Присъда по дело №66/2021 на Окръжен съд - Разград

Съдебното производство е образувано, на основание чл. 247, ал. 1, т. 1
НПК, по внесен обвинителен акт по ДП № 330 ЗМ-170/2020 г. по описа на ОД
МВР-Разград против Р. Р. Р. /Recep Karakoc/, ЕГН **********, по обвинение
в това, че:
На 01.09.2020 г. на кръстовището на път I-2 на километър 71+545 с път
III-205 главен път гр. Варна - гр. Русе, при управление на моторно превозно
средство лек автомобил „Фиат Фиорино“, с турски регистрационен номер
25ААР972, нарушил правилата за движение:
чл. 47 от ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се
към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство“;
чл. 104 от ППЗДВП „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство“ и
чл. 50, ал. 1 от ЗДвП,
като не изпълнил задължението си по път III - 205 и при наличие на пътен
знак „STOP“ - Б2 да спре и да пропусне движещият се по път 1-2 товарен
автомобил „Волво ФХТ 440“ с peг. № ЕН 4855 ВС с прикачено към него
полуремарке „Шмиц СКИ24“ с рег. № ЕН 0481 ЕА с водач Тони Любенов
Георгиев, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на П.
Шарбанова Р., ЕГН ********** от гр. Силистра настъпила на 12.09.2020 г. -
престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „в" вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и счита за
доказано, че подсъдимият е нарушил умишлено чл. 47 ДвП, чл. 104 от ПП
ЗДвП чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и в резултат на това виновно поведение се
стигнало до смъртта на неговата съпруга, причинена по непредпазливост.
Заявява, че деянието е осъществено непредпазливо, при форма на вината -
самонадеяност, тъй като подсъдимият е разчитал, че ще мине
безпрепятствено, пресичайки главния път Русе – Варна, само че дистанцията
до товарната композиция е била малка, настъпил сблъсък и в резултат на този
удар неговата съпруга получила увреждания, като въпреки адекватното
лечение, се стигнало до нейната кончина. Според прокурора е налице
причинно-следствена връзка между уврежданията и настъпилата смърт.
Предлага да се наложи наказание - една година лишаване от свобода, с
отлагане при условията на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години и на
основание чл. 343г НК съдът да лиши подсъдимия за същия срок от правото
да управлява МПС.
Подсъдимият Р. Р. Р. се явява в съдебно заседание на 10.05.2021 г. и
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях.
1

Защитникът на подсъдимия адв. Х. прави искане за провеждане на
съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК, заявява, че
подсъдимият признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях.
В пледоарията си излага доводи, че подсъдимият е пенсионер, има
чисто съдебно минало и моли наказанието да бъде наложено в минимални
размери и изпълнението му да бъде отложено в условията на чл. 66 НК.
Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимият и
събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установи:
Подсъдимият Р. Р. Р. /Recep Karakoc/ е български гражданин, роден на
05.02.1953 г. в с.Зафирово, Област Силистра. Има основно образование. Не е
осъждан. Р. има и турско гражданство. През по-голяма част от годината Р.Р. и
съпругата му П. Р. живеели в Република Турция. През лятото идвали в
Република България и пребивавали в гр. Исперих и гр. Силистра, където
имали жилища.
Р. притежава свидетелство за управление на МПС, издадено в
Република Турция и е правоспособен водач на МПС, категория „В“ и „М“.
Р. е санкциониран в Република България, по административен ред, за
извършени нарушения на ЗДвП.
През месец август 2020 г. Р. и съпругата му П. Р. пристигнали в
България.
На 01.09.2020 г., рано сутринта, Р. пристигнал, заедно със съпругата си,
в гр. Разград. Посетили поделение на НОИ, откъдето взел документ,
необходим във връзка с определяне на пенсията му. Около обяд приключили
с работата и решили да се прибират.
Подс. Р. управлявал лек автомобил „Фиат Фиорино“ с турски
регистрационен номер 25ААР972. Съпругата му П. Р. била седнала на
предната дясна седалка и имала поставен обезопасителен колан. Отправили се
в посока гр. Исперих. Времето било ясно и с нормална видимост.
Пътното платно, по което се движил, управлявания от Р., автомобил
било покрито с дребнозърнеста гладка асфалтова настилка, без неравности и
повреди. То било двупосочно с по една лента за всяка посока. Впоследствие
се разделяло на три - една за движение направо, една надясно и една наляво,
между тях имало затревени разделителни острови. Р.Р. управлявал
автомобила в лентата за движение направо, по посока гр. Исперих. Преди да
достигне кръстовището, което било образувано от пресичането на главен път
I-2 /гр. Варна - гр. Разград/ с път III-205 от и за гр. Исперих, движението било
2

регулирано с пътен знак № Б2 - „Спри. Пропусни движещите се по пътя с
предимство“. Според този пътен знак водачът имал задължение да спре и да
пропусне всички ППС, движещи се по главният път и в двете посоки, тъй
като се движел по път без предимство.
Кръстовището било с много добра обзорна видимост, без неравности.
Било регулирано с пътни знаци и маркировка.
Движението по път I-2, било организирано двупосочно, като платното
било с две ленти в посока гр. Русе и една лента в посока гр. Варна.
Хоризонталната маркировка била избледняла. Всяко от платната било с
ширина 4,70 м.
Когато Р. достигнал с управлявания от него автомобил до
кръстовището, в участъка на път I-2, на километър 71+545 с път III-205,
главен път гр. Варна - гр. Русе, се огледал и понеже не възприел, движещо се
по същото време по главния път, МПС не спрял, според указаното от
поставения в участъка пътен знак, а продължил движението в посока гр.
Исперих. Скоростта на автомобила била 46 км/ч.
В същото време, при същите пътни и атмосферни условия, по главен
път I-2, по посока гр. Варна - гр. Русе, св. Т.Г. управлявал товарен автомобил
/влекач/ „Волво ФХТ 440“ с peг. № EH 4855 ВС с прикачено към него
полуремарке „Шмиц СКИ 24“ peг. № EH 0481 ЕА. Той се движел в средната
лента за движение направо. Св. Т.Г. управлявал товарния автомобил в
дясната лента на главен път I-2, в посока от с. Разделна, Област Варна към гр.
Русе. Участъкът имал наклон 5,5 %. Камионът бил празен, без товар. Св.
Георгиев поддържал скорост от 68 км/ч.
Едва, когато навлязъл в кръстовището, Р. възприел движещия се към
него товарен автомобил. За да избегне удара увеличил скоростта. Водачът на
товарния автомобил задействал спирачките, но понеже не успял да спре,
опитал да заобиколи лекия автомобил и насочил МПС леко в ляво.
Разстоянието било малко и водачът не успял да избегне настъпилия кос,
страничен удар.
Предната дясна част на бронята и десния фар на товарния автомобил се
ударили в задните дясна врата и десен калник на лекия автомобил, под ъгъл
около 80 . Взаимното застъпване било около 1,20 м.
След удара л.а. „Фиат Фиорино“ се завъртял в посока на часовниковата
стрела на ъгъл около 90 ° и със странично плъзване, под действието на
инерционните сили лекият автомобил се установил в направляващия остров
на кръстовището.
Товарният автомобил продължил движението си напред, праволинейно,
изминал още около 43 м. след мястото на удара и се установил в покой.
В резултат на ПТП П. Р. получила различни по характер телесни
3

увреждания: черепно-мозъчна травма, травма на главата и гръбначния стълб -
тежка разлята контузия на мозъка и висока гръбначномозъчна /спинална/
травма, почти тотална деструкция и размегчение на 5-ти шиен прешлен и
сагитална фрактура на тялото на 7-ми гръден прешлен, квадрипареза;
охлузвания на брадичкова област; травма на гръдния кош и корема - контузия
на бял дроб, хемоторакс в дясно / КТ/, счупване на VIII, IX и X -то ребро в
дясно по мишнична линия, фрактура на дръжката на гръдната кост,
кръвопопиване в междуребрена мускулатура от лявата страна- ниво 5-то, 6-то
и 7- мо ребра по средна ключична линия; хематом под средата на тилната
линия на окосмяване на главата и под раменната линия, повече в дясно;
характерна коланна травма на гръдна и коремна стена - косо отгоре/надолу и
от дясно/на ляво, хоризонтално - по долния етаж на коремната стена;
интензивно моравосиньо кръвонасядане от външния кант на дясна
тазобедрена става, хоризонтално напред и навътре; травма на крайниците -
дифузно мътносинкаво кръвонасядане в средната трета на външностранична
повърхност на лява мишница и подлежащо счупване на дясна мишнечна кост;
кръвонасядания по лицева повърхност на дясно бедро.
На мястото спрели преминаващи автомобили, управлявани от св. Б. и
св. П.. След известно време св. В. Б.а и св. К. П. подали едновременно сигнал
на тел 112. Пристигнали екипи на ОД МВР - Разград и на ЦСМП - гр. Разград.
Медиците откарали пострадалата П. Р. в МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград“
АД. Р. била настанена в ОАИЛ.
Разследващ полицай от ОД МВР – Разград извършил оглед на
местопроизшествието и с това действие започнало досъдебното производство.
На 04.09.2020 г. П. Р. била преместена в Хирургично отделението на
МБАЛ Разград, където починала на 12.09.2020 г. Причина за смъртта на П. Р.
била тежката закрита черепно-мозъчна травма, получена при ПТП от
01.09.2020 г. и усложненията от нея.
Описаната фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от
самопризнанието и всички събрани доказателства на ДП, които го подкрепят:
показанията на свидетелите: Т.Г. (л. 117, л. 136 ) – водач на товарния
автомобил, К. П. (л. 132), В. Б.а (л. 142) и В. Б. (л. 143) – очевидци на
ПТП, Й. (л. 134) и Ц. (л. 156) – служители на МВР - автоконтрольори,
пристигнали на местопроизшествието, след получаване на сигнал на тел.
112; М. (л. 144) и Р. – Б. (л. 151) - дъщери на Р.Р. и П. Р..
протокол за оглед на местопроизшествие (л. 14), фотоалбум (л. 23);
писмените доказателства: декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние (л. 37), справка за съдимост (л. 39),
експертна справка за резултат от оглед и аутопсия на трупа на П. Р. (л.
42), справка за нарушител/водач (л. 40), препис-извлечение от акт за
смърт (л. 180), чертеж за кръстовище на главен път I-2 „Русе-Разград-
Шумен“ с път III-205 „Разград-Исперих-Стефан Караджа“ от Агенция
„Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - Разград (л. 182),
4

удостоверения за наследници и родствени връзки (л. 225 и сл.), епикриза
(л. 228);
заключение по назначените експертизи: съдебномедицинска експертиза
(л. 43), автотехническа експертиза (л. 57), техническа експертиза за
възпроизвеждане на звукозапис на хартиен носител (л. 84), съдебно -
химически експертизи за съдържанието на алкохол в кръвта на св. Т.Г. и
подс. Р.Р. (л. 94 и л. 103).
От показанията на свидетелите очевидци на ПТП и заключението на
вещото лице по АТЕ е установен механизма на настъпване на ПТП. Вида и
характера на уврежданията на П. Р. и механизма на причиняването им са
установени безспорно въз основа на категоричното заключение на вещите
лица по СМЕ и АТЕ и медицинската документация.
Показанията на свидетелите са логични, последователни,
взаимнодопълващи се, без противоречия.
Заключението на вещите лица са пълни, ясни, обосновани и няма
съмнение в правилността им.
Фактическата обстановка не се оспорва от подсъдимия и защитника му
и е установена по безспорен начин.
От правна страна.
На 01.09.2020 г. Р.Р., управлявайки лек автомобил, по път III-205 в
посока гр. Исперих, на излизане от гр. Разград, е навлязъл в кръстовището с
път I-2 на километър 71+545, на главен път гр. Варна - гр. Русе, без да спре,
при наличие на пътен знак Б2 - „STOP“, без да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство – товарен автомобил „Волво
ФХТ 440“ с peг. № EH 4855 ВС, който се движил по път I-2 в посока гр. Русе
и в резултат на това настъпил удар между двата автомобила, в дясната лента,
обособена за движение направо, в посока гр. Русе, който удар е кос,
страничен – задната дясна врата и заден десен калник на лекия автомобил с
предна част на бронята и десен фар на товарен автомобил „Волво“, под ъгъл
80 . В резултат на това са причинени телесни повреди на П. Р. – пътник в
лекия автомобил, довели до смъртта , която настъпила в болнично заведение
на 12.09.2020 г.
Р. е нарушил правилата за движение по:
- чл. 47 от ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се
към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост
да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство“;
- чл. 104, ал. 1 от ППЗДВП „На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
5

средства, които се движат по пътя с предимство“;
- чл. 50, ал. 1 от ЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство“
като не изпълнил задължението си да спре и да пропусне движещият се по
пътя с предимство товарен автомобил.
С извършеното е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъпление по чл. 343, ал. 1, 6. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй
като нарушил правилата за движение по чл. 47 от ЗДвП, чл. 104 от ППЗДВП
и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което, по непредпазливост, причинил
смъртта на П. Шарбанова Р..
Деянието е извършено виновно, при форма на вината –
непредпазливост, като Р. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици – смъртта на съпругата си, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
Водачът на товарния автомобил не е имал възможност да предотврати
ПТП чрез спиране, тъй като лекият автомобил е навлязъл в „опасната зона“ за
спиране и е направил неуспешен опит да избегне удара между МПС като
заобиколи автомобила, управляван от Р..
Лекият автомобил е навлязъл в кръстовището и товарният автомобил, в
момента на възприемане на опасността, е бил на 18 м. от мястото на удара.
Спирачният път на товарния автомобил, с установената скорост на движение,
би бил 61 м.
По наказанието.
За престъплението по 343, ал. 1, 6. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от две до шест години.
Съдебният състав счита, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства – Р. не е осъждан, разкайва се за станалото, не е с висока
обществена опасност. Установено е, че Р. тежко преживява смъртта на
съпругата си, осъзнал е противоправността на извършеното, съжалява за
стореното и процесът на поправяне е започнал.
Поради това съдът счете, че следва да наложи наказание в предвидения
минимум – 2 години лишаване от свобода.
Съдът намира, че не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства. Налице са установени и наказани
нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на Р., през 2018
г. и две през 2019 г., които макар да не са многобройни, като се отчете, че
пребивава рядко в България следва да се вземат предвид при преценката за
6

склонността му да нарушава правилата за движение и съответно нуждата от
по-интензивно въздействие.
Съдът отчете и значителното разпространение на престъпленията по
транспорта, пренебрежението към правилата за движение по пътищата в част
от обществото и тежките щети – материални и нематериални, които нанасят
тези престъпления. Престъпленията са със значителна обществена опасност.
На основание чл. 58а НК съдът, след като определи наказанието
лишаване от свобода, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК,
на 2 години лишаване от свобода, намали така определеното наказание с една
трета и осъди Р. на 1 години и 4 месеца лишаване от свобода.
Тъй като съдът налага наказание лишаване от свобода до три години и
Р. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
съдебният състав счете, че за постигане целите на наказанието и за
поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, то на
основание чл. 66 НК отложи изпълнението на наложеното наказание за срок
от три години.
На основание чл. 343г НК и чл. 49 НК съдът наложи на Р. Р. Р.
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1
година и 4 месеца.
Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността
да се приведе в изпълнение наложеното наказание лишаване от свобода, ако
до изтичане на определения от съда изпитателен срок извърши друго
умишлено престъпление от общ характер, са достатъчни за да се въздейства
върху подсъдимия и другите членове на обществото и да се постигнат целите
по чл. 36 НК - да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и
добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди Р. да заплати разноските
по делото.

Съдия:

7

Номер на акта:	12
Дата:	10 май 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия:	Емил Димитров Стоев

Дело:	20213300200066
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 февруари 2021 г.

Присъда по дело №66/2021 на Окръжен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите