Р Е
Ш Е Н
И E № 60
гр.Стара
Загора, 27.02.2023 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на седми февруари през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
при секретаря Николина Николова
като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм. дело № 716 по описа за 2022 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал.
3 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано
е по жалба на Т.Н.К., ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощника й адвокат В.Ц.,
против решение №1040-23-46 от 24.08.2022 г., издадено от директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт Стара Загора /ТП на НОИ Стара
Загора/, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й и е потвърдено
изцяло разпореждане №РВ-3-23-01106811 от 30.03.2022 г. на ръководителя на
контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания
за постановяване на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че за
периода от 03.07.2017 г. до 10.07.2017 г. жалбоподателката е престирала
дължимата работна сила по сключения между нея и работодателя „Миратранс“ ЕООД трудов
договор, поради което за този период тя попада в кръга на осигурените по реда
на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО лица и от тази гл. т. за нея е възникнало и то на
законово основание, правото да получи съответните парични обезщетения от
фондовете на Държавното обществено осигуряване. Предвид това неправилно и
необосновано решаващият административен орган е приел, че са налице нормативно
регламентираните предпоставки по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, за възстановяване
на добросъвестно получени суми за осигурителни плащания. Посочва се също, че
недобросъвестното поведение на осигурителя не следва да рефлектира неблагоприятно
в правната сфера на наетите по трудово правоотношение при него работници. С
жалбата се прави и възражение за изтекла погасителна давност по отношение
определените за възстановяване от административния орган изплатени парични
обезщетения. От съда се иска отмяна на оспореното решение на директора на ТП на
НОИ Стара Загора и на потвърденото с решението разпореждане на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на
НОИ Стара Загора.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с
пълномощника си по делото, като поддържа изцяло подадената жалба и направените
в нея искания. Претендира се присъждане на възнаграждение за един адвокат.
Ответникът по жалбата – директор на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
отправя искане за отхвърлянето й като такава. Отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
От
осигурителя „Миратранс“ ЕООД, ЕИК ********* за Т.К. са представени в ТП на НОИ Стара
Загора удостоверения – приложение №9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ към 9 бр.
болнични листове за периода на временна неработоспособност от 10.07.2017 г. до
20.04.2018 г. вкл., както и приложения №10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО, към заявление-декларация
за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане за остатъка от 410
календарни дни по чл. 50-51 от КСО с начална дата 21.04.2018 г. и към
заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко
дете по чл. 53 от КСО с начална дата 21.01.2019 г. По тези документи на
жалбоподателката са изплатени парични обезщетения за периода от 10.07.2017 г. до
11.01.2020 г. в общ размер на 35 670.08 лв. Отделно от това, за същото лице,
но от осигурителя „Строй Техникс“ ЕООД, ЕИК ********* в ТП на НОИ Стара Загора
са представени удостоверения-приложение №9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО към 6
бр. болнични листове за периода от 03.09.2020 г. до 13.02.2021 г. вкл., по
които отново са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност в
общ размер на 4 603.71 лв. Във връзка с осъществяване на последващ контрол
по спазване на осигурителното законодателство със заповед №ЗР-5-23-00895156 от
10.03.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ Стара Загора е инициирана проверка по
разходите на ДОО на осигурителя „Миратранс“ ЕООД. Проверката е във връзка с
писмо изх. №1056-23-121 от 23.02.2021 г. на началник на сектор „Краткосрочни
плащания“ в отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ-Стара Загора
/л. 37/, съдържащо сигнал по повод възникнало съмнение за нарушения на
осигурителното законодателство и произтичащи от това злоупотреби със средства
на ДОО. Последното се основавало на обстоятелствата, че Т.К. била назначена по
трудов договор в „Миратранс“ ЕООД, считано от 03.07.2017 г. на длъжност
офис-мениджър с трудово възнаграждение от 2000.00 лв., който договор бил
прекратен на 15.08.2020 г., като в регистъра на осигурените лица /РОЛ/
информацията по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода на действие на договора била
подадена наведнъж за няколко месеца. Същевременно липсвали данни за реално
внесени осигурителни вноски. По предварителни данни се установявало, че
управителят на дружеството Д.И.С. е управител на общо 29 търговски дружества с
рисков профил, които имат задължения към бюджета в особено големи размери и
срещу които са предприемани действия, свързани с принудително изпълнение на
вземанията. Затова проверката следвало
да установи дали осигурителят е осъществявал търговска дейност и в този смисъл
дали К. е била осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал.1, т. 1от КСО.
От контролните органи при ТП на НОИ Стара
Загора са предприети редица действия по връчване на заповедта за извършване на
проверка на законния представител на „Миратранс“ ЕООД или на друго изрично
упълномощено лице. Посещавани са както адресът, на който по данни от ТРРЮЛНЦ е
установен търговецът, така и на отделни негови обекти в рамките на града, като
за тези действия са съставени съответните протоколи. Потърсено е и съдействие
от органите на МВР за установяване на настоящия адрес на управителя на
дружеството Д.И.С., доколкото изпращаните съобщения до известните на
контролните органи адреси на дружеството и управителя не са били получавани,
като са се връщали с отбелязано върху пратката пощенско клеймо „преместен“ или
„непознат“. Предвид доказателствата по делото заповед №ЗР-5-23-00895156 от
10.03.2021 г. за извършване на проверка не е била връчена по смисъла на чл. 29,
ал. 4 от Инструкция №1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, поради неоткриване
на представител на дружеството. По изложените причини не са връчени също и
издадените от Силвана Димитрова-старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Стара
Загора задължителни предписания с №ЗД-1-23-00925529 от 25.05.2021 г. /л. 57 –
гръб/, чрез които към „Миратранс“ ЕООД е отправено указание за изпращане на
представител, съответно и представянето на счетоводни и др. документи по повод
извършваната проверка. По представена информация от органите на ГД „ИН“, по
повод извършвана от НОИ предходна проверка на друго дружество, собственост на С.,
се установява, че той търпи наказание „лишаване от свобода“ в затвора – Стара
Загора в размер на 1 г. и 4 м. с начало на изтърпяване – 08.01.2020 г.
Същевременно, с писмо от 18.03.2021 г. /л. 66/ до Т.К. е изпратено уведомление
за явяване в ТП на НОИ Стара Загора с цел установяване на относими към
осигурителния й статус факти и обстоятелства. Писмото е получено от член на
домакинството на адреса на жалбоподателката, но тя не се е явила в
териториалното поделение.
В
хода на предприетите от контролните органи действия е изискана информация от ТД
на НАП-Пловдив, Офис Стара Загора и от Дирекция „Инспекция по труда“ Стара
Загора по повод дейността на „Миратранс“ ЕООД. Съобразно представените от
приходната агенция данни, за дружеството няма подадени данъчни декларации за
2017 г., 2018 г. и 2019 г. по смисъла на чл. 92 от ЗКПО, а данните по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО и уведомленията по чл. 62 от КТ са подавани по електронен път с
КЕП от управителя Д.С.. Дружеството е имало 3 бр. фискални устройства,
регистрирани на различни обекти, като за периода от 03.07.2017 г. до 16.03.2021
г. отчетеният оборот е под 700.00 лв., като за 2017 г. такъв въобще липсва. От
представените данни от Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора е видно, че
дружеството няма подавани декларации по чл. 15 от ЗЗБУТ за периода с лед
03.07.2017 г., като при извършена проверка не е установено да извършва дейност,
не е открит работодателят, както и не са открити лицата, за които от търговеца
са изпращани уведомления по чл. 62 от КТ за сключени трудови договори, които
към датата на проверката не били прекратени.
Предвид
обективната невъзможност за надлежно връчване на заповед №ЗР-5-23-00895156 от
10.03.2021 г., съответно и на задължителни предписания с №ЗД-1-23-00925529 от
25.05.2021 г., с последваща заповед №ПЗ-5-23-00980202 от 18.08.2021 г. на
ръководителя на ТП на НОИ Стара Загора /л. 51/ е прекратена възложената по-рано
проверка на „Миратранс“ ЕООД. Видно от поставена писмена резолюция на
предшестващия заповедта доклад с изх. №1056-23-121#7 от 16.08.2021 г. /л. 50/, в
съответствие с разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от Инструкция №1 от 3.04.2015 г. е
разпоредено извършването на последваща проверка, но само въз основа на данните,
съдържащи се в информационната система на НОИ. В тази връзка по делото е
представен констативен протокол №КВ-5-23-00981412 от 19.08.2021 г. /л. 36/, обективиращ
резултатите от всички извършени действия от контролните органи при ТП на НОИ Стара
Загора. След извършен анализ на събраните доказателства в протокола е формиран
извод, че „Миратранс“ ЕООД реално не е упражнявало дейност за процесния период, както и че Д.С. е
„фиктивен“ управител и собственик на дружеството, последното прехвърлено му от
предишните собственици на 03.10.2016 г. Предвид всичко установено и доколкото
от страна на жалбоподателката не били представени обяснения и доказателства за
реално упражняване на трудова дейност от нея при осигурителя, се приема, че в
действителност К. не следва да се счита за осигурено лице, като назначаването й
при търговеца било по-скоро с цел неоснователно ползване на осигурителни права.
В този смисъл подадената за нея осигурителна информация от дружеството не
следва да се взема предвид при преценка на осигурителните й права, като
подадените данни в РОЛ следва да бъдат заличени. Предвид
всички установявания и констатации за „Миратранс“ ЕООД са издадени задължителни
предписания №ЗД-1-23-00980995 от 19.08.2021 г. /л. 43 /, за заличаване на
подадените за К. данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от
03.07.2017 г. до 14.08.2020 г. Предписанията са изпратени за връчване на адреса
по седалище и управление на дружеството – ж.к. „Зона Голеш“, гр. Стара Загора,
както и на известния последен адрес на управителя в с. Любеново, Община
Раднево, като пощенските пратки са се върнали с клейма „непознат“ и „отказана“,
съответно „преместен“. Със съобщение №1056-23-121#21 от 02.11.2021 г. /л. 45/, на
основание чл. 110, ал. 4 от КСО дружеството е уведомено, че следва да изпрати
представител за връчване на предписанията в седемдневен срок от поставяне на
съобщението на таблото за обявления в ТП на НОИ Стара Загора, като в противен
случай, след изтичането на срока, предписанията ще се считат за връчени с
произтичащите от това законни последици. Видно от представените по делото
протоколи /л. 44 и л. 46/ съобщението е поставено на табло на 02.11.2021 г. и
свалено от там на 16.11.2021 г.
След
като е прието, че задължителните предписания са влезли в сила на 25.11.2021 г,
съответно не са изпълнени доброволно, от контролните органи са предприети
действия за служебно заличаване на осигурителната информация по реда на чл. 4,
ал. 10, т. 4 от Наредба №H-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица. Фактическото заличаване на информацията – подаването на заличаващи
декларации, е възложено на Дирекция „ИКТ“ при ЦУ на НОИ София.
С
разпореждане №РВ-3-23-01106811 от 30.03.2022 г., издадено от ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора /л.19/, на основание
чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО, на Т.Н.К. е разпоредено да възстанови
добросъвестно получените парични обезщетения поради общо заболяване, бременност
и майчинство и отглеждане на малко дете за периода от 10.07.2017 г. до
13.02.2021 г. в размер на 37 803.36 лв., отпуснати, изчислени и изплатени
във връзка с подадените документи за това, както от осигурителя „Миратранс“
ЕООД, така и от „Строй техникс“ ЕООД. В разпореждането хронологично и детайлно
са възпроизведени всички констатации на контролните органи на НОИ, обективирани
и в съставения Констативен протокол №КВ-5-23-00981412 от 19.08.2021 г.;
издадените задължителни предписания №ЗД-1-23-00980995 от 19.08.2021 г. на
осигурителя и предприетите действия по извършване на служебно заличаване на
осигурителната информация, подадена от „Миратранс“ ЕООД по реда на чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО за жалбоподателката Т.К.. Изложени са съображения, че К. не е
била осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО към момента на
настъпване на временната неработоспособност, поради липсата на упражнявана
трудова дейност. Прието е, че извършеното служебно заличаване на данните за
осигурителен стаж и осигурителен доход за К. представляват нови данни по
смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които сочат, че обезщетенията са
неоснователно изплатени, тъй като лицето не отговаряло на кумулативно
изискуемите предпоставки по за тяхното отпускане. По отношение размера на
търсената за възстановяване сума за изплатени обезщетения по болничните листове,
представени пред „Строй Техникс“ ЕООД – 2 133.28 лв., е посочено, че тя представлява
разликата между първоначално изплатения размер на обезщетенията от 4 603.71
лв. и действителния им такъв след извършено преизчисление, при което е изключен
осигурителният доход на лицето при „Миратранс“ ЕООД, данните за който в
последствие са служебно заличени.
В
законоустановения срок по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО, постановеното
разпореждане е оспорено от Т.К. пред директора на ТП на НОИ – Стара Загора. /л.
15/.
Във
връзка с произнасянето по подадената жалба и наведените в нея доводи с оглед
обективното изясняването на всички относими по случая факти и обстоятелства
допълнително са поискани сведения и обяснения както от жалбоподателката, така и
от друг служител на дружеството – Йордан Цветанов Кацарски. Информация е
изискана и от управителя на дружеството - Д.И.С., който към 22.06.2022 г. изтърпява
наказание лишаване от свобода в Затвора-Стара Загора и именно от там представя
писмена декларация и доказателства към нея – трудов договор №13 от 03.07.2017
г., сключен между „Миратранс“ ЕООД и Т.К. /л. 22/. С. сочи, че в действителност
жалбоподателката е работила за дружеството в офиса му, находящ се в ж.к. „Зона
Голеш“, гр. Стара Загора, като задълженията й са били свързани с обработка на
месечни отчети и търсенето на нови пазари. От своя страна в обясненията си К.
сочи, че е започнала работа на 03.07.2017 г. в дружеството, на длъжност „офис мениджър“,
като е работила само 5 дни, а след това е ползвала отпуски за временна
неработоспособност, бременност и майчинство и отглеждане на малко дете. След
това е работила от вкъщи, но не посочва каква е била длъжността й и в кои
обекти на търговеца я е осъществявала. В представена от служителя Й.К. писмена
декларация, се заявява, че е работил като часовникар в един от обектите на
търговското дружество, за чиято дейност информация не дава. Посочва трудовото
си възнаграждение, но не и начина, по който е избран за тази позиция. Не
посочва други служители на дружеството, но твърди, че познава жалбоподателката,
която „идвала да взема осигуровки“. Заявява също, че е посещавал офиса на
дружеството, но там не е виждал да има служебно лице. Трудовите му
правоотношения били прекратени след влизането в затвора на управителя на Д.И.С..
С
обжалваното решение №1040-23-46 от 24.08.2022 г., постановено в производство по
чл.117 от КСО, директорът на ТП на НОИ – Стара Загора, е отхвърлил като неоснователна
подадената от Т.К. жалба и е потвърдил като правилно и законосъобразно
разпореждане №РВ-3-23-01106811 от 30.03.2022 г., издадено от ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора. Решаващият
административен орган е възприел изцяло мотивите от фактическо и правно
естество, изложени в разпореждането. Обоснована е липсата на конкретни
доказателства за упражнявана от К. трудова дейност и за липсата на законовите
предпоставки лицето за процесния период да е подлежало на социално осигуряване,
като в този смисъл без правно основание са подавани данни в РОЛ, съответно
неоснователно са изплатени детайлно описаните по вид и размер парични
обезщетения. Прието е също, че извършеното поради неизпълнение на дадените на
осигурителя задължителни предписания служебно заличаване на данните за
осигурителен стаж и осигурителен доход за К., за периода от 03.07.2017 г. до
14.08.2020 г., обуславя извода, че лицето не попада кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 40,
ал. 1 от КСО във връзка с чл. 10, ал. 1 от КСО и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Решение
№1040-23-46 от 24.08.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора е изпратено на настоящия
адрес на жалбоподателката и получено лично от нея на 29.09.2022 г., видно от
приложената на л. 14 по делото обратна разписка.
Представени
и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното решение и на потвърденото
с него разпореждане.
По
делото бе допуснато и събирането на гласни доказателства, чрез разпит в
качеството им на свидетели на Д.И.С. – управител на „Миратранс“ ЕООД и на Р. С.
А. – служителка в един от обектите на дружеството.
Свидетелят
С. потвърждава, че е Т.К. е работила по трудов договор с управляваното от него ЕООД
„Миратранс“, чиято собственост той е придобил през 2016 г. от трети лица.
Жалбоподателката е била назначена на длъжност „мениджър“ с определено работно
място в базата на търговеца, находяща се в ж.к. „Зона Голеш“, гр. Стара Загора,
където в началото е престирала труда си. Трудовите й функции са били по-скоро
организационни, като възнаграждението й действително е било високо с оглед
спецификата на работата й и доколкото било възможно й е било изплащано, дори и
със закъснение. С. заявява, че жалбоподателката реално е работила 5 дни след
сключване на трудовия договор, а после е ползвала отпуски за временна
неработоспособност, съответно майчинство. След завръщането й е работила от
вкъщи, а по-късно поради затрудненото финансово положение на дружеството тя е
напуснала. Свидетелят посочва, че към настоящият момент лицето, което
индиректно се е занимавало със счетоводството на дружеството е починало и
поради това управителят не знае къде се намира счетоводната и друга
документация. Документите, които е изпратил към НОИ от затвора, му били дадени
в предходен на смъртта на счетоводителя момент-те не се съхранявали при С..
Свидетелката
А. заявява, че е работила в различни търговски обекти на „Миратранс“ ЕООД за
периода от месец април 2019 г. до 21.07.2022 г., като маникюристка. Познавала Т.К.,
която работила също в дружеството като офис-мениджър – „отговаряла за дейността
на работниците, раздавала заплати, събирала обороти“. През периода от 2019-2020
г. К. изцяло отговаряла за дейността на търговеца поради отсъствието на
управителя. Свидетелката посочва, че в търговските обекти в които е работила са
били налични касови апарати, извлеченията от които служителите предавали именно
на жалбоподателката.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок по чл.118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение №1040-23-46 от
24.08.2022 г. е
постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. „д” от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ Стара
Загора, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и покрива изискванията за
съдържание на фактическите и правни основания за неговото издаване. В оспореното
решение, а и в потвърденото с него разпореждане на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Стара Загора, не се съдържат
конкретни мотиви по повод наличието на добросъвестно поведение на
жалбоподателката при получаването от нея на процесните парични обезщетения,
доколкото ангажирането на основанието по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО
законодателят свързва именно с подобно отношение на лицата към неоснователно
изплатените им суми. Добросъвестността е правна категория, която изисква точно
и съвестно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със
законовите норми. В контекста на повдигнатия спор, добросъвестното поведение на
К. следва да бъде свързано с получаването на осигурителните плащания от нея с
ясното съзнание, че към онзи момент не й е било известно наличието на факти и
обстоятелства, които представляват пречка за това, т. е. плащанията следва да
са получени от нея, възприемайки, че й се дължат на законово основание, при
ясното знание или най-малко предположение, за липсата на отрицателни
предпоставки за това, една от които разбираемо е и липсата на упражнявана
трудова дейност, а от там и на социално осигуряване. Предвид, че добросъвестността на лицата се презюмира, освен ако не се
докаже, че са действали недобросъвестно и съобразно това, че в случая соченото
основание за възстановяване на неоснователно изплатените суми от ДОО е свързано
с представянето на нови документи и данни, в подкрепа на което в
административния акт са изложени достатъчно съображения, съдът приема, че неизлагането
на конкретни мотиви относно добросъвестността на К. не следва да се приема за
съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото такива се подразбират
от цялостния прочит на решението и на потвърденото с него разпореждане.
Не се установяват допуснати в хода
на административното производство по издаване на обжалваното решение и на
потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да доведат до отмяна на акта на
самостоятелно основание. От доказателствата по делото е видно, че на
жалбоподателката е предоставена възможност да вземе отношение във връзка с
извършваните проверки. Непосредствено преди издаване на процесното решение К. е
предоставила писмени обяснения по съществото на спора, като очевидно е била
наясно с констатациите на административния орган и в тази връзка е изложила
своите аргументи. Като цяло са спазени изискванията, съдържащи се в КСО и
Инструкция №1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ.
Основният спорен въпрос по делото
се свежда до наличието на законовите предпоставки, съдържащи се в нормата на
чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, за възстановяване на получените от жалбоподателката
Т.К. парични обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване,
бременност и раждане и отглеждане на малко дете.
Предвид
направеното от страна на пълномощника на жалбоподателката възражение за изтекла
погасителна давност, съдът счита, че на първо място следва да се произнесе по
неговата основателност. Разпоредбата на чл.
115, ал. 1 от КСО, предвижда че вземанията на НОИ за неправилно извършвани
осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети
пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят,
а с изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания,
независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато
задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
Разпоредбата на чл.
115, ал. 3 от КСО определя, че давността се прекъсва с влизането в сила на
разпореждането за установяване на вземането и с предприемане на действия по
принудително изпълнение. От прекъсването на давността тече нова давност
съгласно чл.
115, ал. 4 от КСО, докато чл. 115, ал. 5, т. 1 от КСО определя,
че давността спира да тече при обжалване - докато продължава спорът относно
вземането. Най-ранната година, за която се отнасят в случая
процесните задължения е 2017 г. и в този смисъл петгодишната давност следва да
се брои от 01.01.2018 г., като към датата на постановяване на оспореното разпореждане
№РВ-3-23-01106811 от 30.03.2022 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите
на ДОО при ТП на НОИ Стара Загора, съответно и към датата на която е депозирана
жалбата срещу него – 21.04.2022 г., петгодишната давност
за възстановяване на неснователно платените обезщетения за периода от
10.07.2017 г. до 31.12.2017 г. не е изтекла, като очевидно същата не е изтекла
и по отношение на неоснователно платените обезщетения за периода от 01.01.2018
г. до 13.02.2021г. Следователно паричните задължения на К., индивидуализирани
по основание и размер в разпореждане №РВ-3-23-01106811 от
30.03.2022 г., не са погасени по давност.
Неоснователно е оплакването за неправилно
приложение на материалния закон при ангажиране отговорността на
жалбоподателката за връщане на получените обезщетения общо заболяване,
бременност и майчинство и отглеждане на малко дете.
Съгласно
§ 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО /редакция в сила от
01.01.2017 г./, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и
чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени
или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало
трудова дейност, съгласно чл. 10 от кодекса, продължава и през
периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Според ал. 1 на чл. 10 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4
или чл. 4а, ал.
1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й, а според ал. 2 на същата разпоредба
осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен
стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. Съответно съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител
е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както
и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни
вноски за други физически лица. Разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
предвижда, че осигурителите и работодателите периодично представят в НАП данни
за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, УЧП, ЗО, ДЗПО, вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ -
поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, като в т. 2 е регламентирано
и задължение за представяне и на декларация за сумите по отношение задълженията
за осигурителни вноски. Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и
съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от
министъра на финансите, съгласувано с управителя на НОИ, като данните по ал. 4
се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и
помощите.
Съобразно разпоредбата на чл. 54к от КСО, отпускането
и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите
от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в
подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното
обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския
съвет - Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване /НПОПДОО/. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО преценката на
правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1
от наредбата се извършва от компетентния административния орган въз основа на
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и
решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на
осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър
"Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър
"Трудови злополуки", регистър "Професионални болести",
регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от
регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от
удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2 от наредбата.
Въз основа на тази нормативна
регламентация и нейното систематично тълкуване за целите на определяне
осигурителните права на лицата, следва изводът, че правото за получаване на
паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и
отглеждане на малко дете е свързано с наличието на осигуряване за общо
заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта за
изплащане на съответното обезщетение, т.е. към момента на възникване на
времената неработоспособност лицата следва да са осигурени по смисъла на чл.
10, ал. 1 във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица, с изключение на изрично предвидените случаи, при които
възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно
изпълнение. Едно от законово регламентираните изключения на правилото, че
добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на
възстановяване /на което именно се основава и потвърденото с обжалваното
решение разпореждане №РВ-3-23-01106811
от 30.03.2022 г./, е възстановяване от осигурените лица на
добросъвестно получените суми за осигурителни плащания, когато след изплащането
им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне
на правото, размера и срока на изплащане /чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО/.
Правилно е прието от ръководителя на
контрола по разходите на ДОО, че по отношение на Т.К. са налице нови документи
и нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за
определяне на правото на изплатените парични обезщетения за временна
неработоспособност. Извършеното заличаване на осигурителна информация спрямо жалбоподателката, по което няма спор между
страните, съставлява материалноправното основание за възстановяване на
добросъвестно получено осигурително плащане при прилагане на хипотезата на
чл.114, ал.2, т.2 от КСО.
Наред с това релевантният факт
на упражнявана трудова дейност в дружеството от К. за периода от 03.07.2017 г.
до 14.08.2020 г. в т. ч. и към датата на възникване на временната й
неработоспособност – 10.07.2017 г., е недоказан както в административното, така
и в съдебното производство. По делото не е представена длъжностна
характеристика, нито други документи или обяснения, обективиращи реално
изпълнение на възникналото трудово правоотношение по договора с „Миратранс“ ЕООД,
считано от 03.07.2017 г. за длъжността „офис-мениджър“. Ангажираните
свидетелски показания не установяват по категоричен начин полагането на труд от
страна на К.. Свидетелят С. не посочи конкретните изпълнявани от нея трудови
функции, обема и вида на нейните задължения, нито даде логично обяснение за
уговореното високо трудово възнаграждение. Свидетелката А. няма непосредствени
лични впечатления от работата на жалбоподателката за процесния период, тъй като
е започнала работа в дружеството през април 2019г, т.е. по време на ползвания
от К. отпуск за временна неработоспособност. Съдът не дава вяра на тези
показания, защото са фрагментарни, противоречиви и не кореспондират с писмените
доказателства, според които за процесния период, за който са заличени данните
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от „Миратранс“ ЕООД, дружеството реално
не е осъществявало търговска (стопанска) дейност. В този смисъл не е налице
пълно и главно доказване от К. на относимия факт, че реално е осъществявала
трудова дейност в полза на дружеството, т.е. тя не е имала качеството
"осигурено лице“. След изплащането на сумите за парични обезщетения за
временна неработоспособност са представени нови документи и са събрани
допълнителни данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания
са без правно основание. Следователно са налице всички предпоставки по чл. 114,
ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от
получилото ги лице без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.
По тези съображения Разпореждане №РВ-3-23-01106811
от 30.03.2022 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при
ТП на НОИ Стара Загора, и потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ Стара
се явяват законосъобразни, като издадени от компетентен орган при спазване на
изискваниятa за форма и съдържание на административните актове,
при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта
на закона. Подадената срещу тях жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход
от спора на основание чл.143, ал.3 от АПК ответната страна има право на
разноски, поискани своевременно от участвалия по делото процесуален
представител, поради което в полза на ТП на НОИ гр. Стара Загора следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв, определен съгласно
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.
2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.Н.К. ЕГН ********** *** против решение №1040-23-46 от 24.08.2022
г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
– Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й и е
потвърдено изцяло разпореждане №РВ-3-23-01106811 от 30.03.2022 г. на
ръководителя на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване при
ТП на НОИ Стара Загора.
ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН ********** *** да заплати
на ТП на НОИ гр. Стара Загора, бул. „Руски“ №44, сумата от 100.00 лв. /сто
лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: