М О
Т И В И
към присъда по НЧХД N 4870 по описа за 2018 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Производството
е образувано по частна тъжба, предявена от Т.А.И. срещу подс.
М.Н.П. за извършено престъпление:
1/ по чл. 130, ал. 2 от НК за това, че на 27.09.2017 г в гр. б. е нанесъл лека телесна повреда на
частния тъжител, изразяваща се в кръвонасядания в областта на лявата предмишница,
обусловило чувство на болка и страдание без разстройство на здравето ;
2/ по чл. 148 ал.1 т.1 вр.
с чл. 146 ал.1 от НК за това, че на 27.09.2017 г., в гр. б. казал нещо
унизително за честта и достойнството на Т.А.И. в нейно присъствие , а именно „Дрисло“, „Ще ти еба майката“.
В хода на съдебното производство е
предявен от частния тъжител и приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу
подсъдимия за сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 130
ал. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
деянието - 27.09.2017 г., до окончателно заплащане на сумата, както и
граждански иск за сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148 ал. 1 т. 1, вр. чл. 146 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано
от датата на извършване на деянието - 27.09.2017 г., до окончателно заплащане
на сумата.
В хода на съдебните прения, процесуалният
представител на частния тъжител – адв. Д. пледира, че
в хода на съдебното производство безспорно е установена фактическата обстановка,
описана в частната тъжба, въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства. Твърди, че посочените обстоятелства се установяват безспорно от
двамата свидетели-очевидци, които последователно са възприели инкриминираното
събитие, съотв. от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, назначена по делото. С оглед установения по
делото отрицателни преживявания на частната тъжителка вследствие на инцидента,
изразяващи се в болка и емоционален стрес, който е продължил няколко месеца, се
иска съдът да уважи предявените граждански искове в пълен размер. Оспорва се
достоверността на показанията на разпитания по искане на подсъдимия свидетел.
Иска се подсъдимият да бъде признат за виновен за двете деяния, описани в
частната тъжба.
В хода на съдебните прения, защитникът на
подсъдимия - адв. Б. пледира, че в хода на съдебното
производство не са събрани доказателства, които по безспорен начин да
установяват деянието, описано в частната тъжба, в т.ч. авторството на същото. Иска се същият да бъде
оправдан по възведеното му обвинение и предявените срещу същия граждански
искове. При условията на евентуалност се иска в случай, че подсъдимият бъде
признат за виновен , да не бъдат уважени в цялост предявените граждански искове
като недоказани. Оспорва се размера на адвокатското възнаграждение,
присъждането на което се претендира от частната тъжителка, като се твърди, че
същият е прекомерен такъв.
В хода на съдебните
прения подсъдимият не излага становище по същество на делото. В последната си
дума същият заявява, че не е виновен за извършване на деянието по повдигнатото
му обвинение.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През мес.
септември 2017 г частната тъжитеблка Т.И. изпълнявала
трудовите функции на длъжността „отчетник“ в „Е. – П. М.“АД. На 27.09.2017 г.,
докато изпълнявала служебните си задължения същата посетила адреса , на който
се намирала къщата обитавана от
подсъдимия М.Н.П.,***. С предоставен й за целта служебен апарат, И.
извършила замерване на потребената електроенергия от
електромера, монтиран пред дома на подсъдимия.
Междувременно подсъдимият, който се намирал в дома си, излязъл от къщата, преминал през двора и
отишъл при частната тъжителка, която се намирала на тротоара пред дома му.
Между подсъдимият и частната тъжителка възникнал спор относно отчетената
електроенергия. Впоследствие подсъдимият напсувал Полихронова, като й заявил: „Ще ти еба майката!“,
и я нарекъл „Дрисло“.
След това я хванал за лявата ръка в
областта на предмишницата и я разтресъл силно, вследствие
на което И. изпуснала техническото устройство, с което измервала
електроенергията. Впоследствие подсъдимият хванал с една ръка кичур от косата на И. и с другата натиснал
главата й надолу, вследствие на което И. навела горната част на тялото си към земята. След това подсъдимият
пуснал И. и се прибрал в дома си.
Поведението на подсъдимия по
отношение на частната тъжителка И. било
възприето от преминаваща с МПС по ул. А. П.
позната на св. И. – М.К., която била близка позната на И., както и от
случаен минувач – св. М.М..
Впоследствие И. депозирала
жалба в УП – б. към Четвърто РУ при ОД
на МВР – в.. Същата посетила и кабинет по съдебна медицина, където й било
издадено медицинско удостоверение № 970/2017 г. , в което било отразено, че
лицето се оплаква от болки в областта на главата и лявата предмишница,
при палпация в лявата слепоочна област се установява
болезненост на площ с диаметър около 3-4 см, като по предната повърхност на
лявата предмишница, в средна трета , на площ около
8-10 см, личат сливащи се петнисти, морави кръвонасядания
с диаметър по около 1-2 см. В същия и следващите дни, И. споделила с лицето, с
което съжителствала фактически – св. К., както и със своя позната – св. М.К. за повода за инцидента и
нанесените й от подсъдимия обиди. Същата била стресирана от случая и около
месец след инкриминираната дата изпитвала страх при изпълнение на служебните си
задължения, като се оплаквала от често главоболие.
Видно от заключението по
назначената и извършена в хода на съдебното производство съдебномедицинска
експертиза, на 27.09.2017 г. Т.А.И. е получила сливащи се , петнисти, морави кръвонасядания в областта на лявата предмишница.
Описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи
предмети, респективно стискане с ръце в областта на левия горен крайник, които
в своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание.
Подсъдимият М.Н.П. ***, български гражданин, с
полувисше образувоние , женен, реабилитиран.
Горепосочената фактическа обстановка, се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. За
формиране на своите фактически изводи, съдът кредитира като достоверни
показанията на разпитаните свидетели – св. К., св. М. и св. К., като съобрази,
че същите са непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и взаимодопълващи се. Кредитирани
бяха и писмените доказателства, приобщени по делото, а именно – заключението по
изготвената съдебно-медицинска експертиза, заверено копие на приложеното по делото медицинско удостоверение
, писмените материали по пр.пр. № 12959/2017 г. по
описа на ВРП , цзаверено копие на постановление от
22.12.2017 г. по пр. пр. № 12959/2017 г.
Показанията на св. К. Я., съдът
не кредитира при изясняване на инкриминираните факти, като взе предвид, че
същите са неконкретни относно датата на събитието, с оглед на което е възможно
да свидетелстват за поведението на страните на дата, различна от
инкриминираната такава, като съобрази, че същите са в противоречие и с
останалия ценен от съда доказателствен материал. За
да игнорира показанията на посочения свидетел, съдът взе предвид и
констатираните вътрешни противоречия в изявленията му, а именно докато
първоначално лицето заявява: „Спориха не повече от 3-4 минути. По-нататък не
съм обърнал внимание“, впоследствие сочи: „Разбрах, че нещо спорят. След като
приключи спора П. си тръгна…а инкасаторката…излезе на тротоара“.
Като съобрази така установената по делото фактическа обстановка, въз основа
на събраните доказателства, съдът установи от правна страна следното:
1/ по отношение на повдигнатото с частната тъжба обвинение за осъществено
престъпление по чл. 130 ал.2 от НК
В хода на съдебното производство,
въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на
посочената в частната тъжба дата и място частната тъжителка Т.И. е
получила травматичните увреждания, описани и характеризирани като лека телесна
повреда в приобщеното по делото медицинско удостоверение и заключението на
изготвената съдебномедицинска експертиза.
В съответствие с експертното
заключение относно механизма на причиняване на телесните увреждания са и
показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, а именно
М.К. и М.М., чиито показания съдът кредитира като преки
доказателства относно механизма на причиняване на телесната повреда, съотв. поведението на подсъдимия, насочено срещу
физическата неприкосновеност на частната тъжителка, доколкото са възприели
лично и непосредствено посочените факти. В тази
връзка в разпита си св. К. сочи за поведението на подсъдимия спрямо частната
тъжителка:“посегна към нея, започна да я
тресе. Посегна с другата ръка, хвана я за косата, приведе я надолу…Апаратът, с
който Т. отчита и замерва електромерите падна на земята…той я държеше за лявата
ръка и я тресеше…Видях, че подсъдимият я приведе надолу, след като я хвана за
косата. Хвана я за главата и я дръпна надолу и тя се наведе надолу“. В
съответствие с показанията на св. К. относно установения механизъм на
причинената й телесна повреда са и показанията на св. М., който пред съда
заявява: „видях…че, господинът дърпа жената за косата, за ръката…В момента, в
който аз отидох отсреща, изглежда той ме видя и се прибра…Каза ми, че я
нападнал този господин, който се прибра“.
Като непреки доказателства
относно осъщественото от подсъдимия деяние по отношение на частната тъжителка,
в т.ч. относно механизма на причиняване на телесното увреждане са съобразени и
показанията на св. К., които са в съответствие с кредитирания от съда доказателствен материал.
Във връзка с процесните събития в показанията
си св. К. заявява, възпроизвеждайки изложеното пред него от И.: „След като Т.
подала жалба срещу подсъдимия …ми разказа, че докато работи един човек я
нападнал, ударил я. Ръката й беше посиняла. …. Каза ми, че като отишла да
засича електромера на подсъдимия и той я нападнал… Скубал я“.
Кредитираните от съда гласни
доказателства са в съответствие и с приобщеното по делото медицинско
удостоверение и заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, от
които се установява, че към момента на освидетелстването на частната тъжителка
е установена палпаторна болезненост в лявата
слепоочна област на главата й, съотв. вследствие на
приложената сила в областта на лявата предмишница са
установени кръвонасядания. В експертното си
заключение вещото лице констатира, че установените телесни увреждания
съответстват на начина и времето на причиняването им, посочени в частната
тъжба.
Предвид, изложените съображения,
с оглед на така установената фактическа
обстановка, въз основа на кредитираните по делото доказателства, съдът констатира от правна страна, че с
поведението си М.Н.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК,
като на 27.09.2017 г. , в гр. б. , обл. в. причинил
на Т.А.И. лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядания в областта на лявата предмишница, обусловили чувство на болка и страдание.
Безспорно
се установява и субективната страна на извършеното деяние по чл. 130, ал.1 от НК, доколкото от събраните по делото доказателства, установяващи механизма на
осъществяването му, вкл. начина , силата и насоката на нанесения удари, е
видно, че подсъдимият съзнавал общественоопасния
характер на извършеното от него, предвиждал е
престъпните последици и е искал тяхното настъпване, с оглед на което е
осъществил престъплението при форма на вината пряк умисъл.
2/ по отношение на повдигнатото с частната тъжба обвинение за осъществено
престъпление по чл. 148 ал.1 т.1, вр. с чл. 146 ал.1 от НК
В хода на съдебното производство
се събраха непреки косвени доказателства, установяващи че на процесната дата подсъдимият е напсувал частната тъжителка с
израза „Ще ти еба майката!“и я нарекъл „Дрисло“, като
същите са в логическо единство помежду си и в своята съвкупност обуславят
единствено възможния извод за отправяне на конкретните реплики от подсъдимия
към И. на процесната дата. В тази връзка съдът
съобрази като непреки косвени доказателства показанията на св. М.К., която в
хода на проведения разпит сочи: „ тя обясни, че е имало твърдение за неправилно
отчитане, което афектирало подсъдимия и затова той започнал да я обижда с
грозни епитети…той й казал „Дрисло“. В подкрепа на изложените в частната тъжба
твърдения са и показанията на св. Касим, които са съобразени като непреки
косвени доказателства относно факта и вида на отправените от подсъдимия към И.
реплики, като по отношение на същите свидетелят твърди: „като отишла да засича
електромера и той я нападнал. Казал й „Ще ти еба майката“.
С оглед на изложените фактически
доводи, съдът установи от правна страна, че
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 148, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК като на 27.09.2017 г., в гр. в. казал нещо
унизително за честта и достойнството на Т.А.И. в нейно присъствие – „Дрисло“,
„Ще ти еба майката“, като обидата е нанесена публично.
Изпълнителното деяние е
осъществено и се изразява в изричане на думите респ. изразът – Дрисло“, „Ще ти
еба майката“. Доколкото с двете фрази подсъдимият е дал една негативна своя
лична оценка за личността на частната тъжителка и доколкото противоречат на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, безспорно същите са
унизителни за честта и достойнството на пострадалата. Посочените думи са били
изречени от подсъдимия в присъствието на пострадалата и са били възприети от
нея.
Деянието е съставомерно
по чл. 148, ал.1, т.1 от НК, доколкото обидата е нанесена публично. Това е
така, предвид установената по делото фактическа обстановка, че репликите са
произнесени на публично място в светлата част на денонощието, на оживена улица в гр. б., обл. в.., като
същите е било възможно да бъдат възприети от повече от едно лице, а именно ,
освен от частната тъжителка, от преминаващата с автомобила си св. К.,
случайният минувач – св. М., както и други лица , които са били в близост до
инцидента.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия умишлено при форма на вината пряк умисъл. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и ги е
искал. Подсъдимият е съзнавал, че думите
са унизителни за честта и достойнството на тъжителката и ги е изрекъл именно с
цел същите да бъдат чути и възприети от пострадалата и от останалите
присъстващи на мястото лица. Умисълът се извежда по безспорен и категоричен
начин от действията на подсъдимата.
Предвид
горното съдът постанови осъдителна присъда.
При определяне характера на отговорността на
подсъдимия, съдът съобрази, че по отношение на същия не са налице предпоставките
за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба”, доколкото случаят касае обвинение за множество престъпления, по които съдът се
произнася с осъдителна присъда.
При индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство напредналата му възраст и чистото съдебно минало. Като отегчаващ отговорността
факт са съобразени лошите характеристични данни на П., към които съдът отнесе
обстоятелството, че лицето е било осъждано, макар да е било реабилитирано за това
деяние и което свидетелства за склонност
на подсъдимия да престъпва правните норми.
С оглед на съобразените обстоятелства досежно
обществената опасност на личността на подсъдимия, при индивидуализацията на
наказанието за извършено деяние по чл. 130 ал.2 от НК от същият, съдът намери,
че следва да му бъде наложено като вид санкция, от предвидените в посочената норма, наказание
„Пробация“ в съвкупност от задължителните пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ с периодичност два пъти седмично и „ задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. С оглед
засилване на поправителния и превъзпитателния ефект на санкцията, съдът наложи
на подсъдимия и пробационна мярка по чл. 42 „а”, ал.
2, т. 4 от НК - включване в програма за обществено въздействие“, предназначена
за изграждане на социални навици у същия
и формиране на нагласи за уважение на
личността, спазване на обществения ред
и зачитане на правовия ред в страната,
като определи същата да се изтърпява за срок от шест месеца.
Поради същите съображения с оглед превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства, обстоятелството, че лицето е в пенсионна възраст и е с
ограничена възможност да реализира трудови доходи, съдът определи наказанието
за извършеното от подсъдимия деяние по чл. 148 ал.1 т.1 от НК в минимален
размер , а именно „Глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, като
наложи и кумулативно предвидената в цитираната особена разпоредба санкция –
„Обществено порицание“
Относно предявените граждански искове срещу подсъдимия, съдът намира, че вследствие на
осъществените деяния в
пряка причинна връзка с тях, на частната тъжителка са причинени неимуществени
вреди, изразени в болки и страдания. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност се поражда при
наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и непосредствена последица от деянието –
както имуществените, така и неимуществените. Претендираните морални вреди, които са от категорията
на неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за
тях обезщетение, се определят на принципа на справедливостта. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – начин и обстановка при осъществяване на деянието, възраст на
пострадалия и характера на вредните последици.
При
формиране на вътрешното си убеждение, съдът взе предвид, че в резултат на процесното противоправно деяние, квалифицирано като
престъпление по чл. 130 ал.2 от НК и в пряка
причинна връзка с поведението на дееца, частната тъжителка
е претърпяла лека
телесна повреда, свързана с болки, страдания и отрицателни преживявания.
Доколкото от доказателствения материал по делото
безспорно са установени предпоставките на чл. 45 от ЗЗД изхождайки от принципа
за справедливост съдът уважи предявения граждански иск в пълен размер, а именно за сумата от 1500 /
хиляда и петстотин/ лева.
В тази връзка съдът взе предвид характера на
причинените увреждания, , както и периода на възстановяване на лицето, за който
от материалите по делото е установено , че не е продължителен такъв. При
преценка на неимуществените вреди, подлежащи на обезщетяване, съдът отнесе към
посочената категория и преживения от частната тъжителка емоционален стрес,
който обичайно обременява психиката на пострадалите от физическа агресия лица.
С оглед
на същите съображения, съдът уважи и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху сумата по уважения иск,
считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.
Доколкото
от доказателствения материал по делото безспорно са
установени предпоставките на чл. 45 от ЗЗД и по отношение на деянието по чл.
148 ал.1 т. 1, вр. с чл. 146 ал.1 от НК, изхождайки от принципа за
справедливост съдът уважи предявения граждански иск в пълния му размер от 1500/две хиляди/ лева. В тази
връзка съдът взе предвид, че с поведението на подсъдимия безспорно е засегнато
чувството на чест и достойнство на пострадалата, като отправените й обидни
реплики на публично място, , което е свързано с отрицателни психични
преживявания. При определяне на справедливото обезщетение в случая съдът
съобрази и липсата на данни за продължителен характер на отрицателните
емоционални преживявания на ЧТ. Въз основа на предявената претенция, съдът
присъди и заплащане на законната лихва върху присъдената сума , считано от
датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на
подсъдимия беше възложено задължението
за заплащане в полза на Държавата по сметка на РС- в. на сумата от 60/шестдесет/
лева, явяваща се 4 % държавна такса върху уважения граждански иск за осъществено
деяние по чл. 130 ал.2 от НК, сумата от 60 /шестдесет/ лева, явяваща се 4%
държавна такса върху уважения гражданск иски за деяние по чл. 148 ал.1 т.1 от НК и сумата от 180
/сто и осемдесет/ лева , явяваща се направените в хода на съдебното
производство разноски.
На
основание чл. 189 ал.3 от НПК, въз основа на представения договор за правна
помощ, съдът осъди подсъдимия да заплати на ЧТ И. сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение по делото в размер на 1000/хиляда/ лева.
Съдът
оцени като неоснователно възражението на адв. Б. за
прекомерност адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния
представител на частната тъжителка, видно от представения по делото договор за
правна помощ. Съгласно трайната практика на ВКС, в наказателното производство
не следва да се обсъжда оплакване за прекомерност на разноските, доколкото е
неприложима разпоредбата на чл. 78 ал.5 от ГПК съотв. НПК не съдържа разпоредби в частта относно
разноските по наказателни дела, позволяващи преценка от страна на съда
обосноваността и разумността на доказаните пред него разноски, направени от
страните, които при поискване следва да бъдат присъдени.
Поради
изложеното за съдебния състав липсва основание за преценка размера на претендираната от частния тъжител сума за адвокатско
възнаграждение.
Порази
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: