РЕШЕНИЕ
№ 686
гр. Пловдив, 11.04.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XV състав в публично заседание на четвърти април през две
хиляди двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 418 по описа за 2023
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с във връзка с чл. 27 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/.
Образувано
е по жалба на Г.И.Х., ЕГН **********, Д.И.Х., ЕГН **********, А.А.С., ЕГН **********,
Х.П.С., ЕГН **********, С.П.К., ЕГН **********, А.Д.А., ЕГН ********** и В.Д.А.,
ЕГН **********, всички чрез адв. Г.-Г.и адв. К.-М., със съдебен адрес:***, против
заповед № 23ОА-202/24.01.2023 г. на кмета на
община Пловдив, издадена на основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС, с която
е отчуждена част с площ 71 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 56784.511.463 по КККР на град Пловдив, с адрес: ***,
целият с площ 1002 кв. м. по кадастрална карта, а по документ за собственост
1101 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 507.463, кв.12, парцел
XXV, в частта с която е определено равностойно парично обезщетение за поземления
имот в общ размер на 2 788,88 лева.
В
жалбата се сочи, че паричното обезщетение е неправилно определено. Иска се
отмяна на заповедта в обжалваната част. Претендират се направените по делото
разноски. В хода по същество адв. Г.-Г.моли съда да измени заповедта, като
излага становище, че направената от община Пловдив оценка не съответства на
разпоредбите на ЗОС.
Ответникът
- кмет на община Пловдив, чрез процесуалните си
представители юрисконсулт И.А.-К.и М.Т. – служител с юридическо образование,
поддържат становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че размерът на
обезщетението е законосъобразно определен и че имотът не е бил отреден за
застрояване в нито един момент. Сочи се, че пазарните аналози не следва да
бъдат такива за застроен имот. Моли се съдът да вземе предвид втори вариант на
приетата по делото експертиза. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. В постъпили по делото писмени бележки е изразено подробно становище за
неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за
възможността за встъпване в настоящото производство, не взема участие.
За
допустимостта:
Оспорването, като направено в предвидения преклузивен процесуален срок от
адресатите на обжалваната заповед и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
От фактическа
страна е установено, следното:
От приложените по делото Нотариален акт
№ 127, том 1, дело 570 от 06.02.1989г., Нотариален акт № 128, том 1, дело 571
от 06.02.1989г., Нотариален акт № 126, том 1, дело 569 от 06.02.1989г., удостоверение за наследници № 2 000.704/07.09.2022 г.
и удостоверение за наследници № 2 0001.704/07.09.2022 г. се установяват
следните права на собственост върху имот с идентификатор 56784.511.463 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, номер по предходен
план – 507.463, кв.12, парцел XXV, целият с площ 1002 кв.м: за Г.И.Х. - 1/6 ид. част, за Д.И.Х. - 1/6 ид. част, за А.А.С. – 4/18 ид. част, за Х.П.С.
– 1/18 ид. част, за С.П.К. – 1/18 ид. част, за А.Д.А. – 1/6 ид. част и за В.Д.А.
- 1/6 ид. част.
Според предвижданията
на влязъл в сила ПУП - ПР на кв. "Х. ***, одобрен със Решение № 294, взето
с протокол № 15 от 17.09.2019 г. на Общински съвет — Пловдив, част от 71 кв. м
от поземлен имот с идентификатор 56784.511.463 по кадастралната карата и
кадастралните регистри на гр. Пловдив попада в улична регулация на ул.
"Царевец", гр. Пловдив.
Общински съвет -
Пловдив с решение № 46, взето с протокол № 4 от 24.02.2022 г., приел Годишната
програма на община Пловдив за управление и разпореждане с имоти, общинска
собственост за 2022 г., допълнено с Решение № 366, взето с протокол № 16 от
16.09.2022г., видно от която в раздел IV. 1. 6 "Отчуждаване на имоти"
бил включен поземлен имот с идентификатор 56784.511.463 за разширение на ул.
"Царевец".
За нуждите на административното
производство с договор от 14.09.2022 г. кметът на община Пловдив възложил
изготвяне на оценка за определяне размера на равностойно парично обезщетение за
част с площ 71 кв.м. от ПИ с идентификатор 56784.511.463 по КК и КР на
гр.Пловдив.
В изпълнение на договора бил съставен
оценителски доклад от 25.10.2022 г. на независим оценител – инж. Ж.Т., изготвен
по реда на чл. 22, ал. 8 от ЗОС във връзка с § 1 от ДР на ЗОС, с
който било определено равностойното парично обезщетение за частта от 71 кв. м
от поземлен имот с идентификатор 56784.511.463. Експертът взел предвид две
реално извършени и вписани в СВ – Пловдив разпоредителни сделки в период 12
месеца преди датата на възлагане на оценката, с предмет продажба на поземлени
имоти, находящи се в район "Западен", гр. Пловдив, с предназначение
на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – за улица. В резултат
на анализа експертът определил осреднена пазарна оценка в размер на 18,35
лв./кв. м, която за отчуждената площ от 71 кв. м формирала равностойно парично
обезщетение в размер на 1302,85 лева. Поради това, че определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от
данъчната оценка на имота, обезщетението е определено в размер, равен на
данъчната му оценка.
Оспорващите били уведомени за
стартирането на процедурата по отчуждаване и размера на определеното
равностойно парично обезщетение с обявление изх. № 22ВК-1878/30.11.2022 г.,
публикувано в два централни и един местен ежедневник на дата 02.12.2022 г.,
както и на съответните места в общината - на дата 01.12.2022г. и 06.12.2022 г.,
за което обстоятелство били съставени протоколи от длъжностни лица при община
Пловдив.
Въз основа на оценката и след провеждане
на процедурата по чл. 25 от ЗОС кметът на община Пловдив издал
оспорената в настоящото производство заповед, с чиято т. 1 отчуждил от
оспорващите при посочените по-горе квоти част от 71 кв. м от поземлен имот с
идентификатор 56784.511.463 по кадастралната карата и кадастралните регистри на
гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот ***,
целият с площ 1002 кв. м. по кадастрална карта, а по документ за собственост
1101 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 507.463, кв.12, парцел
XXV, при граници по кадастрална карта поземлени имоти с идентификатори:
56784.511.464, 56784.511.457, 56784.511.458, 56784.511.459, 56784.511.460,
56784.511.9530, 56784.511.462, която част съгласно действащия ПУП-ПР на кв.
"Х. ***, одобрен със Решение № 294, взето с протокол № 15 от 17.09.2019 г.
на Общински съвет — Пловдив, попада в уличната регулация на ул.
"Царевец".
По т. 2 от заповедта ответният
административен орган определил за отчуждената част от 71 кв.м от поземлен имот
с идентификатор 56784.511.463 по КК и КР на гр. Пловдив, съобразно разпоредбите
на чл. 22 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС, равностойно парично
обезщетение в размер на 2 788,88 лева, разпределена между съсобствениците в
съответствие с притежаваните от тях идеални части от имота.
От страна на ответника по делото е
представено удостоверение от директор дирекция УТ при Община Пловдив, според
което по ПР Хр.Смирненски, гр.Пловдив, одобрен със Заповед № 2632/19.05.1955г.
с прекратено действие и кадастралния план с прекратено действие, върху който е
изработен плана за регулация, няма поземлен имот, който да съответства на ПИ 56784.511.463
по КК на Пловдив. Посочено е, че същият ПИ е представлявал части от имоти 125 и
126 по кадастрален план с прекратено действие и път без кадастрален номер, и е
попадал в парцел XXV-125, кв.12 и улична регулация. Изложено е още, че по ПР
Хр.Смирненски, гр.Пловдив, одобрен със Заповед № 239/26.01.1971 г. с прекратено
действие и кадастралния план с прекратено действие, върху който е изработен
планът за регулация, ПИ 56784.511.463 по КК на Пловдив е част от имот 463 по
кадастрален план с прекратено действие, като тази част е урегулирана като
парцел XXV-463, кв.12, а останалата част
от имот 463 по кадастрален план с прекратено действие попада в парцел XXIV-464,
кв.12 и в улична регулация. Посочено е, че парцел XXV-125, кв.12 по ПР
Хр.Смирненски, гр.Пловдив, одобрен със заповед № 2632/19.05.1955г. с прекратено
действие не съответства на парцел XXV-463, 2 по ПР Хр.Смирненски, гр.Пловдив,
одобрен със заповед № 239/26.01.1971г. с прекратено действие.
Във връзка с определение на съда от
20.03.2023г. от страна на ответника е представено становище, с което е
преповторено съдържанието на представеното удостоверение от директор дирекция
УТ при Община Пловдив.
В хода на съдебното
производство е прието заключение на съдебно-оценъчна експертиза, като вещото
лице е определило стойността на имота чрез използване на сравнителния метод в
представени два варианта: първи вариант по чл. 22, ал. 6 от ЗОС и втори вариант
по чл. 22, ал. 8 от ЗОС. По първи вариант вещото лице е съобразило
данните за процесния имот от кадастралната карта и данните за продажби на
намиращите се в район "Западен", гр. Пловдив сходни имоти, при което
е изготвило оценка, включвайки продажба от 18.05.2022г. на имот в урбанизирана
територия за друг вид застрояване при
цена в размер на 349,00 лв. на кв. м. По втори вариант експертът е изготвил
оценка, включвайки в анализа: продажба от 06.06.2022г. на имот в урбанизирана
територия за първостепенна улица при ед. цена в размер на 19,23 лв./кв. м.; продажба от 06.06.2022г. на имот в
урбанизирана територия за второстепенна
улица при ед. цена в размер на 17,47 лв./кв. м.; продажба от 09.03.2022г. на
имот в урбанизирана територия за местен
път при ед. цена в размер на 184,51 лв./кв. м.; продажба от 30.08.2022г. на
имот в урбанизирана територия за
второстепенна улица при ед. цена в размер на 68,35 лв./кв. м, като е определил осреднена
пазарна цена в размер на 72,39 лева/кв. м. Съдът кредитира частично заключението
на вещото лице, което е и частично оспорено от страна на процесуалните
представители на ответника.
При така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
Оспорената заповед е
подписана "За кмет: В. Родопски, заместник-кмет: ФСД, Заповед за
заместване № 23ОА-116/16.01.2023 г." Съгласно представената по делото Заповед
№ 23ОА-116/16.01.2023 г. на Кмета на Община Пловдив, В.Р.– зам.-кмет ФСД в
Община Пловдив изпълнява функциите на Кмет на Община Пловдив от 21.01.2023 г.
до 24.01.2023 г. включително. Съгласно правната теория и тълкувателно решение №
4 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 4/2002 г. на ОСС на ВАС заместването
се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна
невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи предвид необходимостта от
непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична
писмена заповед отсъстващият титуляр се замества от друго подчинено нему лице,
което за определения период изпълнява правомощията на замествания в пълен обем
и върши това от името на замествания орган. В настоящия случай е налице именно
заместване на титуляря – кмета на община Пловдив, поради което оспорената
заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта
е издадена в писмена форма, като съдържа фактически и правни основания, но е
издадена при съществени процесуални нарушения и
в противоречие с материалноправните норми и целта на закона.
Според чл.
21, ал. 1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица,
могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди,
които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила
подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична
общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ
изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост,
за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му
изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и
равностойно парично или имотно обезщетение.
Съгласно чл.
22, ал. 3 от ЗОС кметът на общината възлага определянето на равностойното
парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, на оценители,
отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители.
Заповед
за отчуждаване се издава по реда на чл. 25 от ЗОС от кмета на
общината, като в нея се посочват основанието за отчуждаване, предназначението,
видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на
обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера,
начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение,
както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в
стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено
обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще
започне изплащането му.
По
правилото на чл. 22, ал. 5 от ЗОС размерът на равностойното парично
обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно
конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно
преди одобряването на подробния устройствен план, предвиждащ изграждането на
обекти - публична общинска собственост, и въз основа на пазарните цени на имоти
със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
Нормата
на чл. 22, ал. 6 от ЗОС сочи, че конкретното предназначение на
поземлени имоти, урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен
план, е предназначението им, определено с предходния подробен устройствен план,
действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска
собственост.
Според чл.
22, ал. 7 от ЗОС, когато имотът е бил урегулиран за изграждане на обекти -
публична държавна или публична общинска собственост, с предходен подробен
устройствен план (без да е бил отчужден), действал преди влизането в сила,
съответно преди одобряването на подробния устройствен план, въз основа на който
се отчуждава, конкретното му предназначение е предназначението, определено с
подробния устройствен план, действал преди влизането в сила на плана,
предвиждащ изграждането на обекти - публична държавна или публична общинска
собственост.
За
поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия, съобразно
действащия общ устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с
предходен подробен устройствен план, правилото на чл. 22, ал. 8 от ЗОС предвижда размерът на равностойното парично обезщетение да се определя
като за имоти без предвидено застрояване, като се съобразява установеният траен
начин на фактическото им ползване.
Според
основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за
пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната
са: урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените
места и селищните образувания), земеделски територии, горски територии,
защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от
води и водни обекти, и територии на транспорта /чл. 7, ал. 1 от ЗУТ/.
По
смисъла на § 5, т. 8 от ДР на ЗУТ "територия" или
"устройствена зона" по чл. 11 представлява съвкупност от съседни
поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо предназначение. А по
смисъла на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ, под "територия на населено място"
следва да се разбира селищната територия, обхваната от границите му
(строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва
землището.
От
приложените по делото доказателства безспорно се установява, че с решение на
общински съвет Пловдив, за нуждите на обект: разширение на ул.
"Царевец", е одобрен ПУП - ПР на кв. "Х. ***, за чиято
реализация се предвижда отчуждаване на част от 71 кв. м от поземлен имот с
идентификатор 56784.511.463 по кадастралната карата и кадастралните регистри на
гр. Пловдив. Безспорно е, че процесният имот като предмет на подробния
устройствен план е отреден за задоволяване на обществени нужди. Решението
по чл. 129, ал. 1 от ЗУТ е съобщено на заинтересованите лица чрез
обнародване в "Държавен вестник". По делото не се ангажират
доказателства планът в обхвата на процесния имот да е бил оспорен по съдебен
ред, респ. да е бил предмет на отмяна. При това положение съдът е обвързан да
приеме, че въз основа на валиден и влязъл в сила административен акт е одобрен
подробен устройствен план, с който е удовлетворено изискването на чл. 21,
ал. 1 от ЗОС за доказване на общинската нужда, налагаща отчуждаването на
имота.
Доказателствата
по делото еднозначно сочат, че процесният имот по действащия ПУП е част от урбанизирана
територия. По правилото на чл. 25, ал. 1 от ЗКИР всеки поземлен имот следва да бъде отразен в КК
с трайното предназначение на територията, в границите на която се намира, а в
случая тази територия е урбанизирана в строителните граници на населеното
място.
По
делото са приложени: Ситуационен план на част от кв.12 по плана на кв.“Х.
Смирненски“, улична и дворищна регулация, одобрена със Заповед №
2632/18.05.1955г. (лист 77) и Ситуационен план на част от кв.12 по плана на
кв.“Х. Смирненски“, улична и дворищна регулация одобрена Заповед №
239/26.04.1971г. (лист 74). В случая, по
отношение на ПИ с идентификатор № 56784.511.463 действащ ПУП е одобреният с
Решение № 294, взето с протокол № 15 от 17.09.2019 г. на ОбС- Пловдив, според
предвижданията на който ПУП отчуждаваната част от имота (71 кв. м.) попада в
уличната регулация, а останалата част е за жилищно застрояване. Няма спор между
страните, че целият имот е с трайно предназначение на територията: урбанизирана
и с начин на трайно ползване: ниско застрояване. Следва да се отбележи, че
според отразеното в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изп.директор на АГКК (преди одобряване на сега
действащия ПУП) ПИ 56784.511.463, с адрес
на ПИ: ***, целият с площ 1002 кв. м. по кадастрална карта е с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско
застрояване. В тази връзка следва
да се посочи, че съобразно чл.51 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните
регистри се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти,
планове, кадастрални планове, приложени подробни градоустройствени планове,
приложени подробни устройствени планове, регистри и друга документация. По
делото няма данни КК и КР да са изменяни по
искане на собствениците, за да отрази действителното положение, с каквото право
разполагат те по чл. 51 ЗКИР,
поради което за административния орган съществува задължение да се съобрази с
официалните данни за процесния имот, съдържащи се в кадастралната карта и
кадастралните регистри.
Съдът
намира, че по отношение на процесния поземлен имот се установява предназначение
за застрояване. Обстоятелството, че отчуждаваната
част от имота е попадала винаги в улична регулация, която до настоящия момент
не е реализирана, не променя този извод, тъй като правилото на чл. 22, ал.
6 и ал. 7 от ЗОС ясно поставя условие да се изследва конкретното
предназначение на поземления имоти в цялост, а не за условно обособени негови
части.
Не ще бъде в противоречие обаче с правилата на чл. 22 от ЗОС вр. § 1 от ДР на ЗОС за нуждите на оценката да се приемат за
аналози и тези сделки, имащи за предмет имоти, с начин на трайно ползване –
улица. Този подход кореспондира с обстоятелството, че частта от ПИ с ИД
56784.511.463, с площ 71 лв.м. е попадала единствено в улична регулация по
предходни планове и по делото няма данни жалбоподателите да са инициирали
производство по изменение на ПУП по чл. 134, ал. 2 т.1 от ЗУТ.
Съдът намира, че изготвената за нуждите на производството по
отчуждаване оценка, е необоснована, доколкото оценителят е определил
равностойното парично обезщетение на основание чл. 22, ал. 8 във
връзка с § 1 от ДР на ЗОС. Частично следва да се
възприеме изготвената и приета по делото съдебно-оценъчна експертиза.
При изслушване на заключението, вещото лице заяви, че сделката
по първи вариант, която е взела е „за друг вид застрояване“, а процесният имот
в КК е отразен като „ниско застрояване“, но не е намерила друга такава сделка
за изследвания период. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.
8, т. 1 от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя
с подробния устройствен план и може да бъде: в урбанизирани територии или в
отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи,
производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за
озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за
декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и
транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за
техническа инфраструктура, за специални обекти и други. А съгласно приложение №
3 „Класификатор за начините на трайно ползване на поземлени имоти“ от Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, в раздел 1. „Поземлени имоти за
жилищни нужди“ попадат и „Ниско застрояване“ и „За друг вид застрояване“.
Приетите
от вещото лице по СОЕ за пазарен аналог сделка по първи вариант и първите две
сделки по втори вариант, като база за определяне на пазарната оценка на
отчуждавания имот и съответни на следващото се за отчуждаването равностойно
парично обезщетение, отговарят на изискванията на чл. 22, ал. 5 от ЗОС във вр. с § 1, т.2 от ДР на ЗОС. Третата
сделка по втори вариант следва да се изключи при определянето на равностойно
парично обезщетение, доколкото е между физически лица. Следва да се изключи и четвъртата
сделка, която касае продажба на самостоятелни обекти в жилищна сграда ведно с
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, както и
прилежащи идеални части и гараж.
Средната
пазарна цена за 1 кв. м по сделката от първи вариант (349 лв.) и по първите две
сделки от втори вариант (18,35 лв.) е 183,68 лв., която
за отчуждената площ от 71 кв. м формира равностойно парично обезщетение от 13
041,28 лв. Така определената оценка е по-висока от тази по заповедта,
съответно по-благоприятна за жалбоподателите, поради което заповедта следва да
бъде изменена в частта относно оценката на отчуждавания имот с определеното
обезщетение, като се определи обезщетение в размер, съответстващ на нормите и
целта на закона – тоест с увеличаване размера на общата сума за парично
обезщетение от 2 788,88 лв. на 13 041,28 лв. .
Същото подлежи на разпределяне между съсобствениците на имота както следва:
1.Г.И.Х.
– собственик на 1/6 ид. част, равностойно
парично обезщетение в размер на 2 173,55 лева;
2.Д.И.Х.
- собственик на 1/6 ид. част, равностойно
парично обезщетение в размер на 2 173,55 лева;
3.А.А.С.
– собственик на 4/18 ид. част, равностойно парично обезщетение в размер на 2 898,06
лева;
4.Х.П.С.
– собственик на 1/18 ид. част, равностойно парично обезщетение в размер на 724,51
лева;
5.С.П.К.
– собственик на 1/18 ид. част, равностойно парично обезщетение в размер на 724,51;
6.А.Д.А.
– собственик на 1/6 ид. част, равностойно парично обезщетение в размер на 2
173,55 лева;
7.В.Д.А.
- собственик на 1/6 ид. част, равностойно
парично обезщетение в размер на 2 173,55 лева.
С
оглед изхода на делото, основателно се явява искането на жалбоподателите за
присъждане на разноски, които се констатираха общо в размер на 2020 лева, от
които 70 лв. - внесена държавна такса, 1250 лв. - заплатен адвокатски хонорар по
Договор за правна защита и съдействие от 09.02.2023 г. и 700 лв. - внесен
депозит за вещо лице. Неоснователно е възражението
на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 1250 лв. В случая разликата между определеното от административния орган
обезщетение и присъденото от съда, представлява материалният интерес на
жалбоподателите и е в размер на 10 252,40 лв. Съобразно чл. 8, ал. 1, във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., адвокатското възнаграждение при интерес от 10 000 до 25 000
лв. - 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. В случая платеното адвокатско възнаграждение е под
предвидения в наредбата минимум.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ заповед № 23ОА-202/24.01.2023 г. на кмета на община Пловдив в частта й по
т. 2 за определеното равностойно парично обезщетение за отчуждената част от 71
кв. м от поземлен имот с идентификатор 56784.511.463 по кадастралната карата и
кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот ***, целият с площ 1002 кв. м. по кадастрална карта, а по
документ за собственост 1101 кв. м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен
план: 507.463, кв.12, парцел XXV, при граници по кадастрална карта
поземлени имоти с идентификатори: 56784.511.464, 56784.511.457, 56784.511.458,
56784.511.459, 56784.511.460, 56784.511.9530, 56784.511.462, която част
съгласно действащия ПУП-ПР на кв. "Х. ***, одобрен със Решение № 294,
взето с протокол № 15 от 17.09.2019 г. на Общински съвет — Пловдив, попада в
уличната регулация на ул. "Царевец", като УВЕЛИЧАВА размера на
определеното равностойно парично обезщетение от 2 788,88 лева на 13 041,28 лева, разпределена между съсобствениците
в съответствие с притежаваните от тях идеални части от имота, както следва:
1.Г.И.Х.
– собственик на 1/6 ид. част, равностойно
парично обезщетение в размер на 2 173,55 лева;
2.Д.И.Х.
- собственик на 1/6 ид. част, равностойно
парично обезщетение в размер на 2 173,55 лева;
3.А.А.С.
– собственик на 4/18 ид. част, равностойно парично обезщетение в размер на 2
898,06 лева;
4.Х.П.С.
– собственик на 1/18 ид. част, равностойно парично обезщетение в размер на
724,51 лева;
5.С.П.К.
– собственик на 1/18 ид. част, равностойно парично обезщетение в размер на
724,51;
6.А.Д.А.
– собственик на 1/6 ид. част, равностойно парично обезщетение в размер на 2
173,55 лева;
7.В.Д.А.
- собственик на 1/6 ид. част, равностойно
парично обезщетение в размер на 2 173,55 лева.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати
на Г.И.Х., ЕГН **********, Д.И.Х., ЕГН **********, А.А.С., ЕГН **********, Х.П.С.,
ЕГН **********, С.П.К., ЕГН **********, А.Д.А., ЕГН ********** и В.Д.А., ЕГН **********,
сумата в размер на 2020 (две хиляди и двадесет) лева, представляваща съдебни
разноски.
Решението не подлежи на касационно
оспорване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/