Решение по дело №62/2019 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 87
Дата: 10 май 2019 г. (в сила от 30 май 2019 г.)
Съдия: Ива Тодорова Гогова
Дело: 20195630200062
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

            град Харманли       10.05.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Харманлийският районен съд, наказателен състав, в публично съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:   

                                                 

                                                                                                     Съдия: Ива Гогова

при секретаря: Таня Чавдарова

и с участието на прокурора:

като разгледа докладваното от съдия Гогова административно - наказателно дело №62 по описа на РС-Харманли за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

         Подадена е жалба от С.И.Г., ЕГН:********** *** против Наказателно постановление №18-0271-001613 от 12.11.2018 година на Началник Група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли.  Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че НП било неправилно, необосновано и постановено в противоречие със закона. Твърди се също, че не било извършено твърдяното нарушение, липсвали неговите обективни и субективни признаци. Изложеното в акта и в НП не отговаряло на действителността, тъй като посоченото ПТП настъпило вследствие на повреда. Твърди, че веднага уведомил органите на КАТ, но в продължение на час не дошли. Наложило се да се прибере, тъй като почуствал болки и следвало да потърси лекарска помощ. Не бил нарушил задълженията си, тъй като ПТП-то било само с материални щети, без пострадали. Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

          В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв.Ангелов поддържа жалбата и моли за уважаването й.

          Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВР-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

          Районна прокуратура – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

 

         Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

 

           На 10.10.2018г. в гр.Харманли, в 02.00 часа в с.Дряново, общ.Симеоновград, в посока язовира на селото, жалбоподателят С.Г., като водач на МПС, при управлението на собствения му лек автомобил марка „Сузуки Витара”, с рег. № СТ 6955 ВС, на около 200 метра от центъра изгубил контрол над управляваното от него МПС, излезъл в ляво от посоката си на движение и се блъснал в електрически стълб. Така причинил ПТП с материални щети. Автомобилът останал на мястото на произшествието до сутринта, когато бил изтеглен. След това жалбоподателят напуснал мястото на ПТП, като няма данни по делото същият да е уведомил органите на МВР. Контролните органи посетили местопроизшествието след това.

             За случилото се е налице и докладна записка от 10.10.2018г., изготвена от мл.и-р М.Д., в която е отразено, че на 10.10.2018г., около 10.50 часа мл.и-р М.Д. бил изпратен от ОД в с.Дряново, общ.Симеоновград по сигнал за ПТП. Св.М.Д. при разпита си заяви, че сигналът за ПТП е бил подаден от служители на ЕВН, тъй като те установили случилото се вследствие на съобщение за повреда в електроподаването, както и че автомобилът бил изтеглен сутринта.

            Съгл. писмо с вх. №2640 от 25.03.2019г.  от РУ-Харманли, сигналът за процесното ПТП е бил подаден на 10.10.2018г. в 10.45 часа, а ПТП-то е било посето от св.М.Д..           

            От страна на жалбоподателя също се ангажираха гласни доказателства чрез разпит на св.З.Г., който заяви, че е посетил  местопроизшествието, след като жалбоподателят му се обадил. Свидетелят твърди, че човек от селото с имена Г. Ф. се обадил на тел.112, но докато жалбоподателят и св.Г. били там (до сутринта) органите на реда не дошли. Св.Г. сочи, че към 07.30-08.00 часа дошли екипи на ЕВН и тогава преместили автомобила, който според свидетеля останал на същото място, а жалбоподателят и свидетелят тръгнали към болницата.

            С оглед на така установеното е съставен АУАН №1613 от 11.10.2018г. от М.Д. - мл.автоконтрольор при РУ-Харманли за нарушения по чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1, т.1 от ЗДвП. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя лично, като в законоустановения срок не са депозирани възражения против него.

             Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №18-0271-001613 от 12.11.2018 г. е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин е описана фактическата обстановка, при която е било извършено нарушението, като АНО е приел също за нарушени разпоредбите на чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1, т.1 от ЗДвП.  Предвид това и на основание чл.185 от ЗДвП и чл.175 ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени съответно адм.наказания глоба от 20 лв., глоба от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец. 

           Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН №18-0271-001613 от 12.11.2018., докладна записка от 10.10.2018г., изготвена от мл.и-р М.Д., писмо с вх. №2640 от 25.03.2019г.  от РУ-Харманли, както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели Х.А. и М.Д. - служители на МВР, според които жалбоподателят, след като причинил въпросното ПТП, напуснал местопроизшествието, без да уведоми за това органите на реда, като автомобилът бил изтеглен сутринта преди идването на контролните органи. Тези свидетелски показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП. Показанията на свидетеля З.Г. не се кредитират в цялост от съда, доколкото същите частично са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал – данните, съдържащи се в писмо с вх. №2640 от 25.03.2019г.  от РУ-Харманли и в докладна записка от 10.10.2018г., изготвена от мл.и-р М.Д., и показанията на другите двама свидетели Х.А. и М.Д..

 

          При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

 

           Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

          АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложената Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, което не се и оспорва по делото. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

          По отношение на нарушението по чл.20 ал.1 от ЗДвП, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, като нарушението е правилно квалифицирано, доколкото съгл. посочената разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В случая жалбоподателят не оспорва, а и това се установи от събраните по делото доказателства (показанията на свидетелите Х.А. и М.Д., а и на св.З.Г., докладна записка от 10.10.2018г., изготвена от мл.и-р М.Д., писмо с вх. №2640 от 25.03.2019г.  от РУ-Харманли), че действително на 10.10.2018г., около 02.00 часа в с.Дряново жалбоподателят Г. е загубил контрола на управляваното от него МПС, вследствие на което излязъл в ляво от платното си на движение и се блъснал в ел.стълб. По този начин е осъществил състава на административното нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство. Деянието е доказано не само от обективна страна, но и от субективна, тъй като съобразно доказателствата по делото същото е извършено виновно - нарушителят е съзнавал характера на извършеното нарушение, предвиждал е неговите последици и е допускал настъпването им, съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.11, ал.2 от НК.

           По отношение на това нарушение правилно е била приложена и санкционната норма на чл.185 от ЗДвП и правилно е определен размера на глобата, доколкото за посоченото нарушение не се предвижда друго наказание.

           Предвид гореизложеното обжалваното НП в тази му част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

          Съдът обаче констатира допуснати съществени процесуални нарушения по отношение на другото вменено във вина на жалбоподателя административно нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Според тази разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От друга страна разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.2 б. "а"  и б. „б” от ЗДвП сочи, че когато има пострадали хора, участникът-водач в ПТП е длъжен да уведоми органите на МВР, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Също така разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП гласи, че когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

            Административнонаказателното обвинение, което е повдигнато на жалбоподателя Г., е по текста на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като такова обвинение в описателната част в АУАН и НП не е налице. В обстоятелствената част на АУАН и НП е описано ирелевантното за конкретното обвинение обстоятелство- "напуска мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР", което не кореспондира със сочената като нарушена разпоредба на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП.  Въпросното ПТП е само с един участник, доколкото жалбоподателят се е ударил с автомобила си в ел.стълб. Това следва и от парагр.27 от ДР на ЗдВП, съгл. който "участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му, какъвто втори участник в ПТП-то в случая не е налице. Предвид това за жалбоподателя не съществува задължение при ПТП да остане на мястото на произшествието, т.е. да не напуска местопроизшествието и да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи. Водачът-участник в ПТП има такова задължение само когато при произшествието са пострадали хора /чл. 123, ал.1, т.2 ЗДвП/, респ. когато при ПТП са причинени само имуществени вреди и между участниците в ПТП няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него /чл. 123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП/. Такова нарушение по чл. 123, ал.1, т.2 ЗДвП обаче се твърди в обстоятелствената част на АУАН и НП, което пък не съответства с правната му квалификация по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, указваща задължение на водач на ППС, участник в ПТП да спре и установи последиците от произшествието. Тази разпоредба не задължава водача да уведомява органите на МВР и да остава на мястото на произшествието. Това несъответствие между диспозитив и правна квалификация касателно деянието по чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП представлява съществено процесуално нарушение по чл. 42, т.4 ЗАНН за АУАН и по чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН за НП, както и взаимно изключващо се противоречие между правната квалификация и реквизитите по чл. 42, т.5 ЗАНН за АУАН и чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН за НП. В случая е налице явно несъответствие между описаното деяние и приложения материален закон, което се явява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като той не може да разбере за извършване на какво точно нарушение е обвинен, за да организира адекватно защитата си - дали за това, че не е спрял и не е установил последиците от произшествието (чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП) или за това, че е осъществил фактическия състав на чл. 123, ал.1, т.2 б. "а"  и б. „б” от ЗДвП (когато от ПТП има пострадали лица и не уведомил органите на МВР, както и не е останал на място до пристигането им). Гореизложеното съставлява основание за отмяна на атакуваното НП в тази му част като незаконосъобразно.

              За пълнота следва да се отбележи още, че жалбоподателят е изпълнил първото от задълженията си по закон - да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В конкретния случай се установи, че водачът, реализирал ПТП е спрял с оглед задължението за установяване последиците от ПТП /чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП/, доколкото по делото се установи, че същият е спрял автомобила след сблъсъка със стълба, който автомобил е стоял там до отстраняването му сутринта (съгл. показанията на св.М.Д. и показанията на св.З.Г.).

          Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0271-001613 от 12.11.2018 година на Началник Група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, в частта, с която на С.И.Г., ЕГН:********** *** за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” от 20 лв.

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0271-001613 от 12.11.2018 година на Началник Група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, в частта, с която на С.И.Г., ЕГН:********** *** за нарушение на чл.123 ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец

 

              Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                                                         СЪДИЯ :