РЕШЕНИЕ
Гр.
София,13.07.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, IV въззивен състав, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИРИНА
СТОЕВА
при
участието на секретаря Силва Арабаджиева и прокурора Олег Димитров, като
разгледа докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНОХД № 1701/2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С
присъда от 27.01.2021 г. по НОХД № 17315/2019 г. по описа на СРС, НО, 94
състав, подсъдимият И.Г.С. е признат за ВИНОВЕН в извършването на престъпление
по чл.183, ал.1 от НК, като му е наложил наказание пробация, включващо първите
две задължителни мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от по
осем месеца.
Със
същата присъда подсъдимият е бил осъден, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да
заплати направените по делото разноски.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на подсъдимия,
с която иска присъдата да бъде отменена и И.С. да бъде оправдан, тъй като твърди,
че неплащането на издръжката не е било съзнателен акт от негова страна, а е
било обусловено от обективни причини – подсъдимият не е имал възможност да
реализира доходи. В жалбата не се правят искания за събиране на нови
доказателства.
В разпоредително
заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
изслушването на експерти и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция служебният защитник на подсъдимия
И.С. - адв. Н. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.
Представителят
на прокуратурата намира жалбата за неоснователна. Сочи, че първоинстанционният
акт на съда е правилен и законосъобразен, поради и което следва да бъде
потвърден.
Подсъдимият
И.С., редовно призован пред въззивната инстанция, се явява лично. Заявява, че заради
пандемията не е имал възможност да плати издръжката.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка
на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК и намери за установено следното:
Първоинстанционният
съд е събрал обективно, всестранно и пълно всички необходими и възможни доказателства
за разкриване на обективната истина по делото, като е приел за установена
фактическа обстановка, която напълно се споделя от въззивната инстанция:
Подсъдимият И.Г.С.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с
основно образование, безработен, живущ ***, ЕГН **********.
През 2016 г. подсъдимият И.Г.С. и свидетелката Д.- В.Р.С.живеели
в условията на фактическо съпружеско съжителство. По време на съвместното им
съжителство на 25.02.2016г. се родило общото им дете Д.И.С.. След като детето Д.С.
навършило една година, подсъдимият и свидетелката се разделили. След раздялата
им детето останало при майка си - свидетелката Д.- В.Р.С.. С решение № 51122/19.10.2018г.,
постановено по гр. дело № 4658/2018г. по описа на СРС, ГО, 86 състав, влязло в
сила на 15.11.2018 г., упражняването на родителските права по отношение на
детето Д.И.С. било предоставено на майката - свидетелката Д.- В.Р.С., като по
отношение на бащата - подсъдимия И.Г.С., бил определен режим на лични отношения
с детето, а именно - да взема сина си всяка събота от месеца от 09.00 до 18.00
часа, както и за 5 дни през зимата и 30 дни през лятото по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката. Местоживеенето на детето било
определено на адреса на майката - гр. София, ж.к. "******. Със същото
решение подсъдимият И.С. бил осъден да заплаща на детето Д.С. месечна издръжка
чрез неговата майка и законен представител в размер на 150 лева месечно,
считано от 15.11.2018 г. След влизане на съдебното решение в сила при няколко
срещи със свидетелката Д.- В.С., проведени пред дома й или пред местоработата й
- магазин "Максима" в ж.к. "Връбница 1", подсъдимият предал
на свидетелката сума в размер на общо 120 лева за издръжка на малолетното дете Д.С..
Подсъдимият И.С. не заплатил частично - в размер на 30 лева, дължимата издръжка
за детето Д.за месец ноември 2018 г. За периода от месец декември 2018г. до
месец юли 2019 г. подсъдимият С. не заплатил нито една от дължимите осем
месечни вноски, всяка в размер на по 150 лева, или общо - 1200 лева. Така за
времето от месец ноември 2018 г . до месец юли 2019 г. неплатената от
подсъдимия С. издръжка била в размер на общо 1230 лева, представляваща една
непълна месечна вноска за месец ноември 2018 г. в размер на 30 лева и осем
пълни месечни вноски за периода от месец декември 2018 г. до месец юли 2019 г.
Прецизно
установената от първостепенния съд фактическа обстановка, възприета и от
въззивния съд, е изградена на база на задълбочен и правилен анализ на събрания
доказателствен материал. Изводите на първостепенния съд в тази насока се
споделят изцяло и от въззивния такъв и в този смисъл безпредметно се явява
преповтарянето в цялост същите изводи и извършването на нов анализ на
доказателствата по делото, още повече, че събраните по делото доказателства не
са противоречиви и не се оспорват от защитата, а и подсъдимият не оспорва
фактите, изложени в обвинителния акт.
С оглед на изложеното въззивният
съд счита, че правилно и законосъобразно първият такъв е преценил събраните по
делото доказателства, правилно е анализирал същите и е дал вярна оценка, като
напълно законосъобразно е преценил, че при този доказателствен материал единственият
извод, който може да се направи е, че подсъдимият е осъществил инкриминираното
деяние по чл. 183, ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна
страна. Извод, който се споделя изцяло и от въззивния съд.
От
обективна страна подсъдимият е реализирал състава на престъплението, тъй като
след като е бил осъден с Решение
№ 51122/19.10.2018г. на СРС, ГО, 86
състав, влязло в сила на 15.11.2018 г., да заплаща на детето Д.С.
месечна издръжка чрез неговата майка и законен представител в размер на 150
лева месечно, И.С. не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно – една непълна вноска за месец ноември 2018 г., в
размер на 30 /тридесет/ лева и осем пълни месечни вноски в размер от по 150
/сто и петдесет/ лева за периода от месец декември 2018 г. до месец юли 2019
г., или общо в размер на 1230 /хиляда двеста и тридесет/ лева.
Видно от приетите по делото писмени
доказателства, а именно Решение №
51122/19.10.2018г. на СРС, ГО, 86 състав,
задължението за издръжка датира от 15.11.2018 година, т.е. към инкриминирания
период подсъдимият е имал задължението да заплаща такава и съответно към инкриминирания
момент подсъдимият е годен субект на наказателна отговорност за престъплението
по чл. 183 от НК.
По
делото е безспорно установено, че за посочения период подсъдимият не е плащал
дължимите от него вноски за издръжки. Същото се установява от показанията на
свидетелката Славкова, по отношение на които въззивният съд се присъединява към
становището на СРС, че те са последователни, еднопосочни, безпротиворечиви и в
съответствие с писмените доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че
в хода на съдебното следствие, както и в хода на досъдебното производство, не
са изложени твърдения, оспорващи това обстоятелство, нито са представени
доказателства, сочещи наличието на платени вноски за издръжка от страна на
подсъдимия.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината - пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял те да
настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че е осъден да плаща издръжка на сина си,
както и че не е платил дължимите от него вноски за инкриминирания период.
Подсъдимият е съзнавал също така, че е трудоспособен и поради това задължението
му да плаща издръжка не е отпаднало и е разбирал, че за него е обективно
възможно да реализира доходи от труда си и да изпълни задължението си за
плащане на издръжка.
Предвид
изложеното първостепенният съд правилно е признал подсъдимия И.С. за виновен за
това, че не е плащал дължимите от него издръжки.
По
отношение на вида и размера на наказанието, определено от първоинстанционния
съд, въззивния такъв намира, че правилно е отчетено като смекчаващо вината
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващи вината
обстоятелства са посочени броя на неплатените вноски, значително надхвърлящ
необходимите за съставомерност на деянието две вноски, както и данните, че
подсъдимият има трайна тенденция да не полага грижи за своя син. С оглед на
чистото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че до този момент срещу
него не е използвана наказателноправна принуда, СРС е преценил за по-адекватно
да наложи наказанието пробация, а не алтернативно предвиденото за
престъплението по чл. 183, ал.1 от НК такова – лишаване от свобода. Правилен е
и изводът на първоинстанционния съд, че от анализа на събрания по делото
доказателствен материал не се извеждат нито многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, нито пък е налице такова, което макар и единствено, да е
изключително по своя характер, поради което и не са налице основания за
прилагането на разпоредбата на чл. 55 от НК. Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав счита наложеното от първоинстанционния съд наказание пробация, включващо
мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от по осем месеца, за
определено съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК и подходящо за постигане на
целите на наказанието по чл. 36 от НК.
По
отношение на изложените в жалбата на адв. Н. възражения, че извършеното от
подсъдимият не е съзнателен отказ да заплаща дължимата издръжка, а е плод на
обективната невъзможност да реализира доходи, в която той е изпаднал, въззивният
съдебен състав намира същите за неоснователни по следните съображения:
На
първо място, в хода на съдебното следствие, както и в досъдебното производство,
не са представени и ангажирани никакви доказателства, сочещи, че подсъдимият С.
е неработоспособен. Същият е в трудоспособна възраст, няма данни да страда от
физически или психически заболявания, ограничаващи неговата трудоспособност,
липсват и данни да е бил задържан в местата за лишаване от свобода през
инкриминирания период.
Действително,
от справката от Агенция по вписванията се установява, че подсъдимият не
притежава недвижимо имущество, но това обстоятелство, имайки предвид факта, че
подсъдимият е работоспособен, не е достатъчно да докаже, че той е бил в
обективна невъзможност да заплаща дължимата от него издръжка. Следва да се
отбележи, че видно от справката от Агенция по заетостта, липсват данни за
инкриминирания период подсъдимият да се е регистрирал като безработен и като
лице, което търси работа, от което може да се направи извод, че той не е полагал
усилия да си осигури доходи. Подсъдимият е трудоспособен, поради което не е освободен от
задължението да осигурява средства за издръжка на децата си, независимо дали е
бил безработен. Той е могъл да си намери работа и да реализира доходи в размер
поне на минималната работна заплата, като от тях да плаща издръжка на децата
си.
От друга страна, въпреки
твърденията на подсъдимия за
влошено имуществено състояние и невъзможност за реализиране на доход, след като
е бил осъден да плаща издръжка в горепосочения размер с решение №
51122/19.10.2018 г. по гр. Дело № 4658/2018 г. по описа на СРС, ГО, 86 състав, той
не е упражнил правото си на жалба срещу него, макар да е съзнавал, че срещу
него е постановен съдебен акт, задължаващ го да плаща издръжка на своя
малолетен син. В този смисъл подсъдимият в нито един момент не се е възползвал
и от възможността да предяви иск по чл. 150 от Семейния кодекс за намаляване
размер на определената издръжка.
На
последно място, от справката от ТРРЮЛНЦ се установява, че подсъдимият е
едноличен собственик на капитала и управител на юридическо лице – „ГИСС И.“
ЕООД, за което липсва вписване за открито производство по ликвидация или
несъстоятелност.
С
оглед на гореизложеното, настоящия съдебен състав счита, че подсъдимият С. не е
бил в обективна невъзможност да си осигури доход и съответно да плаща дължимата
от него издръжка на сина му, а извършеното от него е съзнателен отказ да
изпълни своето задължение, поради което намира доводите и възраженията на
защитника на подсъдимия, изложени във въззивната жалба, за неоснователни.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1 т. 6 вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 27.01.2021 г. по НОХД № 17315/2019 г. по описа на СРС, НО, 94
състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.