Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1547 2018
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На пети декември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Лиляна
Шаламанова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 16893 по
описа за 2015 година.
Предявени са първоначални искове с основание чл.55,
ал.1 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД и насрещен иск с основание чл.266 ЗЗД.
По първоначалната искова молба ищецът „Б.”ЕООД твърди,
че е сключил с ответника два договора. Първият от 09.06.2015г. с предмет
изработка на алуминиево остъкляване, алуминиева покривна конструкция и прегради
за обект в сграда в гр. П.**************. Поддържа, че по него била договорена
цена на изпълнението от 17 622,36 лева с ДДС, като на датата на сключване бил
преведен аванс на изпълнителя в размер на половината от цената. Твърди, че в
определените срокове работата не е била изпълнена според уговореното, като след
изтичането на срока за изпълнението и многократни устни покани, била изпратена
нотариална покана на 26.08.2015г.. С нея бил определен срок за изпълнение с
предупреждение, че договорът ще се счита за развален, ако това не бъде сторено.
Твърди се още, че е изпратена още една покана тъй като ответникът не престирал.
С тази втора покана представителят на ответника бил призован да се яви на
обекта за да бъдат констатирани извършените до този момент работи и се състави
на констативен протокол. Ответникът не откликнал, поради което констативният
протокол бил съставен само от представители на ищеца на 11.09.2015г. На тази
дата се установило извършване на СМР за сумата 1000 лева с ДДС, което било
по-малко от изплатения на ответника аванс от 8811,18 лева. Предвид развалянето
на договора, ищеца претендира ответникът да му върне частта от аванса,
съответстваща на неизпълнените СМР или 7811,18 лв. с ДДС. Твърди се по-нататък,
че по друга договорка между двете страни ответникът поел задължение за
изработка, доставка и монтаж на 25 броя алуминиеви врати на същия строителен
обект. Във връзка с този договор била издадена фактура от 15.07.2015г. за
въпросните врати, всяка от които с единична цена 240 лева и била заплатена от
ищеца стойността на вратите в размер на 7200 лева с ДДС. Поддържа се, че
ответникът е доставил 23 броя врати, поради което дължи на ищеца връщане на
сумата 576 лв. за два броя недоставени врати. Претендира се да бъде осъден
ответникът да заплати горните суми.
Ответникът „ А. К.“ ЕООД не отрича сключването на
двата договора. Отрича, да не е изпратил представител на определената дата за
съставяне на констативния протокол. Оспорва, че е бил поканен за нов оглед.
Оспорва също констатациите, направени в протокола от 11.09.2015 г., както и
тези относно стойността на неизвършените СМР. Твърди на свой ред, че
възложителят „Б.” ЕООД е неизправен длъжник по друг договор за изработка между
двете страни, сключен на 15.05.2015г. и отнасящ се до доставка и монтаж на
окачена фасада на въпросния обект, чиято обща стойност е 30 606,56 лева. Поддържа, че въпреки изпълнението на
задълженията по този договор, не е заплатен остатък от възнаграждението в
размер на 6364 лева. Поддържа, че договорът от 09.06.2015г. представлява
допълнително споразумение към договор от 15 май 2015 г. и че при приключването
те са поискали от възложителя да им бъде заплатен остатъкът от възнаграждението
по първия договор относно фасадата. Твърди, че ищецът не е имал право да
развали договора за изработка на остъкляването и че не са настъпили последиците
на развалянето, тъй като самият кредитор, тоест „Б.“ ЕООД се е намирал в забава
и са настъпили последиците на чл.96 ЗЗД.
Предявен е и насрещен иск от ответника „А. К.”ЕООД,
който на базата на същите твърдения, каквито се излагат и в писмения отговор, а именно, че по
договора от 15 май 2015 г. ищецът по първоначалния иск „Б.”ЕООД е възложил
изработването на окачена фасада, като въпреки изпълнението на договорената
работа не е заплатил част от възнаграждението по договора, възлизаща на 6364
лева, се претендира ответникът „Б.”ЕООД да заплати тази сума. Твърди се още, че възложителят „Б.”ЕООД
е поискал в хода на работата замяна на пет броя от поръчаните алуминиеви врати
с по-луксозни, като съобразно тази уговорка „А.К.”ЕООД е доставило същите. Тези
врати били с по-висока единична цена, надвишаваща с 143 лева първоначално
уговорената. Ето защо възложителят следвало за доставката на врати да заплати
допълнително сумата 282 лева, представляваща неизплатена част от
възнаграждението.
Ответникът по насрещния иск
„Б.”ЕООД не отрича наличието на договор за изработване на окачената фаса, но
твърди, че е налице неточно изпълнение по договора, тъй като било уговорено окачена фасада да бъде
изпълнена с фолио сребрист мат на стойност 836 лева, което не било доставено в
съответствие с договора и не било монтирано. Налице било и отклонение относно
качеството на вложеното стъкло. Поради това, че изпълнителят се бил отклонил от
поръчката, следвало да се намали възнаграждението със сумата 10 000 лева с ДДС.
Съдът намери за установено следното:
На 09.06.2015г. в гр. П.
между „А. К.“ ЕООД като изпълнител и „Б.“ ЕООД, като възложител се сключил
договор по силата на който първото дружество приело да извърши проектиране,
изработката, доставянето и монтажа на
алуминиево остъклено плъзгане, алуминиева покривна констукция и алуминиеви
прегради за обект намиращ се в гр. П.**********. Договорена била цена от 14685,30
лв. без ДДС, платима от възложителя като следва: 50 % аванс до три дни след
сключване на договора и 50 % след подписване на приемо-предавателен протокол.
Дружеството изпълнител „
А. К.“ ЕООД издало на 09.06.2015г.
фактура за сумата 8811,18 лв. с ДДС, представляваща уговорения в договора за
изработка аванс / лист 13/. Обстоятелството, че сумата е платена от „Б.“
ЕООД и получена не се оспорва от ответника и се установява от приложеното
преводно нареждане / лист 14/.
На 15.07.2015г.
изпълнителят издал на „Б.“ ЕООД фактура на сумата 7200 лева с ДДС, с посочено
основание – изработка, доставка и монтаж на 25 броя врати 700/2000 с единична
цена от 240 лв. / лист 15/ По делото е представено платежно за сумата
7200 лева отговаряща на стойността на тази фактура / лист 16/.
Дружеството възложител е
отправило на изпълнителя нотариална покана от 26.08.2015г., с която позовавайки
се на неизпълнение в уговореното съгласно договора време, дал на изпълнителя „А.
К.“ ЕООД срок от двадесет работни дни за изпълнение, с предупреждение, че след
изтичането му ще развали договора /
лист 9/. Поканата била връчена на
адресата на 28.08.2015г.
Установя се, че на
04.09.2015г. възложителят отправил нова нотариална покана, с която позовавайки
се на неизпълнение на задължението в предоставения с предходната покана срок,
заявил, че счита договора за развален. Изпълнителят бил поканен на среща на
09.09.2011г. с цел да се констатират извършените на строежа работи. Отправено
било предупреждение, че ако изпълнителят не изпрати представител протоколът ще
се състави в негово отсъствие /лист
7/. Нотариалната покана била
връчена на 07.09.2015г.
На 11.09.2015г. бил
съставен протокол на комисия от пет лица, която описала констатираните на
процесния обект работи, вкючващи: монтаж на 14 бл. алуминиеви планки; 14 броя
анкерни болтове; 7 броя болт с гайка; 37 гайка с болт към конструкцията; 19 бр.
гайка с болт в профил; 7 бр. алуминиев профил 250/12/6; 2 бр. алуминиев профил 720/4/5;
7 бр. алуминиев
профил 110/4/5; алуминиев профил 450/4/5; демонтаж на плоскости Елталбонд под еркерната
част на североизточанат фасада на съществуващата сграда на хотела / без да е
посочена квадратура/. В протокола е отбелязано, че на датата на съставянето му
не се е явил Л. К. – управител на „А. К.“ ЕООД, поради което документът е
съставен в негово отсъствие. Протоколът е подписан от лицата Д. Б. – управител
на „Б.“ ЕООД, А.И.П. – технически ръководител, адв. И.М. –пълномощник на
възложителя по настоящото дело и В.Х. – обозначен като свидетел на извършените
действия /лист 6/.
Съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза изготвена от арх. Д. при огледа се е
установило, че алуминиевата плъзгаща конструкция предмет на възлагането от
09.06.2015г. е изпълнена на място, като е невъзможно да се различат и отчетат
извършените от „А. К.“ ЕООД работи. Стойността на алуминиевите профили, които са
монтирани съобразно представения по делото протокол от 11.09.2015г., преценена
чрез пазарни аналози възлиза общо на 3824,48 лева /лист 130/.
Според експерта съгласно наличната при изпълнителя документация от него са
изработени и поставени в обекта 23 броя врати от които 18 врати са стандарти
алуминиеви и 5 броя са луксозни. Стойността на тези врати възлиза на 6235 лева
без ДДС / лист 135/. Броят на вратите отразени в заключението
съвпада с твърденията на възложителя отразени в исковата молба.
Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че по фактурата с № 743 от 09.06.2015г., издадена
за уговорения в договора от 09.06.2015г. аванс е извършено плащане с нареждане от 10.06.2015г., като по сметката
на изпълнителя са постъпили 8811,18 лева с ДДС. Плащането е осчетоводено, както
при ищеца така и при ответника /
лист 84/. Извършен е и превод на
сумата 7200 лева, дължима за фактурата № 762 от 15.07.2015г., издадена във
връзка с изработката и монтажа на двадесет и пет броя врати / лист 84/. Така общият размер на плащането осъществено по двете
фактури е 16011,18 лева.
Установява се също, че
между страните е налице съглашение от 15.05.2015г. относно изработка и монтаж
на структурна окачена фасада на процесния обект, находящ се в гр. П.**************.
За изработката било уговорено възнаграждение в размер на 30606,65 лв. без ДДС,
при единична цена от 305,48 лв. на кв.м. и площ от 100,192 кв.м. / лист 61/. Съгласно чл.4.2 от договора плащането следвало да се
осъществи както следва: 50% в аванс – до три дни след подписване на договора, а
остатъка 50% след подписване на приемо-предавателен протокол. В чл.V било
прието, че работите ще бъдат изпълнении, съобразно техническото задание за
обекта – система на фасадата ЕТЕМ Е-85, оцветена в цвят 9006 по RAL, стъклопакет 26 мм, с външно стъкло „STOP SOL SILVER“ /сиво с огледален ефект/, вътрешно стъкло 6
мм „Планелукс“ безцветно; девет броя ножечни клапи, отварящи се навън /лист 62/. На 10.08.2015г. „А. К.“ ЕООД е издал на възложителя
„Б.“ ЕООД фактура с № 775 общо за сумата 30606,65 лева без ДДС от която сума е
приспаднат аванс в размер на 15303,33 лв. и е определен остатък за доплащане от
15303,32 лв. След начисляване на ДДС сумата по фактурата е 18363,98 лв. / лист 59/.
Според заключението на
съдебно-техническата експертиза при огледа на фасадата на обекта е видно, че тя
е изпълнена с алуминиева система за окачени фасади ЕТЕМ Е -85 със силиконова
фуга от 20 мм по хоринонтала и вертикала /лист 130 /.
Стъклопакетите вложени във фасадата са с ефект на комбинация между външно сиво
стъкло с огледален ефект и вътрешно безцветно стъкло. Изпълнението е
осъществено със стъклопакет, който се различава от заданието по дебелина, тъй
като вместо проектната 26 мм, действителната е 28 мм. Това разминаване, според
вещото лице не влияе в отрицателен план на качеството, тъй като по-голямата
дебелина на стъклопакета се подобряват термоизолационните му свойства, а също
се повишава цената му. Според
изчисленията на вещото лице крадратурата на изпълнената фасада по осови размери
е 96,31 кв.м., а стойността и съгласно уговорената единична цена е 29420, 78
лв. без ДДС / лист 133/.
Установява се от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че по фактурата № 775 от
10.08.2015г. издадена за стойността на окачената фасада е извършено плащане по
банков път на 12.08.2015г., като е преведена сумата 12000 лв., като остатъкът
по нея възлиза на 6363,98 лв. /
лист 85/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Няма спор по делото, че
между страните по делото са налице правоотношения по договори за изработка. В
случая всяко съглашение, доколкото има за предмет разбични предмети – окачена
фасада, врати и алуминиева покривна конструкция, следва да се разглежда като
отделен договор, по който изпълнителят „А. К.“ ЕООД дължи отделни престации. В
този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на представителя на
изпълнителя, че между страните е налице един договор – този от 15.07.2015г., а
останалите съглашения са последващо продължение на него. В тази връзка следва
да се има предвид обстоятелството, че подобен извод не се обосновава от
тълкуването на текста на договора, тъй като той не предвижда възможност
страните допълнително да уговарят допълнителни строително-монтажни работи.
Следователно всяка последваща уговорка, визираща отделни работи, следва да се
разглежда като отделен източник на облигационно отношение.
По първоначалните искове:
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД който е получил нещо
без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да
го върне.
Искането за върщане на
даденото по договор, по отношение на който страна е упражнила правото на
разваляне съставлява искане за връщане на дадено с оглед на отпаднало
основание, поради ретроактивното действие на развалянето – арг. от чл.88, ал.1 ЗЗД.
Безспорно се установи,
че договорът за изработка на покривна конструкция и плъзгащо остъкляване,
сключен на 09.06.2015г. не е бил изпълнен в уговорените срокове от ответника.
Съгласно чл.262, ал.2 ЗЗД ако стане явно, че изпълнителят няма да може да
изпълни в срок работата или че няма да изпълни по уговорения или надлежен
начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по
общия ред. Съдът намира, че в случая относно предмета на договора от
09.06.2015г. е налице горепосочената хипотеза. Изпълнителят е започнал да
извършва работата, като не я е завършил в предвидения срок, включително и след
определянето на нов срок, което възложителят е направил с първата от
отправените нотариални покани. В полза на възложителя е възникнало правото по
чл.87 ЗЗД, тъй като неизпълнението се дължи на причина за която длъжникът
отговаря, като е станало явно, че той няма да изпълни работата.
Неоснователен е доводът
на ответника „А. К.“ ЕООД, че той не е изпълнил поради упражнено от негова
страна право по чл.90, ал.1 ЗЗД. Възражението за неизпълнен договор е на разположение
на страната длъжник и е насочено срещу кредитора по същото правоотношение, от
което произтича и задължението на длъжника. Съгласно чл.90 ал.1 ЗЗД това
възражение съставлява правото на длъжника да откаже да изпълни, докато
кредиторът не изпълни своето /насрещно/ задължение. В случая ответникът се
позовава на неизпълнени от страна на възложителя относно задължение по друго
правоотношение – незаплащане на остатъка от цената на окачената фасада. От това
следва, че възражението му е неоснователно, тъй като няма две насрещни
задължения по едно и също облигационно правоотношение. Поради това е без
значение обстоятелството, че възложителят е бил в забава по чл.96 ЗЗД относно
задължението произтичащо от договора сключен на 15.05.2015г. Тази забава не се
е отразила на правото на кредитора „Б.“ ЕООД да развали договора от
09.06.2015г.
Във връзка с
изпълнението на този договор ответникът е получил аванс от 8811,18 лева с ДДС.
Поради развалянето изпълнителят му дължи връщане на сумата, но от нея следва да
се приспадне онази част от изпълненото, която е останала на обекта и е
констатирана и от самия възложител със съставения протокол от 11.09.2015г. Това
е така, защото част от уговорените работи са били изпълнени, поради което
независимо от развалянето възложителят ще дължи заплащане на извършената
работа, тъй като тя остава на неговия обект и той се възползва от нея. В
противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на една от страните
по договора.
Тъй като съобразно
заключението на експертизата стойността на положената алуминиева конструкция за
остъкляване е 3824,48 лв. тази сума следва да се приспадне от платения аванс. В
резултат се получава, че по този договор отвентикът следва да върне на ищеца
сумата - 4986,70 лева. До нея този иск е основателен и следва да се уважи, а в
останалата част до претендираните 7811,18 лв. - да се отхвърли.
По втория от
договорите - този за изработка, доставка
и монтаж на дведесет и пет броя врати се установи заплащане на цялата уговорена
цена от 7200 лева. Страните са договорили доставка на двадесет и пет врати,
като безспорно се установи, че са доставени две врати по-малко тоест двадесет и
три броя. От заключението на съдебно-техническата експертиза съдът намира за
установено, че действително пет броя от тях, които се намират на първия етаж са
с по-луксозно изпълнение – по масивни профили, пълнеж от друго покритие и
по-луксозни брави / лист 134/. Според експерта единичната стойност на тези
врати е по-висока от посочената във фактурата / 240 лв./ и възлиза на 383 лв.
При отчитане на това обстоятелство общата стойност на монтираните врати е 6235
лв. без ДДС / лист 135 от делото/.
Съгласно чл. 79, ал.1 ЗЗ
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение. В случая се претендира обезщетение за неизпълнение, което
страната определя въз основа на стойността на неизвършената работа /
недоставените два броя врати/. Съдът намира, че неизпълнение с оглед
количеството е налице, като размерът на понесената от страната вреда следва да
се определи на базата на стойността на неизвършените работи.
Макар
по делото да не се представиха доказателства относно това, че страните са
договорили промяна на качеството на вратите, като и постигнали съгласие това да
е за сметка на доставяне на по-малко количество / 23 вместо 25/. Съдът счита,
че обстоятелството, че са монтирани пет врати с по-високо качество следва да се
отчете при определяне на това, дължи ли изпълнителя обезщетение за
неизпълнението на задължението си и какъв да бъде неговия размер. Това е така,
защото винаги когато се определя обезщетение за вреди, следва да се държи
сметка за ползите които се намират във връзка с поведението на неизправната
страна по договора. В случая изпълнителят е доставил по-малко количество, но
същевременно е престирал и вещи с по-високо от уговореното в договора качество.
Възложителят, от своя страна, ги е приел и се е възползвал от тях. Следователно
съгласно принципа за прихващане на вредите с ползите, следва да се извърши
съпоставка между стойността на недоставените врати – която съгласно договора е
480 лв. без ДДС или 672 лв. с включен ДДС и общата стойност на доставените пет
броя луксозни врати – 2298 с ДДС. Тъй като последната е по-висока се налага
извод, че ответникът не дължи на ищеца обезщетение за неизпълнението /недоставянето
на двата броя врати/ и този иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По насрещния
иск:
Съгласно чл.226, ал.1 ЗЗД възложителят трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа.
Установи се, че по договора за изработка на окачена
фасада от 10.08.2015г. изпълнителят „А. К.“ ЕООД е изпълнил възложената работа,
като е доставил и монтирал елементите на фасадата. От своя страна възложителят,
видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, е заплатил само част
от възнаграждението възлизаща на общо на 27303,33 лева без ДДС. Остатъкът за
плащане е 6363,98 лв., без включен ДДС /лист 85/.
Възраженията на възложителя „Б.“ ООД относно това, че
изпълнението е неточно предвид качеството на стъклото вложено при изработката
съдът намира за неоснователни. По делото са приложени сертификати за
съответствие на стъклопакетите, доказващи качеството им. Освен това се установи
от заключението на съдебно-техническата експертиза, че монтираните на фасадата
стъклопакети са с по-голяма от договорената дебелина, което не намалява, а
повишава тяхната ефективност. Освен това, работата е фактически приета, като
липсват доказателства възложителят да е упражнил в срок правата си по чл. 264,
ал.1 и 2 ЗЗД.
С оглед така изложеното съдът намира, че искът относно
доплащане на цената по договора от 10.08.2015г. е основателен за 6363,98 лв., без включен ДДС.
Вторият насрещен иск – този за сумата 282 лева представляващи
разликата в цените на доставените пет броя луксозни врати и авансовозаплатените
врати с обикновено качество също е основателен. Както бе посочено по-горе съдът
намира за установен и безспорен факта, че пет от монтираните на обекта общо 23
врати са с по-високо качество от първоначално уговореното. По отношение на тези
врати също е налице фактическо приемане от страна на възложителя, без той да е
направил възражения. При установената разлика в цената, която е видна от
заключението на техническата експертиза и възлиза на 383 лв. / без ДДС/ на
врата, общата стойност на пет броя врати е 1915 лв. / без ДДС/. Така общата
стойност на изпълнените врати е 6235 лв. /без ДДС/. Разликата между платената
авансово цена по фактура № 762/15.07.2015г. и действителната стойност на
изработените врати е 235 лв. /без ДДС/ или 282 лв. с ДДС, което е видно и от заключението на вещото лице Д. / лист 135/.
С оглед това следва ответника по насрещия иск да
заплати на ищеца „А. К.“ ЕООД горепосочената сума.
По
разноските:
Ищецът „Б.“ ЕООД е направил разходи възлизащи на 1548,45
лв. Съобразно уважената част от исковете му се дължи сумата 898,10 лв., която
следва да заплати ответника.
Ответникът „А. К.“ ЕООД е сторил общо разноски от 500 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете ищецът по първоначалния иск му дължи
разноски за производството в размер на 495 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „А.
К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.*************
да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П.***************, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 4986,70лв. /четири
хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и 70ст./ с ДДС, получена от ответника
с оглед отпаднало основание – развален поради неизпълнение договор за изработка
от 09.06.2015г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 15.12.2015г.
до окончателното заплащане, както ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до
претендираните 7811,18 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П.************** против „А. К.“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П.*********** за заплащане,
на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, на сумата 576лв. /петстотин седемдесет и шест лева/ с
ДДС, предствавляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за
изработка на врати, за който е издадена фактура № 762 от 15.07.2015г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П.********** да заплати на „А. К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П.*****************, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, сумата 6363,98 лв./ шест хиляди триста шестдесет и три лева/, без включен
ДДС, представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за изработка
от 10.08.2015г., фактура № 775/10.08.2015г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от 29.02.2015г. до окончателното заплащане, както ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата част до претендираните 6364 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П.*********** да заплати на „А. К.“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П.***************, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, сумата 282 лв. с ДДС лв. /двеста осемдесет и два лева/, с ДДС,
представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за изработка на
врати, за който е издадена фактура № 762 от 15.07.2015г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от 29.02.2015г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА „А.
К.“ ЕООД да заплати на „Б.“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 898,10 лв.
/осемстотин деветдесет и осем лева и 10 ст./, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД да заплати на „А. К.“ ЕООД, на осн.
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 495 лв. /четиристотин деветдесет и пет лева/,
представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД