Решение по дело №1099/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  260267

Гр.Пловдив, 20.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав на 31.08. две хиляди и двадесета година  в публично заседание в следния състав :

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Иванова

                                ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                    Иван Анастасов                                                                                           

При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№1099/2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

  Постъпила е въззивна жалба вх. №15956/17.06.2020г от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. ****,  против решение №638 от 21.02.2020 г. на РС – Пловдив, 3 гр. с. по гр. д. №9335/2019 г., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2539/22.03.2019 г., издадена по частно гр. дело №4149/ 2019 г. на ПдРС-3 бр.с., ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. ****, ДЪЛЖИ на Ардженто груп ЕООД,  ЕИК ****, представлявано от В. Т. В. и Вайс Кепитъл ЕООД, ЕИК ****, представлявано от В. Т. В. сумата от 443,15 лева /по 221,57 лв. на всеки ищец — обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.07.2016 г. до 03.11.2016 г. върху главница в размер на 12 636,23 лв., и е осъдено да заплати  разноските на ищците за производството.

        В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции. Прави се при евентуалност възражение за прекомерност на платеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемите - Ардженто груп ЕООД,  ЕИК ****, представлявано от В. Т. В. и Вайс Кепитъл ЕООД, ЕИК **** чрез пълномощника си адв.К.Б. -изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението, което се иска да бъде потвърдено. Претендира за разноски.

ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Във ВЖ  са изложени оплаквания, че предявеният иск е неоснователен, тъй като представения цесионен договор от 04.11.2016 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1,пр.3 от ЗЗД – накърняване на добрите нрави -  поради това, че носител на процесното вземане е цедентът „Кроко“ООД, а договорът за цесия е сключен с недобросъвестна цел  - вземането на „Кроко“ООД  да бъде цедирано на множество свързани лица като по този начин тези лица да се облагодетелствуват с присъдени разноски по множество дела, превратно защитавайки формално съществуващо субективно право на определено подставено лице. Счита, че за нищожност поради противоречие с добрите нрави съдът следва да следи служебно, независимо дали страните са се позовали на нищожността.

          По доводите, изложени в жалбата, съдът намира следното:

В случая спор по фактите няма - не се оспорва, че  по ч.гр.д. № 4149/2019 г. на ПРС, в полза на ищците е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 27,04,2018 г. по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните суми:  443,15лева — обезщетение за забава за периода от 02.07.2016 г. до 03.11.2016 г. върху главница в размер на 12 636,23 лв., от които 211,57 лв. за ищеца Ардженто груп ЕООД,  ЕИК ****, представлявано от В. Т. В. и 211,57 лв. за Вайс Кепитъл ЕООД, ЕИК ****, както и сумата от по 162,50лв. – разноски за всяко от дружествата –заявители. Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което е предявен настоящият установителен иск с пр.осн.чл.422 ГПК.

     В отговора си на ВЖ въззиваемият е изложил доводите, че цесията е законосъобразна, сумата е дължима и след множество покани не е заплатена.

 От събраните доказателства се установява следното: С влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 3258/2014г. по описа на ПРС, 7 гр.с.  ответникът е бил осъден да заплати на  „Кроко”  ООД  сумата  от  12636,23  лв.,  представляващи  заплатена  без  основание  стойност на допълнително начислена електрическа енергия; лихви за забава не са присъдени, тъй като не са били претендирани.

 Съгласно чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, той изпада в забава от момента на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. ЕВН е бил поставен в забава на 27.04.2014 г. с предявяване на исковата молба по гр.д. № 3258/2014г. на ПРС.  В полза на цедента - Кроко”  ООД съществува парично вземане и длъжникът дължи и съответното обезщетение за забава в размер на законната лихва от момента на забавата – 27.04.2014 г. до плащането на главницата – 01.12.2016 г. или сумата 3339,52 лв., изчислена с „Калкулатор.бг“.  С договор за цесия от 04.11.2016 г. „Кроко“ООД е продал на въззиваемите дружества част от процесното вземане за сумата 443,15 лв. за периода 02.07.2016 г.- 03.11.2016 г.. Цесията е надлежно съобщена на длъжника на 07.11.2016 г., видно от приложеното по делото увед.писмо – л.19 от РС и обратна разписка –л.20 от д.РС. В случая се претендира лихва за забава върху присъдената сума от 12 636,23 лв. за периода 02.07.2016 г.- 03.11.2016 г., която изчислена  с „Калкулатор.бг“ на осн. чл. 162 от ГПК, е в размер на 443,15 лв.

Въззивникът е направил възражение в срока за отговор на ИМ по чл.131, ал.1 ГПК, че цесионния договор от 04.11.2016 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1,пр.3 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави -  поради това, че носител на процесното вземане е цедентът „Кроко“ООД, а договорът за цесия е сключен с недобросъвестна цел  - вземането на „Кроко“ООД  да бъде цедирано на множество свързани лица като по този начин тези лица да се облагодетелствуват с присъдени разноски по множество дела.

От представените по делото на РС договори за цесия е видно, че  ТЕТРАКЛИНИС ЕООД,  ЕИК **** е представлявано от В. Т. В. и УАЙТШАРК ЕООД, ЕИК **** също е представлявано от В. Т. В. От приетите като доказателство пред ПРС решения на РС-Пловдив: решение №597/20.02.2018 г. по гр.д.№2806/2017 г.на ПРС, 20 гр.с., решение №172/15.02.2018 г. по гр.д.№12805/2017 г.на ПРС, 3 гр.с., решение №1628/10.05.2018 г. по гр.д.№1888/2018 г. на ПРС, 16 гр.с., решение №3344/9.08.2019 г. по гр.д.№16894/2018 г.на ПРС, 21 гр.с., решение №1880/16.05.2019 г. по гр.д.№13594/2018 г.на ПРС, 18 гр.с., в т.ч. и по процесното решение 638/21,02,2020 г. по гр.д.9335/2019 г. на ПРС, 3 гр.с. се установява, че с 7 отделни договори за цесия всички с дата 04.11.2016 г. „Кроко“ООД е прехвърлил части от вземането си за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД върху присъдената главница от 12636,23 лв.  на  14 дружества, а именно: Капрера инвест Еоод,ЕИК ****, Вайс Кепитъл ЕООД с ЕИК ****, Ренард ЕООД с ЕИК ****, Блекбърд ЕООД с ЕИК ****, Кингсбридж ЕООД с ЕИК ****, Секонда ЕООД с ЕИК ****, Скуарез ЕООД с ЕИК ****, Спрингфийлд ЕООД с ЕИК ****, Тетраклинис ЕООД с ЕИК ****, Уайтшарк ЕООД с ЕИК ****, Жилет ЕООД с ЕИК ****, Гомера ЕООД с ЕИК ****, на Ардженто груп ЕООД  и Вайс кепитъл ЕООД. Общото между всички тези дружества е, че имат един и същ управител –В. Т. В., имат един и същ адрес на управление и един и същ собственик, т.е те са свързани лица по смисъла на закона. По всичките цитирани по-горе дела всеки от цесионерите е претендирал по 150 лв. юрисконсулско възнаграждение  на инстанция в размер по Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, и такова им е било присъдено в заповедното производство, в производството пред РС и в производството пред въззивната инстанция, като сумарно размерът на съдебните разноски, които следва да заплати длъжникът многократно надвиша исковата претенция за лихви. От тези данни може да се направи извода, че целта на цесията е именно да се чрез позволени от закона средства да се постигне забранения резултат да се навреди на другата страна чрез обременяване със съдебно –деловодни разноски вследствие раздробяване на първоначалния дълг между различни еднолични търговски дружества зад които стоят едни и същи лица, т.е. налице е злоупотреба с право. Съгласно чл.289 от ТЗ –упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо ако се извършва с намерение да се увреди другата страна. В случая намерението се презюмира, тъй като 14 цесионера са свързани лица. Договорът за цесия от 04.11.2016 г. е недействителен поради накърняващ добрите нрави, тъй като нарушава основни морални норми и  принципа да не се вреди другиму, както и общоприетите морални норми за добросъвестност и справедливост при упражняването на законоустановени права. В този см. е и съд.практика на ВКС –р.№74/21.06.2011 г. по гр.д.№541/2010 г. на 4 ГО.

При тези данни ПОС намира, че договорът за цесия от 04.11.2016 г. е нищожен като противоречащ на закона и добрите нрави-чл.26 ЗЗД, поради което въззиваемите цесионери  не са придобили вземането за обезщетение за забава за исковия период – искът им по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен. 

 Не до същите изводи е стигнал и първоинстанционният съд, поради което решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново, с което искът следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, въззивникът има право на разноските, направени пред ПОС, РС и заповедното производство по чл.410 ГПК. От списъка по чл.80 ГПК е видно, че същите са в размер на 925 лв. за цялото производство. 

         Водим от горното съдът

Р   Е   Ш   И   :

      ОТМЕНЯ решение №638 от 21.02.2020 г. на РС – Пловдив, 3 гр. с. по гр. д. №9335/2019 г., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2539/22.03.2019 г., издадена по частно гр. дело №4149/ 2019 г. на ПдРС-3 бр.с., ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. ****, ДЪЛЖИ на Ардженто груп ЕООД,  ЕИК ****, представлявано от В. Т. В. и Вайс Кепитъл ЕООД, ЕИК ****, представлявано от В. Т. В. сумата от 443,15 лева /по 221,57 лв. на всеки ищец — обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.07.2016 г. до 03.11.2016 г. върху главница в размер на 12 636,23 лв., и е осъдено да заплати  разноските на ищците за заповедното производство в размер на 325 лв. и.375 лв. в исковото производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск да се признае за установено в отношенията между страните, че по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2539/22.03.2019 г., издадена по частно гр. дело №4149/ 2019 г. на ПдРС-3 бр.с., ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. ****, ДЪЛЖИ на Ардженто груп ЕООД,  ЕИК ****, представлявано от В. Т. В. и Вайс Кепитъл ЕООД, ЕИК ****, представлявано от В. Т. В. сумата от 443,15 лева /по 221,57 лв. на всеки ищец — обезщетение а забава в размер на законната лихва за периода от 02.07.2016 г. до 03.11.2016 г. върху главница в размер на 12 636,23 лв., и е осъдено да заплати  разноските на ищците за заповедното производство в размер на 325 лв. и.375 лв. в исковото производство

         ОСЪЖДА ТЕТРАКЛИНИС ЕООД,  ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.****, БЦ „Венус“  и УАЙТШАРК ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.****, БЦ „Венус“, представлявани от В. Т. В.  да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, сумата от 925 лева - разноски по делото в заповедното производство, пред ПРС и ПОС.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.                                                  

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: