МОТИВИ :
Обвинението
против подсъдимия С.Л.И. ***, ЕГН ********** е за това, че:
На 15.11.2017г. в гр. Плевен в ***, пред Директора на
гимназията, съзнателно се ползвал от неистински официален документ –
Удостоверение за завършен седми клас с рег.№ 324- 2/20.06.2008г., на което бил
предаден вид, че е издадено от ***, като от него за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият С.Л.И. заявява, че
разбира обвинението, признава се за виновен и съжалява за извършеното деяние.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия С.Л.И.. Намира, че са налице
основанията за приложение на чл.78а от НК,
като предлага по отношение на И. да бъде определено наказанието в
минимален размер.
Защитникът на подсъдимия С.Л.И. – адв. В.М., също
намира, че са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК, като
предлага на подзащитния й да бъде наложена минималната глоба, която предвижда
закона.
Съдът, като съобрази и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.Л.И. е роден на ***г***, с основно
образование – завършен 7-ми клас, не е женен, работи като сметосъбирач в ***,
не е осъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********.
С.Л.И. искал да придобие квалификация и образователна
степен. Искал да се запише в *** и да придобие основно образование. Снабдил с
неистинско удостоверение за завършен седми клас с поставен върху него №
324-2/20.06.2008г., на което бил придаден вид, че е издадено от ***.
На 15.11.2017г. подал заявление до Директора на ***, в
което обективирал желанието си да бъде записан като ученик в осми клас за
учебната 2017/2018г., специалност „Машиностроене“.
Въз основа на подаденото от него заявление на същата
дата били издадени личен картон
за задочна, самостоятелна, комбинирана и дистанционна форма на обучение.
При извършване на тематична проверка на документите на
учениците за училището възникнали съмнения относно истинността на някои от
документите, между които тези на С.Л.И.. Били отправени запитвания до
съответните училища, от крито били представени дипломи за завършено образование
или удостоверения за завършен клас.
След получаване на информацията, която потвърдила
възникналите съмнения Зам. директора С.Д.Г. подал сигнал.
Била извършена проверка. Образувано е настоящото
наказателно производство.
Горната фактическа обстановка се установява от
самопризнанието на обвиняемия и от събраните на бързо производство №2007/2018г.
по описа на РП – Плевен гласни и писмени доказателства, а именно: а именно:
показанията на свидетелите С.Д.Г. и Т.Н.Г., протокол за доброволно предаване от 21.06.2018г. на лист 75 от ДП, личен картон
за задочна, самостоятелна, комбинирана и дистанционна форма на обучение на С.И.
МОН и свидетелство за съдимост по отношение на подсъдимия.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
за установено следното от правна страна:
С деянието си подсъдимият С.Л.И. ***, ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава по чл.316, във вр. с чл.308, ал.1 от НК, като на 15.11.2017г. в гр. Плевен
в ***, пред Директора на гимназията, съзнателно се ползвал от неистински
официален документ – Удостоверение за завършен седми клас с рег.№ 324-
2/20.06.2008г., на което бил предаден вид, че е издадено от ***, като от него
за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.
Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от
подсъдимия С.Л.И.. Извършено е виновно, при форма на вината – пряк умисъл –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици от
престъплението. Деянието съставлява престъпление според Наказателния закон на
Република България и е обхванато като съставомерно от нормата на чл.316, във вр. с чл.308, ал.1 от НК. Деецът подлежи на съответно
наказание.
За извършеното от подсъдимия Асанов деяние в закона е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години.
От данните за съдимостта на И. е видно, че той е
осъждан веднъж с присъда №294/02.10.2012г.,
по н.о.х.д.№2118/2012г. на РС- Плевен,
но по това осъждане е настъпила
реабилитация по право на основание
чл.86, ал.1, т.1 от НК на 03.02.2013г.
При това
положение съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а, тъй като деецът
не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава осма, раздел ІV от НК, и от престъплението не са
причинени съставомерни имуществени вреди, поради което и на основание чл.305,
ал.5 от НПК, във връзка с чл.78а от НК подсъдимия следва да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.316, във вр.
с чл.308, ал.1 от НК и да му бъде наложено административно наказание глоба.
При определяне размера на глобата, съдът взе предвид
следните смекчаващи отговорността обстоятелства:
признанието на вината, доброто
процесуално поведение, съдействието, което е оказал на разследващите
органи за разкриване на обективната истина и намира, че в конкретния случая на
подсъдимия следва да се наложи глоба в
размер на 1000,00 лв.
Съдът намира, че така наложеното наказание би
подействало поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо на
подсъдимия.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: