№ 430
гр. Варна, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20203100901055 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове
предявени от „Мания тийм" ЕАД ЕИК *********, гр. Варна, срещу „Й. 89" ЕООД ЕИК
*********, гр. Пловдив и СТ. Й. Й. с постоянен адрес гр. Смолян, бул. „България" № 65, за
осъждане на „Й. 89" ЕООД и СТ. Й. Й. да заплатят на ищеца солидарно следните суми:
•47.64 лв. – по ф-ра № ********** от 31.08.2019, издадена от „Мания тийм" ЕАД; •186.65
лв. – по ф-ра № ********** от 31.08.2019, издадена от „Мания тийм" ЕАД; •189,29 лв. – по
ф-ра № ********** от 30.09.2019, издадена от „Мания тийм" ЕАД на основание договор за
франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 24.03.2014 г.; •50 000 лв. – неустойка при
разваляне на договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 24.03.2014г.
Претендират се и съдебно-деловодните разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на договор за франчайзинг и покупко-
продажба на стоки от 24.03.2014 г. изменен с последващи анекси, последният от които с № 8
от 09.04.2019 г., ищецът „Мания Тийм" ЕАД като франчайзодател, а „Й. 89" ЕООД – като
франчайзополучател, и СТ. Й. Й. – като съдлъжник, са поели визираните в договора права и
задължения, като дейността на франчайзополучателя се развива в магазин в гр. Смолян, бул.
„България" № 74, ет.2 и в магазин в гр. Кърджали, ул. „Г. Бенковски" №17. Твърди, че „Й.
89" ЕООД дължи на „Мания Тийм" ЕАД заплащането на суми по фактури издадени от
„Мания Тийм" ЕАД във връзка със закупуване на рекламни материали и месечна такса по
договора за франчайзинг и покупко - продажба на стоки. Излага, че съгласно чл. 8 от
договора за франчайзинг и покупко-продажба на стоки съдлъжникът СТ. Й. Й. отговаря
солидарно с длъжника за заплащането на всички задължения на последния към „Мания
тийм" ЕАД във връзка с договора за франчайзинг и покупко-продажба, включително
1
неустойки за неизпълнение. След няколко години плодотворно сътрудничество,
франчайзополучателят извършил действия несъвместими с договора за франчайзинг и
доверието между страните по него, а именно, не заплатил в срок задълженията си по
посочените фактури, спрял да поддържа магазините в гр. Смолян и гр. Кърджали, и
допуснал без съгласието на франчайзодателя извършването на дейност от дружеството „К.
6989" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Н. К. в магазина в гр. Кърджали, ул. „Г.
Бенковски" № 17. Освен това франчайзополучателят спрял да изпълнява задълженията си по
договора – да ползва одобрения софтуер от франчайзодателя, да поддържа рекламни
материали и да афишира партньорството си с „Мания тийм" ЕАД, като свалил всички
табели указващи това, предлагал карти, различни от тези, които са одобрени от
франчайзодателя, не поддържал вече обозначителните знаци на марките посочени в
договора за франчайзинг, не спазвал стандарта за облеклото на служителите в магазина.
Знаците били заменени с такива на Fancy Point. Така франчайзополучателят нарушил
задълженията си по договора за франчайзинг и покупко-продажба на стоки в това число, но
не само, тези по чл. 3.2.5 от него „за целия срок на действие на настоящия договор от свое
име и за своя сметка да поддържа състоянието и външния вид на магазините по начин,
отговарящ на имиджа и стандартите на франчайзодателя". С.Й. в нарушение на чл. 4.3.2 от
договора извършил разпореждане с дяловете си в капитала на франчайзополучателя и
последвала смяна на управлението и собствеността на дружеството без съгласието на
франчайзодателя. Посоченото недобросъвестно поведение обуславило трайно разстройство
на доверието между франчайзополучателя и франчайзодателя, поради което последният
заявява, че с исковата молба упражнява правото си да прекрати незабавно договор за
франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 24.03.2014 г. С оглед на факта, че договорът е
развален по вина на франчайзополучателя, претендира и неустойката при разваляне в
размер на 50 000 лв. предвидена в чл.7.4 от договора.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, в
които излагат идентични възражения и оспорвания. Оспорват по същество задълженията по
процесните фактури като твърдят, че последните не са получени и осчетоводени от
ответника "Й. 89" ЕООД. Подписите на фактурите били положени от лице без
представителна власт, което е нямало трудови правоотношения с "Й. 89" ЕООД. По иска за
заплащане на сумата 50 000 лева – неустойка при разваляне на договора съгл. чл. 7.4.
възразяват, че не са налице предпоставките за едностранно разваляне на договора и оспорват
твърденията, че ответникът е допуснал извършване на дейност от друго дружество, спрял е
да ползва софтуер, свалил е всички табели, с което ясно е изразил нежеланието си да се
придържа към ангажиментите си по договора, не е поддържал обозначителни знаци на
марките посочени в договора, не е спазвал стандарта за облекло на служителите в магазина
и др. Дори да се приемело неизпълнение, то твърдяното от ищеца "трайно разстройство на
доверието" между страните не можело да се квалифицира като съществено неизпълнение на
договора, съотв. не е налице основание за развалянето му. Възразява, че не може да се търси
виновно неизпълнение при наличието на световна "ковид криза". Това, че магазините били
затворени, поради настъпилата финансова криза, не можело да се вмени като "виновно"
2
поведение. Евентуално, ако съдът приеме, че са налице предпоставки за разваляне на
договора, прави възражение за нищожност на уговорката за неустойка поради противоречие
с добрите нрави – неморално висок размер. Поддържа, че е нищожна клаузата за неустойка в
размер, надвишаващ три пъти законната лихва като твърди, че уговореният размер от 50 000
лева за всеки от магазините, надхвърля почти пет пъти размера на законната лихва.
Ответникът С.Й. поддържа и възражение, че на осн. чл.147 от ЗЗД е отпаднала на
отговорността му като поръчител поради бездействие на кредитора в рамките на
шестмесечен срок от падежа на задължението като към датата на предявяване на иска са
изминали повече от 6 месеца от падежирането на всяка от фактурите.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа, че ответникът С.Й. отговоря
солидарно с другия ответник и за неговата отговорност са неприложими правилата за
поръчителството. По възражението за липса на неизпълнение на договора уточнява, че
същото датира от края на лятото на 2019 г., когато в България не е имало Covid-19. Счита, че
неустойката не е нищожна.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа изложените доводи и твърдения.
Отправя искане за прилагане от съда спрямо ответниците на санкцията по чл. 161 от ГПК с
оглед неоказване на необходимото съдействие на вещото лице. Моли за уважаване на
исковете и присъждане на разноски. Представена е и писмена защита. Ответниците не се
явяват и не се представляват в открито съдебно заседание.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството, в т.ч. с оглед на
направеното възражение за неподсъдност на спора на съдилищата в гр. Варна, съдът се е
произнесъл с определения №№ 453/21.04.2021 год. и 664/04.06.2021 г. като намира исковете
за процесуално допустими.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото са приети като доказателства договор за франчайзинг и покупко-продажба
на стоки от 24.03.2014 г. /л. 9-21/ и последващи анекси №№ 2/01.10.2015 г., 3/02.05.2016 г.,
4/08.05.2016 г., 5/30.12.2016 г., 6/02.03.2017 г., 7/20.03.2018 г. и 8/09.04.2019 г., видно от
които „Мания Тийм“ АД има качеството на франчайзодател, а „Й. 89" ЕООД – на
франчайзополучател по договора. По силата на така сключения между страните договор,
„Мания Тийм“ АД, предоставя на ответното дружество срещу уговореното в договора
възнаграждение /първоначална франчайз такса/ франчайз пакет, за срок от 7 години, считано
от датата на подписване на договора. Съгласно чл. 2 от договора, франчайз пакетът включва
изброените неизчерпателно права/дейности, разписани от чл.2.1 до чл.2.14, в т.ч.: право на
франчайзополучателя да открие за своя сметка магазин / магазини под марката „Second Hand
Mania” и/или „Mania“ – търговската марка на франчайзодателя, като прилага
регламентираните от франчайзодателя методи за извършване на търговска дейност, за
администриране на работния процес и стандартите за качеството на работа, които включват
3
търговската марка, лого и символи, отличителен външен и вътрешен дизайн, декор, цветна
гама и мебелиране, каталози за продажба, постоянни стандарти, технология, ноу-хау,
организация и търговски опит за продажба на стоки втора употреба и нови стоки; специален
софтуерен продукт за регистриране и отчитане на продажби, на складова наличност и
счетоводно управление на материалните и парични активи, диференцирано ценообразуване,
организационна структура на магазина/магазините и франчайз дружеството, процедури за
управление на магазина / магазините, фирмена политика, етични норми на поведение на
служителите към клиентите, отношение на управителя към персонала и други, определени
от Франчайзодателя съгласно Приложение № 1 – „Оперативен наръчник за добрите
практики, организацията и управлението на магазин „Mania”“ и др.
Правата и задълженията на страните са подробно разписани като между другото са
предвидени задължения за франчайзополучателя да спазва стриктно и безусловно франчайз
наръчника, да използва само определения от франчайзодателя софтуер, да поддържа
наличност и да използва печатните и рекламни материали на франчайзодателя, да отделя
минимум 2 % от оборота за реклама и др. Съгласно т. 3.6.9, всички стоки, предназначени за
продажба, нови и втора употреба в обекта на франчайзополучателя, задължително се
закупуват от „Мания тийм“ АД или от друг посочен от франчайзодателя доставчик на цени,
посочени от франчайзодателя за всяка конкретна доставка. Франчайзодателят определя и
цените на стоките в магазина. За преотстъпените права съгласно т. 5 е дължима
първоначална франчайз такса, както и месечно франчайзинг възнаграждение в размер на 5
% от месечния оборот с ДДС, реализиран от продавани в магазина стоки различни от стоки
втора употреба (т. 5.1.2). съгласно т. 5.1.3, месечните франчайзинг възнаграждения са
дължими до 15-то число на следващия месец.
Предоставените от франчайзодателя права за ползване на търговската марка
единствено и само от франчайзополучателя са за определен териториален обхват, който
съгласно т. 3.1 от договора включва територията на гр. Смолян с адрес на магазина бул.
„България“ № 74. С анекси №№ 2/01.10.2015 г., 4/08.05.2016 г., 5/30.12.2016 г. и 8/09.04.2019
г. уговореният териториален обхват е разширяван и намаляван за други градове. Съгласно
анекс № 8 е добавена територията на гр. Кърджали с адрес на магазина ул. „Г. Бенковски“ №
17, който заедно с магазина в гр. Смолян са останали до края на действие на договора.
Съгласно т. 4.3.2 от договора фраичайзополучателят се задължава да не прави
промени в управлението на дружеството си, нито да прехвърля търговското му предприятие,
като на основание чл.23 от ЗЗД обещава и действията на собственика на капитала си, че
няма без изричното писмено съгласие на франчайзодателя да се разпорежда с дяловото си
участие, респективно с акциите си в дружеството франчайзополучател. За неизпълнението
на собственика на капитала си, франчайзополучателят отговоря като за свои действия.
В т. 6.2.4 от договора е предвидено задължение за франчайзополучателя да реализира
оборот в магазина в гр. Смолян с площ 180 кв.м. не по-малко от 185 000 лева за 12
последователни месеца, като при неизпълнение франчайзодателят има право да отнеме
изключителните права на франчайзополучателя за територията или да прекрати договора.
4
Тази сума не е променяна в последващите анекси като е посочена и в анекс № 8. За магазина
в гр. Кърджали с площ от 220 кв.м., който е добавен със същия анекс, е посочен оборот в
размер на 220 000 лева без ДДС.
Съгласно т. 6.3 от договора франчайзополучателят може едностранно с тримесечно
предизвестие да прекрати договора след изтичане на три години от подписването му като
при неспазване на тези условия дължи неустойка в размер на 25 000 лева. Този текст е
изменен с анекс № 8/09.04.2019 г. като срокът на предизвестието е увеличен на 7 години, а
неустойката – на 50 000 лева за всеки от магазините.
Регламентирани са и последиците при неизпълнение на договора от страна на
франчайзополучателя, като т. 7.1 предвижда лихва за забава при плащане на някое от
задълженията към франчайзодателя – 1 % от задължението за всеки просрочен ден до
изпълнението, но не повече от 50 % от дължимото плащане. Уговорени са и неустойки,
предвидени в наръчника за конкретни нарушения, а т. 7.4 предвижда в случай на
неизпълнение на кое да е задължение на франчайзополучателя право на франчайзодателя да
развали договора без предизвестие и без да дава подходящ срок за изпълнение като има
право на неустойка в размер на 25 000 лева. С анекси №№ 2/01.10.2015 г. и 4/08.05.2016 г., с
които е разширен и териториалния обхват, е уговорена неустойка, съотвено, в размер на
75 000 лева и 100 000 лева при разваляне на договора, а когато се упражнява право на
разваляне по отношение на един или няколко магазина, неустойката е в размер на 25 000
лева за всеки от магазините. Клаузата на т. 7.4 е изменена с анекс № 8/09.04.2019 г, с който е
уговорена неустойка в размер на 50 000 лева за всеки от магазините.
Съгласно т. 8 от договора, ответникът СТ. Й. Й. се е задължил солидарно за всички
задължения на „Й. 89" ЕООД, включително и за предвидените в договора неустойки и др.,
произтичащи от неизпълнение на задълженията на франчайзополучателя.
По делото са приети като доказателства ф-ра № ********** от 31.08.2019 за сумата
от 186,65 лв. и ф-ра № ********** от 30.09.2019 за сумата от 189,29 лв., за извършени
доставки на рекламни материали в полза на ответника „Й. 89" ЕООД и ф-ра № **********
от 31.08.2019 за сумата 47.64 лв. – такса франчайз нови стоки за магазините в гр. Смолян и
гр. Кърджали, всички издадени от „Мания тийм" ЕАД. Фактурите не са подписани от
представители на страните.
Представено е извлечение от търговския регистър относно актуалното състояние на
„Й. 89" ЕООД към 11.09.2020 г. Във второто по делото открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е заявил, че ще се позовава на вписванията в
търговския регистър за свързаност между „Фенси пойнт“ чрез Н. Р. К. и ответника „Й. 89"
ЕООД.
По делото са представени като доказателства преписи на Споразумение, ведно с
Приложение № 1 и на Договор за покупко-продажба на стоки, от които е видно, че
пълномощник на „Й. 89" ЕООД и „Фенси Трейд" ЕООД е Н. Р. К., както и пълномощно с
рег. № 3339 от 12.07.2019г. на нотариус № 233 с упълномощител „Й. 89" ЕООД и
5
упълномощено лице Н. Р. К. (л. 149-151).
От служебно извършена справка в търговския регистър се установява, че едноличен
собственик на капитала и управител на "К. 6989" ЕООД, ЕИК *********, е Н. Р. К..
Установява се също така, че на 11.07.2019 г. е вписано прехвърляне на дружествените
дялове в „Й. 89" ЕООД от СТ. Й. Й. на Е. А. Д., който в представеното споразумение от
08.08.2019 г. е посочен като управител на „Фенси Трейд“ ЕООД.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, която съдът цени като компетентно извършена и обективна. Видно от
заключението на вещото лице, същото не е дало отговор на въпроса осчетоводени ли са
процесните фактури в счетоводството на ответника, тъй като от страна на „Й. 89" ЕООД на
вещото лице не е била предоставена конкретна информация. Експретизата е установила, че
последната подадена Справка декларация по ДДС е за период м. 06.2019. Процесните
фактури са от м. 08.2019 и м. 09.2019, за които данъчни периоди „Й. 89" ЕООД не е подавал
Справки декларации по ДДС, поради което и от информацията от НАП не може да се
установи осчетоводени ли са процесиите фактури в дружество „Й. 89" ЕООД и отразени ли
са в складовото му стопанство. Вещото лице е установило, че на адрес гр. Смолян, бул.
„България" № 74 за обект „Магазин Мания“ има регистриран касов апарат до 10.09.2019 г. и
на адрес гр. Кърджали, ул. „Г. Бенковски" № 17 за обект „Магазин Мания“ има регистриран
касов апарат до 09.09.2019 г. За процесния период последната подадена в НАП от ответното
дружество осчетоводена фактура от „Мания тийм" ЕАД, ЕИК *********, е ********** –
30.06.2019 г. с предмет на доставка „Такса франчайзинг м. 06.2019" с данъчна основа 47,04
лева и ДДС 9,41 лева, подадена в данъчен период м. 06, а последната подадена осчетоводена
фактура от „Текс тийм", ЕИК ********* е 10004988 - 19.06.2019 г. подадена в данъчен
период м. 06 с предмет на доставката „стока", с данъчна основа 3646,67 лева и ДДС 729,33
лева. Установено е още, че на адреса на магазина в гр. Кърджали, ул. „Г. Бенковски" № 17 от
02.09.2019 г. е регистриран касов апарат на дружество „К. 6989“ ЕООД за обект „Магазин
Фенси пойнт“, а за адрес гр. Смолян, бул. „България" № 74 от 09.09.2019 г. е регистриран
касов апарат на дружество „К. 6989“ ЕООД за обект „Магазин Фенси пойнт“. От
информацията предоставена от НАП всички трудови договори с работници и служители,
наети в „Й. 89'' ЕООД са прекратени като 30 от лицата имат сключени трудови договори с
други дружества. В съдебно заседание вещото лице се позовава на получена информация от
НАП, от която е видно, че на 03.09.2019 г. са прекратени трудовите договори на девет
служители на „Й. 89'' ЕООД, които по същото време са назначени в „К. 6989“ ЕООД. На
08.10.2019 г. и на 23.03.2020 г. още двама служители на „Й. 89'' ЕООД са преназначени в „К.
6989“ ЕООД.
За установяване на твърдяното от ищеца неизпълнение на задълженията на ответното
дружество по договора за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 24.03.2014 г. и
анексите към същия по делото е разпитан като свидетел Г. К. М., финансов директор на „М
холдинг" АД, което е дружеството майка на „Мания тийм“ ЕАД, чиито показания съдът при
съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК кредитира в частите, съдържащи сведения
6
за конкретно посочени обстоятелства, като логични, безпротиворечиви, последователни и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Установява се от
показанията на свид. М., че магазинът в Смолян е открит не по-късно от 2015 г. и е
поддържан от ответника Й. и дружеството „Й. 89" до края на август – началото на
септември 2019 г. От публикации във Фейсбук се разбрало, че г-н Й. промотира като място
на работа на тези магазини друга фирма. След проверка на място от колега на свидетеля се
установило, че табелите на „Мания" са сменени, нямало никъде обозначения и се работело
под друга фирма. За тези си действия ответниците не предупредили франчайзодателя. В
същото време ответното дружество получило стока от „Текс тийм“ 3-4 дни преди „да обърне
табелите“, и същата, както и тази по предходни доставки не била платена. Тези стоки не се
продавали по франчайзинга на „Мания". Според свидетеля, първият магазин, който бил
проверен бил в Кърджали. Сочи, че и в двата магазина по един и същи начин се стекли
нещата – нито един от тях не продължил да работи като „Мания". За Смолян разбрали също
от публикация във Фейсбук. Според свидетеля в края на септември най-вероятно са
фактурирани поръчаните рекламни материали, които се поръчват от „Мания тийм“ и се
доставят директно от доставчиците. За да се избегне излишно транспортиране до „Мания
тийм“ и след това до магазините, в една част те директно отивали до магазините, и „Мания
тийм“ фактурирало в края на месеца. Излага още, че не било получено задоволително
обяснение, защо ответникът се е отказал от договора.
При така установените по делото факти съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 и чл.92 ЗЗД. Основателността
им е обусловена от доказване от ищеца, главно и пълно, на факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между страните по делото, изправността му по договора,
неизпълнение на задължение на насрещната страна, надлежно упражнено потестативно
право за разваляне на договора, наличие на валидно договорена неустойка и размера на
претенциите.
По делото не е спорно възникването на облигационно правоотношение между
страните по силата на договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 24.03.2014 г.
изменен с последващи анекси, последният от които с № 8 от 09.04.2019 г., като „Мания
Тийм“ АД има качеството на франчайзодател, а „Й. 89" ЕООД – на франчайзополучател.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ищецът претендира заплащане на
цената за извършени доставки на рекламни материали по два броя фактури, съотв. от
31.08.2019 за сумата от 186,65 лв. и от 30.09.2019 за сумата от 189,29 лв., както и сумата
47.64 лв. – такса франчайз нови стоки за магазините в гр. Смолян и гр. Кърджали, съгласно
фактура от 31.08.2019 г.
На ищеца изрично е указано, че носи тежестта да докаже изправността си по
извършените доставки (първите две фактури) и в частност, че е доставил описаните в
същите рекламни материали.
7
Ответниците са направили бланкетно възражение за недължимост на сумите по
фактурите.
За доказване на изпълнението на доставките ищецът е ангажирал свидетелски
показания и специални знания на вещо лице. От свидетелските показания на свид. М. става
ясно, че рекламните материали се поръчвали от „Мания тийм“ и се доставяли директно от
печатниците в съответните магазини. Не се установяват, обаче, конкретни обстоятелства за
извършени доставки по представените фактури. От заключението на вещото лице се
установява само, че ответното дружество не е предоставило информация за извършване на
проверка дали процесните фактури са осчетоводени и са заведени в складовото стопанство
на „Й. 89" ЕООД. Установява се още, че информация за същите не е подадена в НАП.
Ищецът не е ангажирал други доказателства за установяване на твърдяните факти за
извършени доставки, като напр. доказателства за поръчки към съответни печатници, за
изпращане, респ. получаване на материалите от „Й. 89" ЕООД или дори за осчетоводяване
на доставките от самия ищец (чл. 55, ал. 1 от ТЗ, чл. 182, изр. 2-ро от ГПК). Липсата на
подписи върху фактурите не е порок, тъй като такъв реквизит Законът за счетоводството не
изисква, но при липса на подпис за получател, представените фактури не доказват факта на
получаване на стоките от ответното дружество. Във второто по делото заседание ищецът
прави искане съдът да приложи правилото на чл. 161 от ГПК, съгласно който с оглед на
обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които
страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В случая, от
обстоятелствата по делото по-скоро се установява липса на осчетоводяване на процесните
фактури при ответното дружество, доколкото видно от заключението на вещото лице
последната подадена в НАП от ответното дружество осчетоводена фактура от „Мания тийм"
ЕАД е от 30.06.2019 г. с предмет на доставка „Такса франчайзинг м. 06.2019". Ето защо,
съдът намира, че ангажираните от ищеца доказателствени средства не са достатъчни за
установяване, че същият е изпълнил доставките по ф-ри №№ ********** от 31.08.2019 г. и
********** от 30.09.2019 г. и исковете за заплащане на цената по тях следва да бъдат
отхвърлени.
Искът за заплащане на сумата от 47,64 лв. – такса франчайз съгласно фактура №
********** от 31.08.2019 г. също остана недоказан от ищеца. Основанието на претенцията е
месечно франчайзинг възнаграждение в размер на 5% от месечния оборот с ДДС,
реализиран от продаваните в магазина стоки, различни от стоки втора употреба (т. 5.1.2),
което съгласно т. 5.1.3 от договора се калкулира въз основа на отчетите за съответния месец,
които се подават до 10-то число на следващия месец и са дължими по сметката на
франчайзодателя до 15-то число на следващия месец. Освен представената фактура,
неподписана от ответника, и поисканата съдебно-счетоводна експертиза със задача да
извърши проверка в търговските книги на ответника, която, както бе посочено по-горе, не е
осъществена, ищецът не е ангажирал други доказателства, включително не навел твърдения
и не е представил доказателства за осъществен месечен оборот от продадени в магазините
нови стоки в относимия за конкретната фактура период, нито е поискал да се установят
8
записванията в собственото му счетоводство. При това положение, представените от ищеца
доказателства не установяват не само размера, но и основанието за начисляване на
претендираната такса, поради което и този иск за заплащане на цена по фактурата следва да
бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД ищецът претендира сумата от 50 000 лв. –
неустойка при разваляне на договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от
24.03.2014г. С молба от 06.10.2020 г. ищецът е уточнил, че изявлението за разваляне на
договора се отнася за целия договор, т.е. и за двата магазина, които се включват в неговия
предмет към този момент.
Анализът на договорното правоотношение между страните показва, че предметът на
договора включва споразумение за използване на търговската марка, техническият и
управленски опит на франчайзодателя при търговията със стоки от франчайзополучателя,
както и редица други задължения на страните, съответни на конфиденциалния характер на
отношенията като: обучение, подбор на персонал, повишаване на квалификацията на
персонала, контрол, обзавеждане на търговските обекти, общ изглед на помещенията,
потребителско проучване, финансиране, ползване на фирмен софтуер, забрана за
конкурентна дейност и др. (т.т. 3.5, 3.7, 3.9, 3.10, 3.12, 4.4, 4.5, 4.6 и редица други).
Последните, доколкото се касае за дългосрочен по своя характер договор, не се изчерпват с
еднократното предоставяне на права и фактическо съдействие. Напротив, франчайзодателят
дължи съдействие на франчайзополучателя за целия срок на договора, а едно от основните
задължения на франчайзополучателя е да организира предприятието си точно по указания
от франчайзодателя начин и да поддържа това състояние докато трае договорното
правоотношение прилагайки стриктно разписаните в договора и наръчника правила и
процедури.
Неизпълнението на това задължение от страна на франчайзополучателя е
съществено, защото процесното договорно правоотношение включва съвкупност от
организационни, управленски, производствени, пласментни и други търговски действия на
страните, по повод привеждане в изпълнение на разписаните права и задължения по
договора и в този аспект съставлява преди всичко фактическа дейност.
Установи се, че солидарно задълженият с франчайзополучателя ответник С.Й. е
предприел действия, насочени към прекратяване на дейността по договора в гр. Смолян и
гр. Кърджали, посредством прехвърляне на 100 % от дружествените дялове в „Й. 89" ЕООД
на трето лице – Е. А. Д., което обстоятелство е вписано в търговския регистър на 11.07.2019
г., без да получи предварителното съгласие на франчайзодателя, каквото е изискването на т.
4.3.2 от договора. За това действие ответното дружество отговаря като за свое по силата на
изрично поетото задължение на основание чл. 23 от ЗЗД. Нарушението е съществено,
защото създадената сложна система от правни и фактически отношения между страните по
договора изисква висока степен на лично доверие между франчайзодателя и лицето, което
пряко контролира франчайзополучателя, в случая едноличният собственик на капитала на
„Й. 89" ЕООД.
9
По-нататък в края на август – началото на септември 2019 г. ответното дружество
фактически е преустановило дейността си в двата магазина като е дерегистрирало касовите
си апарати и е освободило персонала си, което се установява по несъмнен начин от приетото
по делото заключение на вещото лице.
Последните действия са свързани с преназначаване на голяма част от персонала в
друго конкурентно дружество "К. 6989" ЕООД, ЕИК *********. Посоченото дружество е
във правни и фактически отношения с новия едноличен собственик на капитала на „Й. 89"
ЕООД Е. А. Д., което е видно от представеното пълномощно с рег. № 3339 от 12.07.2019 г.
подписано от Е. Д. като управител на „Й. 89" ЕООД с упълномощено лице Н. Р. К.,
едноличен собственик на капитала и управител на "К. 6989" ЕООД.
От показанията на свидетеля М. също се установява, че в началото на септември 2019
г. ответното дружество фактически е преустановило да оперира магазините в Смолян и
Кърджали под тъвговската марка на франчайзодателя, а е започнало да предлага стоките под
друга търговска марка.
Всичко гореописано недвусмислено сочи на доказаност на твърденията на ищеца в
исковата молба за допуснати съществени нарушения на задълженията на
франчайзополучателя до степен на пълно фактическо прекратяване на изпълнението на
задълженията му договора за франчайзинг.
С исковата молба ищецът е направил изявление за разваляне на процесния договор
поради неизпълнение от страна на ответното дружество, което е достигнало до последното с
връчване на препис от същата на 05.03.2021 г., към който момент договорът между страните
е бил в сила (чл. 2 от анекс № 8 от 09.04.2019 г.). Изявлението е направено от процесуалния
представител на ищеца, който видно от приложеното на л. 59-59 от делото пълномощно е
упълномощен да извършва всякакви материалноправни и процесуалноправни действия във
връзка с предоставените му права, поради което същото е годно да породи целените правни
последици.
За да бъде упражнено потестативното право на разваляне на договор в хипотезата на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД, е необходимо да се установи от фактическа страна сключване на
двустранен договор между страните, по който ответната страна да не е изпълнила
задълженията си по причина, за която отговаря, а кредиторът – ищец да е изпълнил своите
или да е готов да ги изпълни. Възможността за разваляне на договора е обусловена от
представяне от изправната страна на допълнителен срок, подходящ за изпълнение с
предупреждението, че след изтичането му, ще се счита, че договорът е развален. Договорът
може да бъде развален и с искова молба. Развалянето на договора с исковата молба може да
се реализира, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането
на обективно подходящ предвид конкретните обстоятелства срок (така Решение № 186 от
15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6836/2013 г., III г. о., ГК и др.). Необходимо е още,
неизпълнената част от задълженията на ответника да не е незначителна с оглед интереса на
кредитора – чл. 87, ал. 4 от ЗЗД.
10
Съгласно т. 7.1 от договора при неизпълнение на задължение на
франчайзополучателя франчайзодателят има право да развали договора едностранно, без
предупреждение и без да дава подходящ срок за изпълнение. Тази договорка дерогира
диспозитивното правило на чл. 87, ал.1 ЗЗД за даване на допълнителен срок на длъжника,
поради което съдът намира, че субективното преобразуващо право на франчайзодателя да
развали договора за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 24.03.2014 год. е
надлежно упражнено с исковата молба, която съдържа изрично изявление в този смисъл. В
допълнение, от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2020 г. до датата на
приключване на съдебното дирене – 22.10.2021 г. ответниците не са релевирали твърдения и
не са представили доказателства, че са започнали да изпълняват точно задълженията си по
договора с оглед на неговото продължително действие.
Двамата ответници са оспорили настъпилото разваляне на договора с възраженията,
че не са налице предвидените в закона предпоставки за едностранно прекратяване на
договорното правоотношение, а именно неизпълнение на задълженията на
франчайзополучателя, което да е съществено и да се дължи на причина, за която длъжникът
отговаря. Възражения за неизправност на кредитора – ищец не са релевирани.
Възраженията са неоснователни. Без съмнение, разпореждането с дружествените
дялове в ответното дружество в полза на трето лице и последвалото фактическо
преустановяване на търговската дейност в двата магазина под търговската марка на
франчайзодателя и започване на дейност на друго дружество в обектите, което предлага
стоки под друга търговска марка и което има фактическа и правна връзка с новия
собственик на капитала на „Й. 89" ЕООД сочат както на съществено неизпълнение на
задълженията по договора от страна на ответниците, така и на липса на обективни причини
за това неизпълнение. Възражението, че неизпълнението се дължало на т.нар. от
ответниците „световна ковид криза“ е явно несъстоятелно, тъй като, от една страна, към
момента на преустановяване на процесния франчайзинг в България не са налице случаи на
ковид-19, а от друга страна, се касае за активни и целенасочени действия на ответниците в
нарушение на договора, а не за външни събития, обективно довели до неизпълнение на
задълженията им. По същество ответното дружество едностранно, не по установения ред, се
е отказало от сключения между страните договор като изцяло е преустановило изпълнението
на поетите задължения, което е в грубо нарушение на разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД,
съгласно която договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
С оглед настъпилото разваляне на договора, ищецът има право съгл. чл. 88, ал. 1, изр.
2-ро от ЗЗД да претендира вредите от развалянето, включително и предвидената по т. 7.4.от
договора неустойка при разваляне, изменена по размер с анекс № 8 от 09.04.2019 г. на
50 000 лева за всеки от магазините. С оглед изявлението на ищеца, че разваля договора
изцяло, а не само по отношение на един магазин, както и поради обстоятелството, че искът
не е предявен като частичен, правното твърдение на ищеца е, че целият размер на
дължимата от ответниците неустойка е 50 000 лева.
В депозирания отговор ответниците релевират възражения за нищожност договорната
11
клауза по т.7.4 като противоречаща на добрите нрави.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.
Нейната основна цел е да стимулира страните по правоотношението към точно изпълнение
на поетите с договора задължения като същата изпълнява няколко основни функции –
обезпечителна, обезщетителна и наказателна или санкционна функция.
С ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. Общото събрание на търговска колегия на
ВКС посочи критериите, по които следва да се извърши разграничението между
прекомерната, от една страна, и нищожната неустойка, от друга. Посочено е, че преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави трябва да се прави за
всеки конкретен случай към датата на сключване на договора и ако към този момент е
установено, че единствената цел, за която неустойката е уговорена, излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, то същата ще бъде нищожна. Ето
защо, клаузата за неустойка ще бъде нищожна като противоречаща на морала, само когато
това следва от самия текст на клаузата, а не от обстоятелства, които настъпват впоследствие.
Освен това, преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай, като се използват няколко критерия, като
например – естеството и размера на задължението, което обезпечава, нейния вид –
компенсаторна или мораторна, съотношението между нейния размер и очакваните от
неизпълнението на задължението вреди.
Изхождайки от горепосочените принципни положения и съобразявайки характера на
претендираната неустойка като компесаторна, съдът преценява като неоснователно
възражението на ответника за нищожността й поради противоречие с добрите нрави. Фактът
на договарянето й в определен размер, сам по себе си не е достатъчен да обоснове тезата за
излизане извън границите на нравствената допустимост, без да бъде доказано твърдението,
че надвишаващият реално претърпените от франчазодателя вреди от неизпълнението на
договора неин размер предпоставя неоснователно обогатяване на лицето, в чиято полза е
уговорена. Но дори и да бъде доказан по-ниския размер на действително претърпените от
ищеца вреди в сравнение с уговорената в негова полза обезвреда, следва да се отчете и
санкционната функция на неустойката, основана на задължението за добросъвестно
изпълнение на поетите по договора задължения. От друга страна, контролът, който
франчайзодателят осъществява спрямо франчайзополучателя е съответен на положението,
че същият притежава търговска марка и има висока репутация на пазара на съответния вид
стока. Действително, правата на франчайзополучателя за прекратяване на договора са
ограничени, но това обстоятелство също не води до нищожност на клаузата за неустойка.
Обратното, тази договорна клауза отговаря на дългосрочния характер на сключеното
съглашение и в частност, на избрания от страните вид франчайз, при който рисков момент,
като зависещ от пазарните условия, е възвращаемостта на сторената инвестиция.
С оглед задължението на ответника да поддържа минимални годишни обороти за
магазините в гр. Смолян и в гр. Кърджали, съответно 185 000 лева и 220 000 лева без ДДС,
12
както и предвид обстоятелството, че договорът не може да бъде прекратяван от ответника
преди изтичане на най-малко три години съгласно т. 6.3 от договора, респ. най-малко седем
години – до 09.04.2026 г., съгласно изменението на тази клауза извършено с анекс № 8 от
09.04.2019 г., съдът намира, че уговорените с т. 7.4 неустойки първоначално в размер на
25 000 лева, а впоследствие 50 000 лева, не са в противоречие с добрите нрави и така
договорената клауза не излиза извън пределите на нравствената допустимост и придадените
й по закон функции.
В допълнение, дори уговорената с изменението на т. 7.4, извършено с анекс № 8 от
09.04.2019 г., неустойка от 50 000 лева за всеки от магазините, да противоречи на добрите
нрави поради прекомерност с оглед на очакваните от неизпълнението на задължението
вреди, то нищожността на уговорката би засегнала само извършеното с анекса изменение на
договора в тази му част, но не и първоначално уговорената неустойка от 25 000 лева на
магазин, която фактически се претендира от ищеца в настоящото производство доколкото
претенцията не е заявена като частична.
В депозирания от ответниците писмен отговор е наведено и възражение за
нищожност на неустоечната клауза поради трикратно надвишаване на размера на законната
лихва с позоваване на Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о.
Посоченото решение се отнася до друга фактическа обстановка, а именно неустойка за
забавено изпълнение на парични задължения по договор за заем с правно основание чл. 240
от ЗЗД сключен между нетърговци, поради което даденото разрешение е неприложимо за
настоящия случай, в който се претендира компенсаторна неустойка между търговци.
По възражението на ответника С.Й. с правно основание чл.147 от ЗЗД съдът намира
следното:
Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. Срокът е преклузивен, поради което се прилага от съда служебно.
Видно от уговореното в т. 8 от договора ответникът С.Й. се е задължил да отговаря
солидарно с франчайзополучателя „Й. 89" ЕООД за изпълнение на всички негови
задължения по договора, в т.ч. и задължения за неустойки, произтичащи от неизпълнение.
Съдът намира, че така поетото задължение следва да се квалифицира като възникване на
солидарност на основание чл. 121 във вр. с чл. 101 от ЗЗД, т.е. встъпване в дълг.
Едноличният собственик на капитала на дружеството франчайзополучател участва лично в
управлението на същото (чл. 147 във вр. с чл. 124 от ТЗ) и получава пряка икономическа
изгода от извършваната от дружеството стопанска дейност. Затова и поемайки солидарно
задължение с дружеството едноличният собственик на капитала действа в рамките на
осъществявана от него търговска дейност, а не като поръчител за чуждо задължение. По тази
причина и правилата на договора за поръчителство са неприложими в конкретния случай.
На следващо място, преклузивният срок по чл. 147 от ЗЗД тече от падежа на
задължението. Падежът на задължението за неустойка по т. 7.4 е обусловен от разваляне на
13
договора, което, както беше посочено по-горе, е извършено с предявяване на иска.
Следователно, дори да беше приложим, шестмесечният срок по чл. 147 от ЗЗД не е изтекъл.
По изложените съображения, съдът намира, че искът по чл.92 ЗЗД за заплащане на
сумата от 50 000 лева следва да се уважи и двамата ответници да бъдат осъдени солидарно
да заплатят дължимата сума.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, направеното от ищеца искане и представения списък
по чл.80 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят сторените пред
настоящата инстанция разноски, съразмерно на уважената част от исковете. От заявените
разноски в общ размер на 5 400,00 лева на ищеца ще се присъди сумата от 5354,63 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Мания тийм" ЕАД ЕИК *********, гр. Варна, срещу
„Й. 89" ЕООД ЕИК *********, гр. Пловдив и СТ. Й. Й. с постоянен адрес гр. Смолян, бул.
„България" № 65, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „Й. 89"
ЕООД и СТ. Й. Й. да заплатят на ищеца солидарно следните суми: •47.64 лв. – по ф-ра №
********** от 31.08.2019, издадена от „Мания тийм" ЕАД; •186.65 лв. – по ф-ра №
********** от 31.08.2019, издадена от „Мания тийм" ЕАД; •189,29 лв. – по ф-ра №
********** от 30.09.2019, издадена от „Мания тийм" ЕАД, на основание договор за
франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 24.03.2014 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Й. 89" ЕООД ЕИК *********, гр. Пловдив, и СТ. Й. Й. с постоянен адрес
гр. Смолян, бул. „България" № 65, да заплатят солидарно на „Мания тийм" ЕАД, ЕИК
*********, гр. Варна, сумата от 50 000,00 (петдесет хиляди) лева – неустойка при
разваляне на договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 24.03.2014г. на
основание чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Й. 89" ЕООД ЕИК *********, гр. Пловдив, и СТ. Й. Й. с постоянен адрес
гр. Смолян, бул. „България" № 65, да заплатят на „Мания тийм" ЕАД, ЕИК *********, гр.
Варна, сумата от 5 354,63 лева сторени пред ВОС съдебно-деловодни разноски, съразмерно
на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14