МОТИВИ
към
присъда № 4/24.01.2011 г. по НОХД № 828 по описа на Добричкия районен съд за
2008 г.
На 08.12.2005
г. Районна прокуратура – гр. Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по следствено
дело № 62/2003 г. по описа на ОСл.С гр. Добрич, по който на същата дата е било
образувано производство пред първа инстанция срещу:
- Р.Ж.О. ***, ЕГН **********, за извършено престъпление по
чл. 211, пр. 3 във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
- Б.В.К. ***, ЕГН ********** за извършено престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
- С.И.С.от гр. Добрич,
ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 211, пр. 3 във вр. с чл. 210,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния
акт е посочено, че:
- Р.
Ж.О. ***, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за Б.В.К. и С.И.С.облага
и след предварителен сговор с тях, възбудил и поддържал заблуждение у М.А.М. и В.
*** и с това им причинил имотна вреда в размер на 1 000 лева.
- Б.В.К. ***, с цел да набави за себе
си и С.И.С.облага и след предварителен сговор със С.И.С.и с Р.Ж.О., възбудил и
поддържал заблуждение у М.А.М. и В. *** и с това им причинил имотна вреда в
размер на 1 000 лева.
- С.И.С.на 07.03.2003 г. в гр. Добрич,
при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си и Б.В.К. облага и
след предварителен сговор с Б.В.К. и Р.Ж.О., възбудил и поддържал заблуждение у
М.А.М. и В. *** и с това им причинил имотна вреда в размер на 1 000 лева.
В съдебно заседание, проведено на
17.09.2008 г. с оглед представения акт за смърт № 0946/28.09.2007 г., съдът на
основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК е прекратил наказателното производство
срещу С.И.С.
Преди даване ход на
съдебното следствие пострадалото от деянието, предмет на обвинителния акт лице
– св. М.М. заявява, че не желае да предяви граждански иск срещу подсъдимите,
както и да се конституира в качеството на граждански ищец и частен обвинител в
процеса.
Редовно призован за
съдебно заседание, пострадалият от деянието, предмет на обвинителния акт св. В.
П не се явява, не се представлява, не депозира граждански иск срещу
подсъдимите.
В
съдебно заседание представителят на ДРП поддържа повдигнатото обвинение и
предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършването на вмененото им
престъпление, като на подсъдимия О. бъде наложено наказание лишаване от свобода
за срок от три години и шест месеца, което да се изтърпи в затвор или
затворническо общежитие при първоначален строг режим. Пледира се на подс. К. да
бъда наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и три
месеца, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК
за срок от три години.
По
повдигнатото им с обвинителния акт обвинение подсъдимият Р.О. се признава за виновен,
като отказва да дава обяснения, подс. Б.К. не се признава за виновен и се
възползва от правото си да не дава обяснения.
По същество защитникът на подс. Р.О.
пледира за признаването му за виновен по повдигнатото обвинение, за което да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, като се иска
с присъдата съдът да извърши групиране на наказанията, наложени на О. по осъжданията му.
По същество защитникът на подс. Б.К.
пледира за признаването му за невинен и постановяване на оправдателна присъда
поради липса на категорични доказателства, доказващи участието на К. в
инкриминираното деяние.
По пренията подсъдимите заявяват, че се
придържат към казаното от защитниците си.
На дадената му последна дума подс. Р.О.
заявява, че се признава за виновен, съжалява за извършеното, срамува се и моли
за справедливо наказание.
На дадената му последна дума подс. Б.К. заявява, че разчита
на безпристрастността и компетентността на съда и съдебния състав.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене
относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На
28.02.2003 година свидетелят В. *** внесъл през ******* автомобил марка “Фолксваген Транспортер”, бял на цвят с немски
регистрационен ********** и получател “*********** с управител свид. Н.Х.. Последният упълномощил СВ.П да внесе този автомобил
от чужбина и му дал 3220 евро. П купил автомобила от автокъща в Германия за
сумата от 2900 евро на 11.02.2003 година и след внасянето му в България го манифестирал
в Митница - Добрич, като платил митни сборове в размер на 853.00 лева, които
доплатил със собствени пари, понеже сумата, която му била дадена не достигала.
Уговорката му със св. Х била да бъде направен ремонт на тапицерията и по някой
външни елементи на автомобила. По тази причина П оставил автомобила в двора на
тъста си в гр. **********
На
05.03.2003 година около 21.00 часа СВ.П паркирал отново микробуса в двора и зад
него оставил друг свой автомобил “Нисан Съни”, бял на цвят, който наскоро бил
купил и след това затворил металните порти на оградата, като ги заключил с
катинар. На другият ден, около 8.00 часа СВ.П отишъл в двора и видял, че
портите са извадени от пантите, лекият автомобил “Нисан Съни” бил на улицата, а
микробуса го нямало. Питал тъста и тъща си, дали са чули нещо през нощта и те
се изненадали, като му казали, че нищо
не са чули през нощта и от него разбрали че му е откраднат микробуса. След това
отишъл в полицията и сигнализирал за кражбата.
Същият
ден, на 06.03.2003 година след обяд СВ.П се срещнал случайно с братовчед си М.А.М.
и му споменал, че са му откраднали автомобила. Св. М. му казал , че ще разпита
из града дали някой знае нещо за кражбата на автомобила, като не му споменал
дали има предвид конкретно кого ще пита. По - късно през деня, св. М. отишъл
заедно със сина си Д.М.А. в заведението на хотел “************,
намиращо се на първият етаж и там случайно видял негов познат - С.И.С.и го
извикал за да говорят. Последният бил седнал на маса с подс. Б.В.К. и след като
бил повикан станал и отишъл да говори със св. М.. Последният му разказал
накратко, че на братовчед му бил откраднат микробус, посочил пълните данни за
автомобила, марка, модел, цвят и регистрационен номер, като описал откъде и как
е бил откраднат. Св. М. предложил на С., че ако разбере къде се намира
микробуса ще му даде някой лев или ще го почерпи, след което се разделили, като
С. се
върнал при К. и му разказал казаното от св. М.. Същата вечер, около 20.00 часа подс.
К. се обадил на подс. О. от собственият си мобилен телефон. Двамата се срещнали
лично в бар “* след което отишли в автомобила
на К.. Там последният казал на подс. О., че трябва да вземе 1800 лева от св. М.
и го заплашил, че ако не свърши работата ще го пребие и ще “му счупи краката”.
Подс. К. обяснил на подс. О., че ще го потърсят собствениците на микробуса и
трябва да им каже, че знае къде се намира автомобила и да поиска 1800 лева за
връщането му, макар и да нямали представа кой го е откраднал, къде се намира,
както и обстоятелството, че дори и да се вземат парите, микробуса нямало как да
се върне. Подс. О. се съгласил да вземе тези пари, понеже подс. К. го бил
обвинил преди известно време в кражба на телевизор и постоянно си искал сумата
от 1000 лева.
След като
обяснил на подс. О. какво трябва да направи, подс. К. отишъл да търси св. М., а
подс. О. останал да ги чака в една сладкарница в ж.к. “*****, като с него бил и
св. Й.В. ***. Подс. О. предложил на В. да вземе той парите срещу 10 лева, но
последният му отказал. През това време подс. К. се срещнал със св. М. и
му казал, че автомобила е в подс. Р.О. и да търси него. Св. М.
разбрал кой е Р. О., понеже синът му Д. А. бил подсъдим заедно с него и с подс.
К. за противозаконно отнемане на моторно превозно средство, а като се прибрал у
дома си разбрал от снаха си - св. М. Б. А., че някакво момче Р. било се обадило
и оставило телефонният си номер, за да го потърсят.
На другия
ден - 07.06.2003 г. св. М. се обадил на СВ.П и му дал номера на мобилният
телефон на подс. О.. Св. М. се обадил от мобилния си телефон на подс. О. и го
попитал дали го е търсил, но двамата не разговаряли относно автомобила, тъй като
подс. О. затворил телефона си. По-късно св. М. отново се обадил на подс. О. и
се уговорили да се срещнат и разговарят в бар “*****. Там отишли свидетелите М.,
П, А. Х. и Д. А, като на маса с подс. О. седнали първите трима, а св. А чакал в
автомобил пред заведението. Св. М. казал на подс. О., че идват за автомобила “Фолксваген
Транспортер”, при което подс. О. го попитал кой ги праща, но св. М. казал, че
това не е важно и направо попитал колко пари трябва да се дадат, за да се върне
автомобила. Подс. О. казал, че трябвало да се дадат 1800 лева понеже били
четирима, не казал кои са другите и добавил, че ако не се дадат парите
автомобила ще бъде продаден, нарязан и разглобен на части в гр. Силистра. Св. М.
не се съгласил на тази сума и предложил да даде 1000 лева. СВ.П нямал толкова
пари и помолил братовчед си св. М. да му услужи и да даде исканите пари. Подс. О.
излязъл пред заведението и звъннал на подс. К., като видно от разпечатката на
телефонният номер на подс. О. обажданията са били няколко и започват от
21ч.02.м.16 сек. до 21.ч. 26мин. 40 сек. При тези разговори подс. О. казал на подс. К., че му са предложени от М. 1000 лева
за връщането на автомобила, при което подс. К. му казал да ги вземе, пък за
останалите 800 лева щял да види как да се вземат допълнително. Подс. О. се
върнал в заведението и взел от св. М. сумата от 1000 лева, като му предложил да
го изчакат в заведението за да им каже след два часа от къде да си вземат
автомобила, след което излязъл от заведението и заедно със свидетелите А. В. И и С. В. Д. отишли
на паркинга на хотел България. Тримата били с автомобила на св. И., който
паркирал колата си на входа на паркинга. Подс. О. им казал да го изчакат,
слязъл от автомобила и се срещнал с подс. К., на когото дал парите, които
получил от св. М.. Свидетелите М. и П чакали подс. О. в бар “***** късно
през нощта, но той не се появил, нито им се обадил. Те го търсили на мобилният
му телефон, но не могли да се свържат, понеже бил изключен.
В
последствие подс. О. се срещнал с подс. К. и последният му казал да се обади на
св. М. и да иска още 600 лв. за връщането на микробуса. Подс. О. отново
разговарял по телефона със свид. П, като поискал сумата от още 500 лева, за да
бъде върнат микробуса, като парите трябвало да се дадат пред сградата на Първо РПУ.
На уговорената среща подс. О. не се явил. Свидетелите М. и А срещнали случайно подс. О. в центъра на града
и тъй като същият не дал обяснения за причината, поради която не връща
моторното превозно средство бил вкаран в автомобила на единия от свидетелите, след
което отпътували в посока гр. Б*****, като до разклона за с. ********** дошъл и СВ.П.
Тогава подс. О. заявил, че автомобила се държи от подс. К.. Разговарял с него
по собствения си, а в последствие е по мобилния телефон на св. М., след което
хвърлил апарата и хукнал да бяга, като бил подгонен от посочените свидетели.
Тези действия били наблюдавани от св. А. И., с
когото подс. О. разговарял по същото време по телефона с молба да отиде до с. П*, за да
го откара до града. Свидетелите М., П и А настигнали подс. О. и го откарали в
Първо РПУ – гр. Добрич, където бил задържан. Процесното моторно превозно
средство, чиято стойност е определена от вещо лице в размер на 6 100 лева
не е било върнато на неговия собственик.
Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да
дава обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия /обвиняемия/ са
доказателствено средство, но и средство на защита, което той упражнява по свое
усмотрение. Както бе посочено, подсъдимите О. и К. не се признават за виновни, не
дават обяснения по повдигнатото им с обвинителния акт обвинение. Защитната им
позиция, поддържана във всички фази на производството, включително и пред
настоящия съдебен състав се базира на оспорване авторството на деянието.
С оглед обстоятелството, че подс. Р.О. отказва да дава
обяснения, съдът на основание чл. 279, ал. 1, т. 4, предл. 1 от НПК е прочел
обясненията на подсъдимия, дадени по същото дело в досъдебното производство
пред съдия на 28.07.2003 г., намиращи се на лист 39-40 от досъдебното
производство. Също така на основание чл. 279, ал. 1, т. 4, предл. 1 от НПК,
съдът е прочел обясненията на подсъдимия О., дадени по същото дело пред друг
съдебен състав на 20.04.2006 г. /л. 68 от н.о.х.д. № 2329/05 г./, както и
обясненията, намиращи се на лист 301-302 по н.о.х.д. № 2329/2005 г.
На основание чл. 279, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК, с оглед
изявлението на подс. Б.К., че не си спомня подробности, съдът е прочел
обясненията на подсъдимия, дадени по същото дело пред друг съдебен състав,
намиращи се на лист 302 от н.о.х.д. № 2329/2005 г.
Съдът на осн. чл. 279, ал. 1, т. 1 от НПК е прочел
обясненията на подсъдимия С. С дадени по същото
дело пред други съдебни състави.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има
право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го
е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на
обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в
светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети
от съда непосредствено.
Съдът намира, че следва да кредитира в пълна степен и
изцяло обясненията на подс. Р.О., дадени по същото дело пред съдия в
досъдебното производство /намиращи се на лист 39 - 40 от досъдебното
производство/, тъй като обясненията му кореспондират с останалите, събрани по
делото доказателства.
Съдът намира защитната позиция на подс. К. за недостоверна,
тъй като същата се оборва по категоричен начин от останалите, събрани по делото
доказателства.
Така например обясненията на подс. К. се оборват от
обясненията на подс. О. дадени пред съдия в досъдебното производство. В
действителност, само на оговор, какъвто представляват обясненията на подс. Р.О.
дадени в досъдебното производство пред съдия не може да бъде основана
осъдителна присъда срещу подсъдимия. Необходимо е тези обяснения да бъдат
подкрепени и с други преки или косвени доказателства, събрани от органите на
досъдебното производство по реда на НПК. Обясненията на подс. О. се подкрепят
от показанията на св. Й.В.В., дадени на 23.03.2003 г. на досъдебното
производство /лист 90-91 от ДП/ и приобщени към доказателствения материал по
делото на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК.
Съдът намира, че следва да кредитира именно тези показания на св. В., тъй като те
са били дадени по време най-близко до инкриминираното деяние, същите са
подробни и логично подредени и кореспондират с останалите доказателства по
делото. Съдът намира, че показанията на св. В. дадени в съдебно заседание не
следва да се кредитират. Съдът, намира че тези показания с оглед близките
отношения между свидетеля и подсъдимия К. са поставени именно в услуга на
защитната теза на последния.
В съдебно заседание по пренията, относно обясненията на
подс. О. защитата на подс. К. навежда доводи, че когато в съдебно заседание
подсъдимият откаже да даде обяснения и да отговаря на поставените му въпроси,
дадените от него обяснения на предварителното производство и включени в
доказателствения материал са валидно доказателствено средство само за неговата
лична деятелност, но не и за деятелността на другите подсъдими. В тази връзка
се сочи Решение № 27 от 25.02.1999 г. на ВКС по н.д. № 644/98 г., ІІ н.о., докладчик
съдията П. Т.Съдът не споделя тези
доводи на защитата на подс. К. по следните съображения:
- На първо място цитираното решение касае обяснения на
предварителното производство по реда на чл. 277, ал. 1, т. 3 от НПК, съобразно
редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 50 от 1995 г., която редакция към настоящия
момент не съществува. Към настоящия момент в правния мир съществува нормата на
чл. 279 от НПК.
- Второ: Уличаващите друг обвиняем обяснения /т.нар.
“оговор”/ могат да служат като доказателствено
средство и когато далият ги обвиняем по-късно откаже да говори. Отказът да се
дават обяснения не ограничава процесуалните права на обвиняемия, който по-рано
е бил уличен от отказалия да дава обяснения /Решение № 254 от 15.11.2002 г. на
ВКС по н.д. № 745/2001 г., І н.о., докладчик съдията Пламен Томов.
Съдът кредитира изцяло показанията на
св.св. В. П, М.М., Д. А, А Р., Н. Х, В.М., С. Д., Г. Р., А.П., М. А, А. И., С.М. и С.А., които са еднопосочни, логично подредени и
безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост.
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по
делото доказателства.
Гласните такива, включващи
показанията на разпитаните в хода на
съдебното дирене свидетели Г.Р С.Д и А. И., показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел М.М.,
както и показанията му, дадени в досъдебното производство и приобщени,
съобразно чл. 281, ал. 3 във вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК,
показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели ***********, както и показанията им, дадени
по същото дело пред друг състав на съда и приобщени, съобразно чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, показанията на свидетеля С.А., дадени
по същото дело пред друг съдебен състав и приобщени, съобразно чл. 281, ал. 1,
т. 5 от НПК, показанията на св. Й.В., дадени по същото дело в досъдебното
производство и приобщени на осн. чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2,
предл. 2-ро от НПК, показанията на св. В.М., дадени по същото дело пред друг
съдебен състав и приобщени, съобразно чл. 281, ал. 1, т. 4, предл. 1 от НПК,
показанията на св. А.П., дадени по същото дело пред друг съдебен състав и
приобщени, съобразно чл. 281, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 1, т. 4, предл. 1 от
НПК са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Гласните
доказателства са безпротиворечиви и кореспондират със заключението на вещото
лице по изготвената автотехническа
експертиза, проверена в съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК и приета
като обективно и компетентно изготвена, както и с приложените по делото писмени
доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл.
283 от НПК към доказателствения материал по делото: Протокол за оглед на
местопроизшествието от 06.03.2003; Албум; Свидетелство за съдимост на подс.О.,
ведно с 4 бр.бюлетини за съдимост; справка от МВР – Добрич с рег.№
8085/10.03.2003 г.; Искане от Окръжна прокуратура гр.Силистра за вземане мярка
за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на подс.О. с изх.№
255/12.03.2003 г.; Препис от протоколно определение от 12.03.2003 г. по ЧНД №
125/2003 по описа на ДОС; Постановление на ДОП от 01.08.2003 г. за изменение на
мярка за неотклонение на подс.О. от „Задържане под стража” в „Подписка”;
Характеристични данни по местоживеене на подс.О.; декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние по отношение на подс.О.; 2 броя справки
за съдимост по отношение на подс.К. и Стоянов, като по отношение на подсъдимия
Стоянов ведно с 4 бр.бюлетин за съдимост; 2 броя справки от ОСС – Добрич; 2
бр.характеристични данни по местоживеене на подс.К. и Стоянов; 2 бр.декларации
за семейно и материално положение и имотно състояние по отношение на подс.К. и
Стоянов; Митническа декларация от 28.02.2002 г.; Нотариално заверено пълномощно
№ 932/06.02.2003 на Нотариуса при ДРС под № 158; Служебна бележка от НТЛ с изх.№
3665/27.03.2003 г., ведно с приложена справка за абонатите, фигуриращи в
разпечатката; Протокол от полицейски обиск на лице от 08.03.2003 г.; Експертна
справка № 38/14.03.2003 г.; Разписка от 10.03.2003 г. и от 12.03.2003 г.;
Поставени в плик три листа от тетрадка малък формат с изписани телефонни номера
и метален ключодържател с два броя ключове за лек автомобил; Писмо от „Глобул”
с изх.№ 219/17.04.2003 г.; Писмо от „Глобул” от 23.06.2002 г.; Писмо от
„Глобул” с изх.№ 488/21.07.2003 г., ведно с разпечатка; Писмо от МВР – Варна с
рег.№ Ід-605/17.11.2005 г.; Писмо рег.№ 11-03-481/14.08.2008 г. на Община
гр.Добрич; Писмо № 18406/10.10.2008 г. на Първо РУМВР Добрич; Писмо рег.№
11-03-89/27.01.2009 г. на Община гр.Добрич; Превод на писмо № 25 Gs3304/08 от 18.11.2008 г. от Районен съд Дармщат,
преведено от Търговско-промишлена палата, ведно с оригинала на писмото на
немски език; Писмо рег.№ 14291/27.03.2009 г. на ОД на МВР Добрич; Писмо №
6447/02.04.2009 г. на Първо РУМВР Добрич; Писмо № 6355/01.04.2009 г. на Първо
РУМВР Добрич; Писмо № 15013/01.03.2009 г. на ОДМВР Добрич; Писмо №
А-3963/07.04.2009 г. от Дирекция „Международно оперативно полицейско
сътрудничество”; Писмо № 08-00-99/13.11.2009 г. от Министерство на регионалното
развитие и благоустройството; Удостоверение за постоянен адрес №
003933/13.11.2009 г. издадено от Община гр.Добрич; Удостоверение за настоящ
адрес № 002344/13.11.2009 г. изд. от Община гр.Добрич.; Писмо № 643/03 от
13.01.2010 г. от Затвор-Варна; Писмо х№ 11-04-80.2 от 22.01.2010 г. от Община
Разград; Писмо № И-1715/27.01.2010 г. от ГД_ „Изпълнение на наказанията”; Писмо
№ 1100-94/08.02.2010 г. от Столична община, ведно с разпечатка; Писмо №
13311/11.03.2010 г. от ОД на МВР Добрич;
Справка за съдимост №
843/24.03.2010 г. на Р.Ж.О. Справка за съдимост № 842/24.03.2010 г. на Б.В.К.;
Писмо № 08-00-26/31.03.2010 г. на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството; Писмо № 11-04-246.2/06.04.2010 г., ведно с разпечатка; Писмо
№ 5559/09.04.2010 г. Писмо № 787/26.05.2010 г.;
Справка за съдимост 1941/13.07.2010 г. на Б.В.К.; Справка за съдимост №
1940/13.07.2010 г. за Р.Ж.О.; Писмо № 11706/21.07.2010 г.; Писмо №
148/250.09.2010 г. от Затвора Белене; Писмо № 22/08.10.2010 от Затвора Белене;
Писмо № 17/02.12.2010 г. от Затвора
Белене;
С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА,
съдът намира следното:
Подсъдимият Р.Ж.О. е осъществил от обективна и субективна
страна състава, предвиден и наказуем по чл. 211, предл. 3, във вр. с чл. 210,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като на 07.03.2003 г. в гр. Добрич, при условията на опасен рецидив, с
цел да набави за Б.В.К. *** с ЕГН **********
имотна облага и след предварителен сговор с него, възбудил и поддържал заблуждение у М.А.М. и В.
I=M=, и двамата от гр. Добрич и с това им причинил имотна вреда в размер на
1 000 /хиляда/ лева.
Подсъдимият Б.В.К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава, предвиден и наказуем по чл. чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
209, ал. 1 от НК, тъй като на 07.03.2003 г. в гр.
Добрич, с цел да набави за себе си имотна облага и след предварителен сговор с Р.Ж.О.
*** с ЕГН ********** възбудил и поддържал заблуждение у М.А.М. и В. I=M=,
и двамата от гр. Добрич и с това им причинил имотна вреда в размер на
1 000 /хиляда/ лева
Досежно участието на С. С. в извършването на процесното
престъпление следва да се отбележи, че не са налице каквито и да са
доказателства в тази насока. Освен визирания първоначално разговор между него и
св. М., не са били налице срещу между него и свидетелите, нито разговори
помежду им, по време на които С. да е възбуждал и поддържал заблуждение и М.М.
и В. П с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага и с това да им е
причинил имотна вреда. Липсата на доказателства относно извършването на
инкриминираното деянието от С. С. налага и оправдаването на подсъдимите О. и К.
по първоначално повдигнатото им обвинение.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав. Събраните по делото
доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на
инкриминираните деяния.
От обективна страна:
-
Относно предмета на измамата и изпълнителното деяние:
Предмет на
посегателството по чл. 209 от НК е имуществото, оценено в състоянието, в което
са намира към момента на извършване на деянието /Решение № 261/5.VІ.1976 г. І
н.о. на ВС/.
Освен имуществото,
предмет на измамата е и личността на измамения, у когото е било възбудено или
поддържано заблуждение или е използвана
неговата неопитност и неосведоменост, в резултат на което той е бил подведен да
извърши акт на имуществено разпореждане, причинявайки по този начин имотна
вреда. Според съдебната практика, измамата по чл. 209 от НК е възможна само по
отношение на физическо лице, т.е. заблуденият не може да бъде юридическо лице. Гласните доказателства са
еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно подсъдимите О. и К. са автори и на
двете изпълнителни деяния, визирани в чл. 209, ал. 1
от НК, а именно - “възбуждане” и “поддържане”. Характерно за тези форми е, че
чрез тях се въздейства върху съзнанието на измаменото лице, като у него се
създава невярна, погрешна представа за определени факти или обстоятелства.
Безспорно е установено, че подсъдимите са възбудили и поддържали заблуждение у М.М.
и В. П. Това е така, защото у изброените лица, подсъдимите са формирали
неправилна представа относно условията, при които се извършва акта на
имущественото разпореждане с паричните суми, както и, че имотната вреда е
настъпила, като пряко следствие от това имуществено разпореждане.
Видно
от справката за съдимост на подс. О., същият с присъда от 21.05.1998 г. по
н.о.х.д. № 334/1996 г. на ДРС е бил осъден за извършено на 23.02.1996 г.
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, за
което му било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. Присъдата влязла в
сила на 06.06.1998 г. С оглед това осъждане, деянието на
подсъдимия О. представлява “опасен рецидив”, съгласно чл. 29, ал. 1, б. “а” от НК. То е извършено, след като подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода за срок по-голям от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, както и преди изтичане на
срока по чл. 30, ал. 1 от НК.
Налице
е и квалифициращия признак по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като и двамата
подсъдими са участвали в осъществяването на престъплението.
- Относно престъпния
резултат – причиняване на имотната вреда:
Мотивирани от
погрешната представа, формирана от подсъдимите О. и К., М.М. и В. П са
извършили акт на имуществено разпореждане и по този начин е настъпил и
престъпния резултат – имотната вреда. Тя може да настъпи както в имуществото на
измаменото лице, така и в това на трето лице. В практиката се приема, че за
съставомерността на деянието не е необходимо да съществува идентичност между
измамения и ощетения. При това без правно значение е обстоятелството, подсъдимите
облагодетелствали ли са се или не.
От субективна страна:
Съдът намира, че подсъдимите са
извършили деянието при форма на вината
пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния характер на
деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са искали настъпването
им.
Освен с пряк умисъл, подсъдимите О. и К.
са действали и с користна цел – да набавят за подс. К. имотна облага.
Налице
е и предварителен сговор за осъществяването на измамата. Това е така, защото
подсъдимите са взели решението за нейното осъществяване и са съгласували
престъпната си вола известно време преди деянието, в сравнително спокойно
състояние и при обсъждане на мотивите “за” и “против” извършването на кражбата.
Също така всеки един от подсъдимите е съзнавал и участието на другия в
осъществяване на изпълнителното деяние.
Причините за извършване на деянието
са незачитането на правото на собственост и на установените в държавата правила
и норми, както и в стремежът им за набавяне на облаги по бърз и неправомерен
начин.
За да определи наказанието на
подсъдимите, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от тях деяние и данните за личността им и констатира следните
обстоятелства, от значение за отговорността им:
Р.Ж.О., ЕГН **********
Отегчаващи отговорността му
обстоятелства са наличието на други осъждания, изключая осъждането определящо
квалификацията опасен рецидив и лошите характеристични данни по местоживеене.
Смекчаващи отговорността му
обстоятелства са липсата на други неприключили наказателни производства и
проявеното критично отношение към извършеното.
Налице
е изключително смекчаващо отговорността и вината обстоятелство –
продължителността на процеса, която е надхвърлила изискването за приключването
му в “разумен срок” по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ, според който всяко лице има
право на гледане на неговото дело в разумен срок. Факторите, които определят
дали едно наказателно производство е било съобразено с критерия “разумен срок”
са сложността на делото, поведението на компетентните власти, поведението на
обвиняемия и всички други обстоятелства във всеки конкретен случай. Началният
момент от който следва да се извърши преценката по критерия, въведен с чл. 6,
т. 1 от ЕКПЧ е датата, на която е образувано предварителното следствие – в
случая 12.03.2003 г.
Ето защо съдът намира, че “разумният срок”
по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ е погазен драстично с продължилото повече от 7
години наказателно производство, при това не по вина на подс. О.. Налице е
нарушение на правилата по чл. 22 от НПК
– за разглеждане на делото в “разумен
срок”, което се явява изключително смекчаващо обстоятелство, с оглед на което и
най – лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже за осъдения
несъразмерно тежко.
Предвиденото наказание за деянието,
извършено от подсъдимия О. е лишаване от свобода от три до десет години, като
съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Предвид
изложеното и наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът
намира, че наказанието на подсъдимия О.
следва да бъде индивидуализирано с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК, поради което определи наказание лишаване от свобода в размер на две
години и единадесет месеца. Съдът счита, че предвид предходните осъждания,
института на условното осъждане е
неприложим и съобразно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС
така определеното наказание следва да се изтърпи при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът намира, че така
определеното наказание съответства на тежестта на самото престъпно деяние. При
тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и
по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му, подсъдимият
ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в
бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така
преценения за нужен от съдебния състав период на изолация съответства и с
другата държавна цел, преследвана от Закона- да се отнеме възможността на
лицето да върши престъпления.
На
основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспадна при изпълнение на наказанието
времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 12.03.2003 г. до
01.08.2003 г.
С
оглед липсата на притежавано налично имущество, което може да бъде предмет на
изпълнение по алтернативно предвиденото наказание конфискация и на основание
чл. 45 от НК, съдът не е постановил такова спрямо подсъдимия.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимия Р.О. да заплати сторените по делото разноски в размер на 10.00 лв.
по сметка на ОСл.О при ОП - Добрич, представляващи 1/3 от сторените на
досъдебното производство разноски и сумата от 251.67 лв. по сметка на РС – Добрич.
Б.В.К. , ЕГН **********.
Отегчаващо отговорността му
обстоятелство са лошите характеристични данни по местоживеене.
Смекчаващи отговорността му
обстоятелства са липсата на други неприключили наказателни производства и
чистото му съдебно минало.
Налице
е изключително смекчаващо отговорността и вината обстоятелство –
продължителността на процеса, която е надхвърлила изискването за приключването
му в “разумен срок” по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ, според който всяко лице има
право на гледане на неговото дело в разумен срок. Факторите, които определят
дали едно наказателно производство е било съобразено с критерия “разумен срок”
са сложността на делото, поведението на компетентните власти, поведението на
обвиняемия и всички други обстоятелства във всеки конкретен случай. Началният
момент от който следва да се извърши преценката по критерия, въведен с чл. 6,
т. 1 от ЕКПЧ е датата, на която е образувано предварителното следствие – в
случая 12.03.2003 г.
Ето защо съдът намира, че “разумният
срок” по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ е погазен драстично с продължилото повече от
7 години наказателно производство, при това не по вина на подс. К.. Налице е
нарушение на правилата по чл. 22 от НПК
– за разглеждане на делото в “разумен
срок”, което се явява изключително смекчаващо обстоятелство, с оглед на което и
най – лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже за осъдения
несъразмерно тежко.
Предвиденото наказание за деянието,
извършено от подсъдимия К. е лишаване от свобода от една до осем години.
Предвид изложеното и наличието на
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът намира, че
наказанието на подсъдимия К. следва да бъде индивидуализирано с оглед
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, поради което определи наказание
лишаване от свобода в размер на единадесет месеца.
Съдът
счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективно
изтърпяване на така определеното по вид и размер наказание, поради което и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното
наказание с минималния, предвиден от
законодателя изпитателен срок от три години.
Съдът намира, че така определеното наказание ще
изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се
поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки
в обществото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимия Б.К. да заплати сторените по делото разноски в размер на 10.00 лв.
по сметка на ОСл.О при ОП - Добрич, представляващи 1/3 от сторените на
досъдебното производство разноски и сумата от 101.67 лв. по сметка на РС –
Добрич.
С присъдата съдът
постанови веществените доказателства по делото – три листа от тетрадка малък формат с изписани телефонни
номера и метален ключодържател с два броя ключове за лек автомобил– единият с
емблема на “Опел”, а другият с надпис “SILCA” да се ВЪРНАТ на подсъдимия Р.О..
На основание чл. 309
от НПК, съдът потвърди наложената на досъдебното производство спрямо подсъдимия
Р.О. мярка за неотклонение “Подписка” и наложената спрямо подсъдимия Б.К. мярка
за неотклонение “Парична гаранция” в размер на 150.00 лева до влизане в сила на
присъдата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен съдия: .
/ Данчо Димитров /