Р Е Ш Е Н
И Е № 3
14.01.2021г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на осми януари две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1038 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.118, ал.1 във вр. с чл.89а от
Кодекс за социално осигуряване и е образувано по жалба от Р.Б.С. *** против Решение
№Ц1012-26-443-1/19.10.2020г. на Директор на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена
жалба срещу Разпореждане №**********/№2/прот.№N01317/19.08.2020г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ
Хасково, с което е отказано да бъде отпусната социална пенсия за старост.
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Не било истина, че
семейството имало установените доходи и нямал представа как и от къде била
формирана посочената сума. Самият жалбоподател не получавал средства под
никаква форма, а съпругата му била с минимална пенсия. Липсвала основание да му
бъде отказана социална пенсия. Източниците, които били ползвани при отказа, не
отговаряли на истината и повече от 10 години жалбоподателят нямал никакъв
източник на доходи. Иска да бъде отменено оспореното решение като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ Хасково, взема становище по жалбата, като счита решението за правилно и
законосъобразно, поради което следвало да бъде отхвърлена жалбата срещу него.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх.№2178-26-31/11.08.2020г.
на ТП на НОИ Хасково Р.Б.С. е направил искане за отпускане на социална пенсия
за старост по чл.89а от КСО, като е приложил Декларация за семейно положение и
за годишен доход на член от семейството. Същата е приложена в преписката,
постъпила от административния орган и от нея се установява, че жалбоподателят е
женен за А.И. С., както и че период 12 месеца преди подаването на заявлението
двамата съпрузи нямат декларирани доходи, включително и от пенсия.
С Разпореждане №**********/№2/прот.№N01317/19.08.2020г. на Ръководителя на Пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ Хасково е отказано отпускането на социална пенсия за
старост по чл.89а от КСО. Към датата на подаване на заявлението – 11.08.2020г.,
административният орган е установил, че жалбоподателят е навършил 73-годишна
възраст, както и че годишният доход на семейството от 2-ма члена за последните
12 месеца преди датата на заявлението е 1136,44 лева. Изрично е посочено, че
гарантираният минимален доход, установен за страната за същия период е 900,00
лева, поради което е направен извод, че лицето няма право на социална пенсия,
тъй като не отговаря на условията на чл.89а, ал.1 от КСО и органът е отказал да
отпусне исканата пенсия.
Като е разгледал жалба с вх.№Ц1012-26-443/08.10.2020г.
срещу посоченото разпореждане на основание чл.117, ал.3 от КСО с оспореното Решение №Ц 1012-26-443-1/19.10.2020г.,
Директор ТП на НОИ Хасково е приел разпореждането за правилно и законосъобразно
и е отхвърлил жалбата. Административният орган е възприел констатациите на пенсионния
орган от извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на разпореждането
е изложил, че жалбоподателят е изпълнил първото от двете кумулативно предвидени
в чл.89а от КСО условия – има навършени 73 години. Относно второто условие е отбелязано,
че съпоставката на дохода на член от семейството и гарантирания минимален доход
за страната за съответен период не е с дохода на самото лице, искащо пенсия, а
с дохода на член от семейството му. Обсъдено е, че в семейството на
жалбоподателя се включва освен него и съпругата му и така сборът от доходите на
двамата следва да бъде разделен на две. Съпругата му получавала пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, като за 1-годишния период доходът бил в
размер на 2272,88 от тази пенсия, а годишния доход на член от семейството се
равнявал на тази сума, разделена на две, т.е. дохода на член от семейството се
формира при разделяне на 2272,88 лева на двамата члена или за всеки от тях
доходът ще бъде 1136,44 лева. Оттук е сравнен така установеният доход с
гарантирания минимален доход за страната, определен съобразно Постановление
№305 от 19.12.2017г. на МС за определяне на нов месечен размер на
гарантирания минимален доход, в сила от
01.01.2018г.,
Обн. ДВ бр.102 от 22 Декември 2017г. Съобразно чл.1 от Постановлението от 1 януари
2018г. е определен нов месечен размер на гарантирания минимален доход 75 лева.
За 12-месечен период преди датата на подаване на заявлението от жалбоподателя
гарантираният минимален доход е изчислен като 900,00 лева или 12м. х 75,00
лева. При извършената съпоставка на установената сума на годишния доход на член
от семейството на жалбоподателя и гарантирания минимален доход за страната за
съответния период е заключил, че сумата на годишния доход – 1136,44 лева, е
по-висока от гарантирания минимален доход, определен за член на семейството –
900,00 лева. Обсъдена е целта на отпускане на социалната пенсия – да се осигури
макар и минимални средства за живот на лица, които нямат право на друг вид
пенсия, както нямат и доходи – лични и такива в семейството, с които да
обезпечат издръжката си. Изрично се посочва, че в случая издръжката на
семейството е осигурена с доходите на съпругата на жалбоподателя, като с тези
доходи се надвишава гарантирания минимален доход за семейство от двама члена.
В
представената преписка като доказателства са представени Разпореждане
№26191503248/01.07.2019г., с което е определена като размер пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на А.И. С. – 186,52 лева, както и
Разпореждане №26201692411/01.07.2020г. – 212,50 лева. Именно при така
установения доход е направено изчислението, като за периода от 11.08.2019г. до
01.07.2020г. е изчислен дохода съобразно пенсията в размер на 186,52 лева, а от
01.07.2020г. до 10.08.2020г. – съобразно пенсията в размер на 212,50 лева.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването е насочено против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на разпореждане
на пенсионния орган, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена
на 30.10.2020г., при дата на постановяване на акта на 19.10.2020г. и връчването
му на 21.10.2020г., поради което, а и тъй като между страните няма спор относно
просрочие, то жалбата следва да бъде счетена за постъпила в установения от
закона срок по чл.149, ал.1 от АПК. Поради това съдът приема за жалбата, че е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореното решение на Директор ТП НОИ
Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководител ПО при ТП НОИ Хасково са
валидни актове, издадени от административни органи в кръга на тяхната
компетентност и в предписаната от закона форма, като относно тези въпроси не е
формиран спор.
Основният и единствен спорен въпрос е дали
към 11.08.2020г. – при подаване на съответното заявление, Р.Б.С. разполага с
право да му бъде отпусната социална пенсия за старост по чл.89а от КСО.
По делото няма спор за броя на членовете
на семейството на Р.С., както и че съпругата на С. има доходи, представляващи
пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, което се установява от приложените в
административната преписка разпореждания. Безспорно е, че жалбоподателят e навършил
73-годишна възраст към датата на подаване на заявлението, с което е изпълнено
първото от двете кумулативно предвидени в нормата на чл.89а, ал. 1 от КСО условия.
Във връзка с второто условие, с което се
въвежда изискване за съпоставка на дохода на член от семейството с гарантирания
минимален доход за страната за съответен период, правилно административният
орган е отбелязал, че съпоставката следва да се прави не с дохода на самото
лице, искащо отпускане на пенсията, а с дохода на член от семейството му, а
вече беше отбелязано, че няма спор, че в семейството на жалбоподателя се
включват той и съпругата му. Следователно доходът на член от семейството следва
да бъде изчислен, като сборът от доходите на двамата съпрузи се раздели на две.
В процесния случай е установено, че за периода от дванадесет месеца преди
датата на подаване на заявлението за отпускането на социална пенсия, доходът на
семейството на Р.С. се формира от получената пенсия от неговата съпруга с
годишен размер на 2272,88 лева. При това положение годишният доход на член от
семейството е разделената на две сума или по 1136,44 лева за всеки член от
семейството. Относно така установения размер са представени доказателства от административния
орган, а тъй като жалбоподателят не представя нови доказателства, а и няма
конкретни твърдения, че доходът е различен от така установения при вече
събраните доказателства, то съдът счита, че административният орган правилно е определил
дохода на жалбоподателя.
Съгласно чл.89а, ал.1 от КСО право на социална
пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на
член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора
на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12
месеца. За да възникне правото на социална пенсия, то следва да са налице две
материалноправни предпоставки, правилно определени в оспореното решение -
минимално изискуема възраст и доход на член от семейството, по-нисък от сбора
на гарантирания минимален доход за страната през последните 12-месеца.
Кумулативното наличие на тези предпоставки е изискване, установено със закон,
поради което липсата на една от тях е пречка да възникне право на социална
пенсия за старост.
В случая в оспореното решение обосновано е
прието, че за жалбоподателя не е налице изискването годишният доход на член от
семейството към датата на навършване на възрастта, респ.подаване на
заявлението, да е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен
за страната през последните 12 месеца. По делото е безспорно установено, че
годишният доход на член от семейството за последните 12 месеца преди датата на
навършване на възрастта е в размер на 1136,44 лева, а съгласно ПМС №305 от 19.12.2017г. сборът на гарантирания
минимален доход, установен за страната за същия период е в размер на 900 лева,
т.е. налице е надвишаване.
Поради изложеното и като счита, че оспореното
решение е издадено
от компетентен орган, в предвидената от закона форма и постановено в
съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава, както и е в
пълно съответствие с целта на закона, както и е постановено при спазване на
административнопроизводствените правила, то същото е законосъобразно и правилно.
Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Б.С. *** против Решение
№Ц1012-26-443-1/19.10.2020г. на Директор на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена
жалба срещу Разпореждане №**********/№2/прот.№N01317/19.08.2020г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ
Хасково, с което е отказано да бъде отпусната социална пенсия за старост.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: