№ 395
гр. Пазарджик, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500459 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №631/03.06.2022г., постановено по гр.д.
№20215220103145/2021г. по описа на РС- Пазарджик са отхвърлени
предявените от ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., вписано в
Търговския и фирмен регистър под №542 097902, с адрес на управление Ф.,
гр.П., бул.“О.“ №1, представлявано от Л.Д. чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, с ЕИК *********, гр.София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д.Д. срещу З. Й. Д., с ЕГН
********** от с.И., ул.“Петдесет и втора“ №12, с правно основание чл.422 от
ГПК искове, за признаване за установено по отношение на ответника, че за
ищеца съществува вземане за следните суми, за които е издадена заповед
№889 от 12.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№1503/2021г. по описа на РС- Пазарджик, а именно: главница в
размер на 3980,09лв., възнаградителна лихва в размер на 955,03лв. за периода
от 01.05.2020г. до 01.04.2022г., мораторна лихва в размер на 354,09лв. за
периода от 01.06.2020г. до 16.04.2021г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
1
вземането.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „БНБ Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. П., Ф., чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България, гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, чрез
юриск.Н. М..
Твърди се в същата, че постановеното решение е неправилно.
Сочи се, че за да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че
ищецът не е доказал усвояване на сумата по договора за кредит, т.е. че
заемната сума е преведена на търговския партньор „Технополис България“
ЕАД. В тази връзка се твърди, че този решаващ извод не може да бъде
споделен, доколкото при разпределяне на доказателствената тежест, съдът не
е посочил, че ищецът следва да докаже факта на превеждане на сумата към
търговския партньор.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено в цялост и се
постанови друго, с което се уважи предявения по реда на чл.422 от ГПК
установителен иск срещу З. Й. Д..
Моли се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по делото,
на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ в
размер на 100лв.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- З. Й. Д.,
чрез назначения й особен представител адв.С. Т. е постъпил писмен отговор.
В него твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
В този смисъл се излагат се съображения в насока неоснователност на
изложените възражения направени във въззивната жалба в насока, че е
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд.
Приема се, че по този начин, жалбоподателят се опитва да заобиколи
настъпилите преклузии за посочване на нови доказателства през въззивния
съд, както и да прикрие своята процесуална пасивност.
Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като
се приеме, че тя е неоснователна, а постановеното решение на първата
инстанция да бъде потвърдено.
Моли се за определяне на възнаграждение за особен представител.
2
В съдебно заседание, жалбоподателят- „БНБ Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. П., Ф., чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, гр.София, редовно призован, законен представител не се явява. От
страна на процесуалния му представител- юриск.М. е постъпило писмено
становище, в която се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се за
отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата- З. Й. Д. не се явява. За същата се явява
особения й представител адв.С. Т.. От страна на последната се излагат
съображения в насока неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли
се за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното
първоинстанционо решение, като правилно и законосъобразно и се остави без
уважение подадената въззивна жалба.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред РС-Пазарджик е образувано по повод на искова
молба подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., вписано в
Търговския и фирмен регистър под №542 097902 с адрес на управление Ф.,
гр.П., бул.“О.“№1, представлявано от Л.Д. чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А., клон България с ЕИК *********, гр.София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д.Д. срещу З. Й. Д. с ЕГН
********** от село И., ул.“Петдесет и втора“ №12.
Твърди се от страна на ищецът, че на 15.04.2020г. с ответника са
сключили договор за потребителски кредит №CREX-17809844 за закупуване
на стоки и услуги, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на
ответника парична сума в размер на 3980,09лв. Договорът е със срок от 24
месеца, който срок изтича на 01.04.2022г.
Твърди се, че сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка
на упълномощения търговски партньор. Приема се, че извършването на
плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението от
страна на кредитора за предостави на кредитополучателя кредита, предмет на
процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора
и за сметка на кредитополучателя.
Визира се, че кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 24
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 205,63лв. и включващи
3
главница по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора
/чл.2/. Надбавката се формирала, съобразно приложимите по договора ГЛП и
ГПР. В чл.3 от договора било предвидено, че при забава на една или повече
месечни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода на забавата.
Твърди се, че ответникът не е заплатил нито една погасителна вноска.
На основание чл.3 от договора е посочено, че вземането става изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателя просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска,
която в настоящия случай е 01.06.2020г., от което вземането е станало
ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е
изпратено уведомление до длъжника на 15.10.2020г.
Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В тази връзка е
образувано ч.гр.д.№1503/2021г. по описа на РС- Пазарджик. Съдът е издал
заповед за изпълнение за следните суми: главница в размер на 3 980,09лв.,
възнаградителна лихва в размер на 955,03лв. за периода от 01.05.2020г. до
01.04.2022г., мораторна лихва в размер на 354,09лв. за периода 01.06.2020г.
до 16.04.2021г.
Твърди се, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК и за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Искането е съдът да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за
следните суми: главница в размер на 3980,09лв., възнаградителна лихва в
размер на 955,03лв. за периода от 01.05.2020г. до 01.04.2022г., мораторна
лихва в размер на 354,09лв. за периода от 01.06.2020г. до 16.04.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за горните
суми в случай, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането.
Претендират се сторените в исковото и заповедното производство
разноски.
4
В срока по чл.131 от ГПК от ответника- З. Й. Д., чрез назначения й
особен представител- адв.Т. е подаден писмен отговор. В него се оспорва
иска. Изразява се несъгласие с твърдението, че сумата по кредита е усвоена.
Твърди се, че договорът за кредит е недействителен, тъй като няма
данни, физическото лице подписало договора да разполага с представителна
власт за това.
Твърди се, че процесният договор е недействителен при условията на
чл.22 от ЗПК, тъй като въпреки, че в договора са посочени броя, размера и
падежа на погасителните вноски, липсва разбиване по пера на задължението
на кредитополучателя на отделните суми във вноските, като по този начин
липсва яснота, каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа
във всяка от погасителните вноски. Липсва информация, показваща всяка
отделна вноска и каква част от задължението за главница, лихви и
допълнителни разходи се погасява, съгласно договора за кредит. Само
посочването на оставащата главница не е достатъчно, поради което договорът
не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, според който
погасителния план следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент и допълнителните разноски.
Оспорва се твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на
вземането, тъй като се твърди, че предсрочната изискуемост не е надлежно
обявена. Сочи се, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целият
кредит или непогасеният остатък от кредита за предсрочно изискуем,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми, което да е достигнало до знанието на
кредитополучателя.
Приема се, че предявения при условията на евентуалност осъдителен
иск е недопустим поради липса на правен интерес. Предвидения в закона
специален ред за защита чрез установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК,
изключва допустимостта на осъдителен иск за присъждане на вземането,
предмет на оспорената заповед за изпълнение. След издаване на заповед по
чл.410 от ГПК, кредиторът не разполага с правен интерес от предявяване на
осъдителен иск срещу длъжника за изпълнение на същото задължение,
5
включително в случай на оспорване на заповедта с възражение по чл.414 от
ГПК. Оспорването съставлява процесуална пречка за влизане в сила на
заповедта за изпълнение. Правен интерес от воденото на осъдителен иск
вместо или в обективно съединение със специалния установителен иск по
чл.415, ал.1 от ГПК, може да възникне само в хипотезата на обезсилване на
заповедта по чл.410 от ГПК, извършено от заповедният съд преди
приключване на исковото производство или ако с влязло в сила решение се
обезсили издадената заповед за изпълнение.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Видно е от материалите по ч.гр.д.№1503/2021г. по описа на РС-
гр.Пазарджик се установява, че със заявление вх.№7571 от 29.04.2021г.,
ищецът е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №889/12.05.2021г., с която е разпоредено
длъжникът /ответникът в настоящото производство/ да заплати на
заявителя/настоящ ищец/, главница в размер на 3980,09лв., договорна лихва в
размер на 955,03лв., за периода 12.05.2021г. до 01.04.2022г., мораторна лихва
в размер на 354,09лв. за периода от 01.06.2020г. до 16.04.2021г. В заповедта
за изпълнение изрично е отразено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: задължение по договор за покупка на стоки и услуги с номер
CREX-17809844, сключен на 15.04.2020г.
Установява се, че Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Видно от Разпореждане №4184 от 29.07.2021г., заповедният съд е
разпоредил на заявителя, да предяви иск да установяване на вземането си и е
указал последиците от неупражняването му на тези права. Това разпореждане
е връчено на заявителя на 09.08.2021г. и на 03.09.2021г. в законово
установения едномесечен срок, същия е предявил настоящия положителен
установителен иск.
Видно от Договор за потребителски кредит за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване на кредитна карта CREX- 17809844 от
15.04.2020г. се установява, че ищцовото дружество е предоставило на
ответника кредит под формата на финансиране на избрана от
кредитополучателя стока, посочена в договора, а именно смартфон Apple на
6
стойност 3339лв. За целта е отпуснат кредит в размер на 3980,09лв., като
сумата е следвало да бъде върната на 24 месечни погасителни вноски, всяка
вноска в размер на 205,63лв., с падеж на първата вноска 01.05.2020г. и падеж
на последната вноска- 01.04.2022г., съгласно погасителен част, инкорпориран
в текста на договора и съставляващ неразделна част от него. В погасителният
план е посочена падежа на всяка вноска, размера на вноската и остатъчната
главница в лева. Общата сума, която ответникът се е задължил да върне е
4 935,12лв., при уговорен лихвен процент 22.47% и уговорен годишен
процент на разходите 24,94%.
Видно от Покана изготвена от ищеца до ответника е посочено, че
дължимите суми по процесния договор са: главница в размер на 3 980,09лв. и
договорна лихва в размер на 955,03лв. както и обезщетение за забава в размер
на 150,96лв. Липсват данни по делото тази покана да е връчена на ответника.
Видно от съдебно- икономическата експертиза се установява, че
ответницата не е извършвала никакви плащания по процесния договор.
Неизплатените задължения по този договор са в общ размер от 5 289,23лв., от
които главница в размер на 3980,09лв., договорни лихви в размер на 955,03лв.
за периода 01.05.2020г. до 01.04.2022г., лихва за забава в размер на 354,11лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил
правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл.422, във вр. с
чл.415 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във
7
въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност за
основателни. Те основно се концентрирани в насока, че неправилно
първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията с изводи, че ищецът не е
доказал усвояване на сумата по кредит, т.е. че заемната сума е преведена на
търговския партньор „Технополис България“ ЕАД. Приема се, че този извод
не може да бъде споделен, доколкото при разпределяне на доказателствената
тежест, съдът не е посочил, че ищецът следва да докаже факта на превеждане
на сумата към търговския партньор.
В настоящия случай, по делото категорично се установява, че от страна
на районния съд е изготвен доклад, на основание чл.146 от ГПК в проведено
съдебно заседание на 03.05.2022г. Не е спорно, че по това дело страните са
били редовно призовани, но не са се явили. Не може да им спор, че преди
разглеждане на делото в открито съдебно заседание на посочената по- горе
дата, процесуалния представителна на ищеца е депозирал молба по хода на
делото и с която е изразено становище по съществото на спора, като е
направил възражения на основанията за отхвърляне на иска изложени от
особения представител в отговора на исковата молба. Факт е обаче, че в тази
молба не са налице данни в насока на оспорване възражението на последния,
че не се представени доказателства, които да установят, че сумата по кредита
е усвоена.
Не може да има спор, че заемът е операция по финансиране, при която
лице, наречено „кредитор“ /обикновено финансова институция/, отпуска
определена парична сума на друг, наречен „длъжник“, който от този момент
гарантира на кредитора, че ще върне тази искана сума в предварително
определеното време плюс допълнителна сума, наречена „лихва“. Изисква се,
тази сума да бъде усвоена от длъжника, като в този аспект е и възражението
на особения представител, че това не е така.
На практика настоящата инстанция приема, че от страна на районният
съд надлежно в доклада си е указано на ищеца, че в негова тежест е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че съществува вземане
на твърдяното от него основание, респективно, от това да се докаже и реално
усвояването на кредита. По делото не са налице ангажирани доказателства от
ищцовата страна, а именно за това усвояване на паричната сума от страна на
ответницата. В този аспект няма как да се игнорира, че с молбата си от
8
28.04.2022г., ищецът е отправил молба в насока да му бъде изпратен препис
от протокола. Не са налице обаче данни, в срока по чл.151 от ГПК, по делото
да е постъпило искане за поправка и допълване на протокола. С оглед на това
следва да се приеме, че ищецът се е съгласил с направения доклад, до
постановяване на съдебното решение. Няма основание в случая да не се
приеме възражението на особения представител, при така установеното, че
ако страната е пропуснала да заяви обстоятелство или да посочи
доказателство поради собственото си поведение, тя не може да поправи
собственото си бездействие във въззивното производство.
С оглед на тези съображения не е налице основание да се изведе извод,
че е налице допуснато процесуално нарушение от страна на
първоинстанционния съд в насока неправилно разпределена доказателствена
тежест.
При тези съображения в насока неприемане възраженията изложени във
въззивната жалба и съвпадане на крайните правни изводи на
първоинстанционния от страна на въззивния съд, същата като неоснователна
следва да се остави без уважение, а обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно се потвърди.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №631/03.06.2022г., постановено по гр.д.
№20215220103145/2021г. по описа на РС- Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9