Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 05.10.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 1006 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
„А.О.-В.” OOД, ЕИК *******, твърди, че на 18.03.2015 г. сключил Застрахователна полица № 50-15-000001, с която срещу
заплащане на застрахователна премия ответникът „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *******, се
съгласил да застрахова срещу загуба, щета, отговорност или разноски по начин
посочен в полицата хеликоптер Robinson R44 Raven I, сериен № 1940,
регистрационен знак: LZ RLH, година на производство - 2008 г. Сочи, че срокът
на действие на застрахователния договор бил от 00.00 ч. на 19.03.2015 г. до
24.00 ч. на 18.03. 2016 г., a договорената застрахователна сума по Раздел I на
Условията (Каско) била 200 000 за всеки хеликоптер. Твърди, че
застрахователният договор бил сключен при условията на ответника за
застраховане на самолети. Поддържа, че отговорността на ответника по полицата
включвала задължението да покрие загуба и щета по Раздел I на Общите условия
(ОУ) - от всички рискове до застрахователната сума на летателния апарат, когато
в резултат на З.събитие: a) застрахованият летателен апарат е изцяло унищожен
или увреден до степен на негодност, в който случай е налице реална пълна
(тотална) загуба; b) застрахованият летателен апарат е увреден и разходите по
отстраняване на щетите му ще възлязат на или ще надхвърлят 80 % от неговата
застрахователна сума, в който случай е налице конструктивна пълна (тотална)
загуба. Сочи, че в застрахователната полица изрично били посочени пилотите,
които имали правото да управляват застрахования хеликоптер по време на действие
на полицата, като сред тях бил и Венцислав Тотев, който имал валидно издадени
свидетелство за летателна правоспособност и медицинско свидетелство от Главна
дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГДГВА). Твърди, че за
застрахования хеликоптер имало издадени Удостоверение за летателна годност от
20.03.2012 г. на ГДГВА и Удостоверение за преглед на летателна годност
Референтен № BG-ARC-2369, с което се установявала летателната годност на
застрахования хеликоптер за периода от 16.11.2014 г. до 15.11.2015 г. Поддържа,
че на 25.07.2015 г. застрахованият хеликоптер с командир В.Т.изпълнявал
предварително планиран и одобрен полет от летателна площадка Калиманци,
съгласно полетния си план, за гр. Царево. Сочи, че на втори заход за оглед на
площадка, намираща се на бреговата ивица в района на пристанище Царево,
оборотите на носещият винт рязко паднали, при което вертолетът загубил мощност
и за да избегне аварийно кацане в неблагоприятна среда, пилотът предприел
действия за аварийно кацане (приводняване) върху водната повърхност. Твърди, че
при контакта с водната повърхност, в момента на опиране, хеликоптерът се
наклонил надясно, след което потънал в залива на гр. Царево на дълбочина около
3-4 м., а командирът и двамата пасажери напуснали вертолета, като след
напускане на въздухоплавателното средство командирът докладвал за събитието на
управителя на ищеца по мобилен телефон. Поддържа, че за настъпилия инцидент с
хеликоптера било изготвено и изпратено Съобщение за авиационно събитие до
ГДГВА, а за настъпилото З.събитие били уведомени своевременно и представители
на ответника, при което била образувана преписка по щета № 50-15-0000003 и на
ответника били представени всички изискани документи, установяващи, както
настъпването на застрахователното събитие, така и причините, довели до него.
Сочи, че на 31.07.2015 г. бил извършен оглед от представители на ответника,
вкл. и от вещо лице, което изготвило първоначален опис и оценка на щетите на
застрахованото въздухоплавателно средство (ВС). Твърди, че по първоначална
оценка на вещото лице, ремонтът на застрахования вертолет щял да е на стойност
от около 80 000 евро, т.е. на стойност от около 40 % от застрахователната сума,
но впоследствие се установило, че ремонтът щял да надхвърли няколко пъти тази
стойност, тъй като почти всички основни възли и агрегати на машината (двигател,
електроника, прибори за навигация и управление) следвало да бъдат подменени,
тъй като не можело да бъдат възстановени вследствие на потъването на ВС в
морето и контакта със силно агресивното действие на морската вода. Поддържа, че
последното налагало извършването на основен ремонт на застрахования хеликоптер,
който бил на стойност 212 000 щ. д. без подобренията, а с подобренията на почти
300 000 щ. д., което определяло настъпилата на 25.07.2015 г. щета като
конструктивна пълна (тотална) загуба, съгласно клаузите на сключената
застрахователна полица, тъй като застрахованият летателен апарат бил увреден и
разходите по отстраняване на щетите му щели да възлязат на или щели да
надхвърлят 80 % от неговата застрахователна сума. Сочи, че съгласно становището
на завода-производител, изискано по щетата и предоставено на ответника,
хеликоптерът не можело да бъде възстановен вследствие на потъването му в морето
и контакта със силно агресивното действие на морската вода, т.е. от
завода-производител отказали ремонт на застрахования хеликоптер и била налице
хипотезата на застрахователния договор при която застрахованият летателен
апарат бил изцяло унищожен или увреден до степен на негодност, в който случай
била налице реална пълна (тотална) загуба. Твърди, че на няколко пъти ишецът
бил уверяван от ответника, че щетата е в процес на ликвидация, че ще бъде
ликвидирана като тотална и било обещавано плащане на З.обезщетение, но на
31.08.2015 г. ищецът получил писмо изх. № 5295 (1) 28.08.2015 г., в което бил
обективиран отказът на ответника да изплати застрахователно обезщетение. Намира
отказа на ответника за неоснователен, противоречащ на закона и на сключения
между страните застрахователен договор. Поддържа, че ответникът му дължал и
мораторна лихва за периода от 28.08.2015 г. (датата на изричния отказ на
ответника) до завеждане на исковата молба в размер на 61 622,99 лв. Поради
изложеното, ищецът иска да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 200 000
евро, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на
25.07.2015 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва за забава от
датата на предявяване на исковата молба – 15.03.2017 г., до пълното изплащане
на дължимата сума, както и сумата от 61 622,99 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
28.08.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба - 15.03.2017 г.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО Д.Е.“
АД е депозирал отговор на исковата молба. Намира предявените искове за
недопустими. Поддържа, че ищецът не се явявал активно легитимиран да ги
предяви, тъй като първоначален собственик на вещта бил „И.” ЕАД, който с
договор за лизинг предоставял същата на „А.Х.” ЕООД. Сочи, че съгласно Договор
за лизинг от 27.01.2014 г. и Допълнително споразумение № 2 от 27.01.2014 г. към
него, след погасяване на задълженията по договора за лизинг собствеността върху
увреденото имущество преминавала върху „А.Х.” ЕООД, а застрахован по сключената
застраховка бил „А.Х.” ЕООД - собственик на застрахования хеликоптер. Поддържа,
че ищецът не се явявал страна по възникналото правоотношение, че не били
сключвани добавъци, с които правата по застрахователния договор да са
прехвърлени в полза на трето лице - „А.О.-В.” ООД, което да породи неговото
право да иска изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че от
изготвения за настъпилото събитие официален окончателен доклад на ГД „ГВА”
ставало ясно, че между „А.Х.” ЕООД и „А.О.-В.” ООД бил сключен договор за
лизинг, по който ответникът не бил страна, поради което не бил обвързан от
съдържанието му и правата, черпени по него били непротивопоставими на
застрахователя. Евентуално намира исковете за неоснователни. Оспорва ги по
основание и размер. Сочи, че на 27.07.2015 г. към него била предявена претенция
щета № 50150000003 за изплащане на застрахователно обезщетение по сключена
застрахователна полица № 50-15-000001 от вид „Каско и Гражданска отговорност на
самолети”, като претенцията била регистрирана във връзка с паднал хеликоптер
марка Robinson R44 Raven, с регистрация № LZ-RLH на 25.07.2015 г. Твърди, че от
„А.О.-В.” ООД били представени документи във връзка с настъпилото събитие.
Поддържа, че след проучване на документите за настъпване на събитието и
проверка на обстоятелствата за същото установил, че има значително с оглед
интереса на застрахователя неизпълнение на задълженията по договора, поради
което отказал изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че видно от
същите на 25.07.2015 г. хеликоптерът отлитал по първоначално зададен маршрут от
летателна площадка Калиманци до гр. Царево. Сочи, че съгласно изготвения
официален окончателен доклад с рег. № 10-01-64 от 11.04.2016 г. на отдел „А.Б.”
на ГД „ГВА” при Министерство на транспорта на РБ на страница 13 - Съпътстващи
фактори довели до възникване на авиационното произшествие е извършен от пилота
опит за кацане на недобре проучена летателна площадка, като освен това на стр.
9-10 от същия в раздел - Информация за летището, комисията констатирала, че
тази площадка не е сертифицирана като вертолетна съгласно изискванията на
Наредба № 20 на ГД „ГВА”. Сочи, че на стр. 13 като непосредствена причина за
настъпилото събитие комисията посочвала: „избягване на внезапно появило се
препятствие в хода на извършване на изпълнение на подход за кацане на
нерегламентирана летателна площадка”, като причина за настъпилото събитие била
само и единствено действието на пилота за кацане на нерегламентирана летателна
площадка. Поддържа, че съгласно чл. 6 Общи изключения, т. 6.1.4 застрахователят
не ще бъде отговорен да обезщети застрахования по отношение на всяка загуба или
щета, които са причинени, когато самолета използва неутвърдени площадки за кацане,
освен ако това се дължи на форсмажор или е покрито от допълнителни клаузи по
полицата. Твърди, че опитите на ищеца да твърди някаква форма на форсмажор,
като се твърди, че оборотите на носещия винт рязко падат, при което вертолета
губи мощност, като пилота е предприел аварийно кацане в морето, били абсолютно
неверни и противоречали на изводите, до които достигнала комисията разследваща
случая. Сочи, че в окончателен доклад на стр. 12 изцяло се опровергавало това
твърдение на ищеца, като видно от същите в своите обяснения пилота не
споменавал за никакви проблеми с хеликоптера до началото на подхода за кацане,
но в хода за подхода обаче пилота забелязва две стоманени въжета непосредствено
преди бетонната площадка, което принуждава пилота да прекрати подхода и да се
опита да избегне сблъсъка с препятствието. Съгласно обясненията на пилота в
кабината е прозвучал звуков сигнал за падане на оборотите под минимално
допустимите. Това обаче било вследствие на предпиетите действия от страна на
пилота, а не се дължало на възникнала авария на борда на хеликоптера. Сочи, че
комисията отбелязвала, че съгласно PЛE на вертолет R44, глава 3 „ Аварийни
процедури”, стр. 3-10 „Звукова сигнализация и светлинна сигнализация индикират,
че скоростта на въртене на ротора е под безопасните ограничения, а за да се
възстанови честотата на въртене, незабавно завъртете корекцията докрай, свалете
надолу лоста за общата стъпка и в полет напред дръпнете назад лоста за
цикличната стъпка. Звуковата и светлинна сигнализация спира, когато лоста за
общата стъпка е докрай надолу.” Сочи, че комисията при извършения оглед на
хеликоптера непосредствено след произшествието констатирала, че лоста за общата
стъпка е вдигнат докрай нагоре и в това положение той е бил в момента на
сблъсъка с водната повърхност. Поддържа, че този факт бил в противоречие с
описаната аварийна процедура в PЛE на вертолета. Твърди, че в заключение
комисията достигала до извода, че аварийното произшествие е свързано с късно
забелязване на препятствие на подхода за кацане от страна на пилота, рязък
маньовър за избягване на сблъсъка, падане на оборотите на носещия винт и
задействане на звуков и светлинен сигнал за падане на оборотите под минимално
допустимите, действия на пилота при възникналата ситуация, довели до
съприкосновение с водната повърхност. Сочи, че твърденията на ищеца за
възникнала авария противоречали и на изводите на комисията в окончателния
доклад в раздел Сведения за въздохуплавателното средство, където изрично се
казвало, че двигателя и носещия винт, монтиран на него, имат необходимия ресурс
за извършване на полета. Освен това в заключителната част на доклада на стр. 13
в т. 9 се казвало, че не са констатирани технически причини за възникване на
аварийното произшествие. Сочи, че като основна причина комисията указвала
„грешка в технологията на пилотиране на вертолета при подход за кацане на
нерегламентирана летателна площадка, довело до падане честотата на въртене на
носещия винт под минимално допустимата при изпълнение на маневриране от страна
на пилота.” Твърди, че пилотът на хеликоптера проявил груба небрежност и с
поведението си довел до настъпване на събитието. Сочи, че отказал изплащането
на застрахователно обезщетение напълно законосъобразно и в съответствие с
договореното между страните. Счита, че претендираната от ищеца сума превишавала
действителната стойност на хеликоптера към момента на настъпване на събитието,
като дължимото обезщетение трябвало да бъде определено с оглед пазарните
условия към 25.07.2015 г., като се отчете пазарната стойност на вертолета и
запазените части на последния. Намира, че за да не се стигне до обогатяване на
застрахованото лице от определената действителна стойност на хеликоптера
следвало да бъдат приспаднати всички запазени части на същия, с които
застрахованото лице можело свободно да се разпорежда. Намира за неоснователен и
иска за мораторна лихва поради акцесорния му характер. Поддържа, че с писмо,
получено от ищеца, изискал от последния редица документи във връзка с
настъпилото събитие, като към настоящия момент не му били предоставени
доказателствата по т. 5 Доклад за инцидента от пилота на хеликоптера (писмени
обяснения); освен тях не му били предоставени и доказателствата по т. 6, т. 7 и
т. 8 от Писмото и поради това не бил изпаднал в забава. Прави искане за привличане
на трето лице-помагач.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба. Намира предявените искове за допустими, тъй като в
полицата изрично било посочено кое е застрахованото лице. Оспорва твърдението,
че причина за настъпване на застрахователното събитие е само и единствено
кацането от пилота на нерегламентирана площадка, като твърди, че нормативната
уредба не поставяла изискване площадките за кацане на хеликоптери да са само
регламентирани, а същите, за разлика от самолетите, могат да кацат и на площадки
избрани от въздуха. Твърди, че позоваването от ответника на т. 6.1.4. от ОУ
било неоснователно. Поддържа, че не било налице отклонение от одобрения
маршрут, кацането било предвидено да се извърши в гр. Царево на площадка
избрана от въздуха, което било допустимо и разрешено от нормативната уредба при
полети с хеликоптер, поради което не било налице твърдяното от ответника
съществено неизпълнение. Поддържа изложеното в исковата молба.
Ответникът е депозирал
допълнителен отговор. Поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Сочи,
че съгласно чл. 43 от ЗГВ „Въздухоплавателните средства излитат и кацат на
летища и летателни площадки.”. Твърди, че процесният хеликоптер представлявал
въздухоплавателно средство и по отношение на същия били изцяло приложими тези
нормативни разпоредби. Поддържа, че независимо, че в ОУ било посочено понятието
„самолети”, същото не било ограничаващо, доколкото в случая застрахованото
имущество било хеликоптер, който също било въздухоплавателно средство. Оспорва
твърдението, че пилотът на хеликоптера имал право да каца на нерегламентирана
площадка, избрана от въздуха. Сочи, че съгласно чл. 44 от ЗГВ, „Главна дирекция
"Гражданска въздухоплавателна администрация" удостоверява
експлоатационната годност на гражданските летища, летателните площадки и
съоръженията за навигация, както и на системите и съоръженията за обслужване на
пътници, обслужване и осигуряване на въздухоплавателни средства, товарене и
разтоварване на багажи и товари.” Видно от нормативната разпоредба всички
летателни площадки се удостоверявали по отношение на експлоатационната им
годност от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Твърди, че в доклада на ГД ГВА, било посочено, че площадката не е
сертифицирана, т.е. същата изобщо не била одобрена за кацане по
законоустановения ред. Поддържа твърдението, че било налице неизпълнение на
съществени за застрахователя задължения, както и заявените възражения по
отношение на претенцията за мораторна лихва.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото е представен договор за
покупко-продажба на въздухоплавателно средство от 11.03.2015г. по силата на
който дружеството „А.Х."ООД, като продавач е прехвърлило на „А.О.-В."ООД,
като купувач собствеността върху процесното въздухоплавателно средство
Хеликоптер Robinson R 44 Raven, с per. № LZ-RLH (наричан по-натам за краткост
„Хеликоптера"). Подписите на представляващите двете дружества - за
продавач и купувач са оспорени от страна на ответника.
Съгласно прието заключение на СГЕ на вещото лице Ж.А.П., което съдът кредитира като обосновано, документът носи
подписите на лицата посочени като негови автори, които в съответствие с вписванията в ТР са се
явявали законни представители на
дружествата продавач и купувач.
Между страните не се спори, че на 18.03.2015
г. е сключиен между тях застрахователен договор по полица № 50-15-000001, с
която срещу заплащане на застрахователна премия ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО Д.Е.“
АД, ЕИК *******, се съгласил да застрахова срещу загуба, щета, отговорност или
разноски по начин посочен в полицата хеликоптер Robinson R44 Raven I, сериен №
1940, регистрационен знак: LZ RLH, година на производство - 2008 г. Срокът на
действие на застрахователния договор бил от 00.00 ч. на 19.03.2015 г. до 24.00
ч. на 18.03. 2016 г., a договорената застрахователна сума по Раздел I на
Условията (Каско) била 200 000 за всеки хеликоптер.
Не се спори,
че на 25.07.2015 г. застрахованият хеликоптер с командир В.Т.е изпълнявал
предварително планиран и одобрен полет от летателна площадка Калиманци,
съгласно полетния си план, за гр. Царево.
Безпорно е, че на втори заход за оглед на
площадка, намираща се на бреговата ивица в района на пристанище Царево,
оборотите на носещият винт рязко са паднали, при което вертолетът е загубил
мощност и за да избегне аварийно кацане в неблагоприятна среда, пилотът
предприел действия за аварийно кацане (приводняване) върху водната повърхност. При контакта с водната повърхност, в момента на
опиране, хеликоптерът се наклонил надясно, след което потънал в залива на гр.
Царево на дълбочина около 3-4 м. Възражението на ответника се свежда до, това
че причина за настъпване на застрахователното събитие е кацането от пилота на
нерегламентирана площадка.
Съгласно заключението на единичната и
тройната експертизи, базирана и на представените по делото документи за
техническата годност на летателното средство, съгласно одобрения полетен план
командирът на хеликоптера има право да избере от въздуха оперативна
площадка за кацане. Изборът от
въздуха на оперативна площадка „лятна естрада" за кацане е в съответствие
с изискването на нормативните документи при условие, че са спазени изискванията
за визуален оглед, оценка за пригодността на площадката и на подходите за
налични препятствия. В случая няма основания за ограничаване на кацането на
лятната естрада в съответствие с изискванията на ЯРЕ на хеликоптера за
параметрите на полета в етапа на кацане. Причината
за настъпване на авиационното произшествие в случая е късно забелязани
стоманени въжета на подхода за кацане от пилота, рязък маньовър за избягване на
сблъсък с препятствието в ситуация на остър дефицит от време за реакция, падане
на оборотите на носещият винт под минимално допустимите и намаляване на тягата
на винта. Причината за късното откриване на опънатите стоманени въжета е
практическата невъзможност да бъдат различими на фона на морската повърхност от
въздуха над определен ъгъл на визиране, зависещ от височината на полета. В случай, че командирът на хеликоптера не е
предприел описаният маньовър, а е действал в съответствие с предписаната
авиационна процедура в РЛЕ в конкретните условия на полета, авиационното
произшествие не би било предотвратимо. Последствията от това биха били
значително по-тежки, както за лицата на борда, така и за хеликоптера. В
конкретната ситуация е било невъзможно предотвратяването на настъпването на
авиационното произшествие.
Вещите лица се дали заключение,
че ремонтът на застрахованият
хеликоптер ще надхвърли застрахователната сума, тъй като всички основни възли и
агрегати на машината (двигател, електроника, прибори за навигация и управление)
следва да бъдат подменени, тъй като не могат да бъдат възстановени в
следствие на потъването на ВС в морето и контакта със силно агресивното
действие на морската вода. Последното
налага извършването на основен ремонт на застрахования хеликоптер, който е на
стойност 212 000,00 щ.д. без подобренията, а с подобренията на 300 000 щ.д.
При така установената
фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Ищецът е
придобил собствеността на хеликоптера на 11.03.2015г. въз основа на договора за
покупко продажба, който притежава предвидената
в чл. 23, ал. 1 от ЗГВ писмена форма за действителност.
Макар разпоредбата на ал. 2 на чл. 23 ЗГВ предвижда,
че „Сделките по ал. 1 имат действие спрямо трети лица след вписването им в
регистъра на гражданските въздухоплавателни средства", се има предвид вещно правната противопоставимост на прехвърлянето на въздухоплавателните средства спрямо
трети лица.
Горното налага извода, че към момента на подписване на застрахователния
договор - 18.03.2015 г.,
съгласно застрахователна полица №
50-15-000001, ищецът е бил собственик на застрахованото имущество и е налице
валидно възникнало застрахователно правоотношение, което е било в сила за
периода 00.00 ч. на 19.03.2015 г. до 24.00 ч. на
18.03. 2016 г. Следователно възражението на ответника за липса на активна материално правна легитимация, тъй като е била
застрахована чужда вещ, се явява неоснователно.
По време
на действие на правната връзка на 25.07.2015 г. хеликоптерът е потънал в залива
на гр. Царево, при приетите от съда по-горе във фактическата част обстоятелства, обуславящи непредотвратимоста
на авиационното произшествие.
Неоснователно
е възражението на ответника основано на неизпълнение на задължение по т. 6.1.4.
от Общите условия - предприет опит за кацане на несертефицирана вертолетна
площадка. Това правило от една страна се
отнася за самолети, а не за процесното летателно средство. От друга страна Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 2/1999г. „Терминът „летище", използван в
полетен план може да означава оперативни площадки, различни от летище,които
могат да бъдат използвани от определени типове ВС, като хеликоптери и
аеростати. "в т. 99 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 923/2012 на
Комисията от 26.09.2012г. за определяне на общи правила за полетите „Оперативна
площадка е площадка, избрана от оператора или командира за кацане, излитане
и/или подемно-товарни операции." Следователно, като се
посочили и експертите в СТЕ, командирът на хеликоптера има право да избере от
въздуха оперативна площадка за кацане. Избраната „лятна естрада" за кацане е в
съответствие с изискването на на посочените норми. Визуалният оглед и извършената преценка за пригодността на площадката и на подходите
за е направено погрешно, но поради обективна невъзможност за възприемане
на намираите се там препятстствия.
Горното
налага извода за настъпване на застрахователното събитие и съоветно възникване
на задължението на застрахователя за заплащане на
застрахователното обезщетение в съответствие с разпоредбата на
чл.208, ал.1 КЗ(отм.)
От изслушаните
по делото е експертизи се установи, че хеликоптерът не може да бъде възстановен в
следствие на потъването му в морето и контакта със силно агресивното действие
на морската вода. За това от заводът производите
и оторизираната рементно възстановителна база в Германия са
отказали извършването на ремонт. Следователно е налице реална пълна (тотална) загуба, в който случай дължимото обезщетение по раздел I от полицата
е в размер на 200 000 Евро, налагащо извода за основателност на иска в неговия
пълен размер.
На основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, при законово определен падеж на
изпълнеине, ответникът дължи
мораторна лихва за
забава за претендиярания период - 28.08.2015г. година до завеждане на
исковата молба, в размер на 61 622.99 лв.
В тежест на ответника следва да се възложат направените от
ищеца разноски: 18 111,56 лв. разноски; 1 500 лв. възнаграждения на
ВЛ; 14 400 лв. адв- възнаграждение, или общо 34 011,56 лв.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съдът намира възражението за неоснователно –
раноските са определение в съответствие с фактичестата и правна сложност на
делото.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
Д.Е.“ АД, ***, р-н „Искър“, бул.“*******да заплати на „А.О.-В."ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, чрез пълномощника си адвокат М.Х.М. ***,
партер, Офис 1, сумите:
200
000 Евро - обезщетение по чл.208, ал.1 КЗ(отм.) по Застрахователна полица № 50-15-000001/18.03.2015 г., ведно със законна лихва от 15.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и
61 622.99 лв. - мораторна лихва за забава по
чл.86 ЗЗД за периода 28.08.2015г.-14.03.2017 г., както и
34 011,56 лв. разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: