№ 132
гр. Монтана, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241630200641 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 8095349 от
18.08.2023г. издаден от ОД на МВР – Монтана на Н. Й. С. от град В., като
представител на фирма „И.Б.“ ЕООД-В., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 400.00 лева на основание чл.189
ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП.
Недоволна от така издадения Електронен фиш е останала Н. Й. С. от
град В., като представител на фирма „И.Б.“ ЕООД-В. и обжалва същия с
оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като
излага конкретни доводи. Твърди, че заснетият автомобил е управляван от
дрего лице, има неправилно измерване на скоростта, липса на видимост на
пътните знаци и нелогично поставено ограничение на скоростта. Делото е
разгледано при условията на чл.61 ал.4 от ЗАНН, тъй като жалбоподателката
не е намерена на нито един от адресите по делото – посочен от нея, служебно
установен от съда, адрес на фирмата.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не
взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени
1
доказателства, доводите на жалбоподателката, както и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея
съображения.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 18.08.2023г. система за видеоконтролиране на нарушенията на
правилата за движение по пътищата, ATCC Sitraffic ERS 400 била включена и
автоматично заснемала автомобилите, които се движат с превишена скорост.
След приключване на работната смяна операторите на мобилното устройство
снели информацията от камерата.
В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че на
18.08.2023г. в 01.16 часа на път РП 2-81, при км.96.988 при ограничение на
скоростта 60км/ч за извън населено място с автоматизирано техническо
средство, било заснето движение на лек автомобил „М.“, с рег. № ХХХХХ,
със скорост от 108 км./ч. – над разрешената скорост от 60 км./ч. за този
участък в извън населеното място.
Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на
глоба, серия К № 8095349, в който като нарушител бил водача – жалбоподател
и представител на фирмата собственик на МПС, арг.л.5 от делото, за
констатирано нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189 ал.4
във вр. чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 400.00 лева.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на издадения
Електронен фиш съдът установи, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, като не е посочена коректно нарушената разпоредба
от ЗДвП и не е в пълнота описано нарушението.
Видно от обстоятелствената част на атакувания акт установеното
нарушение касае превишаване на скорост от 60км/ч в извън населено място.
Като нарушента разпоредба е посочена чл.21 ал.1 от ЗДвП. В последната е
2
визирано, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за
извън населено място, с оглед видовете превозни средства е 80, 90, 80, 70, 50,
45, 40км/ч. Няма ограничение от 60км/ч както е визирано в атакувания ЕФ.
Ако се презюмира, че в случая наказващият орган е имал предвид
урегурлирана скорост с пътен знак В-26 от 60км/ч, то нито в
обстоятелствената част на ЕФ е вписано това, нито е посочена вярно
нарушената разпоредба, тъй като в този случай следва да бъде чл.21 ал.2 от
ЗДвП. Нещо повече, съдът е изискал служебно справка от АПИ арг.л.26-29 от
делото, от която се установява, че скоростта в този пътен участък е регулирана
от пътен знак В-26, който към датата на нарушението е бил В. и разпознаваем.
Разминаването между правната квалификация на нарушението и
описаната в санкционния акт фактическа обстановка, съставлява съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита. На фаза издаден
ЕФ нарушителят се защитава не само срещу фактите, описани от наказващия
орган, но и срещу правото. Словестното описание на нарушението и на
нарушените разпоредби, са сред императивно посочените в чл. 189 ал.4 ЗДвП
елементи от съдържанието на електронния фиш. В случая, в съобразителната
част на ЕФ е посочено, че е извършено нарушение на скорост извън населено
място, но такава в правната норма /60км/ч/ няма, от което съдът презюмира, че
има предвид такава въведена с пътен знак. Това фактическо описание на
конкретното проявление на нарушението в обективната действителност обаче,
не съответства на правните изводи на наказващия орган. Така, както е описано
словестно деянието, се субсумира в нарушение по чл. 21 ал.2 ЗДвП, а не в
нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, както е посочил в ЕФ наказващият орган. В
случая евентуално наказващият орган е имал предвид, че ограничението,
въведено с пътния знак е 60 км/ч. Тя е различна от посочената в ал.1, според
която за МПС от категория „В“ ограничението за извън населено място е 90
км.ч. без пътен знак. В случая, нарушената правна норма е чл. 21 ал.2 ЗДвП.
Като е посочил погрешна правна квалификация наказващият орган е нарушил
съществено правата на нарушителя, който не следва да бъде наказан по текст
от закона, който не е нарушил.
Нормата на чл.182 ал.2, т.5 ЗДвП е административната санкция,
конкретния вид и размер на наказанието, което е отделен реквизит на ЕФ, а не
нарушената правна норма. Според тази разпоредба, водач който превиши
3
разрешената скорост извън населено място се наказва с глоба, която за
превишение от 41 до 50 км./ч. е в размер на 400 лв. В санкционната норма не
се прави разграничение дали ограничението е въведено с пътен знак или без
пътен знак. Релевантна за размера на наказанието е стойността на разрешената
и стойността на превишената скорост. Разрешената скорост е тази, която не
трябва да се превишава; в случая е сигнализирана с пътен знак и тя за
автомобили от категория „В“ (това са МПС с допустима максимална маса,
която не надвишава 3500 кг, за превоз на неповече от 8 пътници с водач, или
МПС с пет места) е различна от посочената в чл. 21 ал.1 ЗДвП. По чл. 21 ал.1
ЗДвП е 90 км./ч., а с пътния знак по ал.2 тя е 60 км./ч. Или, от правната
квалификация - дали е по ал.1 или по ал.2 на чл. 21 ЗДвП, зависи преценката
на „разрешената скорост“ по чл. 182 ал.2, т.5 от ЗДвП. Така както е приел
наказващия орган – че нарушението е по чл. 21 ал.1 ЗДвП, глоба не следва да
се налага по този текст, защото разрешената е 90 км./ч, а водачът е управлявал
с 108 км./ч. Очевидно, щом е определил глобата по реда на чл. 182 ал.2 т.5
ЗДвП, наказващият орган се е съобразил със стойността на „разрешената“ с
пътния знак скорост, която е 60 км./ч. Нарушение на правото на защита е
деецът да бъде наказан с глоба от 400 лв. за превишение на скорост от 41 до 50
км./ч., тоест за нарушение по чл. 21 ал.2 ЗДвП, а да му е вменена вина за
нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДвП.
Изложеното обуславя извод, че правната квалификация в ЕФ не
съответства на словестно описаното нарушение и на санкционната норма.
Това е съществено нарушение на процесуалния закон, доколкото обвиняването
на едно лице в едно деяние и наказването му за друго деяние, нарушава
правото му да разбере в какво е обвинен и за какво е наказан.
Нещо повече, дори в описателната част на атакувания ЕФ не е посочено,
че е имало пътен знак В-26, а съдът по предположение, с оглед посочената
скорост от 60км/ч приема, че това е волята на наказващият орган. Това е липса
на описание на нарушението.
Предвид горното съдът намира, че тези съществени нарушения на
процесуалните правила водят до незаконосъобразност на атакувания ЕФ и
същият следва да се отмени.
В конкретният случай предвид констатираните нарушения съдът намира
за неналожително да излага мотиви относно това извършено ли е деянието от
4
наказания, извършено ли е виновно, правилно ли е определен размера на
наказанието.
Разноски по делото не се претендират.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.3 т.2 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 8095349
от 18.08.2023г. издаден от ОД на МВР – Монтана, с което на Н. Й. С. от град
В., като представител на фирма „И.Б.“ ЕООД-В., с ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева на
основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5