№ 11560
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от Н. Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110135845 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
следните вземания по отношение на ответника: 1 719,58 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г, ведно със законната лихва от 20.10.2022 г. до окончателното й
изплащане, сумата 334,86 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на горната главница за периода от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г.,
сумата 30,13 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 20.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 6,12
лева, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово
разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., които суми касаят
топлоснабден имот – а., находящ се в гр. С., аб. № . и за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ./2022 г. по описа на СРС, 153 състав.
Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
1
условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не
е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Съгласно
приложимите общи условия се дължи и обезщетение за забавено плащане.
Ответникът Н. А. С., чрез назначения му особен представител, е
депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, като оспорва
предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.” ЕООД не оспорва
исковете, като счита същите за основателни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена
по договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника,
по силата на което е престирал точно в количествено и качествено отношение
и за ответната страна е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена за топлинна енергия и дялово разпределение в претендираните размери,
като докаже, че ответникът е бил собственик или носител на вещно право
върху посочения в исковата молба недвижим имот през исковия период, или
да е встъпил в облигационно правоотношение на друго основание, или да е
бил общински наемател през исковия период, както и обстоятелството, че
същият е сключил изричен договор с топлофикационното предприятие за
откриване на партида на негово име. Във връзка с наведеното възражение за
изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже спиране,
респективно прекъсване на давността.
При установяване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта
да докаже, че е погасил задълженията чрез плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.
2
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено от това кой е титуляр на правото на собственост или
вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се
част от сграда - етажна собственост, т.е. облигационното отношение между
топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
В случая не е спорно, че ответникът Н. С. не е собственик на процесния
имот в гр. С., а.. Апартаментът е общинска собственост, като със заповед № ..
на кмета на С., ответникът С. е настанен в жилището, за което между него и
кмета на СО, район “.”, е сключен договор за наем на 12.01.2015 г.
По делото е представен договор за наем от 12.01.2015 г. по чл. 22, ал. 1
от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински
жилища на територията на С., сключен между С., в качеството й на
наемодател, и ответника Н. С., в качеството му на наемател, по силата на
който наемодателят е предоставил за ползване под наем, а наемателят е приел
да ползва под наем общинско жилище, находящо се в гр. С..
По делото е представена служебна бележка, издадена от С., с изх. № .,
от която се установява, че със заповед № .. С.С.Й. е настанена в общинско
жилище, находящо се в гр. С., а.. Посочено е, че до момента партидата е била
на ответника Н. А. С. - напуснал. Служебната бележка е издадена да послужи
пред ищцовото дружество за откриване на партида на С.Й. от датата на
настанителната заповед.
Съгласно чл. 22 от Наредба за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на С. въз основа на
3
настанителната заповед кметът на района сключва писмен договор за наем
(по образец, съгласно Приложение № 5), в който се определят: правата и
задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане на
консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение; поддържането
(текущи и основни ремонти) и други условия по наемното правоотношение.
В посочения в Приложение 5 типов договор за наем по чл. 22 от
Наредбата е уговорено, че с подписването на договора наемателят се
задължава да заплаща редовно наемната цена, такса смет и всички
консумативни разноски, свързани с ползването на общинското жилище /т.5.3/,
както и при подписване на договора да представи документи за открити
партиди за отделните консумативни разноски /т.5.4/.
Няма пречка облигационно отношение по повод доставяне на топлинна
енергия до имот да възникне между топлофикационното дружество и лица,
които не са от кръга на посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ - собственици или
носители на ограничено вещно право на ползване върху недвижимия имот.
Изброяването в закона не е изчерпателно. То касае единствено възникването
на презюмирана облигационна връзка по силата на закона, но не изключва
възникването на изрично договорно правоотношение по силата на чл. 9 ЗЗД,
предвиждащ свобода на договарянето и създаването на облигационна връзка с
конкретно съдържание по волята на правните субекти. Чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ
изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика
на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна
собственост. Това разбиране е възпроизведено последователно и в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, където е изяснено, че
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. За доказване наличието на такова
правоотношение важат общите правила, като установяването на това
4
обстоятелство може да стане например посредством представяне на
декларация за откриване на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, като облигационното отношение между третото
ползващо лице и топлопреносното предприятие не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 59, ал. 1, б. „б“, т. 1 от ОУ на ищеца, последният е длъжен
да съхранява копия от заявление на клиентите за откриване, промяна или
закриване на партида.
В случая, въпреки разпределената доказателствена тежест и указанията
до ищеца, дадени от съда в о. с. з. на 14.05.2024 г., по делото не е представено
заявление или друг документ, който да съдържа искане от страна на
ответника Н. С. за откриване на партида на негово име за процесния имот в
гр. С., а.. Т. е. не се установява отправено от него предложение за сключване
на изричен договор с топлофикационното дружество, който да дерогира
презюмирания такъв, съществуващ със собственика на имота по силата на чл.
153 ЗЕ. В този смисъл е ирелевантно обстоятелството, че ответникът е
посочен като клиент в изравнителните сметки, касаещи имота през исковия
период, тъй като по делото не се установява обективирано от негова страна
волеизявление /предложение/ до ищеца за сключване на договор.
Изложеното налага отхвърляне на предявените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.” ЕАД, ЕИК . срещу Н. А. С., ЕГН
********** искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите 1 719,58 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г,
ведно със законната лихва от 20.10.2022 г. до окончателното й изплащане,
334,86 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната
главница за периода от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г., 30,13 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 20.10.2022
5
г. до окончателното й изплащане, както и 6,12 лева, представляваща
мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от
31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот – а.,
находящ се в гр. С., аб. № . и за които е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № ./2022 г. по описа на СРС, 153 състав..
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца „.” ЕАД – „Т.” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6