Решение по дело №996/2020 на Районен съд - Пещера

                       Р Е Ш Е Н И Е :

   № 260319/16.06.2021  година, гр. Пещера

 

          В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав

На 18.05.2021 година

 в публичното заседание в следния състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА

                  ЧЛЕНОВЕ

                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ

Секретар СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА прокурор…………………………………….…………

като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело №  996  по описа за  2020 година

 

Предявен е установителен иск  по чл..422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК .

В исковата молба ищецът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, ЕКСПО 2000, представляван от Ценка Калчева Петкова и Михаил Танев Петков, чрез юрк. К., против ответника Ж.А.М. ***  твърди, че със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 421/2020 г. Ответникът е осъден да заплати  на банката  дължими суми по Договор за  потребителски кредит № 1809102411833535 от 12.09.2018 година  в общ размер на 9973.55 лева както следва: главница в размер на 9480.14 лева,за периода от  05.07.2019 година до  05.02.2020 година ,ведно със законната лихва ,за периода от 10.02.2020 година  до окончателното й изплащане ; редовна лихва в размер на 284.37 лв.,за периода от 05.06.2019 година до  09.02.2020 година ,включително ; наказателна лихва в размер на 209.04  лв.,начислена за периода от 05.07.2019 година до  09.02.2020 година ,включително. Твърди още, че ответникът възразил срещу издадената  Заповед за изпълнение в законовия срок,което мотивира правният им интерес да установят вземането си. Искането им се основавало на следните фактически обстоятелства и  правни доводи ,а именно:

С договор  за  потребителски  кредит № 1809102411833535 от 12.09.2018 година  сключен между  банката настоящ ищец и Ж.  А.М. –настоящ ответник ,като  ищецът в качеството му на кредитодател  отпуснал на ответника в качеството му на кредитополучател  кредит в размер на 10 315 лева,който е бил напълно усвоен  на 13.09.2018 година.Съгласно клаузите на договора  същият е бил отпуснат  за потребителски нужди,  с краен срок на погасяване  -05.10.2025 година. Сочи се още ,че страните договорили  редовна лихва в размер на 4.99% за първите 12 месеца ,считано от първата падежна дата ,а след изтичане на срока  ,годишната лихва  ставала в размер на  Референтен  лихвен процент +4.860 пункта надбавка.Страните са определили и  размера на обезщетението  в случай на  забава  в заплащането на  дължимите вноски по кредита –наказателна лихва (обезщетение за забава),чийто размер се определяло  като към  размера на  дължимата възнаградителна лихва  се надбавяли 10 пункта.Кредитът  следвало да бъде погасен  на 84  анюитетни  месечни погасителни вноски ,считано от  05.11.2018 година до 05.10.2025 година и дължими на 5 число  от съответния месец .Твърди се още ,че банката е изпълнила всичките си задължения по договора  като е отпуснала  паричната сума  за възмездно ползване. Кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по договора  като не е  заплатил  месечните погасителни вноски за периода от 05.07.2019 година до 05.02.2020 година .Съгласно чл.8.1 от Договора  просорчието,  на което и да е  задължение по договора с повече  от 31 дни  от съответната  дата на дължимо  плащане  представлявало неизпълнение  ,при което Банката  имала право  едностранно  да обяви  всички суми  по кредита  за предсрочно изискуеми и незабавно платими.С оглед посоченото неизпълнение от страна на ответника в настоящото производство  изпратили  уведомление за  предсрочна изискуемост  на вземането  с писмо с изх.№  ИЗХ -001-3518  на постоянния и настоящ адрес на  кредитополучателя –посочени в договора.Считат ,че предсрочната изискуемост  е обявена на 10.02.2020 година  като не е последвало изпълнение от страна на длъжника. Моли да се постанови решение, с което се приеме за установено по отношение на ответника , че съществува вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение,както следва :  главница в размер на 9 480.14 лева, ведно със законната  лихва върху нея ,считано от 10.02.2020 година  до окончателното изплащане на същата; изискуема редовна  лихва в размер на 284.37 лева,за периода от 05.06.2019 година до 09.02.2020 година;изискуема  наказателна лихва в размер на 209.04лева ,за периода от 05.07.2019 година до 09.02.2020  година както и разноски  в заповедното производство в размер на 299.47 лева.

При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца главница в размер на 9 480.14 лева, ведно със законната  лихва върху нея ,считано от 10.02.2020 година  до окончателното изплащане на същата; изискуема редовна  лихва в размер на 284.37 лева,за периода от 05.06.2019 година до 09.02.2020 година;изискуема  наказателна лихва в размер на 209.04лева ,за периода от 05.07.2019 година до 09.02.2020  година както и разноски  в заповедното производство в размер на 299.47 лева.

Претендират се и направените в настоящото производство разноски по делото.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.

В указания от съда срок ответникът не е депозирал писмен  отговор и не е ангажирал доказателства.От определения му особен представител адв.Й. –П. е постъпил писмен отговор ,в който е изразено становище,че в действителност между страните по настоящото дело  съществува писмен договор  за отпусната и усвоена сума от ответника  в размер на 10 315 лева на 12.09.2018 година.В случая обаче са оспорени клаузите относно начина на определяне на редовната и наказателна лихва по договора.Сочи се ,че същите са  неясни и подвеждащи.Позовават се на разпоредбата на чл.146 от ЗЗП с твърдението ,че не се касае за  индивидуално уговорени клаузи,а за стандартни  или предварително  изготвени договорни клаузи.Моли да се постанови решение,с което да се отхвърли  предявеният иск .

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното :

          От събраните по делото писмени доказателства : договор за потребителски кредит № 1809102411833535 от 12.09.2018 година;погасителен план;уведомление ,ведно с известия за доставяне се установява ,че  между „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ЕАД  и Ж.А.М. ***  е сключен договор за  потребителски  кредит на 12.09.2018  година  ,по силата на който  банката  в качеството й на  кредитор е предоставила на ответника  в качеството му  на кредитополучател кредит  в размер на 10 315 лева ,срещу задължението на  последния да върне сумата  в срок до 05.10.2025  чрез 84 равни анюитетни  месечни вноски в размер на 145.74 лева ,дължими на 5-то число на  съответния месец ,считано от 05.11.2018 година до 05.10.2025 година и включващи  приложимата  годишна лихва  съгласно чл.4.1,съответно чл.4.2 от договора.Неразделна част от договора е бил и  погасителния план от 12.09.2018 година. Установява се още ,че ответникът е поел и задължение  да заплаща  годишен лихвен процент  като съгласно чл.4.1 от договора  за първите 12 месеца  ,считано от падежната  дата  на кредита  фиксирания  годишен лихвен процент  е в размер на 4.99%,а съгласно  чл.4.2 –след изтичане на срока  по чл.4.1 кредитополучателят  заплаща на Банката  годишна лихва ,формирана  от сбора на две компоненти:променлив  Референтен лихвен процент  и  надбавка  в размер на 4.860 .Уговорено е било още ,че при  забава в плащането  на дължимите суми  по кредита ,кредитополучателят  дължи  на Банката обезщетение  за забава-наказателна надбавка към лихвата от 10 пункта.Установява се още ,че  до Ж.А.М. е било изпратено уведомително писмо с изх.№ -001-3518,с което Банката е  обявила Договор за банков кредит  № 1809102411833535/12.09.2018 година за  предсрочно изискуем и незабавно платим като писмо е било изпратено  до постоянния и настоящ адрес на длъжника ,съгласно  представените към   договора за банков кредит копие на лични документи на длъжника и  изрично попълнената от него декларация съгласие ,за това банката да  обработва личните му данни.Видно от известието за доставяне „Български пощи“ЕАД са върнали  обратно  писмото уведомление на  ищеца в настоящото производство  на 10.02.2020 година  с отметка „непотърсено в срок“.

По делото е приложено ч. гр. дело №421/2020 година  по описа на Пещерския районен съд, от което се установява ,че същото е образувано  по  заявление на  “ Райфайзенбанк (България)“  ЕАД   за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Ж.А.М. ***    за  парично вземане в размер на  :  главница от 9480.14лева; изискуема редовна  лихва в размер на 284.37 лева,за периода от 05.06.2019 година до 09.02.2020 година ;изискуема  наказателна лихва в размер на 209.04 лева ,за периода от 05.07.2019 година до 09.02.2020 година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от10.02.2020 година до окончателното й изплащане ,както и направените по делото разноски в това число д.т и възнаграждение на юрисконсулт.Въз основа на подаденото заявление е издадена  заповед № 108 от 21.04.2020  година  за изпълнение на  парично задължение ,с която е разпоредено длъжникът Ж.А.М. ***  да заплати на „Райфайзенбанк (България)“  ЕАД гр.София : главница от 9480.14лева; изискуема редовна  лихва в размер на 284.37 лева,за периода от 05.06.2019 година до 09.02.2020 година ;изискуема  наказателна лихва в размер на 209.04 лева ,за периода от 05.07.2019 година до 09.02.2020 година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 10.02.2020 година до окончателното й изплащане,като не са били присъдени разноски в заповедното производство .Установява се още ,че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК ,поради което на заявителя е изпратено съобщение  да предяви иск ,за да установи вземането си в месечен срок ,като  довнесе и дължимата държавна такса ,което е връчено на същия на 19.08.2020 година като  исковата молба е изпратена по пощата на 18.09.2020 година.

За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно- икономическа експертиза като вещото лице Цв. К. в заключението си сочи ,че при извършената от нея проверка констатирала ,че сумата по договор за  банков кредит № 1809102411833535 от 12.09.2018 година сключен между страните в настоящото дело  е била преведена еднократно  на 13.09.2018 година  в размер на 10315 лева  по сметка IBAN ***.Констатирала е  просрочени задължения от страна на длъжника за периода 05.07.2019година до 05.02.2020 година.За същият период е налице  редовно падежирала главница  от 863.31 лева .Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК  предсрочно изискуемата главница е в размер на 9480.14 лева ,предсрочни редовни лихви   ,за периода  към 20.04.2020 година са в размер на 284.37 лева ; предсрочни наказателни лихви към 20.04.2020 година са в размер на 209.04 лева.Вещото лице е констатирало още ,че  заявената в исковата молба наказателна лихва  е определена  по падежирала главница  за периода от  05.07.2019 година  до 09.04.2021 година ,като в периода 05.07.2019г.-13.02.2020 година  лихвеният процент е бил 14.990%,а в периода 14.05.2020 година  до 09.04.2021 година лихвеният процент е бил 14.970%.Договорената редовна лихва  е била в размер на 4.990% или за целият период на действие на договора  редовната лихва е била в размер на 1927.40 лева.В заключението се сочи още ,че  към 23.09.2020 година  е налице просрочие от 446 дни.За  периода 15.04.2020 година  до 27.04.2021 година  няма постъпления  по сметката  направени от ответника  в настоящото  производство ,с които  да е погасил задълженията си по договора.

Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК.

Посоченият текст  предвижда ,че искът за съществуване на вземането  се смята за предявен  от момента на  подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение ,когато е спазен срокът  по чл.415 ,ал.1 от ГПК .

          За да бъде уважен  искът   за съществуване на вземането  с правно основание  чл.422,ал.1 от ГПК  следва да бъде установено  безспорно  ,че искът е допустим  и че претендираното от ищеца вземане съществува  в размера  ,който е посочен в исковата молба.

          Безспорно се установява по делото ,че са налице положителните  процесуални предпоставки  за предявяване на иска –издадена заповед  за изпълнение; връчване на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК и  спазване на  едномесечния преклузивен срок, в рамките на който  следва да бъде предявен  установителният иск.

В исковата си молба ищецът твърди ,че между него  и ответника  е  възникнал валиден договор за банков кредит.

Договорът за банков  кредит е търговска  сделка  по смисъла на чл.430 и сл.от ТЗ, съгласно който- с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, а съгласно ал.2 - заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Съгласно  чл. 430, ал.3 от ТЗ договорът за банков кредит се сключва в писмена форма, като форма за действителност. Изцяло в тежест на ищцовата страна е да докаже сключването на този договор.В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се установи наличие на писмен договор за кредит  от 12.09.2018 година , по силата на който ищецът  е предоставил на  Ж.А.М.  заем в размер на 10315 лева ,като сумата е била усвоена от заемателя  ,с оглед на констатираното от вещото лице К. .По делото не се оспорва от страните, че крайният срок за издължаване на заетата сума е 05.10.2025година,като същата е сладвало да се издължи чрез 84  анюитетни месечни вноски  всяка в размер на 145.74 лева.От заключението на вещото лице К. се установи още,че  ответникът не е изпълнил задължението си по договора като  за периода от 05.07.2019 година до  05.02.2020 година не е заплатил месечни  вноски,всяка  в размер на 145.74 лева.Установи се ,че  вземането е било  обявено за предсрочно изискуемо  като към 15.04.2020 година депозиране на заповедта за изпълнение  задълженията на  ответника са били  усвоена непогасена  главница в размер на  9480.14 лева; начислена  редовна  лихва в размер на 284.37 лева  и начислена  наказателна лихва за забава  в размер на 209.04 лева.

Следователно от изложеното съдът счита ,че ищецът има валидно и изискуемо вземане  в това число размер на  главница от  9480.14 лева; начислена  редовна  лихва в размер на 284.37 лева  и начислена  наказателна лихва за забава  в размер на 209.04 лева.

Настоящият състав  намира, че процесният договор попада в приложното поле на потребителската защита, тъй като заемателят е физическо лице по заема, който не е предназначен за търговска или професионална дейност и е потребител на финансова услуга по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. "б"/, според която националният съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат директен ефект . Договорите за заем съставляват финансови услуги и клаузите ,които са договорени от страните подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по  чл. 143 ЗЗП

 

 

 

 

В настоящият случай обаче  е неоснователно   възражението на особения представител  на ответника  за нищожност на  договорената редовна и   договорената наказателна лихва  на основание чл.146 от ЗЗП. Видно от самия договор  ,а и от  заключението на вещото лице К. се установи ,че редовната лихва  е била в размер на 4.990% ,а наказателната е била 14.990% ,които съответстват на чл.19,ал.5 от ЗПК.

С оглед на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което да уважи предявения установителен иск.

В тежест на ответника следва да се възложат  направените в настоящото производство разноски в размер на 2512.69 лева като разноски в заповедното производство не са присъдени.

          Водим от горните съображения ,Пещерският районен съд

 

 

Р   Е   Ш   И   :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Ж.А.М. с ЕГН-********** *** ,че Райфайзенбанк (България)“ ЕАД,с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, ЕКСПО 2000, представляван от Ценка Калчева Петкова и Михаил Танев Петков,има валидно и  изискуемо вземане  срещу него  както следва: главница от 9 480.14 лева, ведно със законната  лихва върху нея ,считано от 21.04.2020 година-датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение   до окончателното изплащане на същата; изискуема редовна  лихва в размер на 284.37 лева,за периода от 05.06.2019 година до 09.02.2020 година;изискуема  наказателна лихва в размер на 209.04лева ,за периода от 05.07.2019 година до 09.02.2020  година.

 ОСЪЖДА Ж.А.М. да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД гр.София разноски по делото в размер на 2512.69 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: