николаева.
В показанията си св.Николаева заявява, че след сключване на брака
майка й отишла в ****, за да види как е живота там и да разбере дали ще
може да живее с този човек. Той й обещавал, че ще живее много добре, че ще
вземе къща в ****, а не е било така. Живели са в малка къща или апартамент.
Разговаряла с майка си по телефона и от нея знаела, че той живеел с друга
жена, едновременно с друга жена и майка ми в този апартамент, за която
казвал, че му е братовчедка, но не по кръвна линия. Не е живял на семейни
начала с тази друг жена, но са живели в един апартамент тримата и майка й
имала някакви съмнения, понеже двамата с тази жена си говорели постоянно
на турски език. Майка й всъщност е ходила веднъж при него за месец, след
като се върнала в България. След като се върнала, те спорели, защото той не
4
бил направил никакво усилие да подсигури живот за две малки деца. След
като майка й се прибрала, тази жена е продължила да живее с него.
Горната фактическа установеност, отнесена към приложимите правни
норми, налага следните правни изводи:
От коментираните по-горе доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че бракът между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен. Същият не се характеризира с изискваното
от закона съдържание за една нормална брачна връзка и в отношенията между
съпрузите не съществува присъщата на тази връзка общност от духовни,
морални, биологични и икономически елементи. Между съпрузите са налице
отношения на неразбирателство, като съпрузите трайно не изпълняват
задълженията си, вменени им с разпоредбите на чл. 14, чл.15 и чл. 17 СК.
Бракът между тях не изпълнява своята социална функция и запазването му би
било вредно за съпрузите, между които не съществува физическа и духовна
близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност. Съдът
приема, че съобразявайки датата на сключването му, явно дори към този
момент брачната връзка и желанието за взаимност между тях не е била
особено дълбока. Поради горното, бракът им следва да бъде прекратен с
развод, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Относно вината:
Съдът, за да се произнесе на основание чл. 49, ал. 3 СК по въпроса за
вината, съобрази следното:
Ищецът релевира като брачни провинения на ответницата нейна
извънбрачна връзка и злоупотреба с алкохол, но не представя абсолютно
никакви доказателстза за тези свои твърдения.
От своя страна ответницата и ищца по насрещния иск релевира като
брачни провинения на своя съпруг негово бездействие за създаване на
„семейно огнище”, неуважение и незаинтересованост към нея и нейните деца.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства не може да бъде
обоснован извод за изключителна вина на съпруга за разкъсване на брачната
връзка.
Съвкупно от изложеното съдът намира, че създалото се отчуждение
между страните се дължи както на поведението на ищцата, така и на това на
5
ответника, като и двете страни не са положили усилия за възстановяване на
нормален семеен живот, като по този начин се е стигнало до съпричиняване
на разстройството на брачните отношения.
Относно фамилното име на съпругата Д.:
Предвид искането на съпругата, съдът намира, че същата след
прекратяване на брака следва да продължи да носи брачното си фамилно име
– Д.. Правната норма на чл.53 СК не поставя въпроса за фамилното име в
зависимост от волята на другия съпруг.
По разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл.329, ал.1 от ГПК и Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от
28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна
такса в размер на 50,00лв., която следва да се внесе от съпрузите по равно,
предвид вината им за разтрогване на брака.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК разноски в полза на съпрузите не
следва да се присъждат, същите остават в тежест на всяка страна, така както
са сторени от нея.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.3 от СК брака между Х. М. Х.,
ЕГН:**** от с. ****, общ. ****, обл. **** ул. „****“ № 18, вх. 18 и И. В. Д.,
ЕГН:**********, от с. ****, обл. Варна, местност „****“ № 87, сключен на
на **** г., за което бил съставен Акт за граждански брак №****г. от Община
Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения имат
ДВАМАТА СЪПРУЗИ, на основание чл.49, ал.3 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода И. В. Д., ЕГН:********** да
продължи да носи брачното си фамилно име Д..
ОСЪЖДА Х. М. Х., ЕГН:**** от с. ****, общ. ****, обл. **** ул.
„****“ № 18, вх. 18, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВРС, окончателна държавна такса размер на
6
25.00лв./двадесет и пет лева/, на основание чл.329, ал.1 от ГПК, чл.6, т.2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.
ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН:**********, от с. ****, обл. Варна, местност
„****“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВРС, окончателна държавна такса размер на 25.00лв./двадесет и
пет лева/, на основание чл.329, ал.1 от ГПК, чл.6, т.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от
28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7