РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 811/3.6.2021г.
гр. Пловдив, 3 юни 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 2769 по описа
за 2020 год. на Административен съд
– Пловдив и взе предвид следното:
Производство
по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано
е по молба за изменяване на решение № 792/16.04.2021 г. в частта за разноските,
подадена от „ЕЪРХЕД ВЕНЧЪРС“ ООД, с ЕИК ***, представлявано от Д.М.М.–
управител, чрез адв.О..
Иска се присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя, включващи и
адвокатското възнаграждение не само заплатената ДТ.
Твърди се същите да са
доказани посредством представено по делото пълномощно и списък с разноски.
Към молбата за
изменение на решението в частта за разноските се представят и доказателства за
извършването им, а именно фактура № ********** от 30.10.2020 г. и преводно
нареждане от 02.11.2020 г.
В представен отговор от
ответната страна се възразява срещу присъждането на адвокатското възнаграждение
като се сочи, че няма представен по делото сключен договор за правна защита и
съдействие.
Искането следва да бъде
оставено без уважение по следните съображения:
Не са налице основанията за изменение на
решението, след като не са били представени своевременно доказателства за реално направени, заплатени от страната разноски. Процесуалното
представителство по делото е осъществено въз основа на нарочно изготвено
пълномощно на л.27, в което макар и да е визиран адвокатски хонорарЛ.псват
данни за заплащането му. В него се сочи, че упълномощителят се задължава да
заплати уговорения адвокатски хонорар, а не че същият е заплатен.
Противно на твърдяното от ответната страна,
представяне на договор за правна помощ законът не изисква, доколкото писмената
форма на договора за правна помощ е само за доказване, а не за действителност
на наличието на постигната между страните договорка за размера на дължимото
възнаграждение, който може да бъде установен и по друг начин.
Представянето на документи /фактура,
квитанция, преводно нареждане, извлечение и пр./, в които изрично е посочено
какъв е размерът на сумата, начинът и основанието за плащане, са достатъчни да
установяват постигната между страните договореност. Условието обаче е те да
бъдат представени своевременно - до приключването на последното по делото
заседание, за да бъдат съобразени от решаващия състав. В случая фактура № ********** от 30.10.2020 г. и преводно нареждане от 02.11.2020 г.
са представени след приключването на
съдебното дирене - едва с молбата за изменение на постановеното вече решение и
не е допустимо приобщаването им към доказателствата, затова не са налице
условията за уважаване на искането.
За да бъдат присъдени направени по делото
разноски за адвокатски хонорар, следва да бъде доказано реалното им извършване
и то до приключване на последното по делото заседание.
От граматическото тълкуване на хипотезите,
очертани в чл. 78 ГПК, (приложими по силата
на чл. 144 АПК в административните
производства), се извежда, че само заплатените
от страната разноски подлежат на възмездяване - чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от
вече заплатените разноски страната може да
претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл. 78, ал. 3 ГПК урежда възможност и за
ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска, на вече заплатените от него разноски, а чл. 78, ал. 5 ГПК урежда процесуалната
възможност за намаляване на заплатеното
адвокатско възнаграждение. Следователно, процесуалният закон урежда единствено
случаите, при които разноските са заплатени,
а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им, т. е. условие
за присъждането им, е те действително да са направени и съответно това
обстоятелство да е документално удостоверено по надлежен начин, включително и с
указан начин на плащане. Въпросът е обсъждан в т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС- П. 1, в този смисъл е и определение № 49/31.01.2018 г. на 3-то ГО на ВКС по ч.
гр. д. № 312 по описа за 2018 г. и т. н.
В
аналогичен смисъл са и мотивите на съда в самото решение – предвид
недоказването на реалното заплащане на адвокатския хонорар към момента на
постановяване на решението вкл. същият не е и включен в размера на определените
от съда разноски.
В горния смисъл Определение
№ 6584 от 18.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5998/2018 г., II о., докладчик
председателят Захаринка Тодорова.
Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд -
Пловдив, ХІ състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на „ЕЪРХЕД
ВЕНЧЪРС“ ООД, с ЕИК ***, представлявано от Д.М.М.– управител, за изменение на решение
№ 792 от 16.04.2021 г. по адм.дело №2769/2020 по описа на Административен съд –
Пловдив в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: