№ 2192
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110201689 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „хххххххххххх“ ООД, ЕИК хххххххххх,
чрез адв. Р. Д. от САК, против Наказателно постановление № 38-
160/12.12.2023 г., издадено от Председател на Държавна агенция "Национална
сигурност", с което на основание чл. 116 ал. 1 т. 2 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари /ЗМИП/ на „хххххххххххх“ ООД, ЕИК хххххххххх, е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 54 ал. 8 изр. първо (предишна ал. 7 – ДВ, бр. 84 от 2023 г.)
вр. чл. 53 ал. 1 вр. чл. 15 ал. 1 ЗМИП.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на наказателното
постановление поради неправилно приложение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се фактическата
обстановка, изложена в наказателното постановление, и се навеждат доводи,
че дружеството – въззивник не е осъществило нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Излагат се
аргументи, че дружеството – жалбоподател идентифицира юридическите
лица, с които влиза в делови взаимоотношения, като изисква представяне на
официален документ за самоличност и снема копие от него, като такова е
било представено по отношение на законния представител на клиента на
дружеството – жалбоподател „хххххххххххх“ ЕООД с допълнителните
обяснения, представени пред наказващия орган на 06.11.2023 г. Изтъква се, че
1
наказващият орган неправилно е пренебрегнал допълнителните обяснения от
06.11.2023 г. и представените с тях доказателства и е основал изводите си
единствено на констатациите, направени въз основа на установените
обстоятелства при извършената проверка на място. Сочи се, че
непредставянето на копие от документа за самоличност на законния
представител на юридическото лице – клиент по договора за посредничество,
при извършената проверка на място, представлява нарушаване на правилата
за съхранение на информация и документи, но не и липса на идентификация.
Твърди се и че при издаване на наказателното постановление е нарушена
разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Излагат се съображения, че дори и да
се приеме, че е осъществен състав на административно нарушение, то
предвид липсата на настъпили вредни последици, поведението на
жалбоподателя и останалите смекчаващи обстоятелства, се касае за
маловажен случай на административно нарушение. По изложените
съображения се прави искане за отмяна на наказателното постановление.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от
договорен представител - адв. Д. Дончев от САК, който поддържа
аргументите и исканията в жалбата. Изтъква, че копие от документ за
самоличност на законния представител на дружеството – клиент на
„хххххххххххх“ ООД е било снето преди установяване на деловото
взаимоотношение, а по-късното му представяне при проверката се дължи на
неяснота по отношение на изисканите документи от проверяващите и
обстоятелството, че същите не са изискали конкретно представяне на
документ за самоличност. Претендира разноски.
Наказващият орган – Председател на Държавна агенция "Национална
сигурност" се представлява от държавен служител с юридическо образование
Т. П. с пълномощно от наказващия орган, която пледира, че жалбата е
неоснователна. Изтъква, че от събраните доказателства е несъмнено доказано
извършването на нарушението. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско такова. Подробни съображения излага в писмени бележки. В
представените писмени бележки процесуалният представител на наказващия
орган оценява като неоснователни и нелогични твърденията на
жалбоподателя, че по време на проверката не е било представено копие от
документ за самоличност на законния представител на „хххххххххххх“
ЕООД, тъй като управителят на дружеството - жалбоподател не е могъл да
разбере какви конкретно документи се изисква да бъдат представени.
Неоснователността на наведените възражения процесуалният представител на
наказващия орган аргументира с неколкократното изискване в хода на
проверката на изброените в чл. 54 ЗМИП документи. Излагат се твърдения, че
дружеството – въззивник се е снабдило с копие на документа за самоличност
на законния представител на „хххххххххххх“ ЕООД след съставяне на
АУАН, а не преди да встъпи в делово взаимоотношение със същото. Обръща
2
се и внимание, че в хода на административнонаказателното производство
въззивникът излага противоречиви твърдения по отношение на прилаганите
способи за идентифициране на юридически лица – негови клиенти и техните
законни представители. Излагат се и доводи, че нарушението не е маловажно.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от санкционираното
юридическо лице, както и срещу подлежащо на обжалване наказателно
постановление. Спазен е и преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН –
наказателното постановление е било връчено на управителя на дружеството -
жалбоподател на 15.12.2023 г., а жалбата е подадена чрез куриер на
29.12.2023 г.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"хххххххххххх" ООД, ЕИК хххххххххх, е юридическо лице,
регистрирано на територията на Република България, със седалище гр. София
и адрес на управление район „Триадица“, ж.к. „хххххххххххххххх“ бул.
„хххххххх“ № 61, ет. 3, ап. 24, с управители Н.Н.Г. и Н.П.Д., начин на
представляване заедно и поотделно. Предметът на дейност на дружеството -
жалбоподател включва търговско представителство, посредничество и
агентска дейност; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с
цел продажба; посредничество при сделки с недвижими имоти; управление на
недвижими имоти; комисионни, спедиционни, превозни, лицензионни и
складови сделки, консултантски услуги, както и всякаква друга дейност,
незабранена от закона при спазване на съответните регистрационни,
лицензионни и други изисквания. Дружеството – въззивник е задължено лице
по см. на чл. 4 т. 18 ЗМИП, тъй като извършва по занятие посредничество при
сделки с недвижими имоти.
На 04.04.2023 г. между "хххххххххххх" ООД, ЕИК хххххххххх,
представлявано от управителя си Н.Г. като посредник, и „хххххххххххх“
ЕООД, представлявано от управителя си Г.Л.В., като възложител, бил
сключен договор за посредничество, по силата на който възложителят
възлагал, а посредникът приемал да осъществява посредничество при
продажба на описан в договора недвижим имот. Преди сключване на
3
договора за посредничество от 04.04.2023 г. не било снето копие от
документа за самоличност на законния представител на дружеството –
възложител „хххххххххххх“ ЕООД. Преди сключване на договора за
посредничество от 04.04.2023 г. единствено била извършена справка за
актуално състояние на дружеството – възложител в ТРРЮЛНЦ, като данните
били записани в протокол от 04.04.2023 г. Бил изискан официален документ
за самоличност на законния представител на „хххххххххххх“ ЕООД Г.Л.В. и
били снети данни за три имена, дата и място на раждане, единен граждански
номер и гражданство, които също били отразени в протокола от 04.04.2023 г.
От законния представител на „хххххххххххх“ ЕООД били попълнени и
декларации по чл. 59 ал. 1 т. 3 ЗМИП и по чл. 42 ал. 2 т. 2 ЗМИП.
Със Заповед № ФР – 9 - 189/08.09.2023 г. на директор на
Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ –
ДАНС било разпоредено извършване на проверка на "хххххххххххх" ООД за
установяване изпълнението на задълженията на дружеството съгласно
изискванията на ЗМИП, Правилника за приложението на закона за мерките
срещу изпирането на пари /ППЗМИП/ и Закона за мерките срещу
финансирането на тероризма /ЗМФТ/ през периода от 01.01.2023 г. до
31.08.2023 г. Извършването на проверката било възложено на посочени в
заповедта длъжностни лица от Държавна агенция „Национална сигурност“,
дирекция „Финансово разузнаване“, определени като контролни органи, сред
които и свидетелката К. Т. Давиткова – експерт в отдел „Контрол върху
задължените лица по ЗМИП“. Било разпоредено проверката да се извърши на
адреса на управление на дружеството – жалбоподател и за периода от
11.09.2023 г. до 31.08.2023 г.
Проверката била извършена с посещение на адреса, където
дружеството - жалбоподател упражнява дейността си - гр. София, район
„Триадица“, ж.к. „хххххххххххххххх“ бул. „хххххххх“ № 61, ет. 3, ап. 24. С
искане на документи към Заповед № ФР – 9 - 189/08.09.2023 г. на директор на
Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ –
ДАНС проверяващите изискали от законните представители на дружеството –
жалбоподател документи, относими към проверката, сред които и справка за
сключените в проверявания период договори във връзка с посредничество
при сделки с недвижими имоти. Искането за представяне на документи било
връчено на 11.09.2023 г. на законния представител на дружеството –
4
жалбоподател Наталия Диновска. Впоследствие с искане № 2 на документи
към Заповед № ФР – 9 - 189/08.09.2023 г. на директор на Специализирана
административна дирекция „Финансово разузнаване“ – ДАНС били изискани
клиентските досиета на физическите и юридическите лица, посочени в
Приложение № 1 към искането, сред които било и юридическото лице
„хххххххххххх“ ЕООД, като бил определен срок за представяне на досиетата
до 12:00 часа на 14.09.2023 г. Искането било връчено на законния
представител на дружеството – жалбоподател на 12.09.2023 г. Впоследствие с
искане № 3 на документи към Заповед № ФР – 9 - 189/08.09.2023 г. на
директор на Специализирана административна дирекция „Финансово
разузнаване“ – ДАНС било изискано представяне на документи или писмени
разяснения във връзка с изпълнението на чл. 54 ЗМИП по отношение на
клиентите - юридически лица съгласно Приложение № 1 към искане за
представяне на документи № 2, тъй като от представените клиентски досиета
не било видно изпълнението им. Със същото искане било изискано
представяне на документи и/или писмени разяснения и по отношение на
изпълнението на чл. 53 и чл. 55 ЗМИП по отношение на клиентите –
физически лица съгласно Приложение № 1 към искане за представяне на
документи № 2. Бил определен срок за представяне на изисканите документи
до 14:00 часа на 18.09.2023 г. и на 14.09.2023 г. искане № 3 за представяне на
документи било връчено на управителя на дружеството – въззивник. В
отговор на искане № 3 за представяне на документи били представени
писмени бележки от управителя на дружеството – жалбоподател, в които
било посочено /т. 8/, че при встъпване в делови взаимоотношения
идентифицирането на физическите лица – клиенти на "хххххххххххх" ООД се
извършва чрез изискване на официален документ за самоличност, без да се
снема копие от същия, и регистриране на неговия вид, номер и издател;
събирали се данни за имената им, дата и място на раждане, официален личен
идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на
самоличността, съдържащ се в официален документ за самоличност, чийто
срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на клиента, всяко
гражданство, което лицето притежава и постоянен адрес. Посочено било още,
че се събират данни за професионалната дейност на лицето и целта и
характера на участието му в деловите взаимоотношения, като предприетите
действия се документират в протокол и се съхраняват в архив при
5
счетоводния отдел. По отношение идентификацията на клиентите –
юридически лица /т. 10 от писмените бележки/ било посочено, че
идентифицирането им се извършва чрез справка за актуалното им състояние
в Търговския регистър и преглед на учредителния договор, учредителния акт
или друг документ. Посочено било още, че самата проверка не се
документира, тъй като се прави чрез справка в Търговския регистър, който е
публично достъпен.
За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол за
проверка на място по ЗМИП рег. № ФР – 10-8037/27.10.2023 г., който бил
връчен на управителя на дружеството - въззивник на 27.10.2023 г. С
констативния протокол на дружеството – въззивник били дадени препоръки,
сред които и при встъпване в делови взаимоотношения с клиенти –
юридически лица да се извършват съответните действия, предвидени в чл. 54
ал. 1 и ал. 2 ЗМИП, в това число да се изпълнява разпоредбата на чл. 54 ал. 8
ЗМИП (предишна ал. 7, изм. ДВ, брой 84 от 2023 г.), отнасяща се до
идентифицирането на законните представители на клиентите – юридически
лица.
Отново на 27.10.2023 г. в присъствието на законния представител на
дружеството - жалбоподател Н. Диновска и на двама свидетели свидетелката
К. Давиткова съставила АУАН № ФР-10-8048/27.10.2023 г., с който
повдигналю против "хххххххххххх" ООД административнонаказателно
обвинение за извършено на 04.04.2023 г. в гр. София нарушение на чл. 54 ал.
8 изр. първо (предишна ал. 7 – ДВ, бр. 84 от 2023 г.) вр. чл. 53 ал. 1 вр. чл. 15
ал. 1 ЗМИП - затова, че не е идентифицирало законния представител на
клиента си „хххххххххххх“ ЕООД – Г.Л.В., ЕГН **********, чрез
представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от
него, преди сключването на договор за посредничество при продажба на
недвижими имоти от 04.04.2023 г. Актът бил предявен на законния
представител на дружеството – жалбоподател и му бил връчен препис.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН № ФР – 10-
8048/27.10.2023 г. били депозирани възражения, заведени с вх. № ФР – 11-
11489/06.11.2023 г., с които били представени копие от лична карта на Г.Л.В.,
декларация по чл. 59 ал. 1 т. 3 ЗМИП и декларация по чл. 42 ал. 2 т. 2 ЗМИП,
попълнени от Витанов като управител на „хххххххххххх“ ЕООД. Във
6
възражението срещу АУАН се излагали твърдения, че дружеството не е
извършило административното нарушение, за което е съставен АУАН № ФР
– 10-8048/27.10.2023 г., тъй като е снело копие от официален документ за
самоличност на законния представител на клиента си „хххххххххххх“ ЕООД,
но същото не е било представено при извършване проверката на място, тъй
като управителят на дружеството – жалбоподател поради липсата на
юридическо образование не бил разбрал, че проверяващите изискат
представяне на копие на лична карта.
Въз основа на съставения АУАН № ФР – 10-8048/27.20.2023 г. и след
преценка, че подадените възражения не са основателни, на 12.12.2023 г.
Пламен Кирилов Тончев - Председател на Държавна агенция "Национална
сигурност" издал обжалваното Наказателно постановление № 38-
160/12.12.2023 г., с което на основание чл. 116 ал. 1 т. 2 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари наложил „хххххххххххх“ ООД, ЕИК хххххххххх,
имуществена санкция в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на
чл. 54 ал. 8 изр. първо (предишна ал. 7 – ДВ, бр. 84 от 2023 г.) вр. чл. 53 ал. 1
вр. чл. 15 ал. 1 ЗМИП.
При извършената проверка били установени данни и за други
административни нарушения, извършени от дружеството – жалбоподател,във
връзка с приложението на ЗМИП и ППЗМИП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелката К. Давиткова, и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – Наказателно
постановление № 38-160/12.12.2023 г., издадено от Председателя на
Държавна агенция "Национална сигурност", АУАН № ФР – 10-
8048/27.10.2023 г., заповед № ФР – 9 - 189/08.09.2023 г. на директор на
Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ –
ДАНС, заповед рег. № З – 1085/18.04.2018 г. на Председателя на ДАНС,
Заповед рег. № З – 2121/14.08.2023 г. на Председателя на ДАНС, констативен
протокол за проверка на място по ЗМИП рег. № ФР – 10-8037/27.10.2023 г.,
искане на документи към Заповед № ФР – 9 - 189/08.09.2023 г. на директор на
Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ –
ДАНС, искане № 2 на документи към Заповед № ФР – 9 - 189/08.09.2023 г. на
7
директор на Специализирана административна дирекция „Финансово
разузнаване“ – ДАНС, ведно с Приложение № 1, искане № 3 на документи
към Заповед № ФР – 9 - 189/08.09.2023 г. на директор на Специализирана
административна дирекция „Финансово разузнаване“ – ДАНС, писмени
бележки от 18.09.2023 г. във връзка с искане № 3 на документи към Заповед
№ ФР – 9 - 189/08.09.2023 г. на директор на Специализирана административна
дирекция „Финансово разузнаване“ – ДАНС, договор за посредничество от
04.04.2023 г., сключен между „хххххххххххх“ ООД и „хххххххххххх“ ЕООД,
фактура № 421/07.04.2023 г., протокол от 04.04.2023 г., възражения срещу
АУАН № ФР – 10-8048/27.20.2023 г., заведени с вх. № ФР – 11-
11489/06.11.2023 г., ведно с приложения – копие от лична карта на Г.Л.В.,
декларация по чл. 59 ал. 1 т. 3 ЗМИП и декларация по чл. 42 ал. 2 т. 2 ЗМИП,
копие на товарителница.
Съдът кредитира показанията на свидетелката К. Давиткова, която е
участвала при извършване на проверката на дружеството – жалбоподател, и
при разпита си в съдебно заседание дава сведения за обстоятелствата по
протичането й и констатациите, с които е приключила. Показанията на
свидетелката Давиткова съдът прецени като еднопосочни, последователни,
безпротиворечиви и кореспондиращи на писмените доказателства.
Релевантната фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото, които съдът също цени като еднопосочни,
последователни и съответни на гласните доказателствени средства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Наказателното постановление и актът, с който е установено
нарушението, са издадени от компетентни органи съгласно чл. 123 ал. 1
ЗМИП. Съгласно чл. 123 ал. 1 ЗМИП актовете за установяване на
нарушенията се съставят от контролните органи на дирекция "Финансово
разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", а съгласно чл.
108 ал. 2 ЗМИП контролни органи са определените от председателя на
Държавна агенция "Национална сигурност" длъжностни лица от състава на
дирекция "Финансово разузнаване" на агенцията. От писменото доказателство
- Заповед рег. № З – 2121/14.08.2023 г. на Председателя на ДАНС е видно, че
свидетелката К. Давиткова – експерт в отдел „Контрол върху задължените
8
лица по ЗМИП“ е сред определените от Председателя на ДАНС контролни
органи по см. на чл. 108 ал. 2 ЗМИП. Наказателното постановление е
издадено от Председателя на ДАНС съгласно чл. 123 ал. 1 изречение второ от
ЗМИП.
АУАН и НП са издадени и при спазване на предвидените в чл. 34 ал. 2
и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.
При съставяне на АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Актът е съставен в присъствие на законния
представител на дружеството - жалбоподател и в присъствието на двама
свидетели съгласно чл. 40 ал. 3 ЗАНН. Подписан е от съставителя,
свидетелите и представляващия въззивника, на когото е предявен за
запознаване и му е връчен препис.
Не са основателни възраженията на жалбоподателя за допуснати в
предсъдебната фаза на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до
съдържанието на наказателното постановление. АУАН и НП имат
съдържанието по чл. 42 ал. 1 ЗАНН, съответно - чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като както
в АУАН, така и в НП, при пълна идентичност са описани всички
съставомерни признаци на нарушението, посочени са обстоятелствата, при
които е извършено – в това число и датата /04.04.2023 г./ и мястото на
извършването му /гр. София/, като са посочени и нарушените
материалноправни разпоредби.
Съдът намира, че и материалният закон е правилно приложен, като
възраженията на жалбоподателя за липса на осъществен състав на
административно нарушение не са основателни.
Предвид предмета си на дейност "хххххххххххх" ООД е задължено
лице по чл. 4 т. 18 ЗМИП и следва да прилага мерките за превенция на
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари в това
число и комплексна проверка на клиентите /чл. 3 ал. 1 т. 1 ЗМИП/.
Комплексната проверка на клиентите включва идентифициране на клиентите
и проверка на тяхната идентификация /чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗМИП/. Редът и
начинът за идентифициране на клиентите и проверка на тяхната
идентификация са уредени в Раздел V, Глава II "Комплексна проверка" на
ЗМИП. Разпоредбата на чл. 53 ал. 1 ЗМИП предвижда, че идентифицирането
9
на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за
самоличност по см. на § 1 т. 12 от ДР на ЗМИП и снемане на копие от него.
Разпоредбата на чл. 54 ЗМИП урежда реда и способите за извършване на
идентификация на клиент - юридическо лице, като чл. 54 ал. 8 (предишна ал.
7 - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) ЗМИП предвижда, че по отношение на законните
представители на клиент - юридическо лице или друго правно образувание,
пълномощниците и другите физически лица, които подлежат на
идентифициране във връзка с идентификацията на клиент - юридическо лице
или друго правно образувание, се прилага чл. 53 ЗМИП. Разпоредбата на чл.
15 ал. 1 ЗМИП урежда момента, в който следва да се приложат мерките за
комплексна проверка, в това число и идентифицирането на клиентите и
проверка на тяхната идентификация, а именно - преди установяване на делови
взаимоотношения по см. на § 1 т. 3 ДР на ЗМИП. Съгласно § 1 т. 3 ДР на
ЗМИП "делово взаимоотношение" е "стопанско, търговско или
професионално взаимоотношение, което е свързано с дейността по занятие на
задължените институции и лица по този закон и към момента на
установяването на контакт се предполага, че то ще има елемент на
продължителност." С договора за посредничество от 04.04.2023 г.
дружеството - жалбоподател е поело задължение да осъществява
посредничество при продажбата на недвижим имот, да предлага имота,
предмет на договора, на потенциални купувачи, да организира огледи на
имота, да организира и да инвестира в рекламна кампания на имота по всички
възможни начини. Видно е, че предметът на договора от 04.04.2023 г. е
свързан с дейността по занятие на дружеството – въззивник, като
същевременно предвид задълженията на посредника, посочени в договора,
може да се предполага, че възникналото по силата на договора от 04.04.2023
г. правоотношение с "хххххххххххх" ЕООД ще има елемент на
продължителност. Ето защо следва да се приеме, че със сключване на
договора за посредничество между „хххххххххххх“ ООД и "хххххххххххх"
ЕООД между тях е установено делово взаимоотношение по см. на § 1 т. 3 ДР
на ЗМИП. Законен представител на "хххххххххххх" ЕООД е Г.Л.В., който е
представлявал дружеството и при подписване на договора за посредничество
от 04.04.2023 г. Предвид горното дружеството – въззивник е било длъжно
преди установяване на делово взаимоотношение с "хххххххххххх" ЕООД
чрез сключване на договор за посредничество на 04.04.2023 г. да приложи
10
мерките за комплекса проверка на клиента, като включително и изпълни
задължението по чл. 54 ал. 8 (предишна ал. 7 - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) ЗМИП и
идентифицира законния представител на клиента – юридическо лице Г.Л.В.
по начина, предвиден в чл. 53 ал. 1 ЗМИП – чрез представяне на официален
документ за самоличност и снемане на копие от него. Съгласно § 1 т. 12 б. „а“
ДР на ЗМИП „официален документ за самоличност“ е документ по см. на чл.
13 (лична карта и паспорт за българските граждани) и чл. 14 ал. 1 от Закона за
българските лични документи.
Основният спорен въпрос е производството е дали преди установяване
на деловото взаимоотношение с "хххххххххххх" ЕООД със сключване на
договора за посредничество от 04.04.2023 г. дружеството – въззивник е
изпълнило задължението си да снеме копие от официален документ за
самоличност – лична карта, на законния представител на клиента –
юридическо лице Г.Л.В.. Съдът прецени като неоснователни всички
възражения на въззивника, че такова копие на документа за самоличност е
било изготвено към 04.04.2023 г., но не е било представено при проверката на
място поради неразбиране от страна на управителя на дружеството –
въззивник какви конкретно документи са изискали проверяващите.
Оплакванията, че управителят на дружеството – жалбоподател, не бил
разбрал какви конкретно документи се изискват, тъй като проверяващите не
използвали конкретно израза „лична карта“ в искането за представяне на
документи, а единствено цитирали разпоредбите на ЗМИП, са на първо място
неотносими и на следващо – и неоснователни. Неотносими са, тъй като се
касае за упражняване на дейност по занятие и лицата, ангажирани в
осъществяването й, в това число и управителите на юридическото лице –
задължено лице по см. на чл. 4 ЗМИП, са длъжни да познават и съблюдават
приложимата нормативна уредба, без значение от вида и степента на
придобито от тях образование. Изводът, че обсъжданите възражения са и на
самостоятелно основание неоснователни, се налага и при запознаване с
депозираните от управителя на дружеството – въззивник писмени бележки от
18.09.2023 г. във връзка с искане № 3 на документи към Заповед № ФР – 9 -
189/08.09.2023 г. на директор на Специализирана административна дирекция
„Финансово разузнаване“ – ДАНС, от които е видно, че управителят на
дружеството – въззивен жалбоподател свободно борави с понятията
„идентифициране“ на физически лица и на юридически лица – клиенти на
11
въззивника и „официален документ за самоличност“. Въпреки че във
възраженията срещу АУАН и в производството пред съда се навеждат
доводи, че неразбирането на законния представител на дружеството –
жалбоподател за това какви конкретно документи са били изискани да бъдат
представени, се е породило от простото посочване на разпоредбата на чл. 54
ЗМИП в искането за представяне на документи, а управителят на дружеството
- жалбоподател няма юридическо образование, то от писмените бележки от
18.09.2023 г. е видно, че управителят на дружеството – жалбоподател е добре
запознат с разпоредбите на чл. 54 ал. 3 и ал. 4 ЗМИП и на чл. 55 ал. 1 ЗМИП.
Така в същите е посочено, че при идентифицирането на юридическите лица
се установява структурата на собственост, управление и контрол на клиента,
събират се данни за наименованието и правноорганизационната му форма;
седалището и адреса на управление; предмет на дейност; органи на
управление и представителство, което кореспондира на задължението на
субектите по чл. 4 ЗМИП, произтичащо от разпоредбите на чл. 54 ал. 3 и ал. 4
ЗМИП за установяване именно на горепосочените обстоятелства. В
писмените бележки е посочен и прилагания от дружеството – въззивник
способ за установяване на горепосочените обстоятелства – справка в
публично достъпен регистър (възможен способ съгласно чл. 55 ал. 1 т. 4
ЗМИП). В т. 8 от писмените бележки, където е посочено по какъв начин
дружеството – въззивник извършва идентификация на своите клиенти –
физически лица, е възпроизведен почти буквално текста на разпоредбите на
чл. 53 ал. 2 и ал. 3 ЗМИП ( чл. 53 ал. 2 ЗМИП: „При идентифицирането на
физически лица се събират данни за: 1. имената; 2. датата и мястото на
раждане; 3. официален личен идентификационен номер или друг уникален
елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в официален
документ за самоличност, чийто срок на валидност не е изтекъл и на който
има снимка на клиента; 4. всяко гражданство, което лицето притежава; 5.
държава на постоянно пребиваване и адрес; чл. 53 ал. 3 ЗМИП: „При
встъпване в делови взаимоотношения се събират и данни за професионалната
дейност на лицето и целта и характера на участието на лицето в деловите
взаимоотношения чрез използване на документи, данни или информация от
надежден и независим източник, попълване на въпросник или по друг
подходящ начин).
Действително копие на личната карта на законния представител на
12
"хххххххххххх" ЕООД Г.Л.В. е представено с възраженията срещу АУАН.
Макар в административнонаказателното производство да не е уредена
преклузия за представяне на доказателствата, съдът, за да извърши преценка
дали копието на личната карта е било изготвено към момента на установяване
на деловото взаимоотношение с "хххххххххххх" ЕООД или впоследствие,
съобрази и момента, в който същото бива представено, както и
кореспонденцията на твърденията, обективирани във възражението срещу
АУАН, с дадените от представляващия дружеството – жалбоподател
обяснения в хода на проверката. На първо място, както вече беше посочено,
съдът категорично не приема за основателни възраженията, че
представляващия „хххххххххххх“ ООД не е разбрал какви конкретно
документи се изискат от проверяващите. На следващо място, в писмените
бележки от 18.09.2023 г. /т. 8/ изрично е посочено, че при встъпване в делови
взаимооотношения идентифицирането на физическите лица – клиенти на
"хххххххххххх" ООД, се извършва чрез изискване на официален документ за
самоличност, без да се снема копие от същия, и регистриране на неговия вид,
номер и издател. Не отговаря на установените по делото факти твърдението,
направено с възраженията срещу АУАН, че в писмените бележки било
посочено, че при идентификация на клиент – физическо лице се снема копие
от документа му за самоличност и същият се съхранява в архив при
счетоводния отдел. В писмените бележки от 18.09.2023 г. всъщност се сочи
друго – че „предприетите действия (по комплексна проверка на физическите
лица – бел. с.) се документират в протокол и се съхраняват в архив при
счетоводния отдел“. В случая такъв протокол е и представен с писмените
бележки от 18.09.2023 г. – протокол от 04.04.2023 г., в който са посочени три
имена, дата и място на раждане, ЕГН и гражданство на законния
представител на "хххххххххххх" ЕООД, както и са отразени резултатите от
извършената проверка за актуалното състояние на клиента в Търговския
регистър. Най-сетне, предвид и на обстоятелството, че копието на лична карта
на законния представител на "хххххххххххх" ЕООД е представено едва след
образуване на административнонаказателното производство със съставяне на
АУАН № ФР – 10-8048/27.10.2023 г., съдът намери, че се установява с
положителност,че копието на документа му за самоличност е изготвено след
установяване на деловото взаимоотношение с "хххххххххххх" ЕООД и след
съставяне на АУАН № ФР – 10-8048/27.10.2023 г. с цел избягване на
13
административнонаказателната отговорност на въззивника. Следва да се
посочи и че видно от констативния протокол, с който е приключила
проверката, по отношение на всички клиентски досиета на проверени клиенти
– физически лица проверяващите са констатирали, че не е снето копие от
официален документ за самоличност преди установяване на делово
взаимоотношение. Идентични са констатациите и по отношение на друго
юридическо лице – клиент на въззивника – „Адриел“ ООД, където отново е
констатирано, че не е изготвено копие от документ за самоличност на
законния му представител. Горното сочи, че при идентификацията на
физически лица – клиенти на посредника, и на законните представители на
юридическите лица, с които „хххххххххххх“ ООД встъпва в делово
взаимоотношение, дружеството не спазва разпоредбата на чл. 53 ал. 1 ЗМИП,
като не снема копие от официален документ за самоличност. Именно горният
извод кореспондира на разясненията, дадени в писмените бележки от
18.09.2023 г., и оборва последващо наведеното твърдение (във възраженията
срещу АУАН) за тяхната невярност.
Предвид всичко изложено съдът намери за доказано по несъмнен и
категоричен начин, че преди установяване на деловото взаимоотношение с
"хххххххххххх" ЕООД със сключване на договора за посредничество от
04.04.2023 г., дружеството - жалбоподател не е изпълнило задължението си да
идентифицира законния представител на клиента – юридическо лице чрез
представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от
него, с което е нарушило разпоредбите на чл. 54 ал. 8 (предишна ал. 7 - ДВ,
бр. 84 от 2023 г.) ЗМИП вр. чл. 53 ал. 1 вр. чл. 15 ал. 1 ЗМИП.
Нарушението е извършено на датата, на която дружеството –
жалбоподател е установило делови взаимоотношения с "хххххххххххх"
ЕООД, без преди това да е изпълнило задължението си по идентификация на
законния му представител – т.е. на 04.04.2023 г. (когато е сключен договорът
за посредничество), както е посочено в АУАН и НП. Мястото на извършване
на нарушението е седалището на дружеството – въззивник - гр. София.
Касае се за ангажиране отговорността на юридическо лице заради
неизпълнение на задължение при осъществяване на дейността му, поради
което отговорността му е обективна и безвиновна.
Не е основателно възражението на въззивника, че се касае за
14
маловажен случай на административно нарушение. Поначало, следва да бъдат
споделени доводите на въззивния жалбоподател, че единствено заради
важността на защитените обществени отношения, не може да се изключи
приложимостта на чл. 28 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е обща
разпоредба и може да намери приложение във всеки случай на
административно нарушение (освен когато в закон е предвидено друго – чл.
28 ал. 7 ЗАНН), вкл. и по отношение на формалните нарушения, стига същото
да разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид. В чл. 123а ал. 2 ЗМИП (обн. ДВ, брой 84 от
06.10.2023 г.) е предвидено, че за нарушения по чл. 53 ЗМИП не се прилагат
разпоредбите на чл. 28 ал. 1 – 6 ЗАНН. Доколкото обаче към датата на
нарушението, разпоредбата на чл. 123а ал. 2 ЗМИП не е била в сила, а за
всяко нарушение се прилага онзи закон, който е бил в сила към момента на
извършването му (чл. 3 ал. 1 ЗАНН), съдът намира, че следва да обсъди
възраженията на въззивника по отношение приложението на чл. 28 ЗАНН. В
случая обаче съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на
дружеството - жалбоподател имуществена санкция с издаване на обжалваното
наказателно постановление вместо да го предупреди по реда на чл. 28 ЗАНН.
На първо място, не се установяват никакви смекчаващи отговорността
обстоятелства. Нарушението е формално, поради което липсата на настъпили
вредни последици не следва да се преценява като обстоятелство, което сочи
на по-ниска степен на обществената му опасност. Не е смекчаващо
отговорността обстоятелство последващото снабдяване с копие от документа
за самоличност на законния представител на възложителя по договора за
посредничество, тъй като разпоредбата на чл. 15 ал. 1 ЗМИП изисква мерките
за комплексна проверка да се прилагат преди установяване на делото
взаимоотношение, а в случая дружеството – въззивник е изпълнило
задължението си за снемане на копие от документа за самоличност не само
след установяване на деловото взаимоотношение с "хххххххххххх" ЕООД, но
и след образуване на административнонаказателното производство. Не сочи
на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението обстоятелството,
че при установяване на деловото взаимоотношение с "хххххххххххх" ЕООД,
макар да не е било изготвено копие от документа за самоличност на законния
му представител, са били снети данни от него – три имена, място и дата на
раждане, ЕГН, гражданство на представляващия клиента, тъй като
15
отсъствието на снето копие на документа за самоличност прави невъзможно
съпоставянето им с действително посочените в документа за самоличност
данни. Декларацията по чл. 59 ал. 1 т. 3 ЗМИП касае идентифицирането на
действителния собственик на клиент – юридическо лице, а не на законния му
представител, а декларацията по чл. 42 ал. 2 т. 2 ЗМИП цели да удостовери
дали лицето попада в някоя от категориите по чл. 36 ЗМИП (видни
политически личности), но не и неговата самоличност, поради което
попълването и на двете декларации не води до отпадане на задължението на
жалбоподателя да идентифицира законния представител на клиента си –
юридическо лице чрез снемане на копие от официален документ за
самоличност и не обуславя извод за по-ниска степен на обществена опасност
на конкретното нарушение. В случая задълженото лице е пропуснало да
идентифицира по законоустановения ред свой съконтрагент по сделка, с
което е застрашило обществените отношения, насочени към превенция срещу
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари,
според ясно формулираната цел на закона (чл. 1 от ЗМИП), в степен,
достатъчна, за да обуслови ангажиране на административнонаказателната му
отговорност. Най-сетне, съдът намира, че хипотезата на чл. 28 ЗАНН в случая
не е приложима и предвид обстоятелството, че при проверката са установени
и други административни нарушения, част от които също са се изразили в
неизготвяне на копие на документа за самоличност на физическите лица –
клиенти на жалбоподателя или представляващи клиент - юридическо лице,
което сочи, че дружеството - въззивник трайно е пренебрегвало и не е
изпълнявало задължението си по идентификация на физическите лица –
клиенти и законни представители на клиентите си - юридически лица за
значителен период от време /проверката обхваща период от осем мсеца/,
което изключва извод за по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението.
Наказващият орган е наложил на въззивника имуществена санкция в
минималния размер, предвиден в чл. 116 ал. 1 т. 2 ЗМИП, който по агр. от
разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН не може да бъде намаляван.
Индивидуализираната в минимален размер имуществена санкция е
съобразена с липсата на данни за идентични предходни нарушения на
въззивника, за които да е санкциониран с влязло в сила НП, както и с
имущественото му състояние, поради което съдът споделя становището на
16
наказващия орган, че същата би постигнала целите по чл. 12 ЗАНН.
По изложените съображения съдът намери, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и материалният закон е правилно
приложен, поради което НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на производството право на разноски има наказващият
орган на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН, каквато претенция е заявена в
съдебното заседание. Като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото, броя на проведените съдебни заседания, както и положените от
процесуалния представител на наказващия орган процесуални усилия по
доказване на административното обвинение, съдът намери, че
юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на
наказващия орган, следва да е в размер над минималния, но под средния,
предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно 100, 00 лева.
При тези мотиви и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-160/12.12.2023 г.,
издадено от Председател на Държавна агенция "Национална сигурност", с
което на основание чл. 116 ал. 1 т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането
на пари на „хххххххххххх“ ООД, ЕИК хххххххххх, е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 54 ал. 8
изр. първо (предишна ал. 7 – ДВ, бр. 84 от 2023 г.) вр. чл. 53 ал. 1 вр. чл. 15
ал. 1 ЗМИП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
„хххххххххххх“ ООД, ЕИК хххххххххх, ДА ЗАПЛАТИ на Държавна
агенция "Национална сигурност", адрес гр. София, бул. "хххххххх" № 45,
сумата от 100, 00 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
17
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18