СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.
при участието на
секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 5470 по
описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20009682/13.01.2021г. по гр. д. №
8985/2020г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав С.О., ул. „******, представлявана от кмета Й.Ф.е
осъдена да заплати на В.Ц.И., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 49 във
вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 3150 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания и неудобства от счупване
на лява раменна кост и увреждане на коляното, претърпени вследствие на падане
на 07.11.2019г. в необезопасена и несигнализирана дупка на тротоар в гр. София
кв. „Стрелбище“ ул. „Нишава“, пред магазин „Фантастико“ ведно със законната
лихва от 18.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Искът е отхвърлен
за разликата над присъдения размер от 3150 лв. до пълния претендиран от ищцата
размер от 8000 лв. С решението е разпределена отговорността за разноски в
производството.
Срещу решението в частта му, в която са уважени
предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ответника С.О.. Процесуалният представител на ответника излага оплаквания, че първоинстанционното
решение е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Поддържа че не било установено с категоричност мястото на инцидента поради
което не можело да се приеме категорично, че произшествието е станало имот за
място за което носи отговорност ответника. На следващо място сочи че размерът
на присъденото обезщетение е неправилно определен като счита че същият е
завишен.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
въззивната жалба с който насрещната страна заявява че същата е неоснователна и
моли за оставането и без уважение.
Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени
предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ищцата В.Ц.И.. В жалбата
на ищцата се поддържа, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението
имуществените вреди като неоснователно го е занижил. На следващо място сочи, че
съдът неправилно е приел, че е налице съпричиняване.
На тази въззивна жалба не е постъпил отговор.
Софийски градски съд, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията насрещните страни, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди
и обезщетение за имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 о т ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
По отношение на правилността на
първоинстанционното решение настоящият състав намира следното:
Не е спорно, че на 07.11.2019г. около 12:00 часа,
ищцата В.Ц.И. претърпяла инцидент като стъпила в дупка, при което паднала на лявата си
страна като ударила лявото си рамо и лявото си коляно. Вследствие на падането
изпитала силна болка.
Не е спорно, а и се установява от приетите по
делото доказателства, че от падането на ищцата претърпяла счупване на горния
край на лявата раменна кост.
Първият спорен въпрос, повдигнат с въззивната
жалба на ответника е дали са налице основанията за ангажиране отговорността на С.О. по чл. 49 от ЗЗД, в частност дали се доказва,
че произшествието е станало на общински път.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид
безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия,
като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира
отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят
общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна
отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от
ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа - виж
Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от
18.XI.1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и
Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието,
че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на
възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за
предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за
отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения,
които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на
възложената работа.
Непозволеното увреждане - чл. 45 ЗЗД, се основава
на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или
юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на
който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/ противоправността
на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на
противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Когато се твърди, че вредите са причинени от
бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент
трябва да е предписано нормативно задължение за действие. В този смисъл, за да
е противоправно бездействието на служители на С.о., то трябва да има правна
норма, която да ги задължава да извършват дейност по ремонт и поддържане на
процесния общински пътен участък.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона
за пътищата /ЗП/, пътищата са републикански и местни, като последните са
общински и частни /по смисъла на § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗП, "път" е
ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на
превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а
"земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която
са разположени: платното /платната/ за движение; разделителните ивици;
банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи;
крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите
конструктивни елементи на пътя/. Общинските пътища са публична общинска
собственост - чл. 8, ал. 3 ЗП, като тяхното изграждане, ремонт и поддържане се
осъществява от общините съгласно законовата разпоредба на чл. 31 ЗП.
Съответната община, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 ЗП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
Поддържането на пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита
на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по
отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности,
причинени от нормалната експлоатация на пътя - чл. 47 от Правилника за
приложение на Закона за пътищата /ППЗП/.
Следователно на общината е вменено задължението
да ремонтира и поддържа общинските пътища, в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, в т.ч. полагане на дължимата грижа за
снегопочистване и осигуряване на безопасно придвижване на пешеходците - виж и
чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
В частност по делото е установено, че именно
противоправното бездействие на служители на С.О. по поддържането на процесния
пътен участък е довело до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, поради
което са налице предпоставките по чл. 49, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответника за причинените на ищцата имуществени вреди. В този
смисъл неоснователни са възраженията на ответника, че механизмът на полученото
от ищеца увреждане, мястото на инцидента и наличието на причинно следствена
връзка между бездействието на негови служители и настъпилия вредоносен резултат
са недоказани.
От свидетелските показания на разпитаната в
открито заседание, С.С.Г.-Ангелова, които настоящият състав кредитира като
подробни последователни и без вътрешни противоречия се установява, че именно на
07.11.2019г. около 12 часа ищцата паднала в дупка на ул. „Нишава“ в кв.
„Стрелбище“ до Магазин „Фантастико“. Действително свидетелката С.Г.-А.не е
присъствала на самото настъпване на инцидента но като пристигнала на посоченото
място на инцидента могла да възприеме ищцата стояща в близост до дупка на
тротоара, пълна с листа, която ищцата не могла да види. Силните болки и лпсата
на подвижност у ищцата след инцидента довели до невъзможност на ищцата да се
движи отричат възражението на ответника, че инцидента е могъл да стане на
различно място.
ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на
ответника да поддържа общинските пътища, без значение под въздействието на
какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасно
движение по тях. Отделно от това следва да се отбележи, че по силата на чл. 11,
ал. 1 от Закона за общинската собственост, общината е длъжна да управлява
имотите и вещите - общинска собственост, в интерес на населението, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Според нормата на чл. 2,
ал. 2 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на
пътищата /издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
обн. ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 20.11.2012 г., попр., бр. 95 от
04.12.2012 г. /, поддържането на пътищата в зависимост от целите, които трябва
да бъдат постигнати, е както следва: 1/ превантивно; 2/ текущо и 3/ зимно.
Превантивното поддържане е пътищата включва комплекс от планирани и
икономически ефективни дейности и строителни и монтажни работи за съхраняване и
намаляване на ефекта от стареенето и износването на материалите и конструкциите
на основните елементи в обхвата на пътя и за удължаване на техния
експлоатационен срок - чл. 8, ал. 1 от наредбата, като основните видове
дейности включени в превантивното поддържане на пътищата са посочени в чл. 8,
ал. 2 и се планират въз основа на комплексна оценка на състоянието на
елементите в обхвата на пътя, пътните съоръжения и принадлежности - чл. 9, ал.
1 от наредбата. Текущото поддържане на пътищата включва комплекс от всекидневни
дейности, които имат за цел да осигурят техническото състояние на пътя, пътните
съоръжения и принадлежности в съответствие с действащите нормативни актове и
техническите спецификации за строителни продукти, като към това поддържане се
отнасят и дейностите, свързани с отстраняване на единични повреди и деформации
на елементите в обхвата на пътя, пътните съоръжения и принадлежности и
предотвратяване на по-нататъшното им развитие - чл. 10, ал. 1 и 2. Основните
видове дейности включени в текущото поддържане и текущия ремонт са посочени в
чл. 10, ал. 3 от наредбата, в т.ч. почистване и отстраняване на отделни малки
повреди по земното платно /т. 7/. Съгласно чл. 11, ал. 1 от наредбата, зимното
поддържане на пътищата включва комплекс от дейности, свързани с осигуряване на
проходимостта им при зимни условия и премахване или ограничаване на
неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията на движение. Основните
дейности включени в зимното поддържане на пътищата са посочени в чл. 10, ал. 2
от наредбата, в т.ч. обезопасяване на пътищата срещу хлъзгане /т. 4/.
В контекста на изложеното настоящият съдебен
състав приема, че ответникът е натоварен по силата на закона и подзаконовите
нормативни актове да управлява с грижата на добър стопанин общинските пътища и
повърхността в техния обхват, включително процесният тротоар, на който е
настъпило увреждането на ищцата.
Следващият спорен въпрос е повдигнат едновременно
и с въззивната жалба на ищцата и с тази на ответника и касае размера на
дължимото обезщетение.
По отношение на размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди, следва да се посочи, че поначало, въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически
затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения
да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението /виж задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият,
включително допълнителното влошаване състоянието на здравето, козметични и друг
външни дефекти, силата, интензитета и продължителността на болковия синдром,
отшумял ли е той, продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и
да се социализира. Във всички случаи като база за определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществените вреди, като не се допуска размерът на
обезщетението да бъде и източник на обогатяване на пострадалия.
В разглеждания случай настоящият състав на първо
място съобрази вида и тежестта на увреждането, а именно, че се касае две
травматични увреждания контузия на коляното и счупване на лявата раменна кост.
Счупването на лявата раменна кост е причинило трайно затруднение на горния ляв
крайник, за повече от тридесет дни, което представлява средна телесна повреда.
На следващо място бяха съобразени изпитаните болки от ищцата. Съгласно
заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, което
настоящият състав кредитира като обективно, пълно, безпротиворечиво и
кореспондиращо на останалия доказателствен материал се установява, че счупването
на кост предизвиква едни от най-високоинтензивните болки, които човек може да
изпита. Вещото лице посочва, че болката е остра и силна първите 5-7 дни с
постепенно стихване като е възможно на мястото на счупването да останат болки с
по-нисък интензитет с години, както и при влошаване на времето, от влага, при
натоварване. В тази връзка следва да се посочи че от доказателствата по делото
се установява, че на ищцата е предписана терапия с обезболяващи. Съобразен беше
и възстановителният период, който според заключението на експертизата е в
продължение на 3-4 месеца, за възстановяване на фрактурата на раменната става и
7-10 дни за възстановяване на контузията на коляното. Бяха съобразени възрастта
на пострадалата 60 години към датата на инцидента, както и търпените неудобства
в ежедневието и бита /нужда от помощ при обслужване/, емоционален дискомфорт от
промяна начина на живот за периода на възстановяване.
Като
съобрази всички гореизложени обстоятелства въззивният съд намира, че
определянето на обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 6 000
лв. би било справедливо, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане - чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Определянето на
по-малък размер на обезщетението от посочения не би съответствал на
изискванията на справедливостта.
Следващият спорен въпрос поставен с въззивната
жалба на ищцата е налице ли е съпричиняване.
Възражението на ответника за съпричиняване се
явява неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или
бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/.
Не са ангажирани каквито и да било доказателства,
че настъпването на вредите се дължи на поведението на ищеца - невнимателно,
непредпазливо движение, здравословни проблеми /а доказателствената тежест в
тази насока е била на ответника/.
При този изход на производството и при частично
съвпадане на изводите на първата и въззивната инстанция първоинстанционното
решение следва да се отмени в частта в която искът е отхвърлен за горницата над
3150 лв. до уважената част от 6000 лв., а в останалата част следва да се
потвърди.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищцата има право
на разноски съобразно уважената част на иска. Дължимите разноски пред първа
инстанция пропорционално на уважената част на иска възлизат на 1140 лв. С
първоинстанционното решение са присъдени 598,50 лв., следователно следва да
бъдат присъдени разноски в размер на още 541,50 лв.
Във въззивното производство ищцата е доказала
направени разноски в размер на 997 лв. Пропорционално на уважената част от
жалбата ищцата има право на разноски в размер на 585 лв.
Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта за разноските присъдени в полза на С.О. за сумата над 50
лв. до присъдения размер от 121,25 лв.
На ответника в настоящото производство не се
дължат разноски, тъй като неговата въззивна жалба е оставена без уважение
изцяло, а не е депозиран отговор на въззивната жалба на насрещната страна и не
се е явил негов процесуален представител в открито заседание.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК настоящото
решение подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
20009682/13.01.2021г. по гр. д. № 8985/2020г. по описа на Софийски районен съд,
51 състав, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 49 във вр. с чл.
45 от ЗЗД, предявени от В.Ц.И., ЕГН **********,
адрес *** срещу С.О., ул. „******,
представлявана от кмета Й.Ф.за разликата над 3150 лв. до размера от 6000 лв.
/или за сумата от 2850 лв./ представляваща обезщетение за неимуществени вреди
изразяващи се в болки и страдания и неудобства от счупване на лява раменна кост
и увреждане на коляното, претърпени вследствие на падане на 07.11.2019г. в
необезопасена и несигнализирана дупка на тротоар в гр. София кв. „Стрелбище“
ул. „Нишава“, пред магазин „Фантастико“ ведно със законната лихва от
18.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата и В ЧАСТТА, в която са присъдени разноски в полза на С.О. за разликата над 50 лв.
до присъдения размер от 121,25 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.О., ул. „******,
представлявана от кмета Й.Ф.да заплати на В.Ц.И., ЕГН **********, адрес *** на
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от още от 2 850 лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания и неудобства от счупване
на лява раменна кост и увреждане на коляното, претърпени вследствие на падане
на 07.11.2019г. в необезопасена и несигнализирана дупка на тротоар в гр. София
кв. „Стрелбище“ ул. „Нишава“, пред магазин „Фантастико“ ведно със законната
лихва от 18.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20009682/13.01.2021г. по гр. д. № 8985/2020г. по описа на
Софийски районен съд, 51 състав в останалата му част.
ОСЪЖДА С.О., ул. „******, представлявана
от кмета Й.Ф.да заплати на В.Ц.И., ЕГН **********, адрес *** на основание чл.
78, ал.1 от ГПК сумата от още 541,50 лв. представляващи
разноски в първоинстанционното производство и сумата от 585 лв., пред
ставляваща разноски във въззивното производство.
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.