№ 323
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Алексей Б. Трифонов
Членове:Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Ваня Ил. И.
в присъствието на прокурора Даниела Анг. Димитрова
като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600686 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Постъпило е искане от защитника на осъдения В. Н. А.-адв.Л. Н. за отмяна по реда
на възобновяването на присъда №186/09.08.2022г.,по описа на СРС,НО,102
състав,постановена по н.о.х.д.№652/2022г.,потвърдена с присъда от 14.06.2023г.на
СГС,НО,17 състав,постановена по в.н.о.х.д.№1679/2023г.,единствено в частта,с която
осъденият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.150 от НК,като му е
определено наказание лишаване от свобода в размер на четири години,което да бъде
търпяно при първоначален общ режим.По реда на чл.59,ал.1 от НК е зачетено времето,през
което А. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража,считано от 15.11.2021г.-
09.08.2022г.На осъдения са били възложени направените по делото разноски.
В искането си защитникът навежда доводи по чл.348,ал.1,т.1-т.3 от НПК:за
неправилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в негова вреда и за явна несправедливост на определеното
наказание.Основният довод в искането е за това,че съдът е постановил съдебния си акт в
нарушение на разпоредбата на чл.14,ал.1 от НПК.В тази насока се изтъква,че осъдителната
присъда е постановена само на базата на показанията на пострадалата А..Според вносителя
на искането визирА.те показА.я са противоречиви и нелогични.Следва да се обърне внимА.е
на факта,че пострадалата не е съобщила за извършени престъпления по чл.150 и чл.152 от
НК към момента на постъпване за преглед в лечебно заведение,а отделно не се подкрепят
1
твърденията й за душене от други доказателствени източници по делото.Отделно от горното
вносителят на искането обръща внимА.е на обстоятелството,че първостепенният съд е
кредитирал отчасти показанията на свид.Е. А.,откъдето може да се направи извод за
недостоверност на заявеното от последната.
Прави се искане за отмяна на присъдата на СРС и за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание защитникът на осъдения В. Н. А. моли съда да уважи искането
му за възобновяване на наказателното производство.Отново се навежда довод за това,че
съдебният акт е постановен в нарушение на разпоредбите на чл.14,ал.1 от НПК и на чл.303
от НПК,като присъдата почива на предположения,а от своя страна обвинението не е
доказано по несъмнен начин.В случая не е налице пълен,обстоен и обективен анализ на
всички събрА. по делото доказателства.Защитникът поддържа молбата за възобновяване на
наказателното дело.
Осъденият В. А. поддържа изразената позиция от неговия защитник,моли съда да
възобнови наказателното дело.Оспорват се събраните по делото доказателства.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура моли съда да остави искането
за възобновяване на наказателното дело,изхождащо от защитника на осъденото лице,без
уважение,като счита,че посочените основания,на които се базира същото,са
неоснователни.Според държавния обвинител вътрешното убеждение на решаващия съд
относно съставомерността на деянието и ангажирането на наказателната отговорност на
дееца,е изградено изцяло в съответствие с изисквА.ята на разпоредбата на чл.14,ал.1 от
НПК.Правилно е приложен материалния закон,включително и във връзка с
индивидуализация на наложеното наказА.е.Не е налице явна несправедливост на
последното.Представителят на САП в заключение счита,че искането за възобновяване на
наказателното дело не е основателно и следва да бъде оставено без уважение.
Настоящият съдебен състав намери от една страна,че искането за възобновяване е
допустимо-депозирано е на 12.10.2023г.от процесуално легитимирана страна в рамките на
предвидения шестмесечен срок от влизане в сила на присъда от 14.06.2023г. на
СГС,постановена по в.н.о.х.д.№1679/2023г.по описа на съда.С последната подс.В. А. е
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение 131,ал.1,т.5 а,вр.чл.130,ал.1
от НК.В останалата част присъдата на СРС,НО,102 състав,постановена по н.о.х.д.
№652/2022г.е потвърдена.Следователно присъдата по отношение на обвинението по чл.150
от НК,предмет на настоящото искане за възобновяване на делото,е влязла в сила на
14.06.2023г.,по аргумент от чл.412,ал.2,т.1 от НПК.за пълнота следва да се отбележи,че на
посочената дата е влязла в сила присъдата на СРС и досежно обвинението по чл.152 от НК
срещу подс.А..
Настоящият съдебен състав,след като се запозна с материалите по делото и
наведените доводи в искането за възобновяване на наказателното дело,намира последното за
неоснователно по следните съображения:
I.ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА
ПРОЦЕСУАЛНИ ПРАВИЛА ВЪВ ВРЕДА НА ОСЪДЕНИЯ В. А.,ДОВЕ. ДО НАРУШЕНИЕ
ПО ЧЛ.348,АЛ.1,Т.2 ОТ НПК И ДО НЕПРАВИЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ
ЗАКОН
Тук основните доводи на молителя,подържА. и в съдебно заседание пред САС,са за
2
формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища в нарушение на
разпоредбата на чл.14,ал.1 от НПК.
Настоящият съдебен състав намира,че вътрешното убеждение на решаващите
съдилища-СРС и СГС е формирано в съответствие с нормата на чл.14 от НПК.В случая
решението и на първия съд,и на въззивния съдебен състав, са основА. на
обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.Според САС
присъдата не почива на предположения,а изцяло е основана на приобщените по делото
доказателствени източници.И двата съдебни състава са извършили изключително подробен
и мотивиран анализ на последните,като по делото няма основания да се приеме,че
решаващите органи превратно или изопачено са тълкували доказателствата по
делото.Между другото именно в резултат на внимателно и задълбочено обсъждане на
показанията на свидетЕ.те и заключенията на назначените по делото експертизи,разбира се
съпоставени и с обясненията на подс.А.,СРС и СГС са стигнали до правен извод в полза на
последния-че не са налице доказателства за това,че е извършил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.152 от НК /в тази част присъдата е влязла в сила/.
Този съдебен състав счита за неоснователен довода,изтъкнат в молбата за
възобновяване на делото,изразяващ се в това,че осъдителната присъда се базира изцяло на
показанията на свид.Е. А..И двата решаващи съда са обърнали внимА.е на това твърдение,но
с основание са го отхвърлили.От една страна възприетата фактология от СРС и СГС
/всъщност това е записано и в обстоятелствената част на обвинителния акт/ сочи на извод,че
събитията на 13.11.2021г.са се развили в семейното жилище,обитавано от пострадалата и
подсъдимия,като в инкриминирА.я период в него са били само В. А. и Е. А..Следователно
пряк източник на доказателства могат да бъдат изявленията именно на двамата,липсват
данни други лица да са присъствали в апартамента и да са възприЕ. случилите се събития.Но
както изрично е посочил в мотивите си СГС,няма процесуална пречка или забрана в така
стекла се житейски ситуация,съдът да формира своите изводи по основния факт в
наказателния процес на базата на показанията на свид.Е. А..Но в настоящата хипотеза
присъдата не е постановена единствено на тези показА.я.Да, те са основен пряк източник на
информация за случилото се на 13.11.2021г.в гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.733,вх.б,ет.9,ап.62,но
от друга страна решаващите съдебни състави са преценили достоверността на заявеното от
свид.Е. А. анализирайки и показанията на други разпитА. по делото свидетЕ.-Т. К.,Е. А.,А.
Л.,М. А.,Й. А..Освен това съдилищата са обърнали внимА.е,обсъждайки въпроса за
достоверността на свидетелските показА.я на пострадалата,и на заявеното от нея по
отношение на причинените й травматични увреждА.я от страна на подс.В. А.,и в частност-
че тези показА.я са потвърдени от обективните медицински находки,както и от
заключенията на назначените по делото експертизи.Този подход на решаващите съдилища е
изцяло съобразен с разпоредбата на чл.14,ал.1 от НПК и в този смисъл не се констатират
допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното им убеждение.
Макар и САС в случая да не е съд по същество,следва да отговори на възражението
на подс.В. А. по отношение на приобщаване на веществените доказателства по делото /в
3
последната му дума пред настоящия състав/.С протокол за доброволно предаване,приложен
на л.111,т.2 от ДП,свид.Е. А. от 19.11.2021г.е предал на оргА.те на досъдебното
производство множество влакнести обекти,както и кабел.Факт е,че посочените вещи не са
иззети с протокол за претърсване и изземване от 14.11.2021г.и не са приобщени на
посочената дата.Последното по никакъв начин не води до извод,че веществените
доказателства са приобщени не по предвидените способи в НПК.С оглед на установената по
делото фактология е реална хипотезата,при която разследващите органи са пропуснали да
приобщят посочените вещи на първата дата,а в последствие,пет дни по-късно, при
посещение в дома,обитаван от подсъдимия и пострадалата,свид.А. да ги е видял и в
последствие да ги е занесъл и предал в полицията,за което е съставен и посочения протокол
от 19.11.2021г.Следва да се отбележи,че приобщаването на вещи към доказателствения
материал по делото може да се извърши и чрез прилагането им към делото в качеството на
веществено доказателство.Съвсем друг е въпросът,че връзката им с обстоятелствата по
делото се установява посредством доказателствени средства /протоколи,свидетелски
показА.я и т.н./.В този смисъл и настоящият съдебен състав приема,че не са допуснати
нарушения при приобщаване на веществените доказателства по делото.
Следва да се има предвид и обстоятелството,че настоящото производство е било
предмет и на касационна проверка по повод на подадени касационен протест и жалба от
повереника на частния обвинител във връзка с това,че СГС е признал подс.В.А. за
невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.131,ал.1,т.5 а от НК с
присъдата си от 14.06.2023г.Макар и да касае друго обвинение в рамките на установената
фактология по настоящото дело,следва да се има предвид записаното в решение
№287/15.05.2024г.на ВКС,ІІІ НО:“Лишени от основания са поддържА.те оплаквА.я,че е
опорочен процеса на формиране на вътрешно убеждение.ВКС не констатира избирателен
или тенденциозен прочит на доказателствата по делото.Грижливият и прецизен
доказателствен анализ е позволил на съда да установи значимата за решаване на делото
фактология,за извеждането на която е ценил показанията на пострадалата.Те са
интрепретирА. от въззивния съд съгласно действителното им съдържА.е и след съпоставка с
останалите доказателствени материали по делото“.Това е още един аргумент,че в случая не е
допуснато твърдяното съществено процесуално нарушение при формиране на вътрешното
убеждение на решаващите съдебни състави.
ІІ.ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗА.Е НА ОСЪДЕНИЯ В. А.
Искането за възобновяване на наказателното производство и в тази посока е
неоснователно.И първоинстанционният ,и въззивният съдебни състави,са изложили
подробни съображения досежно въпроса за индивидуализация на наказателната отговорност
на осъдения А..В рамките на настоящото производство САС не констатира липса на мотиви
относно индивидуализацията на наказА.ето на В. А.,нито неправилно приложение на
4
материалния закон,и в частност на разпоредбите на Глава V от Общата част на
НК.Инстанционните съдилища се изложили съображения защо в случая наказА.ето на
осъденото лице не може да бъде определено при условията на чл.55 от НК,а от друга страна
коректно са посочили обстоятелствата,които влияят върху размера на наложеното наказА.е
лишаване от свобода.Следва да се отбележи,че определеното на осъдения В. А. наказА.е
лишаване от свобода е под средния размер на предвидената санкция в разпоредбата на
чл.150,ал.1 от НК, и е съответно на извършеното от последния престъпление.В този смисъл
искането за възобновяване на наказателното производство на това основание следва да бъде
отхвърлено.
В заключение САС,ще отбележи,че не са налице основания за възобновяване на
наказателното дело,поради което искането на осъденото лице В. Н. А. следва да бъде
отхвърлено като неоснователно.
Водим от горното САС
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения В. Н. А. за отмяна по реда на възобновяването
на присъда №186/09.08.2022г.,по описа на СРС,НО,102 състав,постановена по н.о.х.д.
№652/2022г.,потвърдена с присъда от 14.06.2023г.на СГС,НО,17 състав,постановена по
в.н.о.х.д.№1679/2023г.,в частта по отношение на осъждането за престъпление по чл.150 от
НК,и за възобновяване на наказателното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5