Р Е Ш Е Н И Е
№686 21.04.2015 година град
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ІІІ-ти граждански състав
На
двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря К.К.
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 7713 по описа за 2014
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано е по молба на “О. Ш.” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от Д.И.С. против
“З. К. К. П. ****” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Х.Й.А. и против И.С. Т. с ЕГН **********,***
***, с която се претендира солидарното осъждане на ответниците за
заплащане на сумата от 10 000 лева, предявената като частичен иск от
общата дължима сума в размер на 62 765. 93 лева, от които 60 000
главница и 2 765. 93 лева лихва, дължима по съществуващо между ищеца и
ответното дружество заемно правоотношение, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от 10 000 лв. от датата на подаване на исковата молба –
03.11.2014 г. до окончателното й изплащане. Моли се за присъждане на
направените по делото разноски.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за наличието на
валиден устен договор за заем, сключен между “О. Ш.” ЕООД и “З. К. К. П. ****” ЕООД на 06.12.2012 г., съгласно
който ищецът в качеството си на заемодател предоставил на ответното дружество,
в качеството му на заемател, паричен заем в размер на 10 000 лева,
преведени по банков път на сметка на дружеството. С анекс към договора били
предоставени още 60 000 лв., като крайният срок за връщане на заетата сума
бил 31.12.2013 г. Към настоящия момент била останала дължима сумата от
62 765. 93 лева, от които 60 000 главница и 2 765. 93 лева
лихва. Търси се солидарното осъждането на дружество и бившия му управител И. Т.,
който очевидно още при получаването на заема, нямал намерение да го върне и разходвал
заема за лични нужди, като действията му съставлявали умишлено причиняване на
имуществена щета.
Предявените
искове са с правно основание чл. 240, ал. 1, предл. 2-ро и чл. 122, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По
делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. След
изтичането на срока за отговор е постъпило становище, в което управителят му
сочи, че е закупил дружествените дялове, без да е наясно какво точно е неговото
участие и действие, като бил принуден да подпише документите. Заявява също
така, че няма представа какви са задълженията на дружеството, както и че ако са
подписани договори за заем и са получени пари, очевидно същите следва да бъдат
върнати.
В
срок е постъпил отговор от ответника – физическо лице. Изразява се становище за
неоснователност на иска срещу него, като се сочи, че липсва хипотеза от закона,
която да предвижда солидарна отговорност за него, като сочените от ищеца
обстоятелства за възникването на такава, били неоснователни. Твърди се също
така, че е ирелевантно за спора от кого и с каква цел били изразходвани заетите
средства. Сочи се също така, че анексът нямал дата на сключване, поради и което
се оспорва, че получените от ответното
дружество суми през месец януари и октомври 2012 г. са получени въз основа на
този анекс. Оспорва се и влизането в сила на анекса, както и предаването на
сумата по него. Също моли за присъждане на направените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата
молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответните страни
по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Представен по делото е анекс към
договор за паричен заем от 06.01.2012 г., съгласно който ищцовото дружество, в
качеството му на заемодател, предава в собственост на ответното дружество, в
качеството му на заемател, сумата от 60 000 лв., на траншове, като е
отбелязано, че плащането ще се извърши по банков път. Съгласно чл. 2 анексът
влиза в сила при предаването на сумата. Чл. 3 предвижда задължение за заемателя
да върне сумата в срок до 31.12.2013 г.
Представено по делото е и месечно
извлечение от сметката на ищцовото дружество в Б.А.Б., видно от което на
ответното е нареден превод на сумата от 10 000 лв. по договор за кредит на
06.01.2012 г., 20 000 лв. на 18.10.2012 г., 20 000 лв. на 19.10.2012
г., 29 760 лв. на 23.10.2012 г.
От заключението на вещото лице по
изпълнената съдебно-техническа експертиза, което съдът изцяло кредитира, като
изготвено от лице с нужните специални познания и като неоспорено от страните,
се установява, че дружеството –заемател е осчетоводило като краткосрочни заеми
постъпили от ищцовото дружество суми в общ размер на 59 760 лв. –
10 000 лв. на 10.06.2012 г.; 20 000 лв. на 19.10.2012 г. и
29 760 лв. на 24.10.2012 г.
От извършената справка в Търговския
регистър се установява, че “З. К. К. П. ****” ЕООД към
настоящия момент се представлява от Х.Й.А..
Представен е и договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка
на подписите от 12.12.2013 г., с който И.С.Т. е прехвърлил на Х.Й.А. всички притежавани от него дружествени дялове
в дружеството, формиращи 100 % от капитала.
Не се установи по делото договорът
да е унищожен или да е обявен за нищожен, с оглед на твърденията за осъществена
принуда при сключването му, които също са остават недоказани.
Въз основа на така установените
факти релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други замести вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид , количество и качество. Т.е. договорът за
заем е реален такъв и се стича за сключен след предаването на вещите - в случая
парична сума. По делото се представи и остана неоспорен анекса към договор за
заем от 06.01.2012 г., което обстоятелство е индиция за съществуването на такъв
договор, който няма пречка да бъде и устен, при все че законът не предвижда
писмената форма като форма за действителност на договора за заем. Установи се и
превода на сумата от 10 000 лв. от сметката на ищеца по тази на ответното
дружество на същата дата, с посочено основание – договор за кредит. Съгласно
банковото извлечение, са преведени още 69 760 лв. - 20 000 лв. на
18.10.2012 г., 20 000 лв. на 19.10.2012 г., 29 760 лв. на 23.10.2012
г. Самото дружество-заемател е осчетоводило като получени краткосрочни заеми
следните суми постъпили от ищцовото дружество в общ размер на 59 760 лв. –
10 000 лв. на 10.06.2012 г.; 20 000 лв. на 19.10.2012 г. и
29 760 лв. на 24.10.2012 г.
При това се налага извода, че
осъдителния частичен иск срещу ответното дружество за сумата от 10 000
лв., като основателен следва да бъде уважен, при все че по делото нито се
твърди, нито се установява връщане на получените пари.
Основателна съответно е и
акцесорната претенция за заплащане на законна лихва от датата на подаването на
исковата молба – 03.11.2014 г. до окончателното изплащане на горната сума.
По отношение на иска срещу ответника -
физическо лице, съдът намира следното:
По делото се установи, че на
12.12.2013 г. същият е прехвърлил всички свои дружествени дялове на Х.Й.А.. Спазена е предвидена в чл. 129, ал. 2 от ТЗ
форма за действителност на договора – писмен договор с нотариална заверка на
подписите и вписване в търговския регистър – с оповестително действие. Поради
това същият е породил законните си последици. Договорът за продажба на
дружествени дялове е консенсуален, поради което с постигането на съгласието
между страните по него е настъпил транслативният му ефект. Вписването обаче има
не само оповестително, но и защитно действие. Транслативният ефект на
прехвърлянето на дружествените дялове е настъпил със сключването на договора
между съдружниците в предвидената от закона форма, но не е настъпило защитното
действие на вписването. Това действие настъпва с вписването и се изразява в
това, че сделката до вписването не може да се противопостави на трети лица,
които по-рано са вписали права върху същия дял. Липсва норма в закона, която да
предвижда солидарна отговорност и въобще отговорност на съдружника, прехвърлил
дружествените си дялове, за задълженията на дружеството. Разпоредбата на чл.
130 от ТЗ предвижда единствено, че правоприемникът е отговорен солидарно с
праводателя си за дължимите към момента на прехвърлянето вноски срещу дела в
капитала. Неприложима в настоящия случай е нормата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ,
предвиждаща че при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с
кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника
до размера на получените права. Институтът на продажба на търговско предприятие
е различен от този на продажба на дружествени дялове. Ето защо съдът намира, че
прехвърлителят по договор за продажба на дружествени дялове не отговаря
солидарно с дружеството, поради което искът за осъждането на ответника
–физическо лице, като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Отговорно за
задълженията на дружеството си остава самото дружество, независимо, че към
момента на възникване на задълженията, дружествените дялове са били собствени
на едно физическо лице, а към настоящия момент на друго. Поетите от дружеството
задължения си остава задължения на дружеството спрямо кредитори на същото, като
липсва предвидена в закона солидарна отговорност за прехвърлителя на
дружествени дялове.
Съгласно нормата на чл. 121, ал. 1 от ЗЗД
освен в предвидените от закона случаи солидарност между двама или повече
длъжници възниква само ако уговорена. В случая не се установява хипотеза на предвидена
от закона солидарност, нито пък се твърди и установява да е уговорена такава.
Сочените от ищеца основания за
солидарна отговорност не са предвидени от закона като такива и не следва да
бъдат изследвани.
При този изход на делото и с оглед
претенция на ищцовото дружество за заплащането на направените по делото
разноски следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъдено
ответното дружество да му заплати сумата от 1 480 лв. Ответникът –
физическо лице поискал присъждане на разноски по делото не представя доказателства
да е сторил такива.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
“З. К. К. П. ****” ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от Х.Й.А. да заплати на “О. Ш.” ЕООД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от Д.И.С. сумата
от 10 000 лева /десет хиляди лева/, предявената като частичен иск от общата
дължима сума в размер на 62 765. 93 лева, от които 60 000 главница и
2 765. 93 лева лихва, дължима по съществуващо между тях заемно
правоотношение от 06.01.2012 г. по сключен договор за заем и анекс към него,
ведно със законната лихва за забава
върху главницата от 10 000 лв. от датата на подаване на исковата молба –
03.11.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 480 лв. /хиляда четиристотин и осемдесет лева/ за
направените по делото разноски.
Отхвърля
иска на “О. Ш.” ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от Д.И.С. против И.С. Т. с ЕГН **********,*** *** за солидарното му осъждане да заплати заедно с “З.
К. К. П. ****” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Х.Й.А. сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, предявената като
частичен иск от общата дължима сума в размер на 62 765. 93 лева, от които
60 000 главница и 2 765. 93 лева лихва, дължима по съществуващо между
дружествата заемно правоотношение от 06.01.2012 г. по сключен договор за заем и
анекс към него, ведно със законната
лихва за забава върху главницата от 10 000 лв. от датата на подаване
на исковата молба – 03.11.2014 г. до окончателното й изплащане
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно
с оригинала!
К.К.