Р Е Ш Е Н И Е № 31
гр. Сливница, 29. 07. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 684 по описа на съда за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
М.Х.Р.,
с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. З. обжалва
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-1204-002035 / 13.07.2018 г. на Началника на
група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с което на жалбоподателя за
нарушение разпоредбите на чл. 139, ал. 5 ЗДвП и и на основание чл. 179, ал. 3,
т. 4 ЗДвП (ред. ДВ, бр.77 от 26.09.2017 г.) е наложена глоба в размер на 300
лева. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление с искане да бъде отменено. Жалбоподателят поддържа,
че в АУАН и НП не е посочено конкретното място на извършване на проверката и
съответно на установяване на нарушението, а общо бил посочен обхватът на ПП – І
– 8. Изтъква, че АНО не е съобразил настъпилите законови изменения на чл.10,
ал.2 ЗП, в сила от 31.01.2017 г. и не му
е била предоставена възможност за заплащане на предвидената в тази разпоредба компенсаторна
такса. Посочва, че от описанието на нарушението в АУАН и НП не става ясно дали
е санкциониран за незаплащането на винетна такса или
за липсата на поставен винетен стикер. При тези съображения прави искане обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган изразява становище за
неоснователност на жалбата .
Съдът, след като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства (АУАН бланков № 872601 / 25.04.2018
г., наказателно постановление № 18-1204-002035 / 13.07.2018 г. на Началника на
група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, възражение, заповед № 8121з – 515
/ 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 517з-51 от
05.01.2018 г. на Директора на ОДМВР – София, справка за нарушения на водач на
МПС, и показанията на свидетелите В.П.В.
и Н.Г.Д.), намира следното:
На 25.04.2018 г. около 13.27 часа
свидетелите В.П.В. и Н.Г.Д. – автоконтрольори в С”ПП”
при ОДМВР – София, спрели за проверка на ПП – І – 8, в района на 38-ти км., лек
автомобил, марка „Опел”, модел „Инсигния” с рег. № …., управляван от жалбоподателя М.Р..
Автомобилът се движел в посока от гр. София към ГКПП - Калотина. Полицейските
служители констатирали, че автомобилът се управлява от жалбоподателя без
поставен валиден винетен стикер и същият не е
представил квитанция за платена такса за движение по републиканската пътна
мрежа. За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение бланков № 872601 / 25.04.2018 г., подписан от водача
на автомобила без възражения.
Въз основа на акта било издадено
атакуваното НП № 18-1204-002035 / 13.07.2018 на Началника на група, сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР - София.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДП, като не е съобразил своето поведение с въведените в тези норми правила за управление на МПС. Посочените разпоредби вменяват задължението към субектите по § 6, т. 25 от ДР към ЗДП да управляват пътни превозни средства по републиканските пътища само след като за тях е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗП за преминаване на пътни превозни средства, посочени в този закон, по републиканските пътища, се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса. В чл. 10а, ал. 6 ЗП леките автомобили са изрично посочени като пътно превозно средство, за което се събира винетна такса. Според разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 ЗП. В конкретния случай жалбоподателят като водач на пътно превозно средство не е изпълнил посоченото задължение. Посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление поведение на жалбоподателят се установи и в хода на съдебното производство. В случая АУАН е съставен за това за управление на превозно средство без поставен валиден винетен стикер и без квитанция за платена такса за движение по републиканската пътна мрежа. Посоченото нарушение е от категорията на формалните – с факта, че жалбоподателят като водач пътно превозно средство е привел описания лек автомобил в движение без да е поставен върху автомобила валиден винетен стикер, респ. без квитанция за платена такса за движение по републиканската пътна мрежа, следва да се приеме, че е нарушил правилото на чл. 139, ал. 5 ЗДП и е осъществил състава на чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДП (ред. ДВ, бр.77 от 26.09.2017 г.).
Субект на нарушението по чл. 179,
ал. 3, т. 4 ЗДвП (ред. ДВ, бр.77 от 26.09.2017 г.) е не собственикът на превозното средство, а неговият водач, които в случая
са едно и също лице. В ЗДвП се съдържа легална дефиниция на понятието “водач” –
съгласно разпоредбата на § 6, т. 25 от
ДР към ЗДП водач е лице, което управлява пътно превозно средство,
какъвто безспорно в настоящия случай е жалбоподателят Р. –
обстоятелство, за което спор по делото липсва.
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него. АУАН е съставен на мястото на нарушението и в него изрично е посочена посоката на движение от гр. София към Калотина. Изписаната посока на движение означава, че лекият автомобил е бил извън населено място в участък от републиканска пътна мрежа. В обстоятелствената част на НП също недвусмислено е посочено мястото на извършване на проверката и на извършване, респективно установяване на нарушението, откъдето става ясно, че се касае ПП – І – 8, в района на 38-ти км. За съда е вън от съмнение, че наказаното лице не е имало колебания или яснота дали се намира в населено място или на първокласен път І – 8. По категоричен начин е установено, че жалбоподателят е управлявал по републиканските пътища превозно средство за превозна пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса. Несъмнено мястото, на което е бил спрян за проверка от контролните органи – ПП - I-8, 38 – ми км., с посока на движение към гр. София, е извън населено място и представлява част от републиканската пътна мрежа.
Предявените факти, за които на жалбоподателя е наложено наказание, съставляват
административно нарушение и наказващият орган при спазване на закона е издал
наказателното постановление за реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на
доказателствата. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неясно посочване на мястото на извършване на проверката и установяване на нарушението, което според него е съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една такса за определена категория пътни превозни средства. Заплащането на такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗП републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Видно от Приложение 1 към списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътна инфраструктура – винетна такса към Решение № 945/1.12.2004 г. на МС, за републиканския път, по който е управлявал МПС жалбоподателя (І - 8), се събира таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. Нейната дължимост следва от разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП и е обусловена единствено от използването на пътя чрез движението по него на съответния вид пътно превозно средство. Пътищата включени в републиканската пътна мрежа са обнародвани в Държавен вестник, а в конкретния случай първокласен път І - 8 е част от републиканската пътна мрежа и е включен в обнародвания списък и съобразно чл.10, ал.2 ЗП за преминаването на ППС по него се събира винетна такса.
В АУАН и НП е направено ясно и точно описание на нарушението, което правилно е квалифицирано като такова по чл.139, ал.5 ЗДвП, а именно, че жалбоподателят не притежава валиден винетен стикер от категория К 3 за движение по републиканската пътна мрежа за 2018 г., както и квитанция за заплатена винетна такса по чл.10, ал.1 от ЗП. В случая не се касае до непредставяне на залепен винетен стикер, каквато е хипотезата на чл. 100, ал. 2 от ЗДвП и който жлбоподателят би могъл да представи както към момента на извършване на проверката, така и впоследствие, ако притежаваше такъв.
При определяне на наказанието
наказващият орган е приложил правилно разпоредбите на чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП (ред. ДВ, бр.77
от 26.09.2017 г.), според които водач, който управлява пътно превозно средство,
предназначено за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача,
по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, се наказва с глоба от
300 лева.
По изложените съображения
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1204-002035
/ 13.07.2018 г. на Началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР -
София, с което на М.Х.Р., с ЕГН ********** с адрес ***, за нарушение разпоредбите
на чл. 139, ал. 5 ЗДвП и и на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП (ред. ДВ,
бр.77 от 26.09.2017 г.) е наложена глоба в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: