№ 19226
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110123840 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от малолетния Б. Г. П., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител В. Л. М., ЕГН
**********, срещу Г. Й. П., ЕГН **********. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 143, ал. 2 от СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца. Сочи се, че
бракът на родителите му е прекратен, като в съдебното решение е определена
издръжка само за брат му Любомир Г. П., но не и за ищеца, тъй като към този
момент е бил новороден, едва на 3 месеца. Излага твърдения, че единствено
майката издържа него и брат му.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплаща месечна издръжка в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева,
считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
В законоустановения преклузивен едномесечен срок не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и моли същата
да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът в съдебно заседание заявява, че претендираната издръжка е
прекомерна, не възразява да заплаща издръжка в размер на 200.00 лева. Не
претендира разноски.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства,
1
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е малолетен и е дете на ответника, което се установява от
представеното по делото заверено копие на удостоверение за раждане.
С решение № 21427/20.12.2016г. на СРС, 84 състав, влязло в сила на
20.12.2016г., бракът на родителите на ищеца е прекратен по взаимно съгласие,
като е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл. 51 СК.
Определена е месечна издръжка за дете Любомир Г. П..
Видно от приетата по делото справка от НОИ, ответникът работи в СОТ
– Сигнално охранителна техника и е със среден месечен осигурителен доход в
размер на 1607.53 лева. Същият има родено друго малолетно дете.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Люлин. Видно от проведеното социално проучване,
родителите са разведени от 2016г. Б. е роден след развода на родителите. По
думи на майката, бащата рядко вижда синовете си, ако се осъществява среща с
него е в нейно присъствие, без преспиване. Тя твърди, че бащата не полага
грижи за тях. Г. П. не се явил на договорената среща в ОЗД – Люлин под
претекст, че е забравил и към онзи момент се намира извън гр. София. На
отправена покана срещата да се насрочи за следващата седмица, същият
отказва и допълва, че е в командировка без да уточнява времетраенето й.
Основни грижи за Б. полага майката. Същата може да разчита на помощта на
бабата по майчина линия. Детето има личен лекар. Семейството е в добро
здраве и не се съобщава за остри или хронични заболявания. Майката
задоволява базисните потребности на Б.. Тя работи като акушерка в 1 САГ
„Света София“. Декларира месечен доход около 1750 лева. По нейни думи,
бащата не подпомага финансово Б., нито по – големият му брат Любомир.
Детето е ученик в 33 ОУ „Санкт Петербург“. Справя се с учебния материал,
има приятелска компания. Майката се стреми да създаде стабилна и сигурна
среда, в която да израства синът й. С детето обичат да се разхождат и да ходят
на море. Родителите не осъществяват контакт помежду си.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си” /последното отрицателно условие се
отнася за децата и тяхната работоспособност и имущество, а не за родителите
- ППВС № 5/1970г., т. 2, поради което е очевидно незаконосъобразно
разбирането за безусловния характер на задължението за издръжка от родител
спрямо ненавършило пълнолетие дете/, като според чл. 142, ал. 1 СК
„размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната
работна заплата /чл. 142, ал. 2 СК/. Възможностите на ответника да дава
издръжка е предпоставка не само за размера на издръжката /чл. 142, ал. 1 СК -
2
2009 г./, но и за основанието на иска /арг. чл. 140, ал. 2 СК - 2009 г., така -
ППВС № 5/1970 г., т.ІV/.
Ответникът е от кръга на лицата, дължащи издръжка на ищеца, поради
което неговата материално-правна легитимация по иска е установена по
делото.
По делото се установи, че ответникът е със среден месечен
осигурителен доход в размер на 1607.53 лева, като има родени още две
непълнолетни деца, на които безспорно дължи издръжка. Детето Б. е ученик в
33 ОУ „Санкт Петербург“. Ответникът заявява, че във възможностите му е да
заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева. Като съобрази изложените
обстоятелства, съдът намира, че ответникът може да заплаща на сина си
претендираната издръжка от 250 лева, която е около законно установената
минимална такава. Установи се, че бащата не полага грижи за детето, същият
осъществява рядко срещи със сина си, които са в присъствието на майката и
без преспиване. Съдът намира, че ответникът изцяло се е дезинтересирал от
грижите за Б., който извод се подкрепя и от изготвения социален доклад,
според който бащата не се е явил за извършване на социалното проучване,
посочвайки неоснователни причини и последвалият след това отказ от негова
страна. Предвид обстоятелството, че към настоящия момент
непосредствените грижи за Б. се полагат единствено и само от майката, то
бащата следва да поеме и по – голяма част от издръжката на сина си.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на
250.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане на разноски е направена от ищеца. Същият не е
заплатил адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1
ЗА, като претендира да му бъде заплатено такова. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. Според чл. 21 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства по глава IX, глава X и глава XI от Семейния
кодекс минималното възнаграждение е 600 лв. Предвид изхода на делото, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г. К. Г. – САК, сумата от 600 лева
– адвокатско възнаграждение.
Ответникът дължи на СРС държавна такса върху присъдената издръжка
в размер на 360.00 лева /чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК/.
3
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Й. П., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете
Б. Г. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В. Л.
М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250.00 /двеста и петдесет/
лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката,
на основание чл. 143, ал. 2, чл. 146 СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Й. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата в размер на 360.00 лева – държавна такса върху присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Г. Й. П., ЕГН ********** да заплати на адвокат Г. К. Г. –
САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. ...., сумата от 600.00 лева –
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 04.11.2024г., а в частта, в която е допуснато
предварително изпълнение, решението има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба през СГС в едноседмичен срок от
съобщението.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4