№ 215
гр. Габрово, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Радинка Ст. Кулекова Атанасова
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20244210101306 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Ц. И. от гр. Габрово, с
пълномощник Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ гр. София, представлявано от
адвокат Д. М., против „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр. София.
Предявен е иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1-во от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 09.09.2021 г. е сключила с ответника договор за паричен
заем №4255868. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на
1500 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е
посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или
банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва
да отговарят на описани в договора условия. На датата на сключване на договора е
сключен договор за предоставяне на гаранция № 4255868, по силата на който
„Файненшъл България“ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет
Мениджмънт" АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на
парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.
Въз основа на сключения договор за поръчителство ищцата се е задължила да заплати
на гарантиращото дружество сумата в размер на 85,14 лв., която е разсрочена за
изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.
Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя
дължимите парични думи на ответното дружество, което пък от своя страна, съгласно
договора, било упълномощено от „Файненшъл България“ ЕООД да събира в тяхна
полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3. ал. 1 oт договора за
поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл
България“ ЕООД, като „Изи Aceт Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме
плащането.
Ищцата погасила изцяло процесния кредит.
С влязло в законна сила решение № 47/08.02.2024 г., постановено по гр. д.
№595/2023 г. на PC Габрово е признато, че като кредиторът не е включил сумата на
1
разхода по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР, оскъпяването на
кредита не е надлежно обявено на потребителя-заемател по договора за паричен заем,
съответно кредиторът е нарушил разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, даващи специална
потребителска защита. С оглед, горното, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11. ал. 1, т.
10 от ЗПК сключеният договор за паричен заем е недействителен. Затова ищцата моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сума в размер на
1 лев - частичен иск oт общо 100 лв., представляваща платена без основание
възнаградителна лихва по нищожен договор за потребителски кредит №4255868,
сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
С протоколно определение от 25.04.2025 г. е допуснато направеното от ищцата
изменение в цената на предявения иск за сумата от 17,81 лв., заявена като пълния
размер на претендираното вземане.
В с.з. ищцата не се явява. Процесуалният й представител представя писмено
становище, в което излага подробни съображения за уважаване на иска.
В законоустановения срок ответникът е представил писмен отговор, в който
оспорва предявения иск. Признава, че на 09.09.2021 г. между страните е сключен
договор за паричен заем № 4255868, по силата на който ответникът е предал в
собственост на ищцата сумата от 1500 лв., а тя се е задължила да я върне при
посочените в договора условия, а именно - на 20 равни двуседмични вноски, всяка от
които в размер на 86,05 лв., платими на равни периоди и с падежи, указани изрично в
чл. 2, т. 5 от Договора. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на
35.00%, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за
срока на договора възлиза на 221 лв. Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от
Договора, възлиза на сумата от 1721 лв. Предсрочното погасяване на задълженията по
договора е довело до редуциране на лихвеното задължение и то е било заплатено в
размер на 17,81 лв.
Процесната сума е получена от ответника на валидно правно основание – за
погасяване на задължения на ищеца по договор за паричен заем № 4255868.
Процесният договор за паричен заем е действителен. Клаузите на договора са в
съответствие с изискванията на чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9 от Закона за потребителския кредит.
Ищецът основава молбата си на Решение № 47 от 08.02.2024 г. по гр. д. №
595/2023 г. по описа на Районен съд Габрово, в което е постановено, че договор за
предоставяне на поръчителство № 4202490 е нищожен и дружеството-гарант
„Файненшъл България" ЕООД е осъдено да заплати на Д. Ц. И. сумата от 85,34 лв.
като недължимо платена като възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство. Процесният договор за потребителски кредит не е бил предмет на
разглеждане по делото. Дружеството-кредитор не е било привлечено като страна по
делото. Следва да се обърне внимание, че дори при наличието на основанията,
визирани в чл. 22 ЗПК, договорът за паричен заем, с оглед на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит, произвежда правно действие. Недействителността на
договора за паричен заем следва да бъде обявена, за да се породят последиците,
свързани с недействителността.
Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал.
1 т. 10 ЗПК. В процесния договор са посочени годишният процент на разходите,
общата сума, дължима от потребителя и взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8 от
ДПЗ). Годишният процент на разходите и общата дължима сума по договора за кредит
са изчислени към момента на сключване на договора, каквото е изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Както се вижда от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, релевантен
2
за изчислението на ГПР е моментът на сключване на договора за кредит. При
изчисление на ГПР се вземат предвид известните към момента на сключване на
договора разходи. Заемодателят, към момента на сключване на договора за кредит,
няма задължение да предвижда и допуска възможни и условни разходи, за да ги
включи при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в зависимост от вида на
договора за паричен заем се използват предвидените в точка 3 от Приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания. Заемодателят няма задължение при промяна на
условията по договора да изчислява и посочва нов ГПР. Директива 2008/48/EO, като се
имат предвид разпоредбите на членове 11 и 12(2), не изисква кредиторите да
предоставят нов ГПР, когато има промяна в лихвения процент, в таксите, които
формират общите разходи за кредита или когато се променят съответните договорни
условия. ГПР е изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за
потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия - размер на
усвоена сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска,
обща дължима сума и пр. Договорът не само формално покрива минимално
изискуемите реквизити на чл. 11 ЗПК, но посочените параметри са и коректни. При
договорения размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на
вноските, посоченият в договора ГПР е коректно изчислен. С оглед на гореизложеното
ответникът моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените
искове, като му присъди сторените по делото разноски.
В с.з. ответникът не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между страните по делото не е спорно, че същите са страни по договор за
паричен заем №4255868 от 09.09.2021 г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт"
АД е предоставило на ищцата сумата от 1500 лв., а тя се е задължила да я върне
съгласно посочените в договора условия: на 20 равни двуседмични вноски, всяка от
които в размер на 86,05 лв. Падежът на първата вноска е 26.09.2021 г., а падежът на
последната вноска – 19.06.2022 г. Годишният лихвен процент по договора е 35,00%, а
общата дължима сума по договора възлиза на 1721,00 лв., в която е включена дължима
възнаградителна лихва от 221,00 лв. Посоченият в договора ГПР е 40,69%.
Съгласно чл. 4 от договора ищцата-заемател се е задължила в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1. Две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на определени посочени в договора изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер -
заемодателя, за сумата по договора, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок
за плащане на задълженията; 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което
предоставя гаранционни сделки.
В отговора на исковата молба ответникът не оспорва обстоятелството, че за
обезпечаване изпълнението на задълженията на ищцата по процесния договор, между
нея и „Файненшъл България" ЕООД е сключен договор за предоставяне на
поръчителство, обявен за нищожен с Решение № 47 от 08.02.2024 г. по гр. д. №
595/2023 г. на РС Габрово.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена и поддържана в
с.з. от вещото лице К. Ц.. Съгласно заключението размерът на заплатената
възнаградителна лихва от ищцата по процесния договор възлиза на 17,81 лв. Общата
сума, която е изплатена на ответното дружество по процесния Договор № 4255868,
включително и чрез рефинансиране на заема, е в размер на 1603,15 лв., от които
1517,81 лв. по договор за паричен заем и 85,34 лв. по договор за поръчителство.
3
Съгласно заключението, при изчисляване на посочения в процесния договор за
заем ГПР от 35% е включена само възнаградителната лихва. При същите условия, ако
се добавят договорените плащания за поръчителство в размер на 1059,00 лв. /платимо
разсрочено на вноски, всяка от които на стойност 52,95 лв./, двуседмичната вноска ще
бъде в размер на 139,00 лв. При добавяне на възнаграждението за поръчителство към
общата дължима сума по договора, съгласно нормативно установената формула в
Приложение №1 към ал. 2 от ЗПК, ГПР е в размер от 408,35%.
При така установените факти съдът достига до следните изводи:
За да бъде уважен предявеният иск, ищцата следва да докаже, че е осъществен
фактическия състав на неоснователното обогатяване, т.е. че е намалял активът на
имуществото й или се е увеличил пасива й; че ответникът се е обогатил без основание;
че обогатяването и обедняването произтичат от общ факт, т.е. наличието на връзка
между тях, без да е необходимо тази връзка да е причинна и че ищцата няма друго
средство за правна защита, защото в противен случай искът ще е лишен от правен
интерес. Ищцата следва да докаже каква е стойността на обедняването, съответно
каква е стойността на обогатяването на ответника. В тежест на ответника е да докаже
положителните факти, на които установява твърденията си, в т.ч. твърденията си за
действителността на процесния договор, на който основава правата си.
Към процесния договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит /в редакция от 08.12.2020 г./, тъй като ищцата има качеството на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, съответно ответникът се явява кредитор, съгласно ал. 4
на същата разпоредба, тъй като се предоставя кредит под формата на заем, който не
попада сред изключенията на чл. 4 от ЗПК.
Основният спор между страните в настоящото производство е правен и се
концентрира върху въпроса действителен ли е процесният договор за кредит, а оттам
намира ли в случая приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, според която когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
тази връзка съдът е длъжен да извърши и служебна преценка по отношение на
съответствието на разпоредбите на процесния договор с императивните норми на ЗПК,
на осн. чл. 7 ал. 3 от ГПК.
По същество настоящият съдебен състав намира, че процесният договор не
отговаря изцяло на изискванията на ЗПК.
Съгласно чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на
дадената дефиниция в § 1, т. 2 ЗПК „обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати.
В решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г. СЕС се е произнесъл, че
ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването
на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се
приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е
напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към
момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат
4
да имат отражение върху обхвата на задължението му. В разглеждания договор не се
съдържа дори и подобна математическа формула, което е самостоятелно и достатъчно
основание за да се приеме, че процесният договор за кредит не отговаря на
императивното изискване на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
При преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит съдът взе предвид и задължителното за националните съдилища
тълкуване, съдържащо се в решение от 13.05.2025 г. по дело C‑337/23 на СЕС. В него е
прието, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
преценката за евентуално неравноправен характер на клаузите на договор за поръчителство, които
определят задълженията на поръчителя и на съответния длъжник в главните производства, при
положение че последният е сключил този договор едновременно с договора за кредит и за да
изпълни предвидено от последния договор задължение, че поръчителят е дъщерно дружество на
кредитора или избрано от него лице и че разходите за поръчителство се дължат едновременно с
вноските по заема. С решението е прието, че член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да
се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на
потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия
размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и
следователно в обхвата на понятието „ГПР“.
От заключението на допуснатата ССЕ безспорно се установява, че
възнаграждението, дължимо от ищцата по договора за предоставяне на поръчителство
/гаранция/, не е включено при изчисляване на ГПР по процесния договор за заем.
Разглежданият случай е идентичен с хипотезите, визирани в цитираното решение
на СЕС - договорите за паричен заем и за предоставяне на поръчителство следва да се
разглеждат заедно, тъй като разпоредбата чл. 4 от процесния договор за заем въвежда
задължение на ищцата-заемополучател да предостави обезпечение при предварително
определени от заемодателя условия. В договора за заем обаче не е включено
дължимото възнаграждение за гаранта-поръчител, произтичащо от сключения договор
за поръчителство, следователно в него не е отразена действителната обща сума,
дължима от потребителя. Начисляването на това възнаграждение се отразява и на
стойността на ГПР, с оглед на което съдът намира за неоснователно становището на
ответника, според което посоченият в договора ГПР е коректно изчислен.
Изчисленият от вещото лице ГПР с включено в него възнаграждение на
поръчителя е 408,35%. Този размер е по-висок от петкратния размер на законната
лихва по просрочени задължения, определена от МС, което води до недействителност
на договора по смисъла на чл. 19, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗПК.
Невключването на някои компоненти в ГПР, които обаче потребителят следва да
заплати, създава невъзможност или поне значително затруднява потребителя при
извършване на преценка относно финансовата тежест, която ще понесе, вследствие
сключването на договора. Вписването на по-нисък от действителния ГПР въвежда в
заблуждение кредитополучателя и го мотивира за сключване на договор, който при
обявяване на всички условия същият едва ли би сключил. Това нарушение води до
недействителност на договора за кредит, на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК. В същия смисъл е и
Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022 г. на СЕС, в което се приема, че когато
в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от Директива 2008/48 разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на посочването на
ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от
5
директивата, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно
всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на
своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на
лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи,
отразява тежестта на такова нарушение, и има възпиращ и пропорционален характер.
Поради всичко изложено съдът намира за основателни твърденията и
аргументите на ищцовата страна, и приема процесния договор за недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 предл. 1-во от ЗЗД. В този случай
намира приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно която потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
същия. Ето защо за ищцата е възникнало задължение да върне единствено получената
главница по договора за заем, която е в размер на 1500 лв.
По изложените съображения и при констатираната от съда недействителност на
договора, сумата от 17,81 лв., представляваща заплатена възнаградителна лихва по
процесния договор, над чистата стойност на кредита, се явява недължимо платена от
ищцата, поради което ответното дружество ще бъде осъдено да й я заплати, на осн. чл.
55 ал. 1 предл. 1-во от ЗЗД. Като законна последица от това, в полза на ищцата следва
да бъде присъдена законна лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на
подаване исковата молба /06.08.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество
ще бъде осъдено да заплати на ищцата направените от нея разноски в общ размер от
250 лв., от които 50 лв. – внесена д.т. и 200 лв. – внесен депозит за възнаграждение на
вещо лице.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата, в полза
на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, изразяваща се в процесуално
представителство по делото. За да определи размера на възнаграждението на ЕАД „Д.
М.“, съдът взе предвид задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1
ДФЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и практиката на ВКС,
обективирана в определение №343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС, ТК, ІІ-
ро отд. и определение №50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г., ТК, І отд. и
препоръчителния критерий в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Съвкупната преценка на невисоката фактическа
и правна сложност на делото, уважения материален интерес и разглеждането на делото
без непосредственото явяване на адв. М., мотивира съда да осъди ответника да заплати
в полза на ЕАД „Д. М.“ възнаграждение в размер от 200 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал. 1 предл. 1-во от ЗЗД, „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати на Д.
Ц. И., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, бул. „**********“ №41, вх. А, ет. 2, ап. 6,
сумата 17,81 лв. /седемнадесет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща
платена без основание възнаградителна лихва по нищожен договор за паричен заем
№4255868 от 09.09.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска – 06.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
6
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, оф.
40-46, да заплати на Д. Ц. И., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, бул. „**********“
№41, вх. А, ет. 2, ап. 6, направените разноски по делото в размер от 250,00 лв. /двеста
и петдесет лева/, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, оф.
40-46, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", с БУЛСТАТ №
*********, с адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски" № 125-2, ет. 5. офис 5-
3, представлявано от адв. Д. М. М., сумата 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство,
на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7